Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Глей кво оживление настъпи у форума, кво чудо... Абе вий май до обяд сте чакали пенсиите, пък аз, бунака, ми се изгледаха очите за вази. Онова за обира в плевенската галерия си беше криминале отвсекъде, пичове. В тогавашния в. "Антени" прочутия журналист Калин Донков описа надлъж и нашир обира. Значи, влиза новобранката в галерията /кой му е разрешил отпуск преди клетвата - дявол знай/. В галерията с погнуса поглеждат навлека, дръзнал да прояви интерес към живописта баш по време, когато галеристките сърбат кафенце. Отива оня на втория етаж при най-скъпите картини, отваря прозореца и пуска долу сичко по-ценно /над 500 000 лв. пишеше, че била оценката на откраднатите шедьовъри/. После културно се изнизва и прибира на скришно плячката. Пак сменя вензелите и ни лук ял, ни лук мирисал се прибира у школата. Галеристките пили кафе, лафели и хич не отишли да скиват кво е станало на 2-я етаж. Чак на сутринта чистачката дигнала врява. Сега, минали са 35 години оттогаз, може и нещо да не съм предал както е била фактическата разстановка, но в крайна сметка разкриха ценителя и пред строя го охулили здраво. Щото докато не мине клетвата - нито могат да го разжалват, нито в арест да го тикнат. Чух после, че бил нейде по частите. Та тъй, аркадаши. Разрешете да напусна до довечера, че ми падна сателита, а тебе в 18 ч. да видим с колко гола Лудокурецо ше бодне "Кърпачев" на бате Гриша. |
| Като гледам тука, саде редници, склададжии, черпаци, скатавки, бацили, канцеларски свръзки, фазани и младши фелдфебели. Един свестен офицерин за кадем нема, биля. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бобърче |
| Свестен офицер с "честна офицерска"? Иначе с годините и след 4 запаса общо за 6 месеца и аз като другите стигнах до капитан. И не ми е неудобно. После избухна демокрацията и тъкмо се успокоих - бам! Пак призовка от окръжието. Набираха о.з.-та за академията. Половин ден занятия и половин ден - свободен в София с храна и квартира. Беше 90-та и аз се запънах - имах вече колективна фирма на една година и десетина човека, които чакаха от мен работа и хляб. Измъкнах се сравнително лесно, тъй като тогава беше вълната на първите масови съкращения и призоваването предполагаше една година защита на работното място при запазено възнаграждение плюс командировъчни. Плюс безсмислени повишавания по чин. Като казах безсмислени - няколко думи за трите ми запаса в Ботевград. Първият беше едномесечен и поради снемане от въоръжение на 57-миците ни преквалифицираха на Стрела 2М. Вторият беше тримесечен и отново неясно защо учихме 57-ците. Третият беше пак едномесечен и не помня за какво беше, защото тогава синът ми очакваше животоспасяваща операция, аз бях полудял, от окръжието не проявиха разбиране и пристигайки в школата предложих на началството в Ботевград да им направя програма на техния Правец, симулираща ПУАЗО. Направих я и те ме пуснаха след седмица, т.е. удържаха на думата си. 20 дена след това синът мина през проф. Манол Ванев в Пирогов и възстановяване във ВМА, после още една година на химео и лъчетерапии и да чукам на дърво .... |
Един свестен офицерин за кадем нема, биля. Що, к 'ъф тре да е свестният офицерин, аджеба? Много от нас са горди с това звание, дори и от тези, дето викат о.р. Щото аз си оставам на о.з., не ми харесва о.р. |
Не е вярно! Има един полковник. Онзи ден сам се обозначи! Ма той е от военнота у-ще. А аз познавам фазан, дето е майор о.з. |
Всеки войник, школник или офицер има равни по големина и противоположни по посока войник, школник или офицер. Забравих чий закон беше. Може да беше нещо от земното притегляне или дори от гравитацията, та не смея да коментирам.  |
