Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Глей сега, браточка, понеже некак форумето ту тръгне кат кашик към Николаево, ту спре кат туба в калта на Венеца, та реших с всичкия си кокоши мозък да надникна у ФБ, там имало голяяяма колония НШЗО-фъркати. Има - дръжки на "Прага", да ге... Никой нема абсолютно, не са писали от 3 месеца и даже май некви се изпокарали и секи се затворил у своя си група, дето пак нищо не мърда. Лошо. Само снимки дето има бая качени. Ама повечето са след 1990-та. Затуй ше кюткаме тука, дано додат повече хора и списуват по-редовно. Та тъй, ако некой си мисли, че у ФБ-то кипи некъф задружен фазански живот - нема, братья, нема. Апропо, Фърска, расте ли пишката на Мемедчето ве, расте ли.... |
| расте кат на теца комина, само ако мислиш, че е симеон-хасан, ногу се лъжеш! кръстен е на един от архангелите!  |
| Здравейте ! Аз също съм изкарал НШЗО "Хр. Ботев" и след това имам една година фазанска служба в армията, но това време не ми е оставило някакви светли спомени. |
| ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!ДА БЪДЕ МИР! BOC001 много точно стреляш - и трите "мишени" /Ники, Блеки и бай Х*й/ са поразени с кратки обективни и верни откоси  За Блеки няма какво да добавя. За к-н Петков /бай Х*й/ се говореше, че е пратен в ШЗОто след разжалване и по наказание. Корекциите на провинилите се от взвода изчистваше със затилници, звукът от който направо стряскаше "кюнците", а при парашут-разведките разви траен навик за моментална дегизировка. Бай Х*й много държеше взводът ни да е първи във всичко - от безукорна униформа и снаряжение до успеваемост по теория и практика и особено във физическата подготовка. Не оставяше нещо да ни липсва или да не уважи нечие искане за гарнизон, поради което си заслужи уважението ни. "Татко" от време на време го наричаше само Ники и това май бе част от тактиката му за да получи звездичката още на шестия или деветия месец - не помня. Явно през втората година трайно го е наложил. Манолов си бе такъв, но във взвода си бе един от всички и когато Х*я и ПКВто го оставяха да ги замества ние си изпълнявахме точно задълженията и не сме създавали прецеденти /Х*я успя още в началото да ни набие в тиквите, че всички ще сме командири и трябва да се държим като такива. Самоконтрол - това съм запомнил от него/. "Мъжът" е станал при вас. ПКВ ни бе един нежен слабичък дългуч, Пенчев, който замени още преди клетвата първия Цвети Цветков от Хайредин, когото изгониха поради неуважително отношение към един от нас.През 2006 г., след 30 г., направихме първата сбирка на взвода. Не се явиха 6 бойци /един починал, един поради заболяване, един в чужбина, трима по семейни причини/. С Бай Х*й май не бе направена връзка. Манолов си е същият. Останалите - също. Като характери. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: гьол |
| Кара Кольо сидеше на високи чардаци руйно вино пиеше, стари пари броеше... ... и от фазанската служба нищо не помнеше....Поне пиши коя година и какъв си служил, друже, може пък некой твой стар авер да открийш.  Здраве да е, Кара Кольо, важното е да си в о.з кондиция, пък тя службата - минало бешало, сега ни пази НАТО /обаче не ни храни Тато.../... |
| Браво, Гьоле, щом сте се събрали на дружеска сбирка. При нас някак си е невъзможно. Имаше смърдящо ниво на секретност, не се гледаше с добро око на размяна на адреси, телефони и прочие. За 11 месеца ни разрешиха само по 2 снимки да си направим, и то в присъствие на ВКР-то. Снимките ни ги дадоха един час преди да напуснем школата. А и батареята ни беше като галактическия бар от "Междузвездни войни" - събрани от всички окръзи на НРБ /само от Видинско нямахме/. Да уважим с коленичене и сведени олисели глави 9 май. |
| ОРСе, Благодаря от името на целия взвод /упълномощиха ме да представлявам взвода на втората сбирка, три години след първата/. Това за снимките, май и при нас е било валидно, защото имаме само снимки от дните малко преди производството. Във взвода ни нямаше бойци от Силистренски, Плевенски, Пернишки, Велико Търновски, Габровски, Шуменски и Врачански окръзи. Връзките помежду ни се запазиха в две направления - по месторождение и по местоучене /първата група се формира около Пловдив и София, втората във ВУЗовете в София. На втората сбирка присъстваха и съпругите - стана голям купон. На следващата май ще водим и внуците. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: гьол |
| ОРСе, с fierce сте прави за особеностите на граничната линия и в частност за Циганско градище. От там само през определен времеви и часови отрязък /не помня вече кога, но трябва да е през лятото и сутрин след изгрев/ се виждали отблясъците от водите на Бяло море. Аз така и не успях да бъда горе по това време. От преди двадесетина години ходя поне един път на пет години до заставата - сега там е замразен строежът на язовир. Кльонът обаче е почти запазен. Имам приятел в Елховец, който ми казва, че хората сами си го поддържат - има файда както за дивите, така и за питомите животни, за опазването на гората от незаконна сеч и за чистотата на ливадите. Горе на Циганско градище има стари останки от римски сгради, чиито руйни все още се разриват от упорити иманяри, а в подножието още личи и го има стар римски път. Само дет бил яко пообрасъл. Преди години определени участъци от него се кастреха тъй като съвпадаха с маршрутите за покриване при тревога, както и от местното население. Сега е страшно тихо. |
