Отиди на страница:
| Няма да споря с теб, lastcupofsorro w, най-малкото, заради това, че има голяма доза истина в мнението ти. Не зная какво пише из руските окултни вестници, нямам поглед върху такива на руски или на какъвто и да е друг език. Говоря най-вече на основата на това, което съм наблюдавала и преживяла, а не въз основа на нечие чуждо мнение, независимо колко компетентно или екзотично изглежда то. И за необходимостта от правила и структура няма да споря; наличието и необходимостта от такива в социума са ясни, вярвам, и за не особено интелигентни индивиди. Даже и в животинските "общества" има "норми". Чудя се какъв ли житейски опит имаш, за да избереш за себе си този ник, пък и до колко познаваш съвременните деца, особено тези, живеещи в България. |
| е явно не си рокаджийка, щом питаш за ника, а хора познавам достатъчно, зада съм се научил да не правя обобщения за "новост" |
А, да, ти ме подсети за един случай. Веднъж, когато се прибирах от тежката си работа вкъщи - видях една жена, която крещеше към детето си, което се беше провесило от прозореца на осмия етаж следното: "Ако паднеш от там ще те пребия от бой.." |
| Не, не познавам Faith No More, но по въпроса за новостта ще ти припомня няколко цитата, които ти вероятно добре знаеш "This is getting old and so are you Everything you know and never knew Will run through your fingers just like sand" "Raise the cup and let's propose a toast To the thing that hurts you most" "And get on your way It won't begin until you make it end Until you know the how the where and the when With a new face you might surprise yourself"  |
| Един музикален поздрав за разпускане: Натиснете тук |
| Пробуждане, говориш за свръхсензитивност, имаш предвид може би теорията за децата "индиго", "кристалните деца" и прочие. И аз съм изчела подобни книги и като се заглеждам в децата, съм склонна понякога да вярвам в тези неща, понякога си мисля пък, че авторите преекспонират някои неща, защото то си е казано още от Исус, оставете децата да дойдат при мене, защото на такива е царството небесно. Децата са чисти и изпълнени с любов, която ние, възрастните, забравяме. Но да оставим настрана децата-индиго. Алвин Тофлър, в книгата си "Третата вълна", писана в далечната 1980 година, казва много интересни неща за образованието на т.нар. цивилизация на Втората вълна, тоест индустриалната цивилизация, започнала от Индустриалната революция в Англия и продължаваща до....няма точна дата. Та казва той /преразказвам по памет/, образователната система е пригодена за възпитание на работната сила - въвежда се изучаване на природните науки, защото те са нужни на индустриалния работник; въвежда се строга дисциплина, да не се закъснява и прочие, защото това е изключително важно за непрекъсваемите производствени процеси - с една дума, твърде логично и обосновано твърдение. Но, казва Тойнби, в далечната 1980 година, вече наблюдаваме първите приливи на цивилизацията на Третата вълна - тоест на обществото, в което най-важна е информацията, знанието. С развитието на компютрите, застопореното работно място изчезва, работното време /от 9 до 5/ вече не е застопорено, и т.н. и т.н - Тофлър стига до извода, че днешната образователна система като цяло вече не отговаря на нуждите на появяващата се нова информационна цивилизация. Ще се потретя, писана е книгата през 1980 г. Тази цивилизация я виждаме вече, много хора има, включително и в България, чиито работни места са в дома, пред компютъра. E-learning и e-teaching са най-модерните тенденции в съвременното образование. Нещата наистина стремглаво се променят, децата наистина с доста по-на ти със съвременните информационни технологии. Тоест, униформите не са нещото, което ще реши проблемите на образованието ни, което много изостава. Лошата дисциплина е плод на лошото възпитание в семейството. А впрочем, Тофлър, се отдава на проблемите на образованието, което е необходимо на човечеството на 21 век. Пише книги, изнася лекции... Не знам дали го изучават в педагогическите вузове, а трябва... |
