Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Най-младата дама /нейде към 40-така гонеше.../ по мое време беше кака Дида Светофара, бачкаше в кухнята, с голям диоптър очила и все с хубава прическа. Спрягаха я за любовница на прочутия сержант Манов, отговорник за столовата във втори район. Сега на мястото на столовата има магазин /май "Лидл"/, но пък зенбата си седи непокътнат в горното потайно кьоше на бившия втори район. У Гугъло Мапс като цъкнеш, сичко се вижда кат на длан. Снимките са от преди 1-2 години. Ай вече другите айляци стига сте спали следобед, ве. Туй да не ви е караула у Бохотската гора. |
| Евала, ОРС-е, ти изчисти паяжината в тази тема за фазаните он НШЗО "Христо Ботев" Плевен. Разбирам те напълно. За тебе е било чест и гордост да попаднеш в школата и да се отъркаш сред наследниците на властимеиющите тогава. Предполагам,че не си имал техните привилегии.Щото тогава случайни наборници не попадаха в школата. Там избираха или синчета на висши милиционерски, ДС или военни началници или на висши партийни функционери от областни до министри или членове политбюро./Такова синче в школата на един ДС началник от Хасково открадна калашник през лятото на 72,докато бяхме на стрелби на полигона на първа армия в Сливница, та на целия втори район ни разкатаха фамилията, докато го претърсят. Предполагам,че ти си попаднал сред тях случайно/?а / или това ти е било детската мечта, та спомените са ти толкова живи от тогава с имена на твоите видове командири,личности и събития , детзвучат като оня руски виц : Товарищи,меня обезчистили. Когда случилост это?-Сорок лет тому назад : Почему тогда кричиш? Приятно спомнит.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
Не съм връзкар, Фики-Така, нашите бяха съвсем обикновени хорица. Имаше връзкари, да, но при нас в зенитна батарея те бяха на ниско ниво – кой баща му адвокат, кой майка му шеф на даскало, нито синчета на министри имахме, нито пък на разни партийни величия. Даже и по нищо не се различавахме като възпитание, манталитет. Най-обикновени момчета, може би все пак – лееекичко по-интелигентни от другите  – все пак със сложна /и вече компютърна!!!/ техника боравехме, и то във времена, когато некои тука форумци по-сложен уред от сапьорската лопатка не познаваха.  Вярно, че помня като слон, особено веселите случки. Ама и от вас, форумците, бая неща си припомних. Ти зенитка ли си бил, дарлинг? По начина ти на питане, нещо ми се чиниш с аналитични способности щото… |
Ама ония нали луди - щом отбележим точка, вадят патрони и пуцат у тавана. Разноглед станах да не мъ хакне у чутурата некой рикошет. Кашиците бехме най - луди, най - гладни, най - мръсни. Който не ставаше за друг род воиски, го пращаха в кашимерията. Имахме няколко наистина уникални тъпака, селски чесъни, едва изкарали до осми клас, тъпи като пънове. Веднага ще попитате чий го е дирил в кашимерията такъв готин и интелигентен пич като мене и аз веднага ви отговарям - уреди ме даскалът по военно, полковник Петко Петков, известен в родните милитаристични кръгове като Петко Пушката. Понеже го провалих на едно състезание между училищата, човекът в прав текст ми обеща, че ще служа такава служба, че ще я помня до живот - в Елхово. Викам си - през тромпета ми е, кво пък толкоз, некво си Елхово. Да, ама не, оказа се да си *бе мамата и служба... Сега за жените в казармата. Такива просто нямаше. Имаше само една-единствена, жена на некъв шапкар, която работеше в секретна секция и всяка сутрин, докато 1500 натопорчени кашици стояхве на развод, тя идваше на работа. Не беше нищо особено, но какво й мислехме... Аз, като будна и артистична натура, се уредих в групата за худ. самодейност към местния културен дом и заедно с още неколцина пича (един от тях беше Краси Куцупаров, който сега е известен режисьор на дублаж) ходехме два-три пъти седмично да правим рецитал за общоармейското съревнование, и там вече се запознах отблизо с елховските мадами. Не знам дали знаете, но в Елхово се раждат най-красивите жени и дори сега, след толкова години и след като съм познавал толкова много жени, мога да го потвърдя. Имаше една Мима, две години по-голяма от мене, просто уникална жена, смугла, пищна, абе ходещ блян, ох...  Не можах нито нея, нито някоя друга да ..., нали, щото тогава нравите бяха други, градчето беше малко, а войската - много, та си останахме само приятели. А да ти каже некоя мадама, че иска да сте си само приятели, нали знаете какво означава - че нема да има ибре-дебре, на което аз уместно питах - е добре де, аз враговете си ли да таковам, нали...  |
