Отиди на страница:
| Започнах да чета с отрицателно отношение към статията заради началото С подофицерски пагони и ..., а тогава подофицерски пагони нямаше, но останалото е добро. Д-р Петър Дертлиев е по-различен случай според мен, защото е политик, един от основните полиици на прехода. Той единствен все пак не се отказа от идеята на партията си - социалдемократическата идея, заради наложените неизвестно от кого общи цели на СДС, които често влизаха в противоречие с идеите на социалдемократите. В началото общата вълна беше много силна и д-р Дертлиев се понесе също по нея. В един момент се усети, че нещата са отишли твърде далеч в полза на новобогаташите на прехода, но вече не го слушаха. |
| Рядко ми се случва, но - за Caravaggio -  На 10.11. бях на работа, чухме новината по радиото и след свършване на раб. време отидохме пред Народното Събрание, където вече се бяха събрали доста хора... Останалите събития ги знаем, както и каква е ситуацията сега и защо. Дано следващите 20 г. да са път нагоре и напред, а не да си останем на последните места в Евросъюза ("Б" група, където сме в момента). Редактирано от - Mars Attack на 10/11/2009 г/ 11:02:58 |
| Малко революционно-практическа лирика ТРИПТИХ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА Преди 20 години Станах аз на тази дата и почесах си…брадата. Тя е знак за революционера – с него никой не се мери. Щом с бръснача не се бори – срещу Партията говори. Митинги, слова, „ура” – тъй си времето мина. Преди 10 години Вече съм добре обръснат, политически съм лъснат. И по родната чужбина времето в наука мина. У дома приватизирах, другото декомунизирах. Малко бях и във властта – все на златните места. Днес Демокрацията не спира – далавера ни събира. И не трябват ми креслата, публичност, че и заплата. С куклички си аз играя – кукловодите се знаем. Честно делнахме нещата: Нам парите, за вас свободата. --------------------------------- Натиснете тук |
| Марсе, к`ва "Б" група ти си привижда? В "Б" група на "европейкото" общество/първенство са Чехия, Словакия, Полша, Унгария... Ние трудно можем да се класираме дори за "Зоните" -Литва, Латвия, Естония... |
Сетне някои се окопитиха, други се смълчаха, а трети останаха зяпнали до края на пътуването - кой знае? - може би и до днес. Изключително добре казано!! |
| На 10.11.2009 навърших 20 години ( тоест днес навършвам 40, но това е друга тема - далеч не толкова вълнуваща). Тогава приех случващото се като подарък от съдбата за рожденния ми ден. Двадесет години по-късно продължавам да го приемам така. Никога няма да престана да се дивя на хората, които изпитват носталгия по соц времето. Според мен това са или озлобени бивши номенклатури, които не успяха да се вредят в новата червена олигархия или лузери, за които обществения стой няма значение - те го мразят така или иначе. И естествено възрастните хора с осакатено от пропагандната мелачка съзнание - те са жертви, така че им прощаваме всичко. Да много недобри неща се случиха от тогава насам, може би дори е имало и нещичко добро в онова време. Но аз като един човек с ограбено детство, минало в лозунги и манифестации, пробег Варна-Москва, зубрене на устави и комсомолски събрания, няма да пролея сълза за "изгубения рай" на соцблагоденствието. Време, когато нямането беше култ - не беше позволено да имаш две жилища, трудно можеше да имаш кола (то и коли ли бяха тогава), забранено беше да живееш с приятелката си без брак, дори имането на мечти беше като забранен лукс. Като се замисля именно мечтата ми да видя свят ме тласна тогава към морето и корабоплаването - една от малкото професии, която осигуряваше достъп до "външния свят". Каквито и недостатъци да имаше прехода, възможността да направляваш сам живота си и да взимаш решения е безценна - нарича се свобода. Сам избрах да остана в България, сам избрах пътя си и начина си на живот. Благодарен съм на промените, които ми предоставиха възможността да избирам. На днешния ден посдравявам всички, за които свободния избор значи повече от осигурената (и строго ограничена) дажба. За автора |
| "а трети останаха зяпнали до края на пътуването" Баба меца, преди да бръкне за медеца удря с лапа кошера така силно, че пчелите се вепеняват за дни наред и лапането става безпроблемно. Обирите, рекета с бухалките, корупцията, битовите кражби и т н. вцепениха, хипнотизираха хората .Страх и ужас все още ни дебнат след всеки ъгъл. |
