Отиди на страница:
| Gozambo, А на тебе , сигурно ти се иска фашистките партии да бъдат управляващи !... Много жалко за тебе , ако мислиш така ! ...Прости се с тази утопия , драги , защото никой , никога и никъде няма да го допусне... А идеята ти говори за тотална " нечистоплътност"... |
Нели,  !Много си права - нещата не са черни и бели, има и нюанси. Не можем да съдим от раз - този е партизанин, значи е от лошите, онзи е гонил партизани, автоматично става от добрите. Нещо повече, ние не можем да съдим човеците за техните действия, защото самите ние сме човеци и нищо човешко не ни е чуждо. Много ми хареса това за дядо ти, който не е бил привърженик на комунистическите идеали, но въпреки това е дал храна на гладния, а после с присмех е отказал привилегии. Във връзка искам да разкажа една история. Моята баба по майчина линия имаше брат - вуйчо Добри. Между другото той е от Карнобат(ако във форума има карнобатлии, пишете, ще се радвам). Много добър човек беше, помня го. Когато почина преди доста време, на погребението му идва един местен отговорен другар, май от ОК на БКП, и разказва на близките му, че ако не е бил Добри да скрие нелегална литература в момента на проверка от военните(защото това става по време на казармата) щели са да го арестуват и нищо добре не го чакало. Човекът специално е дошъл да го почете и не е забравил доброто. Баба ми и останалите били като гръмнати - повече от 40 години чичо Добри си е мълчал и нищо не е казал на близките си. За него това явно е било нещо нормално - да направиш добро и да забравиш за него. А иначе не е показвал някакви симпатии към комунисти и техните идеали. Баба ми не казваше нищо по този въпрос, даже се подиграваше, че комунисти в града били най-големите мързеланковци. |
| Някакъв другар!? Очевидно визираш мен. Нито съм ти (ви) бил другар, нито съм очевидец на ню-йоркските ви авантюри. Затова пък отлично си спомням тупането у гърди и патоса с който рекламираше произхода си преди време в този форум. Не съм си давал труда да издиря постингите ти защото е ставало дума и по-преди и вярвам че отдавна си ги изтрила. Та в онзи постинг ставаше дума за идеализма на чичо ти отишъл доброволец и сотавил кости в Унгария (както виждаме днес - напразно!). *** Аз лично му свалям шапка, дори да е бил последното партизанче излязло на 10 септември 1944. Не виждам защо трябва да се отмяташ от написаното по-рано. По-скоро с "антикомунизма" си който не си пропуснала да декларираш ти и благоверният ти сте срам за паметта на чичо си, както и на много други идеалисти, като него. Как се връзва вашият иначе политически коректен антикомунизъм тук? |
| За мен обстоятелствата около убийството на Митко Палаузов са един от най-срамните епизоди от онова време. Детето е било в землянка с ранени партизани, в която грои-антикомунисти от засада хвърлили граната. Какъв героизъм, какво себеотрицание! Макар и да разбирам иронията на автора, намирам заглавието за кощунство! *** Апропо, що е туй хем либерал, хем антикомунист, а Нелке? За мен е едно лаладжия-ренегат. Как ще го обясниш философски? Дали пък и антикомунистите не се делите на подгрупи - тарикати, умерени в рамките на закона и откачалки-пишман дисиденти. |
| Очаквах от автора на статията факти, а получих думи. Това е по-лошо от писаното в критикуваната статия. Плитко и смешно-дали е поръчкова статия или собствено мнение-автора си знае. Но за да се чете, следва да има нови факти-както има в критикуваната. |
| "Около 1930 година този тип население е живял в градовете на България. Веднага след 9.9. всеки, който е носил мека шапка и обувки вместо цървули, е бил обявяван за фашист." Пен12, говориш на едро. Преброй хората с бомбета в правителството на Кимон Георгиев... Ако можеш. Също и областните управители, също околийските... Дрънкаш като изтървана по нанадолнище празна тенекия от сирене. |
