Отиди на страница:
| Симпли, от мен катрана, перата и видеокамерата, за да заснемем и пуснем по Тубата овалването на въпросната гуспужа . |
Митев, не се вдетинявай. Кара, не мисля, че показването на фарисейщината е вдетиняване. Става въпрос за ценности, що отдавна са погазени от една столетница, но предизборно се гъделичкат чувствата на побелелите глави. Това доста наподобява гаврите на някои новоизлюпени корифеи с дядо Вазов.  |
Е как може това нещо да оглавява катедра по литература? Или може би в това СУ наистина царят отношения от "нарцистичен тип на взаимно поглъщане и притежание-употреба".  |
| Някой прочете ли анализа на "Когато бях овчарче..."? Аз щото му се вързах на Доктора.  Що ли ми трябваше... |
| Мето, Всичко може по нашите земи (в страната на Алиса стават какви ли не чудеса): и това "нещо" да е професор и зав. катедра в СУ, и плужека да е премиер министър, и Доганя да е "доживотен" балансьор на почти всички правителства, и ловец-президент два мандата да кара, без да знаем защо реално е на този пост (освен, че е демократично избран, това не се оспорва, а за какво служи на държавата), и т.н. |
| Олди, Как можа, бе човек? Аз само като прочетох заглавията, прекръстих се, плюх в пазва и бегах. А на Доктора - евала! Заглавията от цитирания списък са велика работа. |
| След цитата, ще разберете защо децата повръщат от този български: Ясно е, че този образ на свят младенец не може и не иска да бъде миметичен рефлекс на реалното детство, той просто тръпне в сладостта на своята откровена фантазменост. Всеки детайл в неговото дискурсивно присъствие е устремен към идеомитологична репрезентация на ангелическото начало. Идеалното вазовско дете няма белези на полова оразличеност, то е "детенце" и средният (или неутрален) граматически род умело снема идеята за неговата блажена предсексуалност. Незнанието е най-голямата добродетел в блажения свят: "гледаш, но не разумяваш" внушава ангелическото начало като състояние на инфантилен нарцисизъм. (Това е древният човек преди прага на необходимостта да познае себе си и така останал извън възможността да стане трагичен герой). Блажената трансцендентност на детската фигура функционира като идеологема на един тип митологична (библейска) патриархалност в текстовете на Вазов. Детето емблематизира бляна по божественото начало в човешката същност, то обитава вечната бяла къщурка на желанието за център, живее отвъд историята на субекта и обществото; нему е дадено "царството Божие"; неслучайно Вазовите деца живеят най-често сред декора на благодатна (райска) природа. Носталгията по детството е носталгия по рая; копнеж по предсубектната същност на човешкия индивид. Бах Мааму! 18 Тая гужа трябва да я затворят в специализирано заведение и да и пратят четирима здрави санитари...да я обслужат отвсякъде.  Редактирано от - Doctora на 23/6/2009 г/ 16:26:13 |
| Manrico:Учителите обикновено се оплакват, че учениците не ги слушали, не ги уважавали, не зачитали мнението им. Искат да имат авторитет и да определят какво и как трябва да учат учениците. Вероятно са прави. Обаче когато редови учители се отнасят към "шефката" на катедра "Българска литература" в Софийския университет с "к'ва е тая, че да каже какво да се учи, бре", не могат да очакват нещо по-различно и спрямо себе си. Бах ти свещените крави! Такива крави - на пастърма!18 Редактирано от - Doctora на 23/6/2009 г/ 16:36:53 |
Doctora, абе тази професорка кат ги пише тези психоанализи ли е, или не знам какво си, не я ли дразни, че спелчекът повечето от думите ще ги подчерате в червено, щото ги няма в речника? Или тя не пише на компютър?  * И аз имах една такава куку по бълг литература, затуй Фичката казва, че съм с ниски художествени критерии, или нещо подобно. За сметка на това компенсирах по английска литература, щото там учителката беше много добра. |
Хъм, таман да кажа, че Манрико е прав и "половата оразличеност на г-жата и нейната блажена трансцедентна пред и пост сексуалност" разрушиха "бялата ми къщурка" и си нямам вече желание за център. С една дума, загубих пред и пост субектната си същност.  |
| Тази шизофреничка задраска цялата българска класика: На първо място трябва да прочетем "Изворът" като текст, силно граничен в своето жанрово, тематично и концептуално решение. Поемата се появява през границите на установените в своето време представи за "истинска" и "важна" литература. Тя изглежда "сглобена" в зоната на силни интертекстуални процеси, там, където се пресичат множество дискурсивни (фолклорни, литературни, паралитературни) влияния, затова нейната художественост е нестабилна и проблематична във възгледите на собствения си автор и по-точно казано - във възгледите за авторство, които той споделя заедно с други поети от същото време. Подобни случаи не са рядкост в българската литература и само до края на ХІХ век бих посочила "Записките" на З. Стоянов и "Бай Ганьо" на А. Константинов. Известно е как се развиват перипетиите на критическото отношение към тези творби през следващите десетилетия. Ще се опитам да обобщя, че трите текста попадат в една обща категория съчинения, чиято проблематична или дори не-литературност в момента на съчиняването (несъобразяване с определен тип жанрови и реторични конвенции) се оказва изключително печеливша стратегия по отношение на бъдещите промени в читателските нагласи и настроения. "Хлабаво" свързани със своето време, те лесно се откъсват от неговите неизбежно стеснени норми за "оригинална" художественост. Слабите структурни връзки позволяват по-цялостно пренареждане на внушенията във въображението на нова читателска публика. Текстът се превръща в удобен ("изчистен"  екран за проекция на нововъзникнали и възникващи колективни потребности; оттук до неговото канонизиране като "класически" разстоянието е силно скъсено. Историята, езикът, културно-политическата интерпретация дописват творението на Петко Славейков; те му приписват всичко онова, което се е струвало слабо и липсващо на един възрожденски автор. И след това четат упоително себе си, митологичната потребност от Себе си, в този свой-негов текст.ГЕРГАНА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ (Петко Славейков, "Изворът на Белоногата" Натиснете тук |
За автора!  ---------------- Иван Вазов и английската критика: Under the Yoke. A Novel. From the Bulgarian of Jvan Vazoff. London, William Heinemann & 1894 Издателят г.Госс е написал за английското издание едно въведение, части от което почти буквално звучат така в българския му превод (от същата година): "Ако усеща человекъ някакво удоволствие, като представлява на английската публика първий образецъ отъ литературата на единъ новъ народъ, това удоволствие става необикновенно, когато почива върху една сериозна критика, когато тъй представляваната книга е едно образцово произведение, един chef d' oeuvre. Не мисля, че ще се оспори от някого, че Подъ Игото е един първокласенъ романъ из новата история. Може да е любопитенъ и интересенъ фактътъ, че този романъ е първий представителъ на българската беллетристика, преведенъ на единъ западенъ езикъ; но книгата заслужава вниманието на английските читатели не само вследствие на това случайно качество. Въ който и да било езикъ, колкото и да е истритъ, крайната хубостъ на тоя хероически романъ, тъй просто и при все това тъй искусно скроенъ, тъй пъленъ съ идеална прелестъ, проникнатъ съ такава чиста и пламенна страстъ, тъй человечески и неженъ, тъй модеренъ и, при все това, тъй прямъ и първобитенъ - тая крайна хубостъ би навярно се оценила отъ всички читатели съ живо въображение. Разказътъ описва една мамлива зора предъ изгревъ слънце. Действието става, като постепенно се открива, в годините 1875 и 1876, и сцената е турена въ оня кътъ на България, който и до сега не е съвършенно освободенъ отъ турското владичество - северно-западната частъ на Тракия - осененъ на северъ отъ Балкана и съставляващъ частъ отъ аномалната областъ Источна Румелия. [...] Повестта се свършва трагически, съ несполуката на особенното и местно възстание, което се описва, и съ мъченичеството на главните патриоти, които зеха участие въ него; но читателътъ не намира тая несполука угнетающа, благодарение на съзнанието, че избавлението е близо и че скоро ще се тури край на всичките страхотии на робството, на непрестанното идване на заптието на вратата, на умразний турски грабежъ, на християнската неволя подъ една паплачъ отъ источни чиновници...." Следват подробности за Под игото, биографични данни и оценка на цялостното му творчество: "Безъ български образци и безъ народни предания по поетический стилъ, Вазовъ е билъ принуденъ да създава самите форми на стихотворението, които той употребява. Неговий успехъ е помогнал за създаването на цяла школа млади българе поети, но макаръ мнозина да са подражали Вазова съ талантъ, никой не го приближава въ мелодията на метрическите му сполуки или въ магическото владение на българский езикъ". |
Ясно е, че този образ на свят младенец не може и не иска да бъде миметичен рефлекс на реалното детство, той просто тръпне в сладостта на своята откровена фантазменост. Всеки детайл в неговото дискурсивно присъствие е устремен към идеомитологична репрезентация на ангелическото начало. *  |
| Родителите не трябва да бъдат питани, кои автори да изучават децата им и кои не. Защото тях ги интересува не толкова какво се изучава, а какви бележки получават отрочетата им. Това предопределя перманентно недоволство. Ако учителите напраскат двойки, родителите на потърпевшите ще надигнат вой срещу изучаваните автори, независимо кои от тях са на дневен ред. Ако пък вземат и пишат шестици на всички, тогава пък ще писнат родителите на кадърните деца, които ще се почувстват ощетени заради приравняването на децата им с останалите. |