Отиди на страница:
| Бях малък, когато почина известен и уважаван учител в града. Гимназистите от Средното смесено училище понесоха на ръце ковчега с тленните му останки –по целия дълъг път от училището до гробищата. Носеха го и плачеха. Даскал Цеко, мерхаба, и аз се чудех как изтърва това голямо форумно мурабе! Таз вечер нещо са ме налегнали безсъница и спомени.... та съм се разписал по късна доба. Винаги съм се питал защо асистентите ми почти не си спомням, от професорите само някои, а повечето от учителите ми и досега ми са пред очите като живи! И как да не си ги спомням, като те не само ни учеха и бяха пример за морал и доблест, но и не им беше чуждо онова чувство за хумор, което ни караше още повече да ги уважаваме и обичаме. Само няколко весели случки, заради които ние, техните ученици, и до ден днешен се заливаме от смях, когато се съберем заедно : 1. Класно по физика. Далекопровод дълъг толкова километра, напречно сечение на медния проводник толкова, напрежение толкова, колко е загубата на електроенергия. Следващия час КВ (всички имена са променени) раздава класните, като само едно класно оставя настрана. А моето класно? – пита ГБ. Слушай ГБ - казва КВ - не знам дали си решил вярно задачата, защото прочетох само само първото изречение. А след като го прочетох, каквото и да беше решението , по-малко от отличен не можех да ти напиша. А класното на магарето започваше с изречението: Както е казал другарят Ленин, електрификация + съветска власт, е равно на комунизъм. След което следваше съвсем коректно решение на задачата :-)))) 2. Домашно по математика, което никой от класа не можа да реши. Учителят правеше от време навреме такива номера, за да провери какви са ни възможностите. Знаехме номера и все пак единодушно решихме да кажем, че е забравил да ни даде домашно. И ха-ха това да се мине, когато най-големият кодош на класа каза на висок глас : Сега ще се подмажа, аз пък имам домашно! Ужас, всички замръзнаха и го загледаха на кръв, с помисли за разправа в междучасието. За наше велико учудване учителят запази спокойствие и само каза : EB, дай да ти видя домашното. Така-а-а, тук си сбъркал, това и това не са ти ясни, това тук не е вярно, дай си бележника да ти напиша една малка двойчица и друг път бъди по-внимателен като си пишеш домашните ! Написа двойката, остави ни да се насмеем, след което махна сериозно с ръка и урока продължи, се едно че нищо не се е случило. З. Класно по химия. Класът подреден както винаги, с едно единствено изключение : калпазининът ИИ, който беше заплашен от двойка за срока, поставихме до отличника ЛГ, белким попрепише малко и отърве кожата. Започна класното, ИИ поглежда плахо в тетрадката на ЛГ, учителят не реагира. След това по-смело и по-смело, пак никаква реакция, и така до края на часа. Раздават класната и за наше велико учудване, на калпазанина ИИ, който преписваше петица, а на ЛГ тройка! Защо бе, другарко С.? Защото класната ви толкова си приличат, че е повече от явно , че сте преписвали един от друг. На всичко отгоре, ЛГ, забелязах те като преписваш, ама хайде реших да не ти пиша двойка и да те пратя при Директора, защото ти е за пръв път. Кажете ми, при тоз номер, който С. изигра, можеше ли човек да ù каже нещо? Моите учители бяха последните големи мохикани от старата школа. Нека по-младите да кажат, дали са имали такива учители. [/b] |
| Явно съм толкова дърт, че тия училищни случки вече съм ги забравил. Но си спомням от университета. Легенди де, там случки имаше в ограничено количество. * Професор Тагамлицки и професор Матеев се срещат в коридора. И както понякога се случва, едновременно стъпват в дясно и в ляво и не могат да се разминат. Матеев използва случая, изпъчва се и преструвайки се, че нарочно не е дал път, казва гръмогласно: ХаХа - аз на глупаци път не правя. Таги се прилепва с гръб до стената, сваля шапка и казва: "А аз - правя". * От кабинета на Матеев се чуват яки крясъци. Таги чука, влиза и пита разтревожен какво става. Асистентката на Матеев го посреща до вратата: "Шшшт! Професор Матеев говори с Пловдив!" "А няма ли телефон?" - пита Таги. * На лекция тока внезапно изгасва. Неизвестен студент използва случая, че е анонимен и опитва да разсмее колежките: "Тъмно, като в мечи гъз!". "Някои хора са били навсякъде" - отговаря без емоции Таги.  |
| "Последното" изглежда е от къде ли не. В подобна ситуация на мен ми го каза колежка, при това чужденка. |
| дотук разбрах, че по-важно от образованието нема 4е за лошото му дередже са виновни мутрите на полтиците 4е това се прави от тях ве4е 20 годинки съвсем нарочно, за да държат българете в положение на перманентен страх, за да са лекичко манипулируими в контекста на глобализираната световна ситуация и да пъшкат приоритетно още 500 годинки в мракобесие  |
