Отиди на страница:
| ДИ не е прав за говоренето на ББ, като въпросът не е само в нуждата от спечелване на дамската аудитория, както верно отбеляза Бибиян. Агитацията е най-старият и най-присъщ елемент на политиката, по-стар от всичките й други институти. "В начале бе слово", а в развитата гръко - римска традиция вече е едва ли не "всьо и вся". На ББ му се падна по-голям дял лична агитация, просто щото досега нема кой друг да свърши тази работа. Мутлекът СС каза само две думи на кръст, но вместо него агитираше цел куп царедворци, пък и СС за какво да го питаш? За "старите" партийни машини нема какво и да говорим. |
Сега едно бамбашка мнение за Бойко Борисов. Всички мислят премиера за мъжкар. Аз - обратното. Той много говори. Това не е мъжко. Той сипе закани, които няма да изпълни. И това не е мъжко. Кажи им го, Димитри, че на мене не ми вярват!  |
| Забучили сме глави в днешната ярмица(суроватка с трици), и си дрънкаме ли дрънкаме на празни обороти.. След Станишев ясно - Потоп! Но четири години ей ги де са, докато се обърнеш и айде. И тогаз к'во следва, пак ли Потоп? Щото ако ББ не успее да изпълни поне 30-35% от обещанията си, ше стане както през 90-та и 96-та... И то не с митинги и мирни протести, не с метла и лопата, а направо със сопите. Редактирано от - OLDMAD на 19/8/2009 г/ 13:28:45 |
| Концепция «Гуманизма». Термин «гуманизм» было впервые использовано в 1808 г. по отношению к форме образования, в которой делался акцент на греческой и латинской классике. В литературе это слово впервые встречается в работах Самуила Колериджа Тейлора (1812 г.), где оно использовалось для обозначения христологического взгляда — веры в то, что Иисус Христос имел исключительно человеческую природу. Взгляд Оскара Кристеллера на гуманизм получил широкое признание среди североамериканских и европейских ученых и до сих пор не был опровергнут. Кристеллер рассматривает гуманизм как культурное и образовательное движение, озабоченное, в первую очередь, развитием красноречия в различных его проявлениях. Его отношение к нравам, философии и политике имеет второстепенное значение. Быть гуманистом означало проявлять интерес, в первую очередь, к красноречию, а к другим вопросам — лишь в той мере, в какой они затрагиваются им. Гуманизм был, по существу, культурной программой, делавшей основное ударение на красноречии, которая обращалась к классической древности как образцу этого красноречия. В искусстве и архитектуре, как и в устной и письменной речи, древность рассматривалась как культурный источник, из которого черпала свои силы эпоха Возрождения. Петрарка называл Цицерона своим отцом, а Вергилия — братом. Архитекторы пятнадцатого века упорно игнорировали готический стиль Северной Европы, чтобы возвратиться к классическим стилям древности. Цицерон изучался как оратор, а не как политический и нравоучительный писатель. Короче говоря, гуманизм интересовался тем, как получить и выразить идеи, а не тем, в чем заключалась сущность этих идей. |
Декарт преподавал фехтовка. Написал книга за фехтовката. Не ми се сърди, Жорж. Гордей се с колегата Декарт. Цъ! Декарт трябва да се гордее с колегата си Жорж Ганчев, защото Жорж Ганчев може да свири на китара и да пее, освен това е участвал и във филми на Холивуд. Спомням си един, "Червена зора" май се казваше. Гледах го отначало до край само заради Жоржи!  |
 Личният лекар на Майкъл Джексън е сериен убиец . Джако бил първата му жертва . Брайтман-а не убива Фор-ума , а Джимо няма нищо общо с него . Общият ни живот е като вода на ВЕЦ - горе тиха , долу тоже , а всяко друго е шум и трясък от напора . Иначе казано - следва да разбираме Статуквото като нещо , което не подлежи на промяна или като нещо друго ...  Редактирано от - beagle на 19/8/2009 г/ 13:34:39 |
Той сипе закани, които няма да изпълни. И това не е мъжко. Това пък откъде следва? Досега е изпълнил всичко дето се е заканил, и продължава все така. Да не приемаме пожеланото за действително. |
| И антитезата за хуманизма: "Термин уже известен в римской древности. Во всяком случае, у Цицерона понятие "humanitos" используется весьма широко, и в значении близком, если не к современному, то, во всяком случае, к тому, какое это слово приобрело в эпоху Возрождения. А вообще понятие гуманизма и круг значений, с этим понятием связанный, сформировались в Италии в 14-15-м веке. Гуманизм, который возник тогда, разумеется, не имеет ничего общего с тем, что мы под гуманизмом понимаем сейчас. Во всяком случае, это - не человеколюбие в таком всем известном понимании этого термина. Гуманизм - это, прежде всего, особым образом ориентированное построение научных интересов. Сначала гуманизм существует только в рамках так называемых студиях-humanitatis, направленных на изучение человеческой природы и вообще человека в культуре. Гуманисты - то есть, люди, занимавшиеся в студиях- humanitatis. Первым гуманистом в этом смысле можно считать Петрарку. Противопоставляя себя вовсе не мракобесам и человеконенавистникам, они противопоставляли себя тем, кого мы сейчас называли бы "естественниками". Именно с этого начался петрарковский гуманизм, с того, что он сказал в лицо падуанским аверроистам, что они занимаются науками, во-первых, ненужными, а во-вторых, лишенными главного критерия, который и определяет научность - критерия точности. Это смешно, но, тем не менее, тогдашние гуманитарии обвиняли тогдашних естественников именно в том, в чем современные естественники до определенного момента очень любили обвинять современных гуманитариев. Во всяком случае, Петрарка говорил именно так. Мало того, что совершенно неинтересно знать, сколько перьев в хвосте у птицы, кроме того, выяснить это совершенно невозможно, но это совершенно не нужно для достижения свойственных человеку целей. Узнать, что собой представляет человек - вот это действительно цель истинной науки. То есть, гуманизм - это этика, история. В некоторой степени - философия. Ну и, разумеется, то, что мы сейчас называем - "изящные искусства"" |
