Аз също не харесвам много неща в образователната ни система, например това, че не мотивира децата да разсъждават, че ги принуждава да заучават излишни неща, които никога не биха им потрябвали в живота, че не ги предразполага към диалог с другите ученици и преподавателя, а по-скоро ги стресира. Но не бива да си затваряме очите също така, че децата се възпитават и обучават в семейството, което е на път да изчезне (скоро ще се питаме "какво беше това нещо "семейство"" ). За какви резултати да говорим, когато семейството липсва??? Ами това, че на децата се позволява прекалено либерален режим на живот - например възможността да гледат безпроблемно предавания с насилие, преливащи от цинизми, със секс или такива, учещи ги на меркантилност, не се ли отразява на тяхната успеваемост и мотивация??? Къде е отговорността на собствениците на телевизии, на техните програмни директори? Да, но за тези проблеми почти никой не говори (нали домашното възпитание не е проблем на правителството). Нужно е да се знае, че не само заради калпавата образователна система, но и в резултат на лошото домашно възпитание децата вече не проявяват интерес към уроците, а ходенето по частни уроци е за заблуда, то се превърна в една излишна тегоба за домашния бюджет. Все пак добрата новина е, че интелигентното и напористи деца могат да се справят сам самички, защото могат да научат всичко необходимо от своите учебници, сборници и помагала. Редактирано от - Тънката лайсна на 04/7/2009 г/ 07:48:45 |
И след всичкия фойерверков патос и изливани филипики, идва поантата - гръм и трясък: Двойките са за онези, които поддържат тъпата система. КОИ СА ТЕ??? Тц, не казва! И за какво беше всичкото това преразказване с елементи /тук-там, миниатюрни/ на разсъждение? Не по-високо от нивото на разговора в кварталния клюкарски пункт на тема: "Мъ, едно време баща ми не щя..." Лайсна - |
...КОИ СА ТЕ??? ... НИЕ _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Нц...Нц...Нцъъъ...Що тъй На форти джуляморнинг никви честитки за баш демократичният биг башбрадър...Злагами съ начи _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Парадоксите, уважаема госпожо Тодорова, са в написаното от Вас. Вместо да посочите предимствата на образованието, което защитавате, Вие сте впрегнали енергия за отхвърляне на езиковите гимназии. И това, след като втора година точно тези училища показват най-високи резултати на външното оценяване. Парадокс е да твърдите, че те са елитни в кавички, защото "не са това което бяха", т.е. - хем без достъп за простолюдието, хем през 70-те години броят им се увеличил. Не е ясно с какви критерии за елитност работите - резултати или масовост. Парадоксално е и разбирането Ви за шанса в живота. Той трябва да е хем определен (изпит), хем многократен. Ми няма как изпитът като шанс да се повтаря и потретва, защото е обвързан с възраст и организация на цяла система. Не може системата да се съобразява с единичните случаи, но това не означава, че липсват други шансове за научаване на езика. Това твърдите и самата Вие - от първи клас в другите училища се учи чужд език. Всички ученици имат право да полагат ДЗИ по чужд език, независимо какво училище са завършили. И не само - могат да се сдобият и с други сертификати за езикова квалификация, така че пропуснатият шанс веднъж, не означава липса на какъвто и да е шанс. И тук стигаме до "подготвителния клас" в езиковите гимназии. Ми няма такъв вече, има 8ми клас в профилирано училище. Да, броят на часовете по чуждия език в езиковите училища е много повече в 8-ми клас - 648. Но това се отнася за всички профилирани предмети в съответните училища. Така че, изборът на ученика определя какво ще се учи в повече - чужд език или математика, физика, география и т.н. Та така. Просто е трябвало да проявите характер "навремето", когато сте бленували за Първа езикова гимназия. Сега е късно. Още повече - по този начин да решавате собствени дискомфорти. |
Па реших и АЗ и да си кажа мнението. Въспитанието на подрасващото поколение не е проблем от днес, но истината е че идва времето когато няма да има "деца" УУУУточнявам се--Децата много са претоварени с обучението на всевъзможни неща които на 80% няма да са им необходими. Но на всички ще им е необходимо здраве, което по всякъкав начин искаме да им го отнемем.... Статистиката го показва масово наднормени килограми, болести и и и и за които НЕкой "УМНИЦИ"търсят причина в храните....... Децата трябва да имат време да играят , спортуват за да може тези калории да изгарят а не да им се "ЛЕПВАТ" УУУвлеках се. |