| Да, len, имам известен поглед върху някои от нещата, за които говориш, но ми е и ясно, че спекулациите и комерсиалния и пропаганден интерес преобладават около зрънцата истина, около които гравитират. Така, че избягвам да формирам разбиранията си въз основа на нечии теории, предпочитам на наблюдавам и да се доверя на личния си опит, или на този на хора, които познавам и на които вярвам. И това, което виждам през периода от десетилетие-две работа с ученици е чувствителната промяна в познавателните процеси /за другите характеристики на личността дори не споменавам/. Можем да пренебрегнем този факт и да си заровим главата в пясъка като щрауса. Настоящият ни избор ще предопредели какво ще е бъдещето ни. Странно е, обаче, защо всички недоволстваме от направениете вече избори в предишни периоди. |
| Като оценявам българския на родителите на тези ученици, стила и културата на участниците в чата (не конкретно участващите, а общо погледнато за няколко интернет форума и различни теми) а също и говора и поведението на деца по улиците не стигам до понятието свръхсензитивност а до слободия. "Директорите и учителите успяваха да контролират външния вид на учениците в целия период от Освобождението на България до края на осемдесетте години на 20 век, а сега, след петнадесеттина години анархийка, тази задача се оказва непосилна." Вярно е. И си мисля че резултатите от учебния процес поставяха качеството на образиванието на много добро място. Доказателство за това са не знам колкото интелектуални емигранти заминали след 11.10 навън и намерили мястото си като специалисти (не миячи на подове и чинии). И аз не обичах униформата, но без дисциплина не става. След като се отрече и срина всичко сега няма да е лесно да се върнем към някои необходими и полезни неща. Не съм педагог но опредеено ъм за дисциплина и не мисля че униформата изкривява начина на мислене на учениците (в смисъла на унифициране). Всичките мои съученици (25 или колко бяха) си бяха и си останаха личности в училище и до ден днешен са си такива. |
| Прехвърляйки отгоре, отгоре мненията на колегите, ще го кажа така: и като родител на 15 г. момиче и като човек относително не чужд на системата, няма място за сащисване, "нови сензитивности, сензуалности" и т.н. Положението е катастрофално. Писах го по време на стачката. Нямам основания да мръдна и на йота от тогавашното си мнение. Дано не е късно, необходимо е образованието на нацията да се превърне в абсолютен и безусловен национален приоритет. Дълбоко съм убеден, че след 10 год., живот и здраве, ще почнем да берем богатите плодове на тази политика. В противен случай - в най-оптимистичния вариант, ще се дърлим за европари. В най-добрия случай. Свиневъдство, птицевъдство, овцевъдство и т.н. се регенерират за 1, 2 или 5 год. Хората за много повече. Изборът е наш. |
hamel  за регенерирането. Въпреки че го разбираме, се правим, че не е така. Не случайно китайска мъдрост гласи: "Ако имаш ум за една година - посей ориз.Ако имаш ум за десет години - посади плодни дървета. Ако имаш ум за сто години - учи децата си." А относно дисциплината и целесъобразните правила, едва ли някой ще се наеме с непосилната задача да отрича необходимостта им /освен, разбира се, Брайтмън/ |
| Прав си Хамеле, ама кой от днешните пУлитици, освен на приказки, ще превърне образованието в национален приоритет? Пък ний си логорействаме по форумите.... |
| Аве, аз знам, че съм прав. Ако не се лъжа и тогава и двете ме подкрепихте. И аз като вас се отчайвам и съм май вече перманентно отчаян. Още повече, че въпросната ми дъщеря и не мисли вече за България, а за Франция. Нищо не мога да направя. Пък и нямам право. |
| len , аз си мисля , че "цивилизацията на Третата вълна" , не е стъпила върху нищо , че тя има за основа "цивилизацията на Втората вълна" . Колкото възпитанието и дисциплината са нужни за едната , толкова повече са нужни за другата ! Нали за да седнеш да учиш вкъщи от компютъра , трябва да възпиташ волята си , да имаш вътрешна самодисциплина и да си наложиш да седнеш пред компютъра и да учиш , да се концетрираш , да се съсредоточиш , да не се отвличаш и да учиш ! Как ще го постигнеш това без дисциплина ? Да , времето ти не е "застопорено" , но то е 4-6 -9 или 12 часа ВСЕКИ ден ! Как ще го постигнеш това без дисциплина ? Как ще си наложиш да станеш в 3 часа посред нощ , когато отварят борсите в Токио или Сингапур , примерно , за да следиш котировките , ако ти липсва дисциплина ?( Мой познат си бе създал режим на работа след 23 часа , когато отваряла борсата в Ню Йорк ) Да , наистина нещата се променят , макар и не така стремглаво , но докато съществуват училищата , ще има и нужда от униформа , и от оценка на поведението , от родителски срещи и още много други неща . |