| Змея, и аз съм доволна от обучението на дъщеря ми по програмата на Сендов, споменавала съм го и друг път тука. А в учебника им по "общество" /това беше историята всъщност, доколкото знам и сега при малките, до 5 клас, има учебник с такова наименование/, въобще нямаше лозунги за великата роля на Партията, което мен много ме учудваше, все пак беше 80 и някоя година. |
Anastass, Такива "даскали" има и сега, но сегашните питомци тичат при мама и тати и почват да се оплакват- "той господина(г-жата), постъпи неправилно, писа тройка на мен пък на тоз дето преписа-5". И се започва едно ходене при директори от родители, заплахи за преместване (пък това са пари за училището), и тези даскали предпочитат скучния и непривлекателен , но спокоен начин на преподаване. Затова скъпи родители оставете децата ни сами да се справят с това, което са надробили, от него ще си извадят поука за бъдещето и ще се научат на отговорност. |
| Най-доброто образование след 3-та Сменна и Рабфака се получава по системата на Лозанов - спиш и учиш. После, естествено, се некой ще те отучи. |
| Доказателството за това какво беше българското образование , може да бъде реализациятя на българите в чужбина. През последните поне 15-20 години странта беше напусната от много българи. Мога да кажа , че в САЩ повечето българи работят в области близки като специалност на полученото от тяхното формално образование. Някои от форумците познават задочно , "Бай Сипро" от "Монитор" . Фичо и Хасан го познават, както и Геновева , а предполагам че има и други форумци. Давам пример с човек , който познавам лично и мисля , че неговото мнение ... би било по-обективно от моето. Винаги сме имали нужда от добри програмисти в компаният в която работим. "Бай Спиро" беше един от водещите програмисти по няколко проекта в компанията. В началото нямахме почти никакви проблеми с интервюирането на кандидати , било от България , било българи от САЩ , но след няколко години ... резултатите от интервютата станаха трагични. Стигна се до ситуация в която кандидатите сами се отказваха от тестовете , поне тези които имаха чувството за реалност къде и как ще работят. Изводът ни беше, че в България образованието вече е в криза ... Това стана преди няколко години - преди 5 всъщност. Хубава статистика е постнал Змея ! Човек с чувство за правилна и много точна информация ! Малкото цифри по години ни подсказват , че резултата от образованието ... е явно привързан към изискаването на съвременното общество ! Това се вижда от спада на неграмостността по години в приближаване към по модерните времена. Т.е. изискванията на обществото през 1930 година са далече по-голями от тези на 1910 година . Резлутатите са налице ! Спад на неграмотните в двете контролни групи. Защо е важно постантото от Змея ? Ами важно е за да се разбере, че образовнанието е функционално зависимо от движението на обществото и неговите изисквания ... във времето. България в мрачните години на социализма , беше на едно от първите места в света по брой студенти. Сравяваше се с Япония ! Какво е сега образованието ? Ами то е отражение на .... обществените процеси в момента ! Ако това има логика ... разглеждайки табличката постната от Змея ... Обикновено последствията на лошото образование са с латентен период от 15- 20 години и е синхронен със смяната на работната сила ... Т.е. последствията са с точно това закъснение. "Утешението" за тези които смятат критичното дискутирането на този проблем за национален нихилизъм е , че много по-лесно се изважда една система от равновесие в социалната сфера ... и много по-трудно тя може да бъде балансирана обратно ... с изискванията на едно съвременото общество. Т.е. в момента в който ние съвсем оглупеем ... тази дискусия изчезва и критика няма да има ! Всъщност националния и обществен нихилизмът в България е очеваден , той те блъска на всяка улица във всеки град , във всяко учреждение, в погледите на много хора, в тяхното поведение ... Погледнете улиците , жилищните комплекси , магазините , наблюдавайте поведението на хората ... прочетете форумите в които пишат децата и езика който използват и ще видите обществото и неговите нужди , ... а образованието е само негова функция. И ако едно обрзователната система може да бъде "дебалансирана" за 15 години ... Ще са необходими поне 25 за нейното възстановяване . Предполагам , че Бъглария може да си позволи и този лукс ... с криворазбрания ни национален нихилизъм. Искам да звърша с това , че образованието на българските деца или деца с български родители в САЩ , а предполагам и в много други страни с българска емиграция, е приоритет. ♦ Статията е вярна като формулировка на проблема, според мен. Редактирано от - San De Cannes на 21/6/2009 г/ 10:57:35 |
