Отиди на страница:
| това с образованието го "играхме" преди 150 години.. напред науката е слънце, което... в резултат сме при разбитото корито и граничим сами със себе си!! свободата драги канарчета, свободата прави борбата свободата ама не на върха на кремвирша, бил той и баварски, а на копието... Когато се освобидите папагалчета от клишетата и излезете от клетката, тогава ще ви тръгнат работата... Ама кротко щото извън клетката чака котката а е гладна и злобна...  |
| nanyac, и аз бях така с лекциите. Добре, че имаше една разбрана колежка, та се спасявахме от скуката, когато можеше. |
nanyac но аз бих предпочел да получа лекцията предварително, да поработя върху нея, а в тези 2 часа да я обсъждаме, дори да спорим, нали така се ражда истината? Ерес!... Ако става дума за математика, тя няма нужда от спорове за да роди истината. Имам някаква представа за лекции, нали и аз съм бил студент, та ми е трудно да си представя, как вместо систематичното излагане на материала и особено на доказателствата, върху преподавателя-бюрократ ще се изсипят някакви затрудняващи го въпроси от предварително подготвилата се аудитория. За тази работа - дискусиите, има други форми, в частност и консултациите. После, и по странство нещата в университетите не са чак толкова розови, наскоро разказвах случка от един френски университет, та не ми се повтаря. Същата безхаберност, каквато е тук. Известна е историята разказана от един от най-големите живи математици, Арнолд. който е бил поканен от френския мин. на образованието на открит урок по математика в един пети клас. И на въпроса на учителя, колко е 2+3, отговорът бил 2+3 е равно на 3+2, тъй като събирането е комутативно. Примерът на Арнолд е за залитането към Бурбакизма, аксиоматичното построяване на началното образование, без връзка със съдържателните практически и лесно усвояеми примери. Или пак от Арнолд - правоъгълникът е един тесен и много дълъг квадрат. И т.н. Сепак имаме представа как са нещата и в странство. |
| Анекдот дня по итогам голосования за 20 июня 2009. from ANEKDOT.RU — Когда вы видите выпускника филологического факультета, что вы обычно ему говорите? — "Две картошки и Биг Мак, пожалуйста." _______________________ Блогът на Манрико |
| Ловки, Някои са би-сексуални, че и предпочитат груповия секс, та знае ли човек..., какво искаш да кажеш ?  |
| Хамеле, спорът помага да научиш нещо с помощта на логиката, а нали това е истината за образованието? Дарбата да преподаваш е в умението да провокираш интерес. По въпроса по-лош ли е аксиоматичния подход (не ми е познат термина, дано се досещам правилно) смятам, че зависи от индивидуалните особенности на обекта върху който се прилага. Това би трябвало да прецени учителя, но те са сковани от програми и методични указания. Една добра система би подходила по различен начин към дете отговарящо, че 2+3 е равно на 3+2, а също би подложила на специално обучение дете, което с 3 отсечки преминава през 9 точки строени в квадрат 3х3. Логичното мислене, абстрактното мислене и нестандартното мислене са ценни и трябва да се развиват а не да се подтискат. |
| Бре, маамустара, какво съм изпущИл! Специално за автора, Генек, Тънката лайсна, Змея, Николас, Анастас, Караваджо, Ловкия, Туткалчев, Здравка, Хамел, Чичо Фичо и Марс Атак (по ред на появяване) – по един голям вирнат  След такава страхотна дискусия, трудно е човек да притури нещо значимо, освен да пробутва дребни импровизации. И все пак, към спомените на Змея за ония Учители (с главно У), искам да добавя следното. Сред книгите на баща ми, царство му небесно, намерих и взех със себе си дебелото томче на “Малка литературна енциклопедия” от Марко Марчевски, библиотека “Наука за всички”, печатница “Майска роза“, Цочо Консулов, София, бул. “Ц. Елеонора” 23 (годината не си личи, но трябва да е към 40-те). Та в това забележително за времето си томче на много места пише: Еди кой си, роден в село еди кое си (или в малък градец), следвал право в Цюрих и философия в Мюнхен (или философия в Берлин и право във Виена), учителствувал в Русе (Варна, Казанлък, Пловдив), сътрудничил на сп. еди кое си (изреждат се “Хиперион”, “Час”, “Светлоструй”, “Бразда”, “Философски преглед” и др.). Автор на (следват десетина стихосбирки, сборници с критични анализи, есета, повести и т.н.). Такива високообразовани люде са ставали учители в България. И са потънали в забвение, заради липса на конюнктурен усет и наличие на съвест. Бях малък, когато почина известен и уважаван учител в града. Гимназистите от Средното смесено училище понесоха на ръце ковчега с тленните му останки –по целия дълъг път от училището до гробищата. Носеха го и плачеха. |
