Отиди на страница:
| А иначе засадено има. По Раковска на източната страна пролетта засадиха кленови фиданки и почти всички се хванаха. След година ще пазят сянка на първите етажи и магазините. |
За К. Донков   !!Поетично, носталгично... Хваща за сърцето. Но какво от това? Колко тук разбраха написаното? А на обичайните Примитиви с жалки апострофирания, би могло единствено да се дари съжалителна усмивка. За освинването на България не са ви виновни отсъстващите (те са избягали от такива като вас). Вината носят пребоядисаните "Демократи", откровени Клептократи и изпълнителите Мутрократи - търпени от всички останали, преобладаващото число, "умници": - Онези, търсещите единствено нечия чужда вина под мотото: - "Тези ли ни сраха в гащите?". И забравили, при това, всички онези качества даряващи двукраките с названието Човек.  |
| И на мен ми е тъжно, за сичкия този народ дето се разпиля по света, и мои приятели, от чието присъствие съм лишен... Но съм изкушен да помисля - добре, ясно, че картината която Румен ще завари след 20 г. ще е коренно различна, най-малкото и заради различната перспектива (детето по друг начин възприема и чувства реалността), но драмата е, че той заварва грозна картина, отблъскваща. Която НЕ ГО ПОДТИКВА да си каже, "а бе що не се върна?" Ей това е важния въпрос - как трябва да изглежда ситуацията у нас за да стимулира връщането на емигрантите? Лошо, че ги няма КАК ДА ГИ ВЪРНЕМ? |
| дърто, не съм измислил отговор. нещата които знам, са дребни - като отворим консулства във всеки голям 'български' град, като не се тормозим там и тук с краткосрочни и скъпи лични документи, като им дадем възможност да гласуват без да пътуват стотици километри, като не ги заплашваме да им отнемем българското гражданство, а ги насърчим да го запазват... все дребни работи.  |
| Писал съм го и друг път в този форум: поне 90% от тези, които напускат (не става дума само за България), го правят, не защото си мразят страната, а защото тя е превърната в "Държава - мащеха". И поне 80% от тях никога не скъсват с родното, носят го със (в) себе си и винаги се връщат, когато могат. Говоря и от личен опит, и от наблюденията ми върху други емигрантски общности (и от Изт. Европа, и от други страни и континенти). Редактирано от - Mars Attack на 31/7/2009 г/ 11:53:38 |
Абе Федя, аз съм селянче бе. Бе не те знам какво селянче си. Това което описваш ме кара да мисля, че си някъде от поречието на Марица. Там имаше възможности за комбиниране на земеделска с промишлена работа. Вярно, доста голям стимул за развитието на тези райони беше едно постановление за "самозадоволяването", което даде възможност на вного хора от тези райони да печелят доста добре. Но те печелеха не от ТКЗС, а от тъй нареченото лично стопанство. Точно тези хора всъщност доказаха, че ТКЗС-то е нефелна структура. през свободното си време тези хора произвеждаха основно продукти за прясна консумация, нещо оказало се непосилно за ТКЗС. Не ми се дискутира сега тази тема. 16 год. от моя професионален живот е минал по ТКЗС-та, АПК-та, псевдо кооперации и Мутроземеделски фирми. АПК умря пред очите ми. Партийната номенклатура, водена от псевдо аграрния професор Атанас Ганев не позволи след 1990г. точно на тези работливи и предприемчиви хора да разгърнат целия си потенциал. Въпросният професор създаде т.н. Съюз на земеделските кооперации и всячески пречеше на възраждането на семейното земеделие в България. Една традиционна форма на земеделско производство, която не е допуснала глад в България дори през най-страшните години непосредствено след ПСВ. Но дискусията е за написаното от К.Донков. Аз бих предложил по-друго заглавие - Носталгично от Румен. |
