Отиди на страница:
| Те - тез тополи - като изгниват от вътре требе да се режат...Ама да попитам: Да не би да има забрана - на мястото на отсечените дървета да се засаждат нови?... ...За това ще ядем пластмасови домати, които стоят по три месеца, ще пием боза, която издържа по шест месеца, ше ядем кебапчета произведени преди девет месеца, ще си готвим телешко варено от бизони от преди двадесет години...И ще се вайкаме, че парите не стигат само за лекарствата, а децата ни още при зачеването са алергични, астматични и безразлични  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Много хубава и поучителна статия. Поздравления за автора  Редактирано от - Devil на 31/7/2009 г/ 10:16:15 |
Защото по селата имаше фабрики и работилници в които да работят хората. Текезесета и апеката също. Не че ми е много жал за тях, но имаше къде да работят хората. Това може да го каже само човек, който е ходил на село за няколко дни през лятото. Началото на унищожаването на българското село се поставя именно с ТКЗС. Хората остават без собственост, на трудодни по 0.5 лв. и временна сезонна заетост по полетата. Тогава младите хора остават без препитание и отиват в градовете. Включват се в "индустриализацията" на държавата. Окончателно селото е унищожено със съсздаването на АПК. Ако някой си направи труда да проучи закриването да училища по селата, ще установи че масово се закриват училища след 1974г. поради липса на ученици. Т.е. тогава в селата вече няма млади хора. В селата останаха само възрастни хора. Те работеха в ТКЗС (не приемаха названието АПК). Е тези хора измряха (мир на праха им). След 1990 г. в ТКЗС работеха предимно пенсионирани възрастни хора. С изключение, разбира се на Председателя, партийния и още някои чиновници. Така че не жалете ТКЗС-то. То умря от собствена смърт. Само дето на много места агониата беше по-дълга. Като при тежка, неизлечима болест. |
| Тук някои хора упорито отказва да разберат, че емигрантите НЯМАТ НИЩО ОБЩО С РАЗКАЗАНОТО ОТ КАЛИН ! Поредната българска простащина с адрес българска емиграция. Калин , драги ми умници, показва това което СТЕ СЪТВОРИЛИ ВИЕ В БЪЛГАРИЯ , през очите на емигранта. Това е , колкото и да ви е неприятно ! |
| Донков, Може би и заради това, че много близко ми звучи преживяното от този Румен... В селото на баба ми също трудно ще припознаеш много от нещата, които бяха там преди 20-на години. След връщането на земята (кога в "реални", кога в измислени граници) всички се втурнаха да продават, кой на мутри, кой на чужди фирми, а останалите ниви пустеят (няма кой да ги обработва, или който иска, не може - няма пари). Тъжно, както винаги, когато спомените от детството остават само това - спомени (в снимките или в главите на вече порасналите деца). Бармалей, Грубер - също Редактирано от - Mars Attack на 31/7/2009 г/ 10:27:10 |
| Донков Много хубав разказ. И изпълнен с много смисъл. Родният дом.... Родна стряха.... Ами 2/3 от българите живеят много далече от това понятие. И в прекия, и преносния смисъл. |
| Сандокане, ние поне се опитваме да направим нещо за нашата държава. Е, не сме постигнали кой знае какво, но поне не сме се присламчили наготово към чуждата софра, щото нашата е много бедна. Пък после - от чужбината да ругаем сънародниците си, че били некадърни, а като се върнем в България - да се смеем на чужденците, че били прости. |
| от многото ни национални катастрофи, нито една не е нанесла толкова тежки поражения на мамковината, колкото масовата емиграция. мильон и половина българи ги няма тук. няма ги и децата им. и днешния вид на "демокрацията" ни (тук е редно да кажа, че требе да си голям страхливец и/или песоглавец, за да използваш този термин, а не друг) се дължи до голяма степен на отсъствието им. много е просто и обяснява много работи.  |
| На Калин Донков за пореден път - поклон! Да, "другоселци" се загнездиха в ръководството на нашия дом, и го управляват без любов и без грижа. Но не е от 20 г., те са вече агонията. А екзекуцията почна преди 65. |
