Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Като говоря за "цинти" спомням си един запас в Мичурин, не помня коя година, един ли беше, февруари месец. Налягали сме около огъня, барабар с куфража и обувките, разбира се. Някой обаче да вземе да засили огъня и аз без да се усетя съм останал бая близичко. След ден 'опа, цинтите взеха да падат един по един. Остави това, ами гьонът навярно поостарял, до края на запаса започна да пропуска вода през обгорелите дупки на падналите цинти. Ужас. Добре, че запасът свърши. На следващия запас, както обикновено, нас офицерите ни викнаха няколко дни по рано. Трябваше да се оборудват сборните пунктове. И сложиха вълкът да пази стадото - точно на мен се падна да бъда старши на колата с новите обувки, с гумени ходила. Веднага смених моите. После старшината се развайка, били му под брой. Не му казах че съм аз. Такива ми ти работи. |
| Аз май ако не нови кубинки, нов шинел ше требе ти купувам щото прочетох името ти на Гюро /сори, тъй се казваше магаренцето на дядо ми/, пък ти май си Джайро или нещо таквоз по-спайдърменско. Та сори, де. Наистина в зенбата се носеше легенда, че в Красной армии някога колегите зенитчици одили с некви по-специални чепици, ама по наше време у СССР зенитните кюнци с железни лъзгави лафети отдавна са били бракувани, та тъй и си изкарахме първата лятна Шабла с цинтите, правейки фигури като от Болшой театър за майтап на оборудваните вече с кубинки войски от Бояново, Симитли, Кърджали и прочее зенитни дивизиони. Другото, което помня за обувките с цинти бяха невероятните степ-композиции, които изпълнявахме върху мозайката в коридора - Фред Астер би се изчервил от срам пред нашите способности, щото успявахме да докараме на степ "Smoke On Tke Water" по начин, дето преждевременно би пратил в лудница Ричи Блекмор-а. |
| Мараба, ОРС! Баш Гюро си е! То е дълга история. Тук старите кримки ме знаят под няколко прозвища. Сигурно най-малко си чувал за фамозния форум на "Монитор" от края на миналия и началото на този век. Там можеше да се запишеш само с име и парола, та бяхме натрупали по една камара никове. Но основно си бях Гурбет Гюро. Като зачестиха дразгите, започнах да прескачам и в този форум на "Сега", е не в този де, в тогавашния, с прозвището Гн Фотон. Но случи се, поради нахлуването на много форумци от Монитор в Сега, започнах да използвам и Гурбет Гюро тук. Да ама нали е на кирилица, не всеки компютър на който сядах беше кирилизиран, та регистрирах това "латинско" съчетание от двете прозвища - Foton Gyuro. E, вече занеш цялата одесия. Не съм чел подробно цялата тема, сигурно и други са разказвали за едно забавно явление от живота на 2-ри район. Става дума за срещите на подразделения мотострелковаци и артилеристи. Обикновено ако строя се водеше от ПКЧ-ето разминаването ставаше с "Ш-ш-ш!" и "Га-га!". Но офицерите гледаха да не попадат в подобна хватка и се даваше "тон за песен". Ние обикновено подхващахме "Велик е нашият войник", артилеристите - "Изправи се гора от стомана". Бяха надъхани изпълнения. Втората година, вече като ПКВ, пробвах взводът да пее и други песни, но нямаше същият въодушевяващ ефект. Още нещо за обувките. Спалното на 3-та рота беше на третия етаж, и от якото суркане надолу стълбите се бяха износили от страната на парапета от цинтовете и "петалата". Без майтап, първата година имах страшни обувки, яки, с гланц, винаги лъщяха, а знаеш колко е важно това. Втората година бях с черни "офицерски", но вече не беше същото. Нали трябваше да съм "за пример", голямо лъскане падаше преди всяко излизане от помещението. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Foton Gyuro |
| Добрутру и от мен, младежи. Денят е убав, пък ако и бойната кюнца е рипнала преди вази към зенита, значи и настроението е бойко. Айде поумийте оттук-оттам, ударете една контра, че одим да закусваме. Днес сержанта Манов, шефа на столовата, също го е топнал от зарана у "зеленоокото момиче" /сичките пък музикални се извъдихте, уа.../, та е сменил разкладката от бромски чаец и масълце на пържени филийки с прясно мляко. А у прясното мляко - да не повярваш, нежно се гонят какаови дъгички. Ех, Ботевска школа... |
One More Rainy, Старик, само за полагане в класното... Тази вечер съм на автозапивка, та отсега да ви поздравя с Деня на...ъъъ, Учителя в Малайзия. Кат нема с друго... Пък който е одил у Малайзия - знае. |
| Само с приказки не става. Ето малко снимки от НШЗО периода. Четвърти аирски взвод към четвърта мхв батарея.Пресни, пресни новобранци. Тук сме на първа "градска" отпуска или на градската баня. Защо ни водеха на нея сега си обяснявам-за да може Крум Халата да направи снимки. В средата прав известният старшина Минчо Алексиев(Минчо Сливата). Зад дясната му рамо взводният командир старшина школник Венци Иванов.  Част от взвода пред паметника на загиналите руски войници на Гривишки редут №1. Снегът е до колене. Сега там е пътен възел.  Четвърто отделение звукомери. В него съм и аз.  Взводът на занятие. Вляво е пом. взводния ст. школник Петров, а долу най-вдясно клекнал е подполковник Бакалов.  Батареята на Милин Камък. Най-отпред е началника на щаба на дивизиона подпол. Николов, вляво зад него ком. на батареята майор Станчев(облегнал, седнал, легнал,заспал), вляво от него капитан Ангелов-командир на втори мхв взвод и т.н.  |
Гогич, абе на едната от снимките по средата има един ст.школник,слабичък такъв, който прилича на Коцето Бресковски от Пловдив .Той ли е или само прилича?Става дума за снимката пред сливата ,където вляво е клекнал батарейния...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: керпеден_1 |
| Керпич, клекналият е преподавателя по звукомерна тактика подп. Бакалов, слабичкият ст. школник взводният ни командир Венци Иванов. Аз съм клекналият вдясно от взводния и съм вперил поглед в светлото бъдеще. |
Нали чуждите посолства зяпат форума като като кашик - джакузи, та ше видиш как сега ше ти налетят ония ми ти каки откъмто Майдана...  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ОРС |
| На нас пък само по две снимки дадоха да се снимаме у школата, господ да го утрепе ВКР-то ниедно. Докараха в склада една ръждясала ракета от ЗРК "Град" и он кат ревна: "Много секретноооо, никви снимки без мене!". И затуй се имаме на фото само с кюнцата 57-ка и ЗКУ-то. Тъпанар голям беше туй ВКР, хем пък и фазан /веднъж ми зе китайското транзисторче, на което слушах "Музикална стълбица", ама успях да си открадна пак/. Гогине, ти сканираш цялата страница от албума ли, ве? Или я цъкаш със "Смяна 8"?  Ама убуу го давате всинца, жуви и здорови, мальчики-кюнци земни и ненагледни. |
Абе имам още снимки, но не са много. Като фазан нямам. Ама то е от небрежност, а не от някакви ВКР-та. Снимките не са сканирани, а ги преснимам със "Смена"8.  |
| Ето ви снимка на моя взвод вече като фазан http://www.img-share.eu/f/images/2/0404201423125hjsaD1_sredna.jpg |