Кажи им го, Димитри, че на мене не ми вярват! Teзи, които вярват на Димитри, може и на теб да повярват, така че продължавай да опитваш, не се отказвай _______________________ Блогът на Манрико |
| За да продължа и обоснова мисълта си, че посланията към различните общности, отправени по един и същ начин предизвикват различни асоциации и не се възприемат еднозначно ще си послужа с едно изказване на Хайнрих Хайне. След като се завърнал от многогодишно пребиваване в Париж, Хайне обрисувал характера на немския и френския народ по следния забележителен начин: "Хуморът на немците е тежък като нашата бира - тежка, докато хуморът на англичаните е мътен като тяхното уиски. А хуморът на французите е лек, пенлив и блестящ като тяхното шампанско. Когато немецът трябва да паздрави новобрачна двойка, той взима в ръката си голяма халба бира, застава мирно пред младоженците и припомня завета: "Плодете се и се размножавайте". И с хитро намигване ще подсети невестата, че на отечеството са нужни войници, а на войниците - жени. При такъв случай французинът е съвсем различен. Той весело протяга ръка да се чукне с младоженката, ще я целуне и галантно ще рече: "Произведението е прекрасно! Надявам се, че скоро ще имаме и великолепно копие от него!" Българинът е индивидуалист, недоверчив, обидчив, инатлия, свикнал всяка дума и действие да подлага на съмнение, да преценява не само думите, а и мимиките и жестовете. И това го е спасило през вековете. Е как искате американо-израелският пиар, създаден за лековерни, да проработи в България! |
| "Прави ли ви впечатление, че почти всички големи математици от Питагор до наши дни са и философи, докато от световноизвестните философи, особено днешните, не ми е известно някой да има какъвто и да е принос в математиката." Змей, те днешните философи едно линейно уравнение сигурно не могат да решат, ти за принос в математиката говориш! Ама за тях, както и да е... Аз познавам статистици, при това - дето минават за капацитети, дето пишат такива глупости, че осмокласник ако ги напише - двойката по математика му е в кърпа вързана.  |
Поздравления, Джимо!| Еразъм бил полировач на стъкларии, Декарт бил фехтовач...Ми и Бойко не е учил за политик. На ви сега. А че много говори е вярно То е военен синдром. В казармата учиш основно две неща - да се обясняваш и да се скатаваш. Плюс бойния устав на пехотата ... |
| През последните 20 г. агитацията и Пи-Арът се превърнаха в долнопробно средство за крадене на пари, без да се търси отговорност от крадците. Димитри ги нарича прахосници разхищават, ама те са си нагли и съвсем умишлени крадци. Когато трябва да се построи магистрала, сграда на министерство или да се направи Пи-Ар кампания се гласуват по законна процедура 5 пъти повече пари отколкото са реално необходими - 4/5 от парите се открадват, а с останалата 1/5 се прави магистралата или кампанията и то некачествено и некадърно, за да може догодина пак да се гласуват пари. Откраднатото се използва за инвестиране в избори за печелене на власт, чрез която законно да се краде, и разбира се за лични нужди. |
| Змей, в резюме за "недостатъчността" на съвременните философи. Класическата философия е метафизиката с трите й основни дяла - онтология, какво представлява реалността? Аристотел, Демокрит, Тома Аквински, Декарт, Юм, Кант с неговото "Аз, Светът и Бога"; - космология, какво е светът? Зенон Елейски, Нютон, Хегел, Б. Ръсел, Айнщайн, пак Кант; - философия на съзнанието, кои сме ние? в какво отношение са материята и съзнанието? Платон и последователи, Спиноза, Хъксли, пак Декарт. И много други, разбира се. От "чинкуеченто" насам започва "роенето" на метафизиката, пренареждането й в съвременните дялове на науката и културата. Окончателно се обособяват натурфилософията и етиката с всичките им клонове и клончета. Под философия започва да се разбира главно хуманизмът, като през последните два века понятието придобива и смисъла на атеизъм, в най-тесногръдото му и извратено значение. Та затова великите философи на 19 и 20 век не са представители на "точните" науки. |
атеизъм, в най-тесногръдото му и извратено значение Кажи нещо и за религиозния фанатизъм, екстремизъм и тероризъм...пише ли в западните учебници  |
Качество на булгаристанския език, отбелязвано от всички филолози и преводачи, е неговата изключителна сложност и многосмисленост. Много често е невъзможно думи или фрази да бъдат преведени задоволително на какъвто и да било друг език. Нерядко дори най-добрите преводачи въобще не могат да разберат за какво става дума. Всъщност, понякога дори самите булгаристанци не разбират нищо и между тях съществуват най-различни мнения какво е искал да каже този или онзи. Много често всички разбират едно, а пък се оказва, че се е имало предвид съвсем друго, например обратното.  |
Но четири години ей ги де са, докато се обърнеш и айде. И тогаз к`во следва, пак ли Потоп? Споко, няма Потоп! Всичко е отдавна foretold от великия руски поет Некрасов: Удивили мы Европу, покорили высоту. Десять лет лизали жопу, оказалось, что не ту. Но народ не унывает, бодро смотрим мы вперед: скоро партия родная нам другую подберет. |