| Бай Илия, Още един пример: дядото на тукащния Фичо е бил учител по математика около втората световна в гр. Фердинанд (някогашен Михайловград, а днешна Монтана). Един ден директорът на училището го привиква и го iska ot nego да напише "донос" срещу друг учител, комунист. Дядо му отказва категорично - кой нормален човек би писал политически донос срещу свой колега, нали? За този си отказ бива изпратен на заточение, назначават го в..Струмица (тогавашна новоприсъединена към българия земя). Длъжността му е инспектор по математика. Никой не е обичал да ходи в бедните новоприсъединени територии, но лукса да държиш на нравствените си принципи винаги се заплаща в България по такъв начин. За жена му, учителка по български език, работа в Струмица не се намира, но тя беше най-милата и оправна жена, която съм срещала в живота си. Отишла в София, поискала среща с министъра на образованието (забележете, по онова време всеки учител е може да се среща без проблеми с министъра си  и след едночасов разговор, в който той 10 пъти й повторил, че няма да отвори бройка в Струмица за нея, тя му казала: аз тръгвам при съпруга си с децата, пък вие вижте там, оправете нещата за бройката за учител. После си грабнала двата сина и след няколко дни започнала да преподава български в любимата ни сегашна Македония. След 4-ри месеца МО започва да й плаща и заплата.Ето, така се е развивала съдбата на българската интелигенция по времето за което говорим. Не е било нужно дори да си комунист по убеждение, репресиите са били прилагани към всеки, който не се е подчинявал. Да ви напомня нещо за времето след 1944? BTW, отказът на дядото на Фичо да доносничи срещу колега-комунист не го прави автоматично съчувствен към комунистите, нали? Говорим за човещина, за нравствени принципи, нещо за което от 9 години насам пиша в този форум. Поради тази причина съм за това всички доноснци на ДС по времето на режима на Живков да бъдат лустрирани. Заточението в Струмица едва не е коствало живота на цялото семейство. След като войната свършила в Струмица идват...вечните сръбски паратрупери националисти (техните деца и внуци после убиваха гражданите на т.нар. Югославия, при режима на Милошевич). Убийствата в тези български македонски градчета по птравило са започвали от кмета, попа и даскала. За това една нощ, след предупреждение от приятели, заточеният даскал си хваща домочадието и се връща в майка България, без багаж дори. Животът започва отново. Настъпил е 9-то септември 1944... Някогашният учител по математика следва архитектура и започва да строи Девня. Жена му започва да учи децата във Варна на български. И така, животът продължава, цветен, никога черно-бял. Имахме 20 години на разположение да разберем това, 9 ноември е скоро. |
| Ах, колко трогателно! Същата сълзлива историйка най-вероятно е била употребявана и в грозното, мрачно минало, но с друг подтекст и друг нюх към посоката на вятъра. Гадните паратрупъри-националисти са били превъплъщавани от някое зондеркомандо, а децата и внуците пак са вършели мерзости, но дегизирани като диверсанти. Възмущението пак е било на границата на скъсване на гласните струни, а разказвачката - със същите бели, чисти крила и диамантено твърди убеждения. Разбираме. И съчувстваме. |
| Ньелке, след като ме нарече другар би ли била така добра да изразиш философското си мнение по поставения от мен въпорс: Що е туй либерал-антикомунист? И след това да обясниш като видна либералка защо (пак според твой постинг) гласува за Буш? Сърцераздирателните описания за родата в които не фигурираш не отговарят на предизвиканите от теб въпроси. Иначе доказваш че разликата между философ и демагог е никаква. |