| Чоки, не мисля, че сме против дисциплината, а просто училищната система трябва да се промени в посока гъвкавост спрямо индивидуалните потребности, доколкото е възможно. Винаги съм мислела, че образованието е система, в която не бива да се бърза, трябва да се мери десет пъти, преди да се реже. Но точно след промяната през 1989 се направиха драстичните промени, които доведоха до днешната слободия. С мръсната вода на социализма, изхвърлихме и бебето. Сега берем плодовете и се чудим каква е тази младеж. Ми такава, каквато сме я направили ние, възрастните. |
| lastcupofsorro w, нещо си се объркаааал. Имам деца. Някой вече са студенти в престижни университети в чужбина, други са си още ученици - отличници. - Униформите нямат никакъв смисъл, освен за кварталната (или не) шивашка фабрика пуснала подкуп на директорката (министърката). Приличието е единствено въпрос на мярка и културно ниво на възприятие и зависи единствено от възприемащия. - Ако някой си мисли, че униформите ще направят децата по-естетично облечени, то нека си види снимките, как се носеха униформи. Учениците приличаха на английски пролетарии от времето на Дикинз, защото, ако едни дънки издържат на активно движение и негладене, едни панталони и костюм изискват гладене всеки ден и почти толкова пране. А за да са по-мярка във възрастта, когато юножата расте с по 12 см. на година - и да се подновяват всеки месец-два. Колко родители могат да си позволят ? - Ако сега отново се повдига този въпрос, то е единствено за да се създаде изкуствено проблем, който да заглуши в шума си истинските проблеми. --- В огромното количество постинги тук крещи страданието на фрустрирания човек, който иска да се слее с масата за да се освободи от собствената си различимост и видимост за нищожност. Струи желанието за отричане на свободата, на индивидуалността, на разпознаваемостта, защото тя е и отговорността. - Друго си е да си в униформена безлична тълпа и друг да решава за теб, вместо теб. Тогава си освободен от тегобите на свободата. Тогава си щастлив. Тогава можеш да извършиш всякаква жестокост. Нали така, другари и другарки пенсионери и пенсионерки от унищоженото от тоталитарни режими поколение ? |
| Винаги съм била против униформите. Спомени от ученическите години. Та затова казвам, че с козметични промени дълбоките проблеми на нашето образование няма да се решат. Ама нали трябва да се говори, че се прави нещо. Кучетата си лаят, керванът си върви. Голямата ми дъщеря ходеше с протрити, почти прокъсани на места, дънки в един пубертетен период, пък сега такива дънки ги продават и са модни. Малката в един момент ходеше на раста, което ме ужасяваше. Слава богу, израстнаха го, но си учеха децата, завършиха си средното с отличен успех. И студентки станаха, едната отдавна работи. Да, трябва да има някакви норми на приличие, разбира се, трябва да има дисциплина, разбира се. Но най-важното е родителите да научат децата си, че училището е място, където трябва да се трудят, защото училището си е труд и е за тяхно добро. Повечето тийнейджъри /то и ние, само дето не беше популярна тази думичка/ мислят основно за други работи, та там е ролята на родителя, ако трябва и с някакъв вид принуда, ако друго не помага, да втълпи на отрочето си, че трябва да учи и да спазва определените правила. А пък училището трябва да наложи разумни правила и да изисква спазването им. |
| Брайтмън, за пореден път даваш обобщаващи квалификации, не ти отива на белата тантела. Още ми се струва, че си противоречиш за пореден път. ако искаш можеш да ме питаш къде |
| Много се надявам МОНМ да успее да се пребори с мръзела на учителите (и директорите). Де що ставаше за работа напусна училищата и там останаха две категории "учители". Едните (повечето!) ходят просто да минава времето и да дойде следващата ваканция... Другите: ходят да си почиват между частните уроци и основната им цел да са в училище е да си наловят частни ученици. И едните и другите не работят в час с учениците. И най-малкото усилие е омразно за тях! |