Ловкий, па на вас ви викахме "кашони". Не знам 'що. Кога наближеше време за наряд, търсех колегата "кашон" да менкаме патрони за ракия и др. Ма после и ние зехме много да пуцаме, та ни стана байгън. Но пък зехме да си пием ракията заедно, т.е. менкахме ракия за ракия или мезе  |
| Кунерт, Гано Иванов до есента на 1977 беше командир на Бургаската дивизия, после стана комендант на София, но нямам спомен дали е бил началник на НШЗО. Иначе Боби Сотиров и аз си го спомням с добро. Ние бяхме първият взвод с изделие 9К32М, ама и ЗКУ4 ни беше втората специалност. както и да е, втора сесия - август, изпит при полк. Сотиров. Ха да почне, ама не! Чакаме от близо час - него го няма. По едното време се домъква и първата му работа да изпрати един школник да му донесе гарафа със студена вода. Гаврътна три-четири чаши една след друга и заобяснява на комисията: Аз - казва -снощи имах едни гости, руснаци. Седнахме да пием по едно питие, а жена ми, моля ти се, на всяка бутилка сервираше по една голяма купа със салата. Пък да вземе и да я пресоли, та след петата купа й казах повече да не носи, ама на - днеска не мога да препия на вода...  Такиви ми ти работи тогаз... |
| Как я карате, форумци? Рипа ли, рипа ли…. Май некои от вас още щипят момите, а…Ха-ха-ха… Samweims, че ние почти сме се подушили в зенбата, камарад. На нашите „стрелочници” взводен им беше ст. л-т Христо Стоянов, малко спечен и с комплекс за малоценност от останалите готини взводни. Май не го долюбвахме много. Но пък Боби Сотиров си беше наистина образ. Мязаше на голяма плюшена играчка. Вечно беше плувнал в пот. А кап. Стоянов /Бусолята/ на вас преподавал ли е? При него изучавахме некакви науки, зовящи се „Оптични прибори” /или нещо подобно/. Бусолята имаше обратна захапка и много интересно говореше. И той беше свестен офицер. И общ въпрос къв всинца ви, г-да школници – помните ли легендарния преподавател по партийно-политическите науки бай Марко ППР-то? Същият оня дрът чешит, чиято снимка имаше в учебниците по история – заминаващи бг-солдати с влак за фронта през 1944-та, а на влака пише „Всичко за фронта, всичко за Победата!”. Та бай Марко там е цъфнал с конска усмивка, сгушен между наборите си. |
Май некои от вас още щипят момите, а…Ха-ха-ха… Ба, момите  . Срам ни е от внучката. Ма някоя млада баба още може да ни излъже  |
Дръта, ама се озърта...| ОРС, много неща си спомням, вкл. старшина Доровски. Той се водеше Пазител на ПУАЗО-то. Големият ташак беше на едни стрелби по движещи се цели /ама не в небето, а земни - какъв парадокс за Зенбатр!/, които бяха в подножието на един хълм на река Осъм. Беше през юли 1977. Бяхме изпреварили всякакви артелни и прочие домакински обози, та умирахме от жажда. А Осъм /за пръв път я видях/ беше кафява и мърлява като зимен въшкарник. Но няма как - гнус - не гнус,пълнихме манерките с вода от реката и по идея на някакъв целеустромен идиот я прецеждахме през дихателя на противогазите. Водичката се избистряше до тъмнозелено, но поне пасъкът не хрущеше в зъбите ни... Хеле по едното време довтасаха камионите с мамбото и една водоноска с по-нормална течност в нея, та се кротнаха нещата... И стрелбите започнаха. Въпросният старшина Доровски имаше важна роля в цялата тази работа. Движещата се цел бе една квадратна дървена рамка с опънато върху нея чувалено зебло и снабдена с неща като шейна, за да бъде влачена от камион. Доровски бе старши на Прага-та. И така, тръгва камионът, на двадесетина метра след него се влачи мишената, Доровски се показал през люка и наблюдава обстановката. Гърмим първом ние със ЗКУ, работят само двете картечници по десния диагонал, въпреки това установката подскача като жабок, напушен с яка тревичка. както и да е, камионът с мишената се връща на изходно положение и следва нов заход - сега е ред на 35 мм оръдия. Пуцат юнаците, май и почти уцелиха зеблото. Дотук добре, но идва ред на 85 мм оръдия. А снарядите са колкото малки прасенца и правят шрапнел