Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Кара Кольооуу, ти вместо мишки, май излови с капана сичкото фазан бре, глей - нема никой у спалното, пирамидата отворена, дневалният липсва, вай, вай, да ви видеше отнейде ген. Чафи... |
Здравейте, пичаги! Край на отпускатА. Живи ли сте, здрави? Гледахте ли парада на 9 май? Не ви ли се прииска да ударите крак? Мене ми притрепка под лъжичката  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старик |
| Старик, ти да не беше у Тайланд-а на сех-туризъм ве... http://www.kmeta.bg/angel-najdenov-kritikuva-voenniq-parad-na-6-maj-27344.html  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
Здрасти, Орсе! Не стигнах дотам  Обаче репликата ти ми напомни едно пътуване до Тайван (нерде Ямбол, нерде СтамбОл, някои постоянно ги бъркат тия две места) преди 10-на години. Та там видях следното чудо: има/ше едни павилиончета (долу-горе като наш'те РП едно време), в които предлагаха едновременно шишчета и масаж. Сядаш пред една лавица и си дъвчеш шишчето, спускат ти едно перде оттатък лавицата и каката те масажира под лавицата. 2 в 1 р'ииш ли, кефът е пълен Не го гледах нашия парад -боли ме сърцето, като ги гледам тия препъващи се тумбалаци, наречени войници. Сигурен съм, че ние - старци, ама разбойници - бихме изглеждали (поне) далеч по-войска. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Старик |
Вместо шишче, не мой ли цяло бутче да подъвче клиентот балкански... Па и преглед на печата ако мой да напраи... |
| Мооже! Аз всъщност ядох джолан на шиш - предлагаше се за в къщи. И бира (кофти им е виното по тия лавки, ракията тоже). Каките ме гледаха като мириканец. А пресата - ни х.уя не отбирам китайски . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старик |
Аз всъщност ядох джолан на шиш - предлагаше се за в къщи. А масаж? Завиха ти го във вестник или на място? Мазни борби ли беха или по устав?  |
А масаж?... Не,бе, всичко консумирах на място Масажираха ми ходилата, ти какво си представи? (гиди палав старчок , а бе и аз си мислех как да помоля за инакъв нЕ'къв масаж, ама чорбаджията и щерка му - на годините на моята щерка - бяха рядом) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Старик |
| Че то същото като на стойка на караула в Гривица! Ядеш вафла, да речем и с другата ръка мечтаеш... що ти требеше до Тайланд да блъскаш? |
| Те у Тайланд подмиват даже и парфюмират с гюл, ама той, бай Керпи, Старика е одил у Тайван бе, там мое тертипите да са други - щото все пак Големий Жълт Брат сичко скива от към север. Апропо, понеже питаш др. школници у съседната тема - да си кажа болката за евродупетатките. Кака Антония - ПП /пълна програма/, кадънчето - само по Второ направление, другите - зайбай... И бех ти пращал един мейл преди година - получи ли го? |
абе барем забърсаха ли те уа.... Тъй вярно, пълна програма - събуване, миене, масажжж,миене, бърсане, обуване.ДЕдо Керпи, Тайван, не Тайланд. (Орсе, преварил си ме ) В Тайланд не съм бил, но до границата му, откъм Малайзия съм бил. Много змии... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старик |
Простено му е на Бай Керпи. Кат го гледам как се вихри из форумите, може и пола некому да обърка  Па и у изолатора щом е бил чуляка... Ами де изчезна Кунерта? |
| Ба, изчезнал. Ще се яви по нЕкое време. Фиърса сигур само порка през свободното време и наблюдава комина на теца - да е жив и здрав - и той и тия около него - еле па мушморока!, гьола е минал през фризьора, Бобрик се е потопил глибоко, Ганий пак е забравил да завие , ма 'сички ще се навъртят по някое време... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Старик |
| Тайван,Тайланд... она гьоре! Както казваше бат`Петю Пандира от Бургас за Марсилия: Курви фраш,бил съм там не ти и требва!!! Орсе ,последната ми връзка с форумец беше на 19.12.2013.Ако си бил ти - добре , ако -не ... и що реши ,че знам де е Кунерт? |
| Ей, не чете бай Керпи и туй то. Само пише. Требе и да четеш малко - за Кунерта питах Старик. А имейла до тебе пратих преди да науча за форума на в "Сега". Някъде другаде бях прочел твоите писания за Монката, Доровски и пр. зенитна плеяда, както и за оная невероятна история с коня-беглец, носещ надпис "Дежурен зенитна батарея" на десния си преден крак. Паднах от смях, щото с тази история ми започна службата в Плевен. И затуй ти пратих имейл. Заеби, минала работа, сега нали си тука, хем пък и "реабилитиран и рехабилитиран", та лаф да става. Сега ще прескоча и до темата ти в евродепутатската тема. |
| Ей, не увисва фазанский гребен! През годините колко много казармени историйки ми се въртяха в главата, но нещо изфирясват, първо имената... Старшина Митев (2-ри район, 3-та рота) подкара редовна служба при нас 1971-ва като сержант. "Аз може да съм сержант, вика, но на длъжност "старшина на рота", така че за вас съм "другарю старшина"! А споменатият ст. л-т Михайлов, май е същият, който втората година (1972-73 - тогава още мл. л-т) беше командир на новосъздаденият 4-ти взвод. Било е време, като се отплеснем с колеги (пусти 20-сет годишен гурбет, що "барбекюта" бяха!) в приказки по казармени времена, бая лакърдии се разтягаха, та ако вземе човек да ги струпа на едно място, доста повече от 44 страници би трупнала тази тема. И как не, то сега само в спомените се хвърчи, също като на изпита по дълъг скок, като си сменил "цинтите" с гуменки. (Май в школата на зенитна батарея първи бяха дали "кубинки"?) Навън вали. Тежки капки, бисерни мъниста, кичат кабели и жици. Облаци са захлупили върховете наоколо и са затиснали селото, като да е насред зима. Току някое коминче избълва кълбе синкав дим. Чичка води с дълго въже бял кон. Циганин форсира червена Лада по калдъръма. Кафето на масичката изстинало. Идилия. Точно време за казармената тема. |
| Фотон Гюро, с тез сладки казармени лакърдийки и с туй футуристично прозвище изправи бодро след кратка дрямка зенитния 57-к към лазура очевидно мрачен. Аз нали съм гаргаджия, та да споделя за кубинките - за пръв път ни ги дадоха месец преди да се уволним от школата`1980-та. Дотогава - с цинти, брат. И преди нас е било тъй. Ама пък кубинките бяха от истински каучук, още ги пазя - имат само няколко шева откъм връзките. Вечер си ги слагахме под възглавниците да не ги крадат... На изпитите по физическа разрешаваха да се бяга и скача с кубинки, но само ако някой сам си ги осигури отвън. А целия август го изкарахме по леки византийски папуци заради снимките на "Хан Аспарух". През втората година по частите кубинките бяха други модели, не скърцаха тъй омайно като фазанските - се едно фрицовски ботуши от Гестапо носехме, да ге... |