Отиди на страница:
| Агент-доносникът "Димитър" и Уолтър Кронкайт! Круто тавагишчи, круто - куманизкият кронкайтян! Редактирано от - StrikeEagle на 14/10/2009 г/ 12:37:15 |
Телевизията умира, да живее радиото! Радио-предаванията развиват въображението на слушателя. Радиото е също като книгата - подсказва но не прави демонстрация.Телевизионният сериал дава на зрителя и диалог и зрителна асоциация.Готова попара, зяпай и гълтай.Нищо общо с радио-театъра, където само артистизмът на човешките гласове и откъслечени звукови ефекти, създават една изключително жива картина във въображението на слушателя. Ама това си е негова собствена картина.Същата, която всеки един читател си изгражда, вковал поглед в любимата книга... О , колко много харесвах илюстрацийте във книгите.А бяха толкова нарядко - през двайсетина страници.Но това е било нарочно - да запълниш празнината с твоите мисловни рисунки... Да живее "Радио-театър" в неделя от 19.00 часа. А, също така "Радио-театър за младия слушател" от 9:30 в понеделник сутринта!!! иво кунчев, предизвика хубави спомени и у мен.  ПП. Само гледай да не те забележат Бенедикта или ФЛ, че ще те разнищят защото си си позволил да твърдиш, че едно време е имало нещо хубаво.  |
Протестанска Америка е мъртва. Има само дебили и дегенерати, ... ЗИПе, има и Фичо и Нели, поне в Манхатън. |
на телевизора можеш да му изключиш звука и да остане само образа, а не можеш да изключиш образа, а да остане само звука Що да не може- метни му едно пешкирче върху екрана и готово...  Бени, благодаря ти че ме разсмя, нали смехът е здраве!  |
| Напротив, кронкайтери станаха всички водещи, или за такива се броят...да мислиш и преценяваш кой не те лъже обаче е дяволски трудно сега...Нейсе. |
При повторения в проектирането се се правят отдръжки от хонорара ... антиристо, откъде измисли това ОТдръжки вместо Удръжки?  |
| Митев, не ти ли прави впечатление, че статиите на ДИ са или спомени от нафталина или анти ББ? Аз поне не си спомням нещо актуално да е писал при управлението на Тройната, да не говорим пък за критично... |
| Другари, освен основната тема на статията, има и един друг важен момент, бе другари, който е убягнал на проницателните ви гледци! ДИМИТРИ Е БИЛ ПО КЪСИ ПАНТАЛОНИ ПРИ МИНУС 30 ГРАДУСА НАВЪН, НА УЛИЦАТА! Представяте ли си? Не човек, а ламаринта! Български юнак! Булгар, булгар! Браво! Молодец, так держать!  |
| Benedicta: "Що да не може- метни му едно пешкирче върху екрана и готово... " Не става - телевизърът се нагрява и може да гръмне. Предлагам по-добро решение: пешкирчето се намокря, изстисква и гледащият си го мята на главата, закривайки очите си. Ефектът е мултиплициращ (не гледаш, каквото на искаш, а ако от това, което чуваш, те боли главата, едновременно я охлаждаш ! (ПП: няма да ви искам % за патента ! ) |
| Извинявам се, използвам чужд компютър, макар и на братовчеда, но... дали телевизията, освен за шоу, мюзикъли и спортни събития, става и за да помислим. Доказано е, за съжаление - НЕ СТАВА! За зрелище, за забава, за отъпяване, за начукване на нечии 'истини" в канчето на публиката - да. Но за мислене... И особено сега. Да не казвам голяма дума, но след ДИ, Томов, Кеворкян - няма кой да вдъхне мисъл на образите. Западът четеше под лупа коментатора на "Правда" Юрий Жуков само защото чрез него Кремъл казваше каквото не искаше официално да каже. Подобна роля изпълняваха и АПН, и "Литературная газета". Симонов разказва за такава проба на почвата чрез вестника. Когато Сталин на питането на американския посланик обяснил, че вестникът на писателите не е държавен или апртиен и тяхното мнение е свободно. Така и АПН пускаше пробни балони, както и откровени намеци за пред западния свят. Виз, за смъртта на телевизията...По-скоро се преражда като Феникс. И отива - не, направо отлита, към Бредбъровия свят на стената и преследването на книгите. Защото образът минава, следва го друг, трети, пети...Натрупаване, забравяне. Докато книгата /а и вестникът/ се чете бавно, с време за отстъп и мисъл, за анализ и синтез на идеи, за намиране на текст, подтекст, подподподтекст. Хубавичко е - Натиснете тук Редактирано от - генек на 14/10/2009 г/ 13:59:55 |
