Фелдфебел-школникът Биглер извади бележник и молив и с особе-
но усърдие каза:
– Слушам, господин капитан.
Всички изгледаха тоя глупак, чието усърдие в Школата за запасни
офицери на времето граничеше с идиотизъм. Той беше доброволец и
още при първия удобен случай, когато началникът на Школата за запас-
ни офицери поиска да се запознае с домашната обстановка на възпита-
ниците си, се постара да му обясни, че неговите прадеди са се пишели
първоначално Бюглер фон Лойтхолд и че на герба им било изобразено
крило от щъркел и рибя опашка.
От това време му остана прозвището „Щъркеловото крило с рибя
опашка“ и той жестоко беше преследван от другарите си, на които вед-
нага стана несимпатичен, защото поведението му никак не
съответствуваше на почтеното занятие на баща му, който въртеше тър-
говия със заешки кожи. Тоя ентусиазиран романтик не успя да промени
отношението на своите другари към себе си, въпреки че полагаше чест-
ни усилия да нагълта цялата военна наука, въпреки че се отличаваше с
прилежание и със знание не само на всичко, което беше длъжен да ус-
вои, но и на още много други неща, тъй като не преставаше да тъпче
главата си, изучавайки различни съчинения по военното изкуство и по
история на военното дело. При всеки удобен случай той започваше раз-
говор на подобни теми и постоянствуваше в това направление, докато
не го туреха на място и не го смачкваха. При това той се смяташе за ра-
вен на редовните офицери.
– Господин фелдфебел– каза капитан Загнер, – преди да ви разре-
ша да говорите, мълчете, защото никой за нищо не ви е питал. Впрочем
вие сте фамозно умен боец. Съобщавам ви строго поверителна инфор-
мация, а вие записвате всичко в бележника си. В случай, че си загубите
бележника, очаква ви военен съд.