Отиди на страница:
| И аз съм на мение, че форумът сега е само идея, остана безплътен някак си ... Липсва ми уханието на Шанел и шика на Виктория Сикрет ... ама кой ме пита ... |
| Изчетох първо коментарите, а след това разказа на госпожата. И тъй като, съм ама абсолютно точно на нейните години /и мен ме разполовиха/, смятам, че мога и аз да се изкажа по въпроса. Помня оставката на бай Тошо по новините. Първо си помислих, че е майтап. Второ - реших, че ни е време да се сдобием с нещо като Горби - да отива на общата политика. После започна еуфорията - всички говореха за бананите - символът на свободата, т. е. вече нямаше да чакаме на опашки за тях. Първите избори - тогава гласувах за първи път. Помня двата грандиозни митинга на БСП и СДС, бях и на двата от любопитство. Попивах свободните слова на демокрацията от в. "Демокрация" с гл. редактор - Волен Сидеров  После Градът на истината и студентските стачки / Марта си мислеше, че това е възможност да почива на Майорка и винаги ще има банани и по тази причина седеше с лента пред корпуса и ми пречеше да отида на изпит/. После..после .. и по-после много хората разбраха, че ще си останат с възможността да купуват банани - едни драснаха първо по америчко /Европата е на по-късен етап и е свързано с материалното положение на мама и тате, натрупано у периода на всеобща овча радост/. После - диващина! Работа, дето ти плащат осигуровките - само с връзки. Пари на ръка, без зачитане на трудов стаж. Анцузите и мобифони Чалгата проби по-късно.... и т. н..... За разлика от авторката, аз порастнах по- рано..на оня първия етап /нарочно не го споменах до сега, когато по площадите скачаха същите тези, които преди това бяха най-яростни привърженици на статуквото - аз поне винаги мога да забележа такива несъответствия/. Доказателството е целата политическа пасмина, която се изреди да управлява държавата през последните дваесе години. Нямам за какво на кого да благодаря и не се научих да оцелявам, а да живея. |
| >>><<< Мечтата на роба - от утроба в утроба и така...до гроба. Редактирано от - sluncho6 на 30/10/2009 г/ 20:16:53 |
Асол  супер написано и приятна изненада и така е записно във времето. Момата авторка е компилирала некъв вторичен матриал от медиите щото така го е видяла по телевизора от канапето. Nedeljko Bajic Baja - Zapisano je u vremenu |
| Miranda "Преди знаех, че всичко е предначертано, че определена каста хора са призвани да си живеят живота си, без ограничения, а останалите живеехме в затвор. Какви стремежи може да имаш в затвора ? Сега е друго. Можеш да нямаш лев в джоба си, но можеш да мечтаеш за милиони. Тогава мечтите ни бяха затворили." *** Много тий простичко въжделенийцито, бе Миранда!? То ако ти вярваме, (а то не може да стане щото и ний сме били там, че може и за по-дълго!) преди не са те вълнували парите (щото си имала ако не един лев на края на месеца, поне 150!), а липсата на свобода. Сега нямаш и един лев, ама си могла да мечтаеш за милиони. То ако и това са ти били затворническите мечти, да ти имам и духовността и слободията... *** А пропо, няма проблем да се дуеш за свобода, когато парите не са ти проблем. И преди, и сега! |
| " ... драмите на духа ме вълнуват повече от материалния свят. А преходът ми даде хиляди духовни драми за изследване." Рекох да видя някое и друго изследване и попаднах на "Доклад на Елена Кодинова" http://kragozor.com/?viewID=10&sp_id=43 |
| Истински свободен човек е онзи, който може да направи собствен, осмислен избор в живота, да поеме по своя път, да върши онова, което иска и се чувства удовлетворен от него. За съжаление българите, които след 10-ти ноември можаха да направят своята решителна и самостоятелна крачка в живота не бяха особено много. Промяната се прие по-лесно от младото поколение, което е по-адаптивно към новите изисквания на времето. Докато за много от възрастните 10-ти ноември означаваше раздяла с любимата професия. Представяте ли си например каква драма е било за един добър инженер над средна възраст, който е трябвало да изостави интересната си работа в цеха и да стане вестнико или семкопродавец на улицата? Или таксиметров шофьор? Та това си е било истинско унижение за него. Тук изобщо не можем да говорим за свободен избор, защото решението е било въпрос на оцеляване. Всяка една работа може да бъде свършена интелигентно или джаста-праста. Нашият преход бе една неинтелигентно свършена работа. И сега си патим от това. А иначе свободата е хубаво нещо. Но колко от нас, по-специално от останалите да живеят в България, имат възможност да се възползват от нея? Редактирано от - Тънката лайсна на 30/10/2009 г/ 20:01:55 |
хората са конкурентни животни, които по прастар инстинкт, кодиран в гените им, се опитват да оцеляват, като изяждат по-слабите. И че трябва да стигнеш до дъното на тази си природа, за да се породи в теб алтруизъм и любов към ближния. Хъм, стана ми интересно, какво е породило възхищението на Лянча, в това "съждение". Това, че човекът е "конкурентно животно" или, че трябва да стигне до дъното на природата си? Какво ли има на това дъно, ако не е двойно, че да се породи алтруизмът? От какво ще се породи? А и необходимо ли е да се стига до дъното на човешката природа, за да се появи актруизма? В гените на човека едва ли е програмиран канибализмът (и в обобщен смисъл). Според мен, даже напротив - аз не знам да има много видове, в които канибализмът да е техника, инструмент на оцеляването. Демек Природата не приветства подобни неща. Адаптивността, която осигурява оцеляването е друга работа. Разбира се, афторката не открива Америка с подобни твърдения, чувал съм ги от много хора и то основно като опит за обяснение на прекомерната им лакомия. Но при тях алтруизъм няма, изглежда още са на път към дъното.Иначе не съм противник на конкуренцията, даже напротив. Самият аз съм се явявал на не знам колко конкурса - нямам загубен, всичките ми длъжности също са след конкурс. Редактирано от - hamel на 30/10/2009 г/ 20:09:08 |
