Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
Абре, Старик  Хе-хе, тогава от боба бяхме други! Ако баба ти ти е разправяла, че си е мерила посреднощ я нощниците (не нощницата), я сутиени, я чорапи и т. н. - ще да е била там  . Цялото народонаселение обичаше и поддържаше високо повдигнат, такованката, духа на войската  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Старик |
| 76-77 цоньо вече беше ротен на развейротата. а в зенбата имах двама градски, единия във взвода ЗКУ, а другия в СЗА - 100 те милиметра, имаха страшен старшина, много се грижеше за тях, май беше симеонов - монката! |
| Той, той - Монката. Велик като беше трезвен, Титан - като пийнеше. Евалла, голям пич и страхотен човек. Та след маймунските подвизи на Цоню Кашика, цялата разузнавателна рота беше откачила от чанч. Луди калинки ги правеше. Ама имаха един пекан старши на взвод, който развива болчетата на водосточните тръби и Цоню пада долу, целият потрошен. 3-4 месеца го нямаше и разведките му отпуснаха края. Но през пролетта на 1980 Цоню се върна и за 2 седмици им разказа играта, този път с още по-голяма гонка. Обаче пак късмет за разведките - една нощ Цоню фанал жена си с някакъв фатмак, оня го ръгнал нещо и Цоню пак в болница. Е, нямаше време пак да фирка комшиите, дойде ОгънШколаНе остана... |
| по мое време голям страх му имаха на цоньо разведчиците, а тва за катеренето по улуците, явно е по-старо и от моето време, ама не беше падал! |
| Тъй де, Цоню още в кашимерията се е правил на Христо Проданов на Еверест, ама при разведките си намери майстора. И за гонката си прав - диви ги правеше, дивиииии... |
 И мене ме фана вече дрямката, пия гинкобилобата /че да не забрая де съм турил виаграта.../ и си лягам. Колега от кашимерията, води към спалното помещение. |
Позрав за плевенските фазани от шуменски фазан (ПВО на страната, ПВО на войските), служил по жанвиденово време.  |
| Ше прощаваш, Оракъл, ама ний, старухите спим по това време… Щото сме спокойни, че такива младоци като тебе ни пазят. Я кажи, разходи ли се с „Волхов”-ите до Козлодуй през сръбската криза, драги? Или щом е „ПВО на страната” – мммммм, мирише ми на Банкя и на С-300. Таман да те питам – чу ли какви фантомастични летателни апарати /най-вероятно – втора употреба/ се кани да закупи родната ни армия догодина? 03.04.2014, 07:00  Вместо физзарядка: Апропо, въпросът относно дръгливите вехти F 16-ки, дето се канят да ни ги натресат скъпо и прескъпо догодина е към всички ви. Вчера в един от другите форуми темата е била разисквана бая аматьорски /по обясними причини/. Затуй покажете знания, дар слово и най-паче гражданска позиция и дерзайте.03.04.2014, 07:25  Оракъл, за тебе не важи, ти добре си се изказал вчера по темата за допотопните US-аероплани. Я си земи ЗРК-то с твърдо гориво, па ела у нашия чат, фриенд. И покани още ония 1-2-ма отворковци с явна симпатия и аргументация по темата. ФЪРРРРР-ПА- ПА...Ай ставайте ве, охлюви. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: ОРС |
| Господа офицери и вся остальная, така де... Добрутро! ОРС, рано те е отпуснала виаграта Не очаквах, иначе щях да се явя в 6:00. Тогава вече съм пил 1-то кафе. Бабата спи ли още? |
| Аз като ви казвам ,че сте смотани фазани ОРС-то се впряга!!! Как не ви е срам да ставате по обед,бе новобранци?Канапа опънахте ли! |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kunert |
