Отиди на страница:
| Subject: Какво остана да учим Натиснете тук |
| Обучението по л-ра не е лукс, а необходимост за образования човек - учи (1) на разбиране на текст (reading comprehension), (2) ясна мисъл (говорене и писане) и (3) "благородни чувства", както казвали навремето. Другите предмети не могат напълно да поемат тия функции. Например обучението по логика, ако има такова, не учи на логическо мислене толкова, колкото по л-ра. Обучението по математика не учи на комуникативни умения. Обучението по етика или религия, ако има такова, няма възпитателните функции на това по л-ра, църковната служба няма силата на театъра като "моралите". Обучението по естетика, ако има такова, няма ефективността на това по л-ра (също и по музика, изобразително изкуство и т.н., ако има такова). Що се отнася до "благородните чувства", много литератори естети са на думи против тая функция, например Набоков, но и той всъщност е моралист. Има и "престижен" момент - всяка цивилизована средна класа, насмогнала си на харча, придобива и известен културен снобизъм, подхранван най-вече от обучението по л-ра (но също и по други изкуства). Протестите на родителите с/у баба Илийца - ами да въведат успоредно и стандартни тестове като SAT I и II, белки спрат да протестират. Но съдържанието на учебната програма по л-ра няма да се променя кой знае колко. Както по история все ще се учи и за Аспарух, Крум, Борис и Симеон, така и по л-ра - и за Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Йовков. Това са фактите на местността. |