Нямам за какво и на кого да благодаря и не се научих да оцелявам, а да живея Уважаеми господа, засрамете се! В сряда, под "Джимо", много бързо разбрахте за какво става дума и спонтанно се сетихте за If на Киплинг. Днес Елена казва същото, по-синтезирано, по различен начин, в проза и Асол е първата, която я разбра изцяло. В чест на дамите, отново прекрасното стихотворение Ако можеш да видиш граденото цял живот срито и без дума да кажеш, да почнеш наново градеж, или в миг да изгубиш богатство, в игра придобито, и бедата със смях да презреш; Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно. Ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил, и когато те мразят – без капка омраза честта си да си все пак достойно спасил; Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо променени в устата на този и онзи кретен, и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен да не бъдеш с лъжа опетнен; Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен, а когато без власт си – да бъдеш все тъй ненадвит, да обичаш ти всички приятели свои по братски, без да имаш сред тях фаворит; Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко, без да станеш след време рушител и дребен злобар; Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко ти мечтите си в свой господар; Ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен. Ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант. Ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност, ала не моралист и педант; Ако ти си дочакъл триумфа, след много провали, и дочуваш все още на своята мисъл гласа. Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла (а пък тези край тебе не са). О, тогава царе, богове и Съдба ще те следват, ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж, но ще бъде най-хубава именно тази победа; ще си станал ти сине мой, МЪЖ |
Сократе, каква хубава песен - Der morgige Tag ist mein - песента на Хитлеровата младеж... Лакомият Версайски договор с главен виновник отмъстителния Клемансо, който поставил изтормозените германци в икономическа и морално-психологическа безизходица, е причината за Втората световна война. Те всички са го знаели, ненапразно френският генерал Фош казал на излизане от Огледалната зала на Версай / след като Германия подписала договора, който я лишил от огромни територии, населени с немци, наложил и повече от 300 милиарда златни марки репарации в условия на небивала инфлация, забранил й да има военен флот - въздушен и морски и я оградил със санитарен изолационен кордон/ - довиждане, ще се срещнем след 20 години - на война. И се оказал пророк. Не може да унижаваш без мярка, само защото и победител, цял един толкова дисциплиниран и уважителен към силата и авторитета на държавата си народ със спомени за славно минало, история и национално достойнство, без това да доведе до Хитлер и до нов, още по-голям и ужасен катаклизъм. Та, затова са им избили чивиите, Сократе. И после пак смърт, разруха, и колективна и лична вина и трагедия, но колко бързо се съвзеха. И пак са богати, и пак са силни, само дето Берлин е нов град, издигнат от развалините наново. Като обикалям по Европа и чета историята й, ами - не сме от народите, преживели най-големите трагедии, някак си най-опустошителните урагани все са ни подминавали. А защо сме пак зле? Манталитет? Не мога да си го обясня. Но поне живяхме в мир, а такова щастие не е имало никое поколение преди нашето. Давам си сметка за това и се моля - дано, дано така да бъде и за нашите внуци и правнуци. |
| Лянча, Киплинг е друга работа. Това е за човека с неугасналата божия искра в него, а не за човека на инстинктите. |
| Drug, съжалявам, че така ти е прозвучало. Зле съм се изразила. Това, което исках да кажа е, че свободата е най-голямата ценност. Иначе - никога не съм била от привилегированите, нито преди, нито сега. |
| Всяко нещо си има граница, а всяка граница митница. Не съм сигурен дали Шарл Азнавур го беше казал или Шарл де Гол.. но там е ключа за палатката. |
| Всъщност изкуството и науката са били спонсорирани ... в ретроспекция, а и не само. Т.е. душевните драми и тяхното разнищване е било оставено в ръцете на конкуриращите се на пазара зомби ... които са плащали... Иначе следва неизбежния ... един залък , който за някой може да е окаже последен. Това във философията се обяснява с екзистенциализъм ... май. Елена е гледала твърде много Сара Джесика Паркър ... която е получила милиони от удоволствието да забавлява отегчени домакини ... вероятно и в България . Редактирано от - San De Cannes на 30/10/2009 г/ 20:29:50 |
Като обикалям по Европа и чета историята й, ами - не сме от народите, преживели най-големите трагедии, някак си най-опустошителните урагани все са ни подминавали. А защо сме пак зле? Манталитет? Сибила, може би защото трагедиите обединяват хората и ги кара да мислят в една посока. А без единомислие, поне в някои отношения, сериозен напредък не може да има. Докато при нас всеки има своя собствена истина, която коренно се различава от тази на съседа. Затова нямаме ясни правила на играта. |
| Сибила, Получила се е отлична комбинация - стихотворението на Киплинг и под него твоят текст. Всичко се свежда до едно: Отнемеш ли на хората мечтите и идеалите, те ще тръгнат след онзи, който отново им ги даде. Проблемът на днешния глобален свят е точно там. Може би той ще даде повече материални блага (а може би не), но свежда мечтите само до личното преуспяване. Предизвикателствата изчезват. Просто изпадат от дневния ред. А навярно си спомняш как цялото човечество се вълнуваше от усвояването на космоса и океанското дъно. Ou sont les neiges d'antan... |