Всъщност, ако искаме да говорим малко по-точно, "технократски", в случая не става дума за извеждане от равновесие - ако е само това, можем да разчитаме на устойчивостта на системата за да се върне в равновесното си положение (или в негова околност). По-скоро става дума за отклонение от курса, под различни благовидни предлози. Трябва да й признаем на системата, че доста дълго се противопоставя (значи има голяма инертност, както трябва да бъде в една образователна система), но отклоняващите я въздействия бяха и са още по-упорити и с постоянен приток на енергия (каквото и да значи това  ). |
| Ами , Караваджо, означава ... че една по-сложна система , каквато е социалната с случая, статистически може да бъде дефектирана или изведена от равновесие с вероятност по-голяма , от колкото една по-проста система с по-малко на брой компоненти. Съзнателно или не. Каквото и да означава това. |
+гимназиалните учители в германия са добри професионалсти и са добре заплатени и това са добри предпоставки да се постигат върхови постижения  |
| Историите за професори принадлежат към т.н. студентски фолклор и са предавани от генерация на генерация. Хеле пък тези за Тагамлицки и Брадистилов. Да не говорим за проф. Балан, принадлежащ към една далеч по-ранна епоха. Съмнявам се, че повечето от тях някога са се случили, но затова са пък бяха добре измислени и винаги се слушаха с удоволствие. За разлика от тях, разказаните от мен три истории са действителни и аз съм им свидетел от първа ръка. Дори в едната от тях съм действащо лице - доколкото ме познавате от писанията ми, отгатнете в коя от тях. Аз исках да ви покажа само, как учителите тогава реагираха при нестандартни ситуации и не водеха за щяло и нещяло при директора, нито привикваха комсомолското ръководство на разпит – нещо което започна на един по-късен етап. Истинските учители не само преподаваха, но и налагаха ред и дисциплина със собствения си авторитет. И тогава учителските заплати не бяха високи, но никому и през ум не минаваше за частни уроци със заплащане. Учителят ни по математика например казваше, че скоростта на една флота се определя не от средната скорост на всички кораби, а от скоростта на най-бавния кораб. И за да не страдат добрите ученици за сметка на калпазаните, или пък преподаваното да стане абсолютно неразбираемо за последните, знаете ли какво правеше? – провеждаше допълнителни занимания и с двете групи поотделно. Първите готвеше за олимпиади, а вторите да бъдат поне що годе в крак с това, което се преподава. И пак повтарям – никога не е ставало дума нито за заплащане, нито кой на кого е син. Пък и никой не смееше да ходатайства за по-високи бележки на отрочето си, защото градът не беше чак толкова голям, имаше само две гимназии и всички се познаваха. А и учителят като нищо можеше да каже – Ей, слушай, аз и на теб съм преподавал и много добре знаеш как беше по твое време.....Нямам какво да добавя повече, а пък и лафът си е като половия акт – не бива да се прекъсва. Затова да продължаваме нататък. |
| Като се започне едно сравняване на образованието с лелеяния соц.....Първо трябва да видим какво с какво сравняваме. Ако е за добрите специалисти в дадена област, е едно, ако е за масовото образование - друго. Като сме заговорили за програмисти - според преките ми наблюдения нивото на завършващите СУ и ТУ изобщо не е спаднало - пак си излизат добри. А що на запад се бил забелязвал спад, не знам, но виждам няколко възможни причини: 1. През 90-те години, когато любимата ви БСП разсипа страната, специалистите емигрираха масово, при това не само младежи, т.е. един куп таланти се изсипаха навън наведнъж. 2. Пак тогава основно място за емиграция беше Северна Америка, после потокът се насочи и към Западна Европа. 3. Сега и в България един добър програмист може да се реализира добре, по-малко таланти емигрират, 4. Всеки умен и трудолюбив младеж може да учи в чужбина, съответно по-малко таланти завършват наши университети. 5. Нароиха се куп менте университети и менте факултети, които издават менте дипломи и развалят общото впечатление. Ако е за образоваността на масите, някой да смята, че хората над 40г, завършили средно образование при соц-а, са по-образовани и по-културни от 20-годишните? Като ходя по улиците или се возя в градския транспорт, не виждам разлика. _______________________ Блогът на Манрико |
| Най-доброто образование след 3-та Сменна и Рабфака се получава по системата на Лозанов - спиш и учиш. После, естествено, се некой ще те отучи. Otvrat, Щоу преподаватели има винаги. Системата на Лозанов беше посрещната с възторг, защото напълно отговаря на манталитета и тайните въжделения на българина - Мен като ми се заработи, легам и чекам да ми мине. Спиш и ти наливат в главата - кеф! Обявените резултати бяха впечатляващи и кандидатите за участници се редяха на опашки. Но както винаги се появиха и "завистници", които се усъмниха в декларацията която всеки кандидат подписва, че си няма хабер от езика. Първо, оказа се , че това съвсем не е така. Второ, че по-голямата част от участниците са на зор и им предстои скорошно заминаване за чужбина. За това те, за всеки случай, учат тайно и вкъщи, нещо което методът забранява. За да се сложат край на приказките, проведоха експерименти с немотивирани ученици, резултатите от които бяха катастрофални. Интересът силно спадна. На което най-силно се зарадваха жените. Защото както беше тръгнало, като нищо можеха да измислят забременяване по време на сън, без активното участие на съпругера   |