Ловкий, па на вас ви викахме "кашони". Не знам 'що. Кога наближеше време за наряд, търсех колегата "кашон" да менкаме патрони за ракия и др. Кашони за пръв път го чувам. А "кашик" на турски е лъжица, и понеже наистина си носехме лъжиците по джобовете, та оттам идва и никнеймът на целия род войски. За патроните също е вярно - нормално е всяко момче, което не е виждало оръжие и патрони на живо, да иска да си има нещо такова, и понеже автоматите стояха в оръжейната, то патроните можехме да си носим по джобовете, до лъжицата и останалите задължителни неща. Понеже често ни преджобваха, щото беше забранено, ги криехме в шалтетата и вечер им се радвахме. Най-ценни бяха патроните от КПВТ-то, 14.5 мм прасета, дълги почти педя мини снаряди, които пробиваха къща. Веднъж, още на втората седмица като новобранци, ни накараха да изкараме една камара стари шалтета от един склад и да ги изгорим некъде извън полка. Смрад, прах, адска гадория, ама ги влачим, какво да правим. И ги струпваме на купчина, младият фатмак, новобранец като нас ги залива с нафта и ги пали. И стоиме ние наоколо и зяпаме, огънят се поразгоря, и изведнъж иззад нас се чува бесен крясък - Бягаай! Бягаай! Обръщаме се и виждаме един дърт фатмак търчи към нас, ама така търчи, че ще му се откъснат краката, търчи и крещи - Бягааай! Поотдръпнахме се ние и в това време нещо в купчината изпука, веднага след това още два пъти. Тогава вече включихме и се разбягахме, а купчината направо оживя, стана си като престрелка, един трасиращ дори успя да литне към небето. Добре че дъртият фатмак е предположил, че може да стане беля, и дотърча, иначе като нищо можехме да се очистим. После се оказа, че си имало специален трап, където на няколко години горят старите шалтета, и това се прави при строги правила, но в нашия случай някъде по веригата субординацията е била нарушена и замалко да стане беля. След няколко месеца и десетина стрелби интересът към патроните поотшумя и вече на втората година с насмешка гледахме новобранците, които се криеха по кьошетата и си менкаха патрони. |
| Ей, кашимерия по-тихо ве, фазаните още спим да гее. Кво сте се юрнали отзарана към Бала баир, аааа... Я на връщане минете покрай бъчвите на Винпрома, дето са на двора на предприятието и никой не ги пази, та напълнете манерките старото да пийнем по едно червено.  |
| Ловик, през 1980-та, на олимпиадата у Москва се игра финалът по волейбол СССР - България. У зенбата ни изгоря ТВ-то и ний сички вкупом при кашиците да зяпаме великото събитие. Ама ония нали луди - щом отбележим точка, вадят патрони и пуцат у тавана. Разноглед станах да не мъ хакне у чутурата некой рикошет. Ала щом взехме първия гейм от братушките - работата стана дебела, изкараха напрао калашниците и кто зеха да върчат едни трасета, едни осколки да пищят - ужас. Вече беше лятос, нямахме страх ни от дежурен, ни от нищо. Едва оживях, браточка, при патакламата. Чак се зарадвах, че братушките ни биха с 3:1 гейма, та сега втори живот жувея, ей... |
Я на връщане минете покрай бъчвите на Винпрома, дето са на двора на предприятието и никой не ги пази, та напълнете манерките старото да пийнем по едно червено. А по една тъкачка от текстилния техникум на стаж в текстилния комбинат "Асен Халачев" не щете ли? Хлапетии!! Дай ви да се напаткате с русенско варено и нещо за пиене!!! Хич не ви идеше на акъла за нежна женска ласка в балите с памук на комбината...виж ние вишистите не си поплювахме!!  Е ,някои полежаха в ареста ,някои в лечебницата...  |
| У бря, мискинин ниеден. Партията те прати у казармата чиляк да станеш, пък той у тъкачките кросното мушкал. Нас веднъж ни заведоха у завод "Саня", сега не го знам дали изобщо съществува, ама тогаз у него работеха 2000 чиляка и повечето - жени. Пуснаха ни из дългите цехове, а онез ми ти мадами като се поразсъблекли /беше лятото/, гледат ни с ей-таквиз очища  , ше ни изядат бре. Викам си: Ако се изгубя тука из тез огромни цехове, ще ми налетят на орляци /па и убавец бех.../, ша мъ скъсът.....  |