за световно. Още първият като издумка, Доворовски изпадна в див ужас, защото и камионът, съответно и той, си бяха в обсега на шрапнела. Размаха той червения байряк за преустановяване на стрелбата, и не знам какво е казал на шофьор, но барабар с мишена отпрашиха с мръсна газ поне километър далеч от стрелбището. После много време го бъзикаха за проявената "храброст". Всъщност тогава това си беше истинско отвсякъде, не компютърна игра. Един от първи взвод май беше го бяха качили горе на билото на хълма като отцепление и се върна с полураздробен приклад на автомата - полегнал нашият под едно дърво и хвърлил пушката настрани, а след пукотевицата видял, че един шрапнел се забил в приклада...късмет изкара момчето. такива ми ти работи... |
| Ей, кви гаргаджийски работи ставаха, ей! Старшината Доровски беше и при нас. Помня го като някакъв карикатурен образ – сух, с почти жълтакава кожа и невероятно изострен и гърбав нос. И той беше добър човек. ПУАЗО за пръв и последен път видях само в школата. В края на 1979-та дойде т.н. РПК /радио-приборен комплекс/, с който ходихме и на първата Шабла. РПК-то беше качено първо на „Урал”, после на тежък „Зил”. Кашиците го мислеха за походна кухня /горките – все гладни, а, Ловкий…/. През втората година бях по различни поделения, но където още имаше зенитни оръдия, вече всички бяха оборудвани с РПК-то. Лично това много ме нервеше, щото с ПУАЗО-то можехме да видим как жените от балконите на кв. „Сторгозия” си простират гащите, сякаш току под носа ни, а с РПК-то просто зяпахме „Фридъм файтерите” на комшиите. Чета даже как Йори е надлъгал зъбчатите колелца на ПУАЗО-то и му е турил софтуерна програма. Абе, Йорка, ти си за Нобел, бе друже. |
| вие кво направихте, бре?!? то стана от клуб на гаргаджийска секция! само ловкия и аз ли сме живи кашици в тоя форум?!? и не се хвалете толку де, пред мартенските изпити ходих в класното на ЗКУ да показвам на един градски как се разглобява и сглобява картечницата |
можехме да видим как жените от балконите на кв. „Сторгозия” си простират гащите, сякаш току под носа ни И с прост бинокъл ставаше. Не в Сторгозия, де. По частите. ... Тъкмо бях поел взвода. Занятия. Нощ, студ, тъкмо сме окопали и маскирали машините. Сол-таковато ми напалил кюмбето и препича сланинка във фургона. Чакам пом. началник-щаба по свръзката. Идва един от командирите на екипажи: "Няма начин да не дойде началство. Да взема да огледам обстановката." - "Ми действай" -"Дай, таковата, бинокъла". "Брей, мисля си, старото си е старо, за всичко мисли". Идва и помът. "Оха, Старик, топло, сланинка. Огледа ли?" "Т. вярно, окопани сме, маскирани, постовете - разставени, войската нахранена, свободните от наряд почиват. Даже Уйчо с бинокъла оглежда обстановката. Всеки момент ще дойде и старшината." Помът почна да се хили: "Ама че мискини! Ела да видиш." Отиваме, значи там, дето Уйчо с още двама ком. на екипажи оглеждат обстановката: всичко що е женско в селото оттатък, запалило лампите и - пред прозорците на горния етаж за оглед. Поне така ми се стори тогава. Щото с капитана сменихме войската да почива, а ние поехме оглеждането на обстановката . А мацките винаги правеха тоя театър, когато имаше занятия.После ракийка и сланинка. И консерви. И телевизия, турска. Те така. П.П. Няма само гаргите да раздувате, я |
| Лаф да става, ве Fierce. Май другите заспаха рано, та останахме предимно пазителите на родното небе. Сори, ако сме ти смутили спокойствието с нашето бръщолевене. Я по-добре кажи за Цоню Кашика, дето се беше покатерил по водосточните тръби до втория етаж, за да хване дежурния пред пирамидата как кърти. Същия тоа Цоню после го направиха ротен на братската до зенбата разузнавателна рота. Нашият батареен го скъсваше от майтапи. Сигурно знаеш какво му се случи обаче при едно от поредните му алпинистки изпълнения… |