| "Ти зенитка ли си бил, дарлинг? По начина ти на питане, нещо ми се чиниш с аналитични способности щото…" Мили ми @ОРС, така и предполагах,че гордостта от пребиваването ти в НШЗО не се дължи на връзкарство. Ние бяхме един взвод АИР/топографи/ под зенитките и парашутистите долу в артилерийския дивизион. Трийсетина току-що завършили въшисти различни технически специалности,първите"благодарни" на др.Цола Драгойчева, че завършилите висшето си образования вм. шест месеца трябва да служат година и половина.Нещо нас ни бяха изтървали есента, та ни взеха пролетта на 72. Нашата философия беше,че каквото и да искат от нас в тази ковачница на младши командири,закапечета и др. за БНА ,важното е времето да мине...Службата я карахме на допустимия военен майтап.Няколко взводни,двама-трима батарейни, се сменяваха.Имитирахме преподавателите по изпитите, без да си смомям имината им. Остана ни само спомен от името на несменяемия през времето - старшина бай Минчо Сливата, комшия до школата.... Писал съм по горе в темата. Няколко от нас 26 годишните накрая, изпита по физическа/за мене беше полосата/ не го издържаха и седмина тръгнахме по бойните поделения като старши-сержанти.За ужас на командира на дивизиона и ком. на школата.Ние бяхме непукисти, а за тях беше като провал в кариерита им.Следваща година имахме право да се явим на поправителен. Поправихме се като изпита го съчетахме с няколко дни домашен отпуск. Спомени от имена на преподаватели и командири нямам./Чувал съм,че страшилището полк. Султов с женския си фалцет/поради щото е горял в танк/се е хвалил с наказания мъжки/ Спомени имам от "Колибите" в Кайлъка от скарата им,питките със сирене и водката с кола в глинените чаши. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
Глей го Ловкия, кашик, ама бройкал мадамите, пък аз уж зенитчик, ама броих звездите. Втората година обаче наваксах много, ама много здраво, представа си нямате даже.  Абе, Ловкий, знаеш ли, че сега се сетих как без малко и аз ще стана кашик. Два месеца преди да вляза в школата, у нас цъфна некъф от военното окръжие, вика: Тебе те пращаме у Плевен. Майка ми реве: Къф Плевен, другарю шеф, много далече, едничък ни е, как ше ходим на свиждане... Оня обаче железен - Плевен и туй то. Пита ме какъв искам да съм в Плевен, това донякъде съм имал право да си избера. И аз, понеже дотогава бъкел не знаех за войската, викам гордо: искам мотострелковак /само такова бех чувал щото/. Другарят вика "Не може такъв, много си висок, ко те гръмнат нейде никой няма да иска да ти копае гроба. Майка ми пак реве, та се къса. Баща ми учтиво наля на госта ракийка, опита с благо - не става. Тогава оня видя една пневматична пушка, подпряна на уредбата ми и вика: Кой гърми с това желязо. Обясних му, че пушкалото не е мое, от време на време ходех на спортна стрелба в тогавашния клуб на ОСО-то, даже предния ден ми бяха дали една опърпана грамота, че съм набрал еди колко си точки. Тези подробности много оживика госта и той рекна, че щом имам точен мерник, можело да стана добър мерач на СеЗа и си тръгна. Кво беше туй СеЗа-казва ли ти някой. Чак като остригах кратуната в бръснарницата срещу първи район /2 лв. ми зеха, господ да ги убий.../ и влязах вътре, едни не много добре гледащи люде ми казаха, че СеЗа-то било "Средно калибрена зенитна артилерия" и тъй се почна... |
"Не може такъв, много си висок А, при нас имаше и високи, и ниски, и почти джуджета. Високите одма ги правеха картечари и им връчваха деветкилограмовата Баба Дона - картечница Калашников, която душиците им вадеше. ------------------------------------ "Сливата" е чудесен никнейм за един старшина.  |
| Е , сега е моментът да изгрее некой възпитаник на ст. Толупски,майката на известната Толупска батарея от артдивизиона!!! |
още не се е обадил некой кюнец, сал гаргаджии и кашимерия!  по отношение на връзкарите, в кашимерията бяха най-малко! основната им маса беше в първи район, тва свръзки, химици, все от сой!  |
| "не беше ли "Пещерата" Не. "Пещерата" беше топ заведението на Кайлъка. Фърст класа "Балкантурист" Кой стигне до Кайлъка все за него пита. По нагоре от него бяха няколкото колиби със сламени покриви. Интимна обстановка -полумрак за двама до четири-пет човека. Посуда -битово заведение троянска керамика, шарени покривки. Чаши керамика непрозрачна. Келнерката предупреждаваше като види отдалече,че се мотаят командантски. После с пълно гърло на вечерната проверка пред бай Минчо- старшината се изрезгваш многосказателно с едно "А-а-а-з" с поглед към Вечерницата. |