Пен12, говориш на едро. Преброй хората с бомбета в правителството на Кимон Георгиев... Ако можеш. Също и областните управители, също околийските... В правителството му от 1935 ли? Или в това от 1945? Казваш имало бомбета временно... Докато се прегрупират цървулите. Обществото никога не се променя като отрязано с нож, от днес до утре. Взема време да наденеш хомота на населението. Въпросът е: твоят род с бомбета ли беше, или с цървули? Редактирано от - pen12 на 04/9/2009 г/ 14:41:34 |
| Истината за партизанското движение в България е така изкривена от кривото пропагандно огледало на което гледахме действителноста през 45 те години комунистически ´ рай´ че аз много се съмнявам тази истина да излезе някога на яве. Факт е че движението е били инициирано напълно от комунистичес -ката партия в България - и тези които са стояли и дърпали конците от НКВД и съветската машина за външнополитическа инфилтрация. Факт е също че срещу фашизма и неговите прояви е трябвало да има съпротива: последстви -ята на тази отвратителна система биха били немислими. Факт е че както между комунистите и партизаните тогава, така и сега между привържениците на Ал Кайда и фанатизираните терористите ислямисти сега има много така наречените ´ идеалисти´ : млади убедени и сравнително добре образовани хора , които обаче са нямали и сега нямат нищо против да убиват невинни хора в името на идеята´ - исляма, маркисизма и т.н. С равмносметка в ръцете трябва да се установи че партизанското движение в България не доведе до нищо: руската армия така или иначе щeше да влезе като завоевател в България. Трагедията е че директна повод за това и даде Хитлер и националсоциализма: ако той не бе почнал Втората световна война болше- вишка Русия нямаше да има повод да излезе извън границите на Запад. Комунистическият експеримент щеше да свърши много по рано. И този колос на мека глина СССР не дьае свобода на българския народ а едно ново робство, защото цитирам сегашния полски премиер: КОЙТО НЯМА НЕЩО САМ НЕ МОЖЕ ДА ГО ДАДЕ НА ДРУГИ. |
| Човешките сетива на пишещите в този уважаван форум естествено не знаят какво е това ВОЙНА. Сетивата въобще на българина не познават кой знае колко този социополитически феномен. А война като тази, за която иде реч е ЗАСТАВЯЛА човекът да НАПРАВИ СВОЯ ИЗБОР. Великият Бекет - самотният, тъжният, мрачният, болезнено чувствителният гений на авангардизма - е бил член на френската Съпротива и само за няколко минути се е разминал с ареста, който е щял да лиши човечеството от Годо и театърът на абсурда, защото всички арестувани негови другари са били разстреляни. Просто този ирландец, живеещ в Париж, така или иначе, е бил НАПРАВИЛ СВОЯ ИЗБОР по онова време. |
| Който не вярва, че е имало партизани и са изтезавани - да доде да му покажа - на пръстите ръцете на баща ми няма нокти - и до сега не растат!, а на ноктите на краката и до сега личат квадратните хълмчета, образувани то забиваните клечки. Защото е бил син на ятак и брат на партизанин. Тогава - 42-ра е бил на 20 години. |
| Партизани, партизански акции и комунисти е имало. И то истински. Но скоро след 9-и Септември са започноли да ги поразчистват. И така до наши дни. Всичко що е морално, ценно, почтено и достойно с невероятни усилия и измами се унищожава и промиват мозъците на т.н. младеж, която е способна само в наркоманията, педерастията и подлостта. Разбира се има и изключения. Винаги съм правил разлика м/у комунист и партиец. Това са два полюса. |
| Абе в този форум има ли някой, който да няма работническо-селски произход? И дедо му(респ. баба му) да не е била ятак или шумкар? То аслъ - статискиката казва, че от население 7 милиона един милион са били членове на БКП и всеки трети - причастен на службите. |
