Отиди на страница:
| Тука за (взаимо)помощта като стана дума... Пък след полунощ е 22 юни... Та се сетих - от некои тука - за една руска армейска оценка на човеците в целия живот от гледна точка на войната: Я бы с таким (такой) в разведку не пошел.  Редактирано от - Шломо З. на 21/6/2009 г/ 18:50:33 |
Някои си мислят, че останалите пишат по форумите за да бъдат оценявани от "експерти", които си въобразяват, че някой има нужда от "ценното" им мнение.. Cruella de Vil, не само си мислят, ами и са дълбоко убедени, че тъкмо това им е призванието, дадено им Свише. Кво да се прави, форумът изпълнява и лечебно-усмирителни функции - вместо такива типове да се шматкат по улиците и да плашат бременни жени и бабички с поведението си, те си кротуват пред компютъра и деребействат безвредно из форума. Всяка коза - за свой крак"! Впрочем, има ли място взаимопомощта в живота ни като такъв и къде? Хамеле, има място взаимопомощта – там, където се набляга на тийм уърка. Ама има ситуации, в които взаимопомощта напълно се изключва, щото е нелепа – особено когато се оценяват индивидуално знания и умения. Да речем, при вдигане на тежести. Значи, някак си не върви, както бабаджанката се е напнал да дигне 200 кила щанга, да се провикне към съотборниците си: - А бе, апапи, я турете леко по едно рамо, че да ги дигна тия пусти железа, дейбамааимдейба! Или на конкурс за солист-цигулар в симфоничен оркестър, кандидатът да подшушне на колегата си: - А бе, Пешо, я хвани цигулката и изкарай ей тва тук опусче, че на мен не ми иде отръки, пък аз другото ще го опраскам сам. |
Да ве, Даскале, така е! Макар, че никак няма да е излишна малко помощ от моите приятели, като вдигам за некъв рекорд  Обаче, при училищната взаимопомощ, нали всеки си получава своите оценки? Аз си получавах шестиците, моят човек - там неговите. Нали не става дума за усредняване?  |
| Чело човечето, че бъдещето е в биотехнологиите (те и тук така разправят) и хоп - биоинженер се извъдило. E6, Основният ни кусур е, че при търсенето на бъдещето или бъркаме посоката, или мястото. Ето сега човечè то тръгнало да търси бъдещето в биотехнологиите, а то заело, че се преместило в НАНЕтехнологиите, тюх да му се не видеше, и одù го търси пак, след като мутира като свински грип.[/b] |
Хамеле, покъртителният случай, за който разправяш (и за който заслужаваш да бъдеш поздравен с едно голямо "браво" е светъл пример за ПОМОЩ, а не за ВЗАИМОПОМОЩ. Последната предполага и другият да ти помогне, не само ти на него, т.е. да има ВЗАИМНОСТ. Съвременната наука (и особено експерименталната) е типичен пример за КОЛЕКТИВНА човешка дейност, основана изцяло върху взаимопомощта. Ако аз не изготвя моите структури, а колегата ми не ги измери, пък техникът през цялото време да поддържа машинариите да работят изправно, а шефът да се разтича и да намери пари за продължение на договорите, нищо няма да излезе. |
Всички дето пишем тука сме образовани по "онова време", когато имаше и оценка за поведение.Големи псувни , голямо нещо по тоз повод- ма като гледам никой не ще да си хвърли тапията и да каже, че то училището било лошо и на нищо не го научило.Аз не знаех никой от държавните ни ръководители освен Т.Ж. и никой не ме караше да ги зная.Но затова пък кви двойки отнасях от една учителка, когато ходех без домашно, пък в къщи не ми се говори как ме "защитаваше" баща ми |
| Е6, два варианта: Надеждата умира последна. Надяващите се - първи. --------- Надеждата умира последна. Някои умират след нея. |
| 366 мнения - по едно за всеки ден от годината...Образно казано - образували сте обручение на образованите с образованието на мелничаря _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Малинас: Всички дето пишем тука сме образовани по "онова време", когато имаше и оценка за поведение.Големи псувни , голямо нещо по тоз повод- В училище бях почти отличник, почти зубър, и не ми се удаваше някак да безобразнича. А приятелчетата - до един с намалено поведение. Аз - шестъ! Леле... Ходех презеленял. Па пропуших. И ми го намалиха, вече не бях бяло къдраво агне! Пуша и досега, тая система с оценката по поведение това ми навреди. |
| Папуас, забравил съм ги, сигурно не съм се впечатлил. Честно. Но ти ме подсети. Имаш си твоите основания. Моето мнение беше за образователните методи и действителните резултати от тях, не за цялата системата изобщо. Вярно е че са зависими, но все пак не са едно и също. Приказките за деца са от друга област. * Аз четях братя Грим и приказки от хиляда и една нощ. В училище ни разказваха за Митко Палаузов и Павлик Морозов. Като се прибера в къщи си хващах братя Грим. Имаше и такива и онакива. Трудно е да се каже какво е щяло да стане, ако... |
| Ъ, Даскале, той случаят не беше покъртителен, ние си бяхме приятели (след сбиването). Той стана тъжен след около десетина години. Съгласен съм, че не е взаимопомощ, а помощ. Тем паче! Още повече, че поводът за поста, в който използвах думата "взаимопомощ" е точно затова - силните ученици да помагат на по-слабите. А за работата в екип - там нещата са други. Може да се погледне и от ракурса "взаимопомощ", но трудно. Взаимопомощта, помощта за която говоря, предполага алтруизъм, безкористност - такива работи. Но те се осмислят сега, а в онази възраст просто се помага, без да правиш някакви сметки. |
Шломо, Кой ти е виновен, че искаш да подражаваш, а нямаш собствен поглед на нещата. Псувай си сега колкото искаш. |
| Хамеле, един от галфоните, на които помагах в училище, изпървом стана санитар в моргата, а после го взеха на работа в МВР. Поверяваха му най-ужасяващи задачи – например, той режеше с оксижен смачканите до неузнаваемост ламарини на катастрофирали коли и с ловкостта на факир вадеше телата на жертвите отвътре, понякога в насипно състояние. ТРИСТА ПЪТИ МУ СВАЛЯМ ШАПКА ЗА ТИЯ МУ УМЕНИЯ! Казвам го наистина със суеверно възхищение. Така че и от бившите училищни галфони често има полза, както и от бившите училищни отличници – вреда. Редактирано от - Даскал Цеко на 21/6/2009 г/ 19:15:25 |
| Хе хе, Даскале, един от съучениците ми е депутат от Атака - от нашия клас е, два чина пред мен. А от "Г" е Йордан Цонев - тоже депутатин. Не съм им помагал |
Да запсувам няма да е същото, Малинас. Мене да псувам ме научи едва глобалното консуматорско пространство! Няма да има оная стойност |