Отиди на страница:
| Къв ужас! Енгелс живял в Англия, па имал и фабрики... И Маркс писал "Капиталът" в Британския Музей. Явно са спонсорирани от МИ5. Добре, че българите още не са измислили чадъра по това време. |
| Антиристо, Благодаря за сериозния отговор. Лично аз се стремя да не съдя никого, още по-малко цели поколения и епохи. Просто в тази дискусия се опитах да обоснова едно малко по нюансирано отношение към дисидентското движение - имало е в него различни хора, с различни мотиви, въпросът за тяхната отговорност за последвалия преход е доста сложен и пр. и пр. И го писах всичко това в реакция на статията на Денков, която представя една едностранчива картина (колкото и да я е "разхвърлял" ) обслужваща собствените му емоции и горчилки. Същият стандарт - на нюансиран подход - смятам че трябва да се прилага и за всички останали - вкл. партизанското движение и пр. Това е моята позиция. - Колкото до Белорусь - и двамата знаем, че до скоро тя получаваше ежегодни златни инжекции в размер на 2 млрд долара от Русия. Аз не мисля, че това е добър модел. В интерес на истината - и към евро дотациите съм скептично настроен по същата причина. Но това е друга тема. Радвам се, че накрая можахме да стигнем до някакъв малко по-зрял тон и дори да стане интересно (за мен). Поздрави. Редактирано от - абулафия на 20/10/2009 г/ 14:55:48 |
| Като за финал, нека споделя една хубава новина. Нашият Манчестър-Юнайтед беше поканен на специална среща с Бербатов на 16 октомври по инициатива на неговия мениджър Емил Данчев. След мача, Бербатов му подарил фланелката си с който играл този мач.Всичко това е заснимано в специален филм за нашия приятел Манчъетър. |
| P.S. Във вр с цитата от Чърчил - наскоро ми попадна един интересен и от Сталин: American efficiency is that indomitable force which neither knows nor recognises obstacles; which continues on a task once started until it is finished, even if it is a minor task; and without which serious constructive work is impossible . . . The combination of the Russian revolutionary sweep with American efficiency is the essence of Leninism. (Hughes, Thomas P. (2004). American Genesis: A Century of Invention and Technological Enthusiasm 1870-1970. 2nd ed. The University of Chicago Press., р. 251) Мисля си, че ако в своята модернизация на Русия чичо Джо се беше фокусирал повече върху "американската ефикасност" и по-малко върху "революционния размах" резултатите щяха да са значително по-добри и няколко десетки милиона щяха да останат живи. Вкл и моя дядо, като стана дума за дядовци. |
| Асол: "че е имало "дисиденти" у Родината се осведомих къде 90-те." Еми за това сега се чудим имало ли е дисиденти. Такива "граждани" чакали да ги осведомят от Работническо дело. |
....Мисля си, че ако в своята модернизация на Русия чичо Джо се беше фокусирал повече върху "американската ефикасност" и по-малко върху "революционния размах" резултатите щяха да са значително по-добри.... Абулафия, По принцип съм съгласен с горното. но.... 1. Твоето изречение е условно (бих могъл да добавя някои мисли относно американската "ефективност" - тя си пролича в последната криза, но не това е важното) 2. Изречението на Чърчил изразява осъществен факт (изявително). Разглеждането на историята с условности е опасен път и води до задънената улица(празни приказки), в която сме днес. Всички системи имат своите плюсове и минуси - въпросът е какво е постигнато, а не какво би могло да бъде постигнато - ако Русия беше си останала капиталистическа, никой нямаше даже да запише изказването на Сталин (нямаше да го има за историята). "Не е важно котката Бяла ли е или Черна, а дали лови мишки" "По делата им ще ги познаете" В света има около 200 държави, повечето от които със съвсем малки изключения са капиталистически("демокрации"  . И в които не е имало комунистически партии.Истината обачее, че се живее относително добре само в 10 -12 страни. Човек като теб би трябвало да може да си обясни защо. Едва ли причината е в броя на "дисидентите" и наличието на "гражданско общество" (Маргарет Тачър ясно каза, че такова нещо като "гражданско общество" няма). |
| антиристо, не разпространявай невярни неща (лъжи) какво Маргарет Татчер е казала. Civil society е в центъра на консервативна идеология която както тя така и Рейгън изповядват. Но тя уточнява съдържаниети на понятието "цивилно общество" : Woman´ s Own, 1987 година "Няма такова нещо "общество" (като абстрактно понятие, моя бележка) а има отделни индивиди, мъже, жени и семейства. Целта на функциониращото цивилното общество е да пази и защишава техните интереси. |
| В какъв смисъл на думата това което ти пишеш по горе опровергава това което аз пиша по въпроса какво е казала Маргарет Татчер ? |
| Аз ЦИТИРАМ, аз не пиша. Epitaph for the eighties? 'there is no such thing as society' "I think we've been through a period where too many people have been given to understand that if they have a problem, it's the government's job to cope with it. 'I have a problem, I'll get a grant.' 'I'm homeless, the government must house me.' They're casting their problem on society. And, you know, there is no such thing as society. There are individual men and women, and there are families. And no government can do anything except through people, and people must look to themselves first. It's our duty to look after ourselves and then, also to look after our neighbour. People have got the entitlements too much in mind, without the obligations. There's no such thing as entitlement, unless someone has first met an obligation." Prime minister Margaret Thatcher, talking to Women's Own magazine, October 31 1987 Интересно ми е как ще се извъртиш? И как след като не съществува такова нещо като "ОБЩЕСТВО" може да има "ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО". Разсъжденията на бакалката стигат до "СЕМЕЙСТВОТО" - нататък няма нищо. Ако знаеш английски де...  |