| Я пък туй Пещера, Катун и прочие - не помня. На Кайлъка само един път бях, друсах се на некво разбрицано водно колело. Ний пиехме на аванта от Винпрома под втори район. В центъра на Плевен посещавахме едно заведение, което май се зовеше "Сержантска среща" или нещо такова. Десетина дни ни пратиха да редим на ларгото мраморни плочки, оказа се, че това било подът на достроеното после прочуто заведение "Будапеща". Ако някой после е бил там и като в "Баш майстора" му е намирисвало на развалени яйца, то е щото поради липса на тоалетна наоколо пикаехме на пясъка под плочките. |
| по пътя от втори район към центъра имаше една механа, май беше дунав. там правеха страхотна скара и питки. а от гарнизонния караул в циганската махала, връщали ли сте се с по две сухарни торби пресни кремвирши, свалени направо от линията?!? |
| Молодец, Fierce, за кебапчетата на “Дунав” бях забравил. Не че много пари имах да си ги купувам, ама се сещам, че и на униформени не даваха биричка, та трябваше некой цивилка да купи касата. Пътят до там не беше асфалтов, а с павета. Като ходехме с цинтите, много се лъзгаше, брат. Апропо, Старика днес го изтръска рано-рано, фана си го под мишница и драсна нанейде. Де си ве, дръто? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
| "fierce 03 Апр 2014 18:17 и фиката злостен нарушител, кайлъката беше извън гарнизона" Кайлъка си беше в гарнизона. Като "спечелих" гарнизонна отпуска с преспиване, дойде ми гаджето и "преспахме" в хотела на Кайлъка. "Спечелих" отпуската за отлична стрелба на Ясен. Как "спечелих" съм писал по горе в темата. Навих колегата / арх. Джони/, ,лежащ до мене да стреля и той в моята мишена.Щото той вече беше успял да се ожени,даже имаше и близнаци, и нямаше проблеми да му дават и без награда гарнизонна с преспиване,когато дойдат неговите. Падна моята мишена,усетих,че имам още патрони в калашника, стрелях към неговата мишена и тя падна. После той се чудеше как е станало това като сме стреляли в моята, та трябваше да му обяснявам.. |
| по мое време в гарнизона беше само част от кайлъка и тя толкова неразбрана как и откъде минава, че вечно се дърлехме и гонехме с комендантските, та затова избягвахме да ходим там! |
| Фика, по твое време полк. Йовчев ли беше шеф на оръдейците? Помня го, щото веднъж откраднахме от тях неква тенекия с не знам си ква смазка. Беше кучи студ, не ни даваха кюмюр повече отколкото да не умрем, та решихме да бутнем у печката тенекето, белким се стоплим. Малейййй, като тръгна един пламък, кюнците зеха да изтъняват и от тях да излиза дим кат мехури от пробит водолаз. Пламъкът от комина бил толкова зловещ, че някой от съседния жилищен блок на кечаджиите звъннал на пожарната. Ний през това време усетихме, че сме настъпили мотиката и беж да гасим. Ама как се гаси тоз вулкан... Довтаса и полк. Йовчев и още по миризмата разбра какво има у кюмбето. Не че нещо ни стори, ама паниката беше го гепила и него. Хеле, със всеобщи усилия угасихме ламята. Обаче после - чистене, боядисване, при това - в студа. |
| Господа офицери! О.з. Старика, явих се! ... Все по-готино става тук - да сте живи и здрави, корави и прави дълги лета! Всички ме кефите, гот ми е. И всички сте (сме, май ) докИменти!...Преди година се хванах на бас с един толум - от днешните офиСИри, че ще му извадя окото с калашника от 50м (на млади години не ми е и хрумвало - за бас, де), при уговорка един пълнител пристрелване, лежешком. Падна му ченето! 8 от 10. Малко се бях притеснил, ръката твърда, ама не скивам (като преди). Аме, от тогава виря гребена! Още има хляб у нас... А за днес ОРС - по служба... Обстановката, такованката, кх, оглеждах. Но 6:00 вече всеки ден (дай Боже!) съм на линия. П.П. Ако е тука Орацле-то, да доложи. Имам грях към него, пУсувах го. Не съм прав. В това, че го пЦувах, а не за каквото го... |
| Гепи, Старо. Нечистива ти беше днес работата, гяволе... Липсваше на обикновените граждани в чата. Оракъла снощи ме дигна по тревога, таман изкарах ЗРК-то и он зе че се покри, да гее... Ама и вий малко шавливи ми се видите сички щот прескачате от форум във форум кат` кашик окоп. Тема за размисъл дадох - мълчите бетер кумунисти на разпит. Нищо де, те от ваште пенсии ше земат за F_16-ките догодина. |