не е до разбиране, а си е до нормална нашенска лошотия. Ловкий, то наразбирането и лошотията винаги вървят ръка за ръка. Неслучайно най-големите лошотии са вършени от хора с най-криви разбирания, убедени иначе в своята абсолютна правота. Това го има изяснено в "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин. А по повод на разрухата, се сещам за разговора между знаменития проф. Филип Филипович Преображенски и асистента му д-р Иван Арнолдович Борментал в "Кучешко сърце" на Булгаков: - Разруха, Филипп Филиппович. - Нет, - совершенно уверенно возразил Филипп Филиппович, - нет. Вы первый, дорогой Иван Арнольдович, воздержитесь от употребления самого этого слова. Это - мираж, дым, фикция. Что такое эта ваша разруха? Старуха с клюкой? Ведьма, которая выбила все стекла, потушила все лампы? Да ее вовсе и не существует. Что вы подразумеваете под этим словом? Это вот что: если я, вместо того, чтобы оперировать каждый вечер, начну у себя в квартире петь хором, у меня настанет разруха. Если я, входя в уборную, начну, извините за выражение, мочиться мимо унитаза и то же самое будут делать Зина и Дарья Петровна, в уборной начнется разруха. Следовательно, разруха не в клозетах, а в головах. |
| Даскале, Оттук и проблема с всичките видове фанатизъм, които са проклятие за цивилизацията и нищо добро не са Й донесли: религиозен (средновековен), фашизъм, комунизъм, ислямизъм ... Когато човек е с промит мозък, нищо добро не чакай от него, защото той е на принципа "или си с мен, или си против мен", няма средна (балансирана) позиция. |
| Няма да се върнат, дъртреалист. Или поне по голямата част от тях. Или ще се върнат като хамалина - да си харчат германските пенсийки в България. И през цялото време ще мрънкат "Какво направихте с детските ни спомени, дето си ги носихме цял живот в тази пуста чужбина. Ограбихте спомена ни. Вие сте виновните, които останахте тук". Сигурно сме виновни, щом не сме отговорили на очакванията им. Но си мисля, че в случая донмикеле и Енчо са прави - - когато искаш нещо да се случи, участвай в него, за да помогнеш и ти. Пиша го не от лощо чувство към емигриралите - не са отишли от хубаво, пиша го защото нещата не винаги се развиват по сценария, по който сме си ги представяли. Сценаристите са други, но за да се реализира така успешно сценарият, им вина носят и липсващите от България. |
| А бе мисля си, тоя "демократичен кмет", дето изсякъл тополите, нали и той е бил селско момче, и като малък все трябва да е играл под някакви дървета - ако не тополи, то буки, дъбове, трепетлики, чинари, мури, дето Илинденски приказки пеят. Нали би трябвало да пази в душата си светлите спомени от детството? Да го тегли към зеленина и прохлада. Да му е позната святата близост с Майката Земя. Кога е успяла душата му да червяса? И защо? Редактирано от - Даскал Цеко на 31/7/2009 г/ 12:11:07 |
| Като чета тука как някои въздишат по ТКЗС-тата и АПК-тата и обясняват колко лошо било, че вече ги няма, започвам да се чудя, как ли се оправят в държави, дето пък изобщо не ги е имало? Франция, Италия, Гърция, Холандия, Белгия, Испания, Англия, Германия.... Да изброявам ли още? Там как се оправят без ТКЗС-та? |
| Мисли на кандидат-емигранта . Не е лошо, че човек живее сравнително късо. Е, има и изключения - ето, Ламбо споменава в съседна статия, че от 2000 г. организира събора на Бузлуджа... ама това са изключения. Да де, но ако тези изключения бяха правило? Колко повече щяха да са сега воплите? И за изоставените в Китай земи - където тия с дръпнатите очи не само са изсекли хубавите горички, в които тогавашният прабългарин е играел голо хоро по полянките, ами и вдигнали некви стени на техно место. И нема една тревичка. Или пък у Волжка България. Каква им я оставихме, каква я направиха. Сърце да ти се скъса. Ми Агфанистан? Ми Иран? Всичко изкилиферчиха, което им оставихме. Това е то. Направи добро, па го хвърли в морето. Ама и с това требва да сложим край. Ей го - от толкова добрини, които хвърляме у морето, кво замърсяване напоследък се заформи. Явно требва да спрем с правенето на добрини за нема нищо. И да продължим да си серем на метено. Само дето нема кой да премете напоследакъсъ. Дали да не е време да се вдигнем към некоя по-преметена територия... и да ги оставим останалите да си живеят у лайната... явно ги влече... |