Частните уроци ще има, докато има конкурсни изпити, независимо от опитите на министерството да променя вида им. Единственият начин да бъдат намалени е децата да се явяват само на един. Не само е безсмислено, дори е вредно кандидатите за математически и професионално-технически гимназии да държат изпит по български език и литератута, въведен за тях от министъра-недоразумение Владимир Атанасов (литератор по специалност). Децата губят времето си в наизустяване на текстове, вместо да задълбочат подготовката си по математика. Част от тях, която има добри математически способности и слаби литературни, просто губи шансовете си. На аргумента, че всеки трябва да знае български език, ще отговоря, че затова е оценката в седми клас - ако трябва, да се изисква поне 4 или 5. Получава се и полова дискриминация - момчетата физиологически по-трудно учат на тази възраст и губят в съревнованието с момичетата. Не съм съгласен с авторката Зоя Димитрова, че състемата не е мръднала ни сантиметър от 4-5 десетилетия насам. Тогава в математическите гимназии се кандидатстваше само с оценката от единствения изпит по математика. Системата сега е светлинни години назад. |
Тъй, тъй...Само че не е баш тъй... Уговорени учителски задължения съ епитропството въ г. Русчук Объявленiе. Чрезъ което долуподписанитe изявляваме че днесь се опредлихме отъ почтеннытe русчуски градоначалници учители на гражданската школа съсъ следующите правила да ги сохраняваме неотменно: 1. Да дохождаме въ училището какъто сутрина така и подирь пладня споредь назначенното время въ разписа. 2. Да предаваме усердно на ученицыте уроцыте назначенните въ особенна една списка. 3. Въ отношеше къмъ ученицыте да бъдеме равни, снизходи телни во всякiи случай, а не жестоки, какъто въ уроцитъ така и въ наказанiята. 4. Журналскитъ порядоци, тоесть, школските наредби да ги из- полняваме усердно и неотменно во всякiи случай взаимно квортирнный и церковныи. 5. Безъ известiе или дозволенiе на почтеннныте Епитропы да не прieмаме во училище то ученицы вънкашни, или отъ взаимното училище безъ време или съсъ некой интерезъ. 6. Предъ учениците да не употребяваме хулителнн и безпътни речи, нито тютюнъ да пушимъ предъ техъ. 7. Въ свята церква да дохождаме всегда рано въ приличното време, да си исполняваме церковныте должности усердно и примерно. 8. Въ неприлични места да не ходиме и въ неприлични работи игры да се не занимаваме, и въ кафене то безъ време да не ходиме. 9. Въ граждански работи да се не смесваме. 10. Съ другите учители да се отнасяме братски. 11. Да се подписваме своеручно въ журнала на дохожданiе-то, то есть, въ кое време дохождаме въ училище-то, какъто сутрина така и подиръ пладня. 12. Отсвенъ горъизложеннны-те правила, ако се найде некой отъ почтенны-те граждани, или некой вънкашенъ ученъ человъкъ да поиска да введе некои порядоци или наредби прилични за насъ и полезни за училище-то, то сме готови да ги прiемниме и положиме въ действiе. На изложеннныте ще отвещаваме, и ще се постарайме да ги из-пълниме испълняваме въ продължеше на всичко-то ни опредъленно време усердно. 1855. Iунiй 1. Русчукъ. учь Димитрiй Кулевичъ. уч„ Николай Пенчовичъ. Архивъ на Доростоло-Червенската митрополия. Mъ и аз съ чуда... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 04/7/2009 г/ 09:09:53 |
Авторката нещо се е поувлякла с тия "сакрални" дати - явно и на нея й се иска да покаже, че знае някоя и друга чуждица. И се получава (според нея), че едно дете на 14 години би трябвало да може да кандидатства за 8-и клас много години наред, докато стане дядо .... |
Калки, не се е увлякла. Детето ми два дена преди втория изпит заболя от грип. Каторжният му труд от последната година щеше да отиде на вятъра. Не искам да си спомням какъв страх изживяхме. |
умът е сбран в езика.смятането не доказва акъл.*елитни* съ повсеместната ни селяндурщина повече не върви.бариери поставят въ швитцерско, щото да не им куркат чревата кат на българете.нашият ум е за патки на спанците и гърчолята да пасе.мъка сме си сами на себе си.мътилка |
Темата е много сложна. Обаче фактът е, че българите в най-добрите чуждестранни университети идват почи изключително от елитните гимназии гимназии. |
Патосът е следният: защо е този подготвителен клас, като децата вече знаят езика? Хубаво, това вероятно е вярно за английския. Ами испанският, примерно? Колко от влизащите в испанската гимназия знаят вече испански така добре, че могат да пропуснат подготвителния клас? Да не говорим на какво ниво се преподава чужд език в средното училище. Щото и аз учих английски, преди да стана подготве в Английската, ама аз си знам къде колко съм научил... |
Calina Malina Много емоции проявява авторката, малко разсъдък. Въпросът е най-паче защо има още т.нар. езикови гимназии? Чуждият език /дори два/ отдавна не е "екстра", още по-малко пък професия. Днес той е само още един инструмент на познанието. Не ми се рови сега, за да видя какво точно започна Методиев като министър и какво довърши окончателно - той беше най-яростният противник на приема на четвърто- и шестокласници в математическите гимназии, например - но идеята на това ръководство на МОН е в осми клас да се изучават предимно чужди езици и информационни технологии, независимо дали става дума за професионална или профилирана гимназия. То и в момента /при това от вече немалко години/ в доста техникуми усилено се учат чужди езици. |