| Анастасе, мараба!Твоите училищни спомени, писани в потайна доба, ми припомниха един случай с баща ми. Той, сиромахът, беше завършил Художествената академия, но по някое време се принуди да даскалува, за да ме издържа, щото не беше от помазаните художници, чиито картини се откупуваха от ръководствата на фабрики, заводи и метесета по нареждане”отгоре”, и то още през първите един-два дни на изложбата. Та случаят е следният. Веднъж пристигнал големец от отдел “Просвета” на ЦК на БКП, за да запознае учителите с поредния прогресивен почин, целящ рязкото повишаване на общата успеваемост в училищата. Гениалната идея се свеждала до следното: към всеки ученик-отличник се прикрепва по един ученик-калпазанин (че и по двама). Отличникът научава уроците си и после (вместо да излезе за малко навън да порита топка) отива при калпазанина и сяда да учи с него. До този момент пък калпазанинът естествено е ритал топка навън и е чакал отличника да дойде, да му налее знания като през фуния в главата, и да му напише домашните. |
| “И така, другари” – завършил ентусиазирано големецът – “отличниците ще издърпат слабите ученици нагоре, като по този начин ще нарастне и общият успех на училището”. Настъпило мълчание. Никой от даскалята не откликнал с въодушевление на тая идиотска инициатива. Баща ми веднага си представил как аз ставам рано, уча като змей, след това хуквам при калпазанина, губя си времето с него, и накрая отивам на училище, за да изкарам там 5-6 напрегнати часа. С тия мисли и с цялата си наивна прямота, баща ми вдигнал ръка и поискал да се изкаже. Насядалите на трибуната началници доволно се ухилили, очаквайки натегачески думи. Баща ми обаче казал следното. Намирам идеята за чудесна и даже смятам, че тя трябва да се разшири и приложи в социален, а не само в образователен план. Например, аз съм социално слаб човек, жена ми е пенсионирана по болест, живея под наем, от продажба на картини вземам точно толкова, колкото да си купя по някоя нова четка и тубичка боя. Та аз предлагам мен и такива като мен да ни прикрепите към заможните градски големци. Мен например – към Първия секретар на ОК на БКП, та той като раздава апартаменти на свои хора, да даде и един на мен, като нарежда да се купуват картините своите художници, да осигури и няколко откупки на мои картини. И така, заможните началници, помагайки на по-бедните си съграждани, ще ги издърпат нагоре, като по този начин ще нарастне и общото материално равнище на народа. Умишлено не искам да коментирам какво му се случи на баща ми след това му прогресивно изказване. Но се питам за сегашните учители, с мизерните им заплатици – защо пък не? Я що мултимилионери швъкат из държавата. Ми всеки един от тях да поеме по няколко десетки даскала, да почне да прави системно дарения за училищата, и ето ти възход! Даскалите – с достойни заплати, кабинетите в училищата – оборудвани с компютри и други нужни пособия, и така ще се сложи край на училищната криза. Редактирано от - Даскал Цеко на 21/6/2009 г/ 12:17:10 |
| Manrico, на теб ли да обяснявам, че един програмист се , , самообразова, , непрекъснато. Той си намира всичко което му трябва в нета, без да зависи от нечии субективни качества, или методи. А и винаги мненията за даден професионален проблем са повече от едно. Това с липсата на субективност и наличието на компетентност, е уви рядкост при другите специалности. |
+попитали един германски генерал как е спечелил битката ли беше, войната ли, това не е толкоз важно, и той вика , че не той, ам4и учителите били победителите  |
| Манрико е прав. Колкото и да е парадоксално, програмистите в България имат по-сигурна работа заради намаляването на разходите на големите компании и аутсорсването. Заплащането им за България е много добро и много от тях не виждат смисъл да емигрират. Даскал Цеко, И аз съм една от "жертвите" на експеримента със слабите ученици. На нас ни поставиха пионерски поръчения да се занимаваме с изоставащите си другарчета и на мене ми дадоха под патронаж една Марияна. Беше истинско мъчение и за мене и за нея, особено по математика. Като резултат Мариянчето вместо двойки и тройки изкарваше тройки и четворки. На следващата година експериментът беше отменен и Марияна се върна на предишното си ниво... |