| По основните "ценности" на "the nasty partу"(гадната, нахалната партия) - консерваторите, така както ги е виждала бакалката: Domestic Policy Monetarism underpinned all Margaret Thatcher's policies. The beliefs were clear and are still what a free country needs to prosper. The aims were clear: to reduce the power of government, to reduce taxation and thereby promote private enterprise and individual rights, to give incentives to businessmen and encourage competition. Никъде не става въпрос за "общество". Но според Салмона: "Целта на функциониращото цивилното общество е да пази и защишава техните интереси." Е, нали ти казах, че нито можеш да четеш, нито да разбираш прочетеното(apprehension се казва). По-добре се лекувай. |
| Реч на Маргарет Татчер, John Findley Green Foundation Lecture 9 март 1996 година. Преводът е мой: Както сгромулясването на всички други империи така и сгромулясването на Съветската империя даде отражение и извън нейните граници. Много от тези оътражения се оказаха без каквото и да е било съмнение положителни: отношенията между Русия и USA са в далече по голяма степен на много по взаимно съдействуваща основа, разпространяването на демокрацията и на цивилното общество в Източна Европа и Балтика , по-добри изгледи за разрешаването на регионалните конфликти в Южна Африка и Близкия изток след преустановяването на манипулативните действия на СССР там, дискредитирането на социалистичеката планова икономика след разкритията на катастрофалните и резултати в Русия и Източна Европа, и премахването на катастрофалното съветско и на нейните агенти в UN право вето. |
| DUMB BRITAIN The Weakest Link, BBC1 Ann Robinson: - In Russian Literature, the author of Dr. Zhivago was Boris what? Contestant: - Karloff |
Форумското словоблудие като пролетен дъжд изсъхва бързо, следа не остава, но мириши на свежечко. Явлението „българин” и явлението „дисидент” са понятия антиподи. Дисидент не може да е българин , а българин не може да е дисидент. По определение. Ако сте чули че някой българин е станал дисидент, значи той (българин) е станал жертва на някои неразрешими проблеми с психическото си здраве, например, получил остра амнезия и забравил, че той е българин или, пък, несполучливо се спънал с последващото мозъчно натъртване, след което получил вътрешно объркване между устойчив и преобладаващ инстинкт за личното му оцеляване с великите цели на световната цивилизация. Тоест дисиденството на българина винаги е резултат от нещастен случай. И, въобще, българинът като дисидент е много симпатично, занимателно , уникално, опащато, къдравичко рядко срещано и като още не познато на науката явление достойно за дълбоко изучаване от световни академични кръгове. Дерзайте, господа, аз съм с вас. И ви прегръщам за смелост. |
| Претендиращите за дисиденти, които не са членували в БКП явно разбират нещата, като активен борец против фашизма и капитализма-да падат облаги от "дисиденството им". |
| Граждани и селяни, дами и господа, другарки и другари и т.н. вся осталная... имаше дисиденти в БГ-то. Само че за истинските дисиденти никой след това не си спомня. Те за това са и дисиденти, иначе щяха да са новата номенклатура. *** Аз обаче, съдейки скромно по броя на незаслужени изритвания от тоя форум с гордост се нареждам измежду форумните дисиденти... Някои от тях вече не са между нас, други все още се напъваме да наливаме от пусто у празно. И така докато и на нас ни уври. Едно поне знам със сигурност - докато ни има, и администратора няма да умре гладен. Кому-как! |
| Ама какво говорите?!? Нашето дисиденство си беше от най-мощните - може ли да се твърди, че е било иначе? Вече 20 години след падането на Берлинската стена бившите офицери, ченгета и доносници на Държавна сигурност изцяло контролират и манипулират живота на обикновените хора в България. Станахме държава член на ЕС и НАТО с президент сътрудник на ДС и приятел на Русия, а двама съветски гражданини бяха и премиери. Офицери, агенти и доносници на ДС са двама премиери, десетина министри и неколкостотин висши държавни чиновници - зам.-министри, президентски съветници, генерали, шефове на държавни агенции, началници на отдели, кметове, общински съветници, първият ни военен представител и първият ни посланик в НАТО, сума ти посланици, собствениците на най-големите банки, фирми и медии. Възможно ли е всичко това в държава без толкова мощно ДС-дентско движение като нашето? |
| За първи път, ще опитам да участвам във Форума. Познавам, много честни хора, които съзнаваха слабостите на икономиката, преди 1989г. Позволявам, си обаче, да кажа, че голяма част от самообявилите се след тази дата за "десиденти" и добили публична известност, са нечестни и непочтенни хора, станали глашатай на чужди мнения и решения, довили страната до беззаконие, икономически упадък и демографски срив. Надявам се, че едно по-висше правосъдие, ще отсъди на такива хора, според делата им. Да бъде. |
| Асол, макар и съгласен с някои от последните Фичови съждения не мога да не отбележа че за целия си съзнателен живот не ми е известно друго такова бедно, но любознателно българче (да не говорим семейство), което и при комунизма и при демокрацията да е направило такава шеметна кариера в България без да има връзки и без да се оцапа яко. И ако Фичо и Фичовица са това за което се представят, то тогава разбирам защо в България нямаше нужда от дисиденти. Тогава обаче възниква въпросът: "за какво аджеба беше нужно да декомунизирате системата?" |