Отиди на страница:
| Много хора разказват историята с морални присъди. За по-близкото минало мога да си го обясня, но някои говорят така и за събития от преди векове. А ето как неутралната историография е видяла събитията. Откъсите са от един непретенциозен източник, на който се позовах по-горе докато се говореше за майор Томпсън. Но такова тълкуване съм чел в поне 10-15 авторитетни исторически труда. Обърнете внимание, че трънливата фраза "монархо-фашизъм" я няма, но същата власт е назована като "Bulgaria's royalist dictatorship". Bulgaria's royalist dictatorship was a Nazi ally during the war, and Bulgarian troops were assigned to police Bulgaria and occupy parts of southeastern Serbia and northern Greece. Unlike the situation in neighboring Yugoslavia, where the Nazis occupied the country outright and a massive Partisan force rose to confront the unpopular occupiers, the Bulgarian resistance was left to confront its own government, army, and police. Maneuverability for the mostly Communist Bulgarian Partisans was extremely limited, owing to the fact that their neighbors and even relatives might well be hostile to their aims and inform on them. Nonetheless, the Allies recognized the strategic importance of assisting Bulgarian Partisan insurrection. И още, по същия начин е назована и "югославската кралска диктатура", а причината за участието на България във войната на страната на Германия е определена като "иредентистка", доколкото е била в подкрепа на движения в други страни за отцепване на техни територии. Bulgaria's decision to join the Axis during the Second World War was motivated largely by irredentist desires: Hitler had promised the Bulgarian king (actually of German descent himself) that Bulgaria could reclaim its former holdings in Macedonia (a promise the fü hrer had also made to the Yugoslav royal dictatorship). Otherwise, the population at large shared little of the ideologies prevalent in Hitler's Germany. In fact, widespread popular resistance to Nazi calls for Bulgaria's Jews to be rounded up and sent northward to the death camps actually saved the lives of all of Bulgaria's 50, 000 Jews. While an admirable act that should help dispell some of the mythology of the alleged ethnic bloodlust of the Balkan peoples, the Nazis did manage to convince the Bulgarian tsar to allow the passage of trains full of occupied (Greek) Thessaloniki's Jews through Bulgaria on their way to the death camps." Моралната присъда на фашизма е дадена от човечеството и тя е еднозначна. Това, че след 1991 година в България и другаде започна реабилитация на про-нацистки политици от периода преди 1944 беше сериозен проблем за моралната подкрепа, която Западът - най-вече САЩ - дадоха на новите демокрации. България не е единствена - със същите проблеми се оказаха Унгария и Прибалтика, най-вече Латвия, където новата демокрация дойде със силен антисемитски привкус. Още по времето на Желю Желев САЩ направиха доста дебели намеци да се внимава. От фашизма човечеството е наследило само скръб. Моралната присъда на комунизма още не е дадена от човечеството и тя не е еднозначна. Никой не оспорва комунизма като благородна идея заредена с висока нравственост. Проблемът е в това, дали тя може да се осъществи. Комунизмът е интелектуално течение, възникнало в Западна Европа и компрометирало се за пръв път по времето на Френската Революция. Въпреки реките от кръв, пролята от якобинците, историята се е повтаряла не веднъж. Но от комунизма човечеството е наследило и много градивни камъни за съвременната цивилизация. Перверзията на най-новото превъплъщение на след-революционния катарзис е че възстановяването на новата-стара уредба на обществото тръгна по учебника, който изопачава възникването на капитализма - "Капиталът" на Маркс. Така морална висота придоби "първоначалното натрупване", което според класика се състои в подтисничество и грабеж на труда на пролетария. Спомням си един престижен международен семинар в началото на 90-те, с участие на източно-европейци, където дискусията тръгна да се съпоставят Алфред Маршал и Маркс. За неикономистите във форума, Маршал с неговите "Принципи" е един от бащите на модерната икономическа наука, от който все още черпим концепциите за пазарно равновесие и ролята на "пределните" (marginal) величини в поведението на икономическите агенти. Той стъпва математически върху първичния стремеж на индивида към повече благосъстояние (utility) и вкарва този стремеж в определението си за "рационално поведение". Това автоматично го прави "индувидуалист", който според източно-европейците тогава (по онова време, моя милост включително) възпява егоизма като движеща сила на прогреса. Голям трън в очите на онези, които са свикнали навсякъде да търсят ролята на "народните маси". Така семинарът приключи с присъдата на повечето участници, че Маршал е лош а Маркс добър, но все пак ние трябва да се придържаме към принципи, които работят. По същия начин обществото стискаше зъби през 90-те на обещанията, че "експлоатацията" е лошо нещо, но то работи. Капиталистът е "лош човек", но трябва да го търпим, защото без него не може. А когато човек седне и прочете "Принципи"-те на Маршал разбира, че той всъщност е по-голям колективист дори и от Маркс. Но навремето Маршал се изучаваше само по "Критика на буржоазните теории", в резюме. Удивително е как и след 20 години много политици и дори учени-икономисти и историци още мислят така, "в резюме". И не са си направили труда да попрочетат нещо извън догмата. Още по-гротескно звучат онези, които клеймят и громят Съпротивата срещу фашизма. Редактирано от - tknikodim на 06/9/2009 г/ 17:09:45 |
Е, че партизани е имало, това е факт. Че много от тях са се борили за идеята, това също.И че доста са избити, това също е факт. както и това, че ако не беше дошла Червената армия, партизани нямаше да има, защото след включването на армията към жандармерията положението им много се влошава и само идващият 9-ти септември ги спасява /последните месеци просто борбата срещу тях е символична/. И тогава изплуват на повърхността всички нагаждачи и ветропоказатели, стават заслужили борци и обират лаврите за победата. И не само те, а и децата , че и внуците им.  |
Много интересна тема. Но коментарите са доста повърхностни. Преди няколко месеца даваха по една от кабеларките "На всеки километър"(серията с крилатата фраза "Ние сме на всеки километър" . Дъщеря ми гледаше с пълно недоумение и аз компетентно и обясних, че това са партизани. Тогава тя ме попита "А, какво е това партизанин". Направо онемях. Какво всъщност е това партизанин? А преди 20 години ако някой зададеше този въпрос щяха да го помислят за луд... |
Ми, тъй то...Като няма истинско сирене, поне за мандрите да си похортувате