Отиди на страница:
| >>><<< Тополите растат бързо, много бързо дори. Стига да има кой да ги посади, щото не се знае, може нов кмет да дойде... . Разправяше Дон, че един от англичаните в Аврен си купил къща, бивша вила. Цялата била оградена с високи и прекрасни кипариси. Изсякъл ги до една и когато Дон възмутено го запитал защо, онзи казал че така е просторно и не му пречат на погледа. Освен това прекрасно горели в камината, като никое друго дърво. В Аверен сега и кметът е англичанин. Може да е кметска болест нещо ...  |
| Жалко за това село Б. че не е успяло да оцелее след 10-ти.......но моето мнение че повече от 50 % обаче от селата се запазиха.....моето село също започва с буквата Б. и няма такъв проблем.......обаче всичко зависи от това до кога са живеели старите хора там......на мене дядо ми почина през 2003, от 2003 не е трудно да се поддържа една къща на село.......но ако беше починал през 1985 сигурно къщата щеше да е развалина...... поздравления за Калин Донков, интересно е написал разказа  |
| Ех Калине, Калине, не е нужно човек от Амерка да се върне за да види "демократичната" промяна по селата. Много софиянци и твои съкварталци от Младост 2 минавайки на бегом през познати места от детство, от ваканции или просто от гостувания още през първите години на "свободата" се срещнаха с това, което сега е видял "американеца". Отсечени тополи, повалени върби и черници, унищожени орехови гори. Виждал ли си ти Калине орехова гора, грамадна гора, под снката на която трепериш от студ в горещ летен ден. Орехова гора, която е под защита на закона изчена за огрев от цигани. Толкова им стига акъла, защото можеше да продадат скъпоструващата дървесина, а не да я горят. Много китни местенца сега са пустош и не е нужно да се ходи много, достатъчно е да мръднеш на 5-10 км от областните центрове. Да, разрухата на китните места се компенсира с някоя друга лъскава къща в "демократичен" барок в града. |
| емигрета.... за**али сичко па сега кой ми усра пейзажа. ми да си бил тука да ги пазиш тополите бе! нищо, децата им вече нема да се сещат за никакви тополи. най-ногу да пращая адвокати да се съда с родата, ако е останало нещо да се продаде  Редактирано от - sybil на 31/7/2009 г/ 10:26:15 |
| зорлем сами ще се затрием:селяндурщината сама ще се довърши:почна се съ езикъ, естественото му продължение са резачките, биологичното стпопяване ни е на автопилот, на пълни обороти е размножаването на един особен вид кунсуматури, които ще си гризкат един ден торбичките  |
| За дъщеря ми България е "спящата красавица" Каза го след първото си завръщане. Защо така? Защото всичко било буренясало, потънало в паяжини и пепел като в приказката Нямало кой да целуне красавицата! |
Стояла си и къщата, слава богу... блазе му, при мен дърветата си стояха до едно, ама къщата я беха оставили на груб строеж  |
| Уви, тополите растат бързо, но имат сравнително кратък живот - 40-60 години и поради това стават опасни. Затова ги секат. |
| Имам щастието да пътувам, да наблюдавам и да осмислям градоустройство, архитектура, начин на живот. Средата, която човека създава около себе си е директно отражение на духовното и умственото му развитие, и на емоционалното му състояние. По-развитите индивиди живеят в хармония с природата, с уважение и грижа за нея. Съответно поселищата им са красиви. По-примитивните индивиди съществуват в разрушение и грозота - вътрешна и външна. Поселищата им са грозни. И разделението градител-разрушител не е по национален признак. |
| В гаража ни навремето с баща ми , върху канала поставяхме четири тополови талпи и вкарвахме -"Трабантутляка" , та талпите бяха останали от каруцата на прадядо ми !! Е това е тополата !!! |
| Много хубав разказ. Сякаш за моите преживявания е писан. В село Баница имаше стотина тополи покрай реката- спомен от детството. Изсекоха ги защото били изгнили отвътре и при силна буря можело да паднат и причинят поразии.  |
| И на мен ми хареса разказът. Обаче и donmichele е прав. Много е готино така - ти да си живееш живота в чужбина, пък другите да се грижат за спомените ти тук. Още повече, че това може да се каже и за тези, дето са напуснали селцата и са се премстили в големия град или в София. И после въздишат в апаратамента: "Еееех, нищо не остана от нашето село. А беше толкова хубаво..." |
| Българското село беше вече умряло, когато дойде демокрацията. Тя просто постави надгробния му камък. Довечера си отивам в родното място - с падналата църква, на която моите пра-прадядовци са били дарители, с пресъхнатала чешма на мегдана.... И слава Богу с все още живите ми родители. |
Българското село беше вече умряло, когато дойде демокрацията. Тя просто постави надгробния му камък. Може и така да е било, но не съвсем, защото демокрацията доста време го стиска за гушата, докато го довърши. Демокрацията си беше въобразила, че на село са се окопали комунистите и искаше да ги ликвидира. Но вместо комунистите утрепа селото. Защото по селата имаше фабрики и работилници в които да работят хората. Текезесета и апеката също. Не че ми е много жал за тях, но имаше къде да работят хората. Връщането на земята в реални граници и закриването на всички фабрики, цехове и др. работни места убиха селото. Другото което го уби е социалната политика стимулираща размножаването на циганите и слабата власт, която ги остави спокойно да разграбват селската продукция и селските имоти. |
| Калине, както винаги си предал с думи това което повечето от нас мислят и чувстват , ... а не могат така да го изразят. Ти си говорител на всички хора в България, а и извън нея , които милеят за тази страна и все още търсят нормалните добри и честни човешки отношения като опора, като мост от миналото към настоящето през който трябваше да минем запазвайки милото и свято нам ... Не успяхме , Калине. Като безумни варвари унищожихме всичко около нас, не останаха незасегнати и човешките отношения -доборота , честност , справеделивост ... те са стъпкани и сме на път да се самоунищожим. Оглупяли , оскотяли душевно, с очи празни ... ние се оказахме безслини пред самите нас ... Това което си ни дал за пример , е почувствано от всички емигранти, много повече от колкото от хората в България ... Напуснали странта , ние взехме и пренесохме чрез спомените си всичко най-хубаво и мило и го пазим с години ... Връщайки се го изпозлваме за ориентир ... Търсиш старата си улица, дърветата , дворовете и къщите ... причуват се гласовете на приятели от детство , привиждат се съседи ... които отдавана ги няма, не откриваш повече черниците или крушите и черешите , които разстяха в не малко софийски дворове ... няма ги децата по улиците , няма ги усмивките и закачките ... Всичко е преобърнати наопъки с хастара на вън ... е неприятно и боли ... Нищо хубаво не се е случило в Бъглария за 20 години , нищичко ... Това ще го каже всеки , който е взел само спомените със себе си и е заминал ... Благодаря ти от сърце , Калине ! April и л-т Грубер - много вярно наблюдение и точно описание и от двамата ! |
| И аз мисля, че donmichele е напълно прав. Емигрантските хленчове като този - "защо не ми пазите имота" са нелепи и неуместни. А тополите не са дълголетни и трябва да се режат. Защото изгниват отвътре и падат. |
| Л-т Грубер, наистина добре казано. Бих допълнил обаче и че дял в убийството на селата и градовете в България имат и избягалите от България, като този Панко. |
