Отиди на страница:
| На удареното орле само агенти му се въртят в болната глава. Абе много я занемариха психиатричната помощ, много луд народ по улиците и форумите. Натрапчиви идеи непрекъснато. |
| Телевизията не умира. Тя просто се развива. И не е необходимо това да е „положително” развитие. Истината е, че днес по телевизиите има много място за политически, икономически, социален и т.н. коментар, но няма кой да го прави сериозно (освен ако не ви харесват Бареков, Милен Цветков и други имащи мнение по всичко, но не и необходимите знания и подготовка). Затова тя е като с очила за четене – съсредоточава се върху дребните проблеми, които лесно се виждат, но нито може да разсъждава сериозно върху тях, нито може да види нещата по-надалеч (назад или напред). Така че, нека не загробваме телевизията, просто да се наспим вместо да следим въртящите се дерВИПи и да видим как е утре… |
| Мдаа, имало едно време, загниваме, романтично. Уви фактите са прозаични, радио се слуша докато караш, а ТВ се гледа на светофара и в задръстване. А медийните звезди доста ще се бъхтят докато си върнат доверието на публиката след 20 години издънки и оливки.  |
| Зипе, Това е положението. Какви висши ценности предлага в момента Америка на гражданите си? 1. Да живеем материално все по-добре и по-добре. Няма лошо, но това не може да бъде единствена цел в живота. 2. Да носим демокрация на другите страни по света. В превод: да ги убедим, че трябва да се посветят изцяло на точка 1. (ако имат пари, щото ние няма да им дадем) и да помагат за точка 2., докато не остане нито една държава извън точка 1. Всичко извън точка 1. и 2. е враждебно и следва да бъде премахнато по мирен, евентуално и не толкова мирен път. При добро желание можем да добавим и точка 3. - опазване на мира и демокрацията от световни злодеи като Ал Кайда, талибани, ислямисти и пастафарианци. |
| Марксе, моята позиция по темата за "доносниците" съм я писал на няколко пъти във форума. Но в случая ще се съглася с Орлето, защото "Димитър" е може би най-чистият пример за доносник, без кавички. Заедно с "Николай", разбира се. (Грешката на Орлето е, че то счита всички за такива) Иначи е тъжен фактът, че вече наистина няма добри журналисти, които да не слугуват на конюнктурни интереси. Репортажната журналистика има някои епизодични попадения. Веднъж - дваж в годината Томата нещо ново направи или повторно му излъчат нещо (филмите с Амоз Оз и с Оливър Стоун са изключителни - и от страна на водещия, и от страна на интервюирания). И толкоз. Има случаи на журналистически примитивизъм, от които направо ми става гадно. Оня ден по повод на някакъв заспал пилот (даже не ставаше напълно ясно дали това не е "жълта", т.е. измислена новина) имаше в Труд интервю с единия от главните пилоти на БГ Ер. Познавам го - способен, умен, начетен, коректен и възпитан млад човек. Най-добросъвестно и достъпно обясняваше в интервюто, че такова нешо не може да се случи, обосноваваше се с ясните и точни правила за работно време, за разпределение на задълженията в кабината и за взаимодействието между пилотите и с кабиння състав, за комуникацията между пилотите и със службите за управление на въздушното движение. И при всичките негови старания журналистката беше лепнала заглавие "Йовко Йоцев - Да заспи пилот в самолета? Няма страшно..." Не само му слага в устата думи, които той изобщо не е казвал, ами изцяло преобръща основния извод от интервюто. Още със заглавието. Да се смееш ли, да плачеш ли... |
| Само ако обича да не ми натрапва Кеворкян. Мерси от гниди. Колонката на последния в парцала на тошо тошев е една злобна, едностранчима, манипулативна простотия. Самият факт, че пише в труд трябва да говори що за стока е. |
| "Въпрос на вкус!" - казало кучето и...натиснало копчето на друг канал. Поклон пред изобретателя на дистанционното.  |