| никак не е малко да носиш в сърцето си България.дори само с добротата си и я наторяваш.по чужбината българете стават по-умни, което също е от полза и за тукашното. няма излишно дърво на този свят.глупаво дърво няма.като отсечеш, ще засееш, за да продължиш битието.имам много мои дървета. аз като се прибирам по нашенско, гледам да не правя боклук по улиците:старая се да разговарям с хората спокойно, да не храча, да не се ръгам, да не нервнича, да подам ръка на изнемощял човек като слиза от трамвая, да кача детска количка пак там, да си изчаквам реда на опашка:това го имам също за един + към българското като се пенсионирам и се завърна от германия, ще се отида на село:сял съм домати и пак ще ги съдя.ще си помета двора, ще си го направя като приказка, каквото е германия.ще посадя и тополи, защото този пън има бъдеще. точка. най ми аресват умните приказки:за april, моите почитания.нека да има повече цвята по балконите и по умни физиономии.повече канюдесановци |
| А най- ми хареса включването на Вожда Mexikanski Vozhd 31.7.2009 г. 02:36:55 За дъщеря ми България е "спящата красавица" ... Нямало кой да целуне красавицата!  |
| Бира, емиграцията е просто едно от поредните съзнателно организирани действия за ликвидиране на държавата. От ликвидационната комисия. |
| Абе Федя, аз съм селянче бе. Я си кажи ти от къде си, да видим кой кога е ходил на село. То няма лошо да си любител теоретик икономист и анализатор, но друго си е да си живял и да си отгледан със заплатите получени от ТКЗС и АПК. Баща ми работеше в завод (на село), после в професионалното училище към завода. Майка ми работеше в същия завод, после в АПК, после в Горското, после вече съм забравил къде. Баба ми ходеше да работи в текезесето, дядо ми- последната му работа беше в сладкарския цех на ТПК. След като се пенсионира беше нощен пазач в СПТУ. После на тези места работеха част от съучениците ми от селското основно училище. В този завод работеха и селяните от околните 5-6 села. Сега от изброените по-горе предприятия е останало да съществува само едно: Основното училище. Най-лошото е че нищо не ги е заместило. |
| дърто, може и да си прав. не ми се спори дали е действие или последствие, тъжно ми е. за приятели, за места, за заминалите там и останалите тук.  |
| Калине, отново си задълбал с длетото тънко нашите сърца. Хубаво ти е есето. Жалко, че колкото и ясно да се изрази човек, винаги ще се намери поне един, който ще го разбере не просто погрешно, ами и превратно погрешно. |
| Димчо Дебелянов * * * Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха. Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина! |
Аз пък съм чувал, че не случайно по бул. "В. Левски"(бивш "Волгоград" от пресечката с бул. "Княз Дондуков" са засадени тополи отдавна. Целта е била да спират буйните потоци след силен дъжд, защото там има много стръмен наклон, чак до пресечката с ул. "Искър", където сега е Софийската математическа гимназия. И като потекат едни води, мръсни и мътни ...Преди две години изрязоха повечето, именно защото бяха изгнили отвътре. Есето не ми хареса особено; Донков има къде-къде по силни изпълнения, такива които те хващат за гърлото. Хубаво пише за носталгията, за тъгата по мястото, където човек е израснал, оформил се е като личност; използва оригинален подход - изразява отношението си през погледа на емигрант, съхранил българското в себе си далече, далече оттук, но някак си именно това е останало на заден план в момента, в който е започнал да пише за бившия кмет. Оттук вече нещата изглеждат типично по махленски, от сорта на "те ми казаха", "аз така чух", "всички знаят к'ви ги върши кмета, ама нищо не могат да направят", с други думи клюкарски, криминално и основното се размива. И на мен ми е мъчно като отида в Сливен, в къщата с големия двор и видя старата слива(сорт "елибакамка" , грамадно дърво, много старо, с изрязани клони, ошмулено, но просто такъв е животът - всичко тече, всичко се променя. На това дърво се катерех когато баба ми ме гонеше с метлата, защото бях счупил чаша от стария и винен сервиз, който тя много ценеше.Лейтенат, Воци, Федя, . |
Нямало кой да целуне красавицата! Как да няма - ето ви бате Бойко! ------------------- Големият срив започна по времето на Ф. Димитров - връщането на земята и разпадането на ТКЗС... Това, което разказва л-т Грубер, беше направено, за да имат хората целогодишно работа и имаха... ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… |