| Можем ли мечтите неродени да спасим оттук нататък ... Да си спомним приятели ... Натиснете тук Време за надежда и човечност ... Сълзи ми потекоха като я чух отново. Спомням си как пътувахме с колата, прозорците отворени, песента на макс... и ние с децата пеем... Как се чувстват в кожите си политиците, не знам. Престъпници са, ето заради тази вяра, този устрем, да бъдем по-добри и човечни, а как постепенно заглъхваха тези стремежи, за да се очалгим напълно. Редактирано от - Miranda на 10/11/2009 г/ 12:27:18 |
| malechko, Понеже претендирам да разбирам от футбол (доста играех, дори и тук - при понижената безтегловност е по-леко !  ), смея да ти оспоря твърдението ти и да те коригирам (леко). В "Б" група на Евросъюза са бившите соц. страни и сега негови членки. Просто сме в различни места в класирането: 1. С право за игра в Шампионската лига: Чехия, Полша, Словения, Унгария. 2. Лига Европа (бивша УЕФА): Словакия, Естония. 3. На репесаж: Литва, Латвия. 4. В местата без шанс за участие в турнирите, засега: Румъния, България. Изпадането от "Б" група по геополитически и др. причини се изключва. В Зоните сега са Хърватия, Македония, а в под-зоните - Сърбия, Босня, Албания. Косово е отделен случай, а Турция не е бивш член на соц. клуба и не можем да я сравняваме. Mariner, |
| Тихи да. Герои не. Какво всъщност им е героичното? Че са отстоявали някакви принципни позиции напук на пренебрежението на обществото? Трагичната светлина на праведния самотник не прави автоматично човека герой... така де, извън американските "екшън" филми. Нека да си кажем истината - че повечето от споменатите са явни провали в своето общество. Кой му обръщаше внимание на П. Дертлиев га беше жив? К'во знаме, к'ви не знам си колко лева? Е, той - герой, ама обществото криво? Също с Радой Ралин - уникално неразбиран и при тоталитаризма и при т.нар. "демокрация". * Има едно казване на Патън, в смисъл, че войни се печелят не от този който пада за народа си, а от този, който кара противника да пада за своя народ. Та идеята на трагичния герой, от рационална гледна точка е пълна глупост. Да наистина - моралът няма цена и е похвално, че някои хора не правят компромиси с него въпреки вихърът на обществената посредственост и душевен разгул. Но, герои са тези, които не само запазват моралното в себе си, но и които надделяват над обществото със своите ценности и стават пример. Такива примери в чужбина бол. В България... не чак толкова. Та затова нашите "герои" си са онези неразбрани, незапомнени хорица, дето останаха затворени в себе си и изолирани от обществените течения, вместо да им въздействат (най вече Дертлиев... ех, защо се остави Желю да те изработи и да ни управлява 7 срамни години)... |
Mariner 10.11.2009 г. 11:50:06 Да ти имам и култовете. Никога нямането не е било издигано в култ. Такива бяха възможностите тогава. С жилищата имаше проблем, недостигаха и това беше някакъв опит за смекчаване на проблема. Колите - любима тема за манипулации, това коли ли били. Ами добави, че и DVD устройства не сме имали, че и CD устройства не сме имали тогава, също и GSM апарати. Като гледам мечтата ти е да живееш с приятелката си без брак, но не си имал мечти, защото било забранено да ги имаш. Кажи как си го постигнал, друг такъв не съм срещал?Време, когато нямането беше култ - не беше позволено да имаш две жилища, трудно можеше да имаш кола (то и коли ли бяха тогава), забранено беше да живееш с приятелката си без брак, дори имането на мечти беше като забранен лукс. |
| XYZxyz, Не си прав в критиката си към Маринер: той говори от името на мнозинството от хората при соца, защото посочените от него реални проблеми не важаха за управляващата върхушка и обслужващия я слой: те имаха всичко това, за тях думите "дефицит", опашка, връзки, бяха тотално непознати, а ограниченията, от които страдаше населението извън тази група, за тях не съществуваха, защото и ножа, и хляба, бяха в техни ръце. В така обявеното за най-справедливо общество де-факто имаше разслоение, клановост и касти на партиен, профсъюзен и др. принципи (тук влизаха шефовете на опитомените профсъюзи и на БЗНС, висшите служители в МВР, Военното министерство, МВнР, и т.н.). Раята бе ограничена именно така, както Маринер пише, а на 20 г. той е можел да ги види и оцени. |
| Да притуря и аз едно голямо бравос за автора. Чест му прави, че се е сетил да спомене неколцина от големите крепители на духа и човещината, когато се наливаха основите на бездуховността и зверщината. |
| СЛУШАЙТЕ РЕЧТА НА МЕДВЕДЕВ ЗА 30 ОКТОМВРИ ПО http://eng.kremlin.ru |