аз като един възпитаник на англ. езикова пък да кажа, че много добре си действаше системата с приемните изпити. Съучениците ми бяха интелигенти и възпитани, а не някви тъпи зубрачи. А за реализацията - мила госпожо автор, оценките в училище нямат особено значение, ако не вярвате - четете биографии на известни личности. Животът ни поставя най-точните оценки. |
Хубаво е, че има елитни училища за интелигентни и амбициозни деца, лошото е, че има цяла пропаст между тях и "обикновените". |
Calina, ! И съвсем не е вярно това, че ... Попадането в такова училище на деца от простолюдието беше по-скоро изключение, а не правило. Привилегии имаше, но съвсем не само за деца на активни борци (точно това беше формулировката), а и за деца от работнически семейства. За последните май имаше заделени 10% по мое време. Но във всички случаи трябваше да не са се провалили на изпитите. От вторите в нашия клас имахме 3 от 24. От първите привилегировани - нито един. Тва е палажението. Силата и елитността на езиковите гимназии беше не толкова в това, че се учат езици, а в това, че всичко се преподаваше блестящо и се учеше по много и здраво. Ходехме на курсове. На уроци - само някои много амбициозни и то на кандидатстудентски. Имахме своя униформа за празниците - бродираните ризи на Немската. Още си я пазя моята! Учехме до побъркване, но така трябва. Такива училища не само трябва да се запазят, но и цедката да е жестока. Кафа от равняване по средното (посредственото). В ред. - И да ме извинява дописничката, обаче идеята... ...да отпадне необходимостта от т.нар. подготвителен клас в езиковите гимназии и паралелки, която сега вече си е чиста загуба на цяла една учебна година ... е дивотия. Редактирано от - Simplified Solutions на 04/7/2009 г/ 14:05:56 |
Попадането в такова училище на деца от простолюдието беше по-скоро изключение, а не правило. Симпли Накратко, 1972(hгодината спомената от автора) кандидаствувах след 7ми клас в СМГ(току що открита, първи прием) и в езикови гимназии - тогава бяха 3 в София(Английска, Немска и Френска). В СМГ имаше два изпита по математика, писмен и устен - писмен(задачи) - 5.66, устен - 6.00. Там бях приет на 6-то място. За езикови гимназии, изкарах 5.66 по математика и 3.75 на преразказа по Български. Бях приет на 25 място в Немската гимназия, от 30 места за момчета. След време, ме срещна класната(от 5 до 7 клас), която преподаваше математика. Изказа мнение, че съм пълен глупак, че не съм отишъл в СМГ, а в Немската. До сега не съжалявам, че съм завършил средното си образование в 91 НЕГ София. Мисля, че ми даде повече, отколкото би ми дало СМГ. В НЕГ постъпих абсолютно, като човек от простолюдието(чрез конкурсен изпит), а и повечето мои съученици, бяха като мен. Така, че твърденията на автора, относно приема в езиковите гимназии през 1972, са абсолютно безпочвени. На частни уроци, ходех само по Български, но очевидно са ми помогнали да не изкарам двойка Без подготвителен клас, направо от 8-ми, приемаха една паралелка, Е-клас, в НЕГ, деца които знаеха немски, най-вече поради това, че родителите им са работели в немскоговорящи страни. Тези деца наистина може да са били от привилегированите Относно премахването на подготвителен клас, Зоя отново греши напълно. Но простено и е, баща и кАща е правил |
за всички възпитаници на езикови гимназии, които знаят за какво говорят. А авторката горе, да е настоявала пред баща си и да не си избива комплексите сега. Тъй-наречената подготвителна година е уникално постижение на нашата образователна система и след демокрацията мнозина пъти се опитваха разни тъпи министри да я затрият. Слава богу не стана. Не стана и идиотщината на др.Вълчев всяко училище да има подготвителен клас. Езиковите гимназии бяха елитни и някои все още са елитни, защото учениците бяха подбирани със сериозни изпити, учителите бяха елитни, учеше се изключително много. Сега с тези бебешки изпити с оценка 15 процента ли е не знам за тройка, елитни остават някогашните езикови гимназии, където кандидатите са много, конкуренцията голяма и следователно - подборът по-добър. Аз пък като кандидатствах, в същата тази 72 година, всъщност въобщке нямах желание. Как ще отставя приятелите в родния град и да отида в далечния Пловдив /с тогавашните пътища направо си беше далечен/. До ден днешен съм благодарна на една своя роднина, която ме проагитира да опитам. То взех, че си изкарах изпитите, завърших, че и днес си вадя хляба с английския. |