| Скивайте начи, деца... Внимателно ще четете труд на кеворка и горенаписаните редове, щот откак няма всяка неделя, всъщност няма тел... теле... телевизия. Много алкогол ша да е имало на тоя рожден ден... Ай, сиктир и мегаломания! |
| Маккарти и ко разбиха най-сталинистката, най-затворена и конспиративна, най-сталинистката, най-фашистката западна комунистическа партия, която с помощта на част от слабоумните американски интелектуалци си бе извоювала значително влияние и с удоволствие щеше да ги натъпче всичките в лагери. А колкото до западноевропейските леви интелектуалци – същите тези, които след войната преследваха безмилостно колаборационистите, много от които бяха виновни единствено за изказвания срещу СССР, същите тези, които продължават благосклонно да потупват по рамото бившите съветски “agents of influence” - те и досега се гордеят с лявофашисткото си минало и след като загубиха непрежалимата азиатска империя, потънаха в неандерталски антиамериканизъм. |
| Няма да давам мнение за статията - това, че отделям време да я чета вече е мнение. Но ми се иска да подхвърля на форумците следния въпрос: Не ви ли се струва странно, че на телевизора можеш да му изключиш звука и да остане само образа, а не можеш да изключиш образа, а да остане само звука (говора) - елементарно от техническа гледна точка, но нереализирано. Е, това показва отношението на всички, които се занимават с телевизия, към компонента "Слово" на готовия продукт. Може би някой, от когото зависят нещата, трябва да ослепее преди да оглушее и оглупее от старост например, за да се промени нещо в тази посока... |
на телевизора можеш да му изключиш звука и да остане само образа, а не можеш да изключиш образа, а да остане само звука Що да не може- метни му едно пешкирче върху екрана и готово...  |
| Сократе, прав си, то дори и антропологически може да се забележи. Днес като стане дума за средностаттистическия американец и си представяш някъкъв 120 килограмов шопар с пухкави бузки, за жените да не говорим. Къде са тея изсушени лица, с остри челюсти и т.н. Въобще пълна деградация.  |
Маккарти и ко разбиха най-сталинистката, най-затворена и конспиративна, най-сталинистката, най-фашистката западна комунистическа партия, която с помощта на част от слабоумните американски интелектуалци си бе извоювала значително влияние и с удоволствие щеше да ги натъпче всичките в лагери Духът на Маккарти върлува из форума на Сега  |
| Тоя почна пак да си вади старите "писма" от преди 2-3 години. Жива телевизия - максимум 1/3 ново и 2/3 повторения. При повторения в проектирането се се правят отдръжки от хонорара за повтаряемост. Ако се приложи тоя подход някои журналюги ще има да връщат - не бих казал интелектуална собственост, щото при тях такава няма. Въпросът за чина на Ед Мъроу си остава. Агент Димитър обаче е ясен като арменски шпионин. Кеворк и Гарабед имали магазин за пружини и Кеворк бил завербуван от Ен-то отделение на Ен-тото разузнаване. Паролата за връзка била: "Имате ли вестник Труд?" Идва връзката и подава паролата:"Имате ли в.Труд?" За нещастие в магазина бил дежурен Гарабед. И отговорил: - Нямаме в.Труд, ама ако търсиш Кеворк шпионина ще дойде след малко... |
| Относно "великите" предвиждания на "конкайтерите"... William Randolph Hearst, owner of the New York Journal, had a reputation for never letting truth get in the way of a good story. According to one famous tale, when hostilities broke out between the Spanish and the Cubans, Hearst sent the illustrator Frederic Remington to Cuba to draw pictures of the conflict. Finding that not much was happening, Remington cabled Hearst in January 1897: "Everything is quiet. There is no trouble here. There will be no war. I wish to return." Supposedly Hearst cabled back: "Please remain. You furnish the pictures and I'll furnish the war."  |