| Не ве, сродна душа друго означава - обща съдба. Няма сексуален подтекст. Без сродните души сме загубени. Ловки, като ми го върнеш и аз ще де уредя със сродна душа. |
| В контекста на казаното от колегата-спасяване от скуката със сродна душа(звучащо в кавички)-колежка, аз поне с моето мърсно подсъзнание не виждам друго тълкувание, освен че са се изчукали здраво. Ако ми кажеш по-добър начин да избягаш от скуката, докато си студент и ти е дошло до гуша от зубрене, сподели го с нас.  |
| Не знам по-добър начин. Пробвал съм да пия бира и да играя футбол, определено никое от изброените не е по добър начин, освен ако не е последвано незабавно от изчукването. Следователно, съгласен съм и аз че е по-правдоподобно колежката да е сродната душа. Тънкият момент е, че сродността определено идва от скуката. Не всяка изчукана е сродна душа. Колежките-твърдо да. Обаче ако се замислиш - и с папуаса общото му е скуката. Затуй се обърках в началото. |
| В същност системата на Сендов изобщо не е на Сендов, а си е чисто и просто адаптирана утвърдена във Франция система. Децата приемаха съвсем естествено понятия като множества и действия с тях, за разлика от родителите им. Zmej, По късна доба ти прочетох постинга и не се сдържах. Модерната математика във Франция е отдавна в историята, но аз не за това ти пиша. Преди много години, когато и Сендов я въведе, заварвам моя приятелка математичка да си скуби косата, а хлапето й до нея я гледа недоумяващо. Питам я кво става, а тя ми казва глей сега: Показва на хлапето един, два, три моркова и детето отговаря правилно. След това показва моркови оградени с кръгче и детето отговаря - множество от моркови, мамо. Повтаря операцията с ябълки, охлюви и т.н. и резултатът е същия. Е добре де - казвам аз - детето знае какво е множество. Ами! - казва тя - я виж сега- и му показва една, две, три книги. Дотук добре. След което му показва библиотеката - А това какво е ? Книги, мамо! А не е ли множество? Не е, мамо. Защо? - Защото не са оградени с кръгче Учителката на сина ми, много добър и опитен педагог, пък ми каза, че само се прави че преподава по метода на Сендов, а всъщност си я кара по изпитаната стара метода. Защо? Защото децата не я разбирали. Малките разбират какво се иска от тях и отговарят правилно, но не го разбират. Да не говорим за въпроси от типа: Защо тюленът не яде гювеч? На тоз въпрос аз бих отговорил с въпрос, дали някой е пробвал да дава на диви тюлени гювеч, ама децата?  |
| PS Моля администратора да ме извини, написал съм текста с болд шрифт не от маниакална претенция за важност, а просто поради неопитност. |
| Добра нощ, Даскале ! Тук (на Марс) мина вече полунощ, но жената и щерката гледат някакъв филм и мога все още да пиша "у форумо". Към това, което казваш бих допълнил, че неслучайно във всяко село или малко градче най-почитаните хора са били кмета, доктора и даскала. За попа не знам (не си спомням, дали влизаше в тази група)... Не е случайно: кмета - властта, доктора - физическото здраве, даскала - духовното (интелектуално и морално) здраве. За разговор с Бога хората ходят на черква и някои нямат нужда от "посредници", но други - да (и споделят с духовниците преживелиците си, че и греховете, за опрощаването им и облекчаване на духовните им мъки). Сега е друго: уважаваните хора са други ("батковците" и "братковците", онези със златините ланци и колите последен модел, с няколко дебеловрати гавази зад тях, което не им гарантрира оцеляването на 100% от отсрелване, но това е друга тема), успяващи "идоли" (музикални и други), дами с няколко десетки пластични операции и силиконови цици (и мозъци), и т.н. "О времена, о нрави !", бе извикъл един мъдрец преди доста време. Но ако младите са бъдещето на една страна, нашите млади не получават от обществото най-доброто образование, което заслужават или би трябвало да имат, ако искаме България да не е на опашката на европейските нации, както е в момента. |
| Ловки, Ако просто от скука хората се ч***ха (с кеф или, напротив, "омерзение" ) и така ставаха сродни души, то май всички ще излезем роднини, а ? По-верно ми се чини твърдението, че като ти се качи мен--сът в главата, забравяш за "сродността" на душите и яко млатиш, докато ти олекне, пък ако се окаже, че другият/другата е и сродна душица, че и тя - в нужда, тогава купонът става "куул"... Но хайде да не изместваме темата, че няма да е много уважително към автора и темата на дискусията. Лека, до ... сутринта !  Редактирано от - sybil на 21/6/2009 г/ 02:54:59 |