| Ааа, Федя, инженьор агрикол? Значи и ти си си топил гагата в казана ТКЗС, АПК. Тогава не е чудно, че са пропаднали. Е, аз съм бил на по-ниско ниво- ние просто си бяхме от село и хората работеха каквато работа имаше. Баба ми копаеше с мотика в текезесето. Що се отнася до самозадоволяването- самозадоволявал съм се. За другите от семейството мога само да предполагам. Иначе сме гледали и продължаваме да гледаме в двора на селската ни къща домати, пипер, лук, краставици, круши, ябълки, праскови, кайсии и др. зеленчуци и плодове. Имаме и кокошки. По комунистическо гледахме и по едно прасе. Едно време покрай реката, не е Марица, имахме бахчи (градина-тур.), на които отглеждахме зеленчуци, за които не стигаше мястото в двора: лук, картофи, тикви, царевица. Но вече не го правим, защото няма начин да наберем нещо от това, което сме засели. Едно време имахме и лозе, но в едно горещо лято преди десетина години го запалиха и вече нямаме. Така или иначе продукцията никога не е била за продажба. Инак за семейното земеделие не ни е пречил никакъв професор. Попречи ни земята в реални граници. От 100 декара на прадядо ми ни върнаха около 60. Другите се изпариха. От тях ни се полагат около 20, които ни връщат на 4 места. Няма нито един парцел, който да е поне близо до прадядовите ниви. Част от тях са в коритото на реката. И защо си мислиш, че само Калин Донков и емигрантите имат право на носталгия, да не би аз да пиша поради някаква друга причина. Мъчно ми е, като си отида на село и видя наборите си- алкохолизирани, преживяват като гледат по 1-2 крави по дворовете си. Само циганите цъфтят, и стават все повече. И на мен ми се ще да осъдя някого , но не знам кого. И все пак моето село е по-добре от съседните. На тях вече им закриха училищата и много от къщите са изоставени. Купиха жълти автобуси и с тях карат децата в моето село на училище. Но покриха седалките на автобусите с найлон. Предполагам защото са циганчета и имат пропуски във възпитанието и личната хигиена. Това сигурно е дискриминация, но още не са се сетили да подадат жалба в комисията. |
Баба ми копаеше с мотика в текезесето. Тъй, тъй. Ако сега го имаше текезето, и ти щеше да копаш там с мотиката, вместо да чукаш клавишите та компа.  |
| Грубер, И моята баба, Бог да я прости, до над 70 г. копаше в ТКЗС (за което тук не един ме пъпържаше, като го писах ...). С това сме отрасли, детските спомени са най-неподправените (не разбирахме много за начина и резултата от колективизацията, но това не ни пречеше да се кефим цяло лято на ваканцията и "номадския живот" на село... Енчо, На Запад частниците са обединени в Асоциации (обикновенно по вид продукция) и заедно си защитават интересите пред държавата, в ЕС и пред другите межд. организации, че и срещу конкуренцията. В този смисъл наистина "Обединението прави силата". Редактирано от - Mars Attack на 31/7/2009 г/ 14:14:58 |
Тополите ги нямало отдавна - още Кратко и ясно определение на демокрацията.първият демократичен кмет ги продал. |
Кметува и до днес - бил е на власт с всички партии, които са се изредили на трапезата. Кратко и ясно определение на демокрацията. ... а също така и на "прехода". Редактирано от - Даскал Цеко на 31/7/2009 г/ 14:27:33 |
| Индустриализацията е** мамата на селото и не само в България!! Друг е въпроса, че богатите индустриалните държави създадоха поминък в малките населени места, та да спрът урбанизацията! За земеделие с мотика в днешният ден не бива да се говори, но и мутро-чукойте с десетките и стотици декари са бедствие за земеделието и държавата! Редактирано от - sybil на 31/7/2009 г/ 16:58:36 |