| Другари, нека внесем малко яснота в лъжите по повод персоната ми: 1. Първо, никога не съм гласувала за Буш и за това има поне една причина (сред многото други) - по времето, когато го избираха (2000 и 2004), не съм била американски гражданин. В изборите от миналата година бях първоначално за Хилъри, но след като не беше номинирана съм убедено за сегашния президент, защото е демократ. 2. Тук му е мястото да кажа, че и никога не съм гласувала за комунистическото недоразумение Първанов, както друг другар ме обвинява от години насам. А ме обвинява, защото казвам истината, че полуграмотният, с явни психически проблеми, Волен Сидеров трябва да бъде съден за насъскване на етническа и религиозна омраза в България. Когато на втория кръг на последните избори за президент трябваше да избирам между две нищожества (Първанов и Сидеров) не избрах нито едното - просто не гласувах. 3. Някакъв другар упорито настоява също, че съм имала чичо партизанин, което е лъжа. Чичо ми би трябвало да е по българските стандарти... брат на баща ми (а не на майка ми за която говорих в постинга си) и той няма как да е бил партизанин защото на 9-ти септември е бил на 12 години (не всички деца са Митко Палаузов, да?). Братът на майка ми пък ми се води вуйчо (пак според родния ни език) е починал на 20 години от малария в същото това Брезово. Било е около 1940 г., хората са живеели мизерно в романтичното Брезово на Златю Бояджиев (освен храната, терадките също са били оскъдно нещо, не било рядко учениците от тамошната гимназия да пишат в клас по полетата на вестниците поради липса на листове), децата са умирали като мухи от малария и туберкулоза, майка ми едва е оживяла след 4-ри годишна травма от тази болест (единственото живо дете от родените 3 в семейството й, сестра й починала от родилна треска). Не че нещо, но това което Вапцаров и Смирненски са писали в стиховете си е било истина, чувала съм го като част от семейната ми история. Интересно, кой от вас не харесва Смирненски и Вапцаров, и кой би спорил аргументирано с фактите от блестящата им поезия? Но да се върнем на въпроса - лъжа е, че имам чичо партизанин. Това, което написах е, че чичото (ще проверя дали не е вуйчото ) на майка ми е бил партизанин и после е убит в Унгария, в края на втората световна война. За мен фактът, че този човек, когото не познавам дори от снимка, е бил партизанин няма позитивна или негативна тежест. Той е бил такъв какъвто съвестта му на млад и буден момък му е повелявала. Някой замислили се над факта, който казах в началото - малкото Брезово родило 100 партизанина. Защо? Каква е причината? Като начало погледнете фактите от биографията на собственото ми семейство - труден бит, малария, родилна треска, политически репресии. Естествено е младите да се разбунтуват, нали? |
| Нели, чак ми дожаля за пролятата ти пот в този форум, докато доказваш колко далече си от партизанщината на твоя род и колко близо си до днешните разбирания за тогавашния горски и партиен партизанлък /има разлика между единия и другия, повярвай! / Всъщност нещата са толкова прости: ако твоите роднини са живели честно и борбите им са били чисти, кое те кара срамливо да обръщаш глава от роднинството? И обратното: ако партизанлъкът на твоите роднини е бил самороден хамелеон в средата на онова "ново време", кое ти пречи да не повтаряш вуйчо /или чичо - все едно/ в днешното "ново време"? |
| Всичко е забрава а от забравата някои (и поради простотия) правят спекулации. Направиха ми впечатление косвените жалби от здравеопазването по време на омразния капитализъм по царско време. Как бедното население мрие масово от настинка до охтика и поради това и не само поради това блесва септемврийската революция и нещата се оправят. Моля само жалващите да имат предвид факта , че първият антибиотик - пеницилина, въпреки , че е открит 1928 г. , започва да се изпитва през 1940та и 45та година когато навлиза в Европа. Не споменавам кога е навлязъл в НРБ. Даже великият Съветски съюз започва разработката едва през 1942г. Така че от мор е страдало не само бедното ами и по-богатото население на Царство България. Какво да правиш - прогресът не ги е огрял. |