| Тъй е, друже. Някога, след двете загубени войни, сърбите са настоявали и получили правото да имат всички по-високи върхове по западната граница. Обаче гърците са добавили за себе си още едно условие - по възможност, българите хем да дадат високите си върхове, хем пък и да нямат пряка видимост към Бялото море, за да не се дразнят от близостта му. Но въпреки това, морето се вижда от много места - аз съм го гледал като на длан от Кърджалийско - Маказа, Вейката, Малкия Снежник, мои познати казват, че и от Смолянско се виждало тук-там, но вече по права линия е по-далеч. Ясно съм виждал т.н. Бистона - нещо като нашето езеро Мандра до Бургас - хем е свързано с морето, хем пък не е плавателно, в Бялото море нощем ясно светят големите преминаващи пътнически кораби, островите Тасос и Самотраки са по-навътре, но пък са много високи и също се открояват на хоризонта. Като се замислиш - на един хвърлей място е, било е наше, ала сега... Всъщност, ти си бил по тези места, ще ме разбереш - не толкова гледката към Бялото море ме е впечатлявала, колкото самата дива природа, особено около Крумовград и Ивайловград. Абе все едно си в друг свят. Само си представям как в тия невероятни пущинаци Фиърса дебне зайци и глухари, та се усмихвам. |
| ОРС, Служил съм отдавна, 1974/5 в школата. 122 мм гаубици. Бяхме половината батарея завършили висше. Никой от офицерите не ми е оставил спомен. От другарите помня само Кънчо Орешков, който беше известно име в бадминтона. |
| Те ,спомените от казармата ,еле пък от фазанството са като авджийските...и да ги няма ще ги измислим , ама то пък не е за всеки работа... |
| Еей, Керпи, за почест откога съм ти взел, пък все те няма. Айде, пали за Шабла. Земаме Пехо Доровски, Монката, Сотиров и прочие, та право на Крапец у Скалното кръчме. До Кара Колю: Нема значение, аркадаш. Служил си, значи знаеш защо сме тук събрани дрътите катетъри. Отбивай се, пиши два лафа, тъй некакси по-лесно идет жизнь солдата... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
| E,Керпи браво на тебе! Бях обещал,че ще се появиш тук. @Мургав Кольо: "Здравейте ! Аз също съм изкарал НШЗО "Хр. Ботев" и след това имам една година фазанска служба в армията, но това време не ми е оставило някакви светли спомени." Яко момче си бил, щом са те взели в арт.дивизиона. Не си бил цикме хамелче за танкист в трети район. Нашият "късмет" беше,че бяхме първите завършили висшисти випуск 71 удостоени с честта да служим година и половина на НРБ. По незнайни причини ме оставиха да се трудя по разпределението, та вместо септември 1971 ме прибраха март 72 в арт. дивизиона във взвода топографи. Все пак и от тези шест месеца все някакви спомена са ти останали.Не може всичко да си изтрил,колкото и да си искал. Светли спомени са останали за тези, за които е било чест и гордост без превилегии, връзки и ходатайства службата им да започне през Народната Школа за Запасни Офицери - доверие,което Партията-Държава им е гласувала, че не са "врагове на народа" |
| Фика, К.Колю, бай Керп, Гьол, Фиърст и прочие о.з. офицерини, тъкмо стана интересно, пък ази за 2-3 дена пак ще требе да ви напусна по некои житейски съображения. Лъскайте у форума редовно маршалскио жезъл и бодър да е духът ви по всеко време, френдове фъркати. |
| О,Фика,привет!!! Туй младите много азгън,бе!!!На заградителен го карат и не подбират!!! К`ва младеж...да се не наведеш!!! А аз какво ... на климатично училище бех пак, обаче има файда...зиме - лете си се къпя у морето и ми дреме на бойния връщач от студа!!! |
| О | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: керпеден_1 |
Яко момче си бил, щом са те взели в арт.дивизиона. Май основното ми качество беше, че смятам на ум като калкулатор. И винаги бях пръв при изчисляване данните за стрелба, както и по геодезичните сметки. А към 'веселите' спомени мога да причисля трите седмици, които ми бе разрешено да захвърля омразните подковани с цинти чепици, след като се подхлъзнах на мозайката и си навехнах глезена. Друг такъв спомен, вече от фазанските времена, е как лежим двамата с другия фазан в стаята си - бивше помещение за конярите в арт дивизиона на казанлъшката бригада - и държим по един канап. На края на канапа има по един капан за мишки, които се разхождат свободно из помещението, качват се по леглата и ни поглеждат съвсем отблизо очи в очи. Та, седим и чакаме някоя да се прелъже и да влезе в капана, след което дърпаме канапа, защото капаните не сработваха иначе. После с тържествена стъпка излизаме на двора и пускаме капана, заедно с мишока, в каменното корито, в което някога са пиели вода конете. След минутка се появяват мехурчета и мики маус се е пренесъл в по-добрия свят. |