| в началото на есето си Димитри май прави алюзия с един много готин разказ на Чудомир - "Фрос Мувитон", за старата клюкарка г-жа Фроса Бачопеткова. По нататък вече върви по реда си: телевизията не е вече образователно-развлекателна, а само развлекателна и то в най-тъпия си вариант - клюкарския. И затова "кронкайтери" не са нужни, а даже излишни. Защото карат индивида да мисли, да съпоставя, да сравнява, да прави изводи. Къде, къде по лесно е да му се представи всичко смляно и изплюто, а той само до го преглътне. А "Телевизионна мрежа" е велик филм. Скоро пак го гледах по TV 1000. Нищо и това ще преживеем. |
| Бай Илия, Че и Фей Дънфуей си беше друго нещо през 1976, нали така ? Натиснете тук |
...Защото карат индивида да мисли, да съпоставя, да сравнява, да прави изводи Същото може да се каже и за Интернет-Форумите, а най-по- за сий Форум.  А относно ролята на старите ТВ-манипулатори, наричащи кой знае защо себе си "телевизионери-първопроходници", и то с някаква необяснима гордост - при наличието на единствените две Държавни тв-програми(контролирани от ЦК на БКП чрез ДС) и една съветска, излишно е да припомняме кой, какво и защо.. Мисля че таз меланхолия и спомени са в пряка връзка със..."100 години Тодор Колев", май. |
| Телевизията, особено при възможността да се ловят на практика неограничен брой програми чрез сателит, може да бъде всичко това, което ние искаме да бъде. И учител, и новинар, и коментатор... Може да ни забавлява и да ни кара да мислим и да плачем дори. Нужно е само всеки да намери своята програма... |
| Драга Бенедикта, Разбира се, че няма нищо по-хубаво от материалното благополучие. Проблемът идва когато то се превърне в единствено мерило на човешкия успех. И тъй като е хубаво, всеки протест срещу неговото възцаряване като единствено мерило за човека бива посрещнат с недоумение - както правиш и ти. Колкото и да е парадоксално, така нареченото "свободно общество" е по-несвободно от тоталитарните общества. Защото в тоталитарните общества човекът е свободен поне в главата си. Свободен е в жалките кухненски критики зад прътно спуснатите пердета или в разговори на четири очи с най-близки приятели. Свободен е вътрешно да не приема ценностите на тоталитаризма. Свободният свят обаче наложи пазарното мерило за единствена ценност. И тъй като успехът е хубаво нещо, материалното благополучие - тоже, обществото реши, че от други ценности няма нужда. Несъгласието с тия ценности се възприема с присмех - като възглед на смахнат човек. Пазарното измерение навлиза навсякъде - в телевизия, вестници, култура, литература. Няма лошо, ще речеш. Не съм сигурен, че няма лошо когато Дан Браун е най-големият писател на нашето време - очаквай голямата истерия около излизането му на българския пазар. Или когато най-четената книга сред младите е Хари Потър. Или когато ни заливат с абсолютно неморални предавания като "Сървайвър" и "Цената на истината". Запитвала ли си се защо комунистическите партии продължават да намират опора? Защо се разрастват партиите от фашистки тип? Много просто: защото те предлагат НЯКАКВИ ценности. Фалшиви или не - не е важно. Днешната демокрация не предлага НИКАКВИ. |
| Марсианецо, май отдавна си на Червената планета, та си забравил - Фей Дънауей. "Трите дни на Кондора", "Бони и Клайд"... |
| Сократ-май - И дотук, трябва да пътувам. Довечера, ако минем спокойно пътя, пак ще надникна. Дотогава - Натиснете тук |