Отиди на страница:
| Приятно написано. (Не споделям само симпатиите на Иво към Радой Ралин.) Интересно дали е служил в същото поделение в Мичурин като мене в 1982-83? За Пърпъл - те най-сетне разбраха, че са българска банда. Никой не ги разбира като нас. Не е само за пари. |
| Браво, Иво. Жалко само за това, че наистина половината ни живот си отиде в този преход, а сега ни яхат пожарникар и физкултурник и на мястото на Дертлиев в парламента седи Волен в момента . Пълна гавра. Дано не се окаже, че сме изживели един живот par procuration. |
| А нещо за обраната България и българи от шепа нискочели шестаци и дрисните на тогавашни велможи сегашни управленци (разбирай крадци на едро и дребно)? Може би пичката е служил с гея... |
| Изключително добра статия! БРАВО! Много ми хареса това за мълчаливците! БРАВО! Който каквото е имал да казва за комунизма и Бай Тошо да го е казал преди 10 ти, приказките след 10 ти не се броят за десидентство! |
За автора -  Добро попадение, за разлика от друг път. За "дисидентите" от малко преди и веднага след 10.11.1989 трябва да се говори като за АКПФК, излезли в гората и станали партизани няколко дни преди 9.9.1944. Конюнктура и интерес, в 95% от случаите. Точно те са, които докараха страната до сегашния й хал. За тях -  |
| пионерки и пайнърки, "Строим за родината!" и летим за чужбината... Браво на автора!Много истини с малко думи! |
| Жалко е, че всичко което ни обещаваха за социализма се оказа пълна лъжа. Още по-жалко е, че всичко което ни разказваха за капитализма, се оказа пълна истина. |
| Това момче го гледах тази вечер като един от тримата журналисти, които Бойко Панорамният беше изтъпанил да коментират светлинното шоу в Берлин. Рязко дисонансно прозвуча коментарът му, а и на всичко отгоре беше първият - след него другите двама, колкото и да мажеха възторжено, не можаха да омекотят впечатлението от думите му. А той простичко рече, че цялата тази церемония е един голям кич - всички тези домина, които падат, стиропорните стени, върху които драскат децата и се радват. А всички знаели истинския механизъм на т.нар. революции, от кого били решени и доколко били народна революция. Бойко бая се смути, на него лъчезарната усмивка му беше залепена на лицето докрая, както е и във всяка Панорама, оспори малко от кумова срама рязкостта на сравнението. И другите в студиото се възмутиха от думата Кич, употребена за това свещенодейство. Чудесно съвпадение, че след като го слушах тази вечер и му се зарадвах, го и прочетох - в същия стил. Ще му следя изявите на това момче, то се разбира. В апотеоза на възторжената възхвала на простотията, която залива медиите, неговият глас ми звучи освежаващо. В-к Тема? Добре. |
| Хубава статия. Всичко е до индивидуални избори, не до свободи които ти падат и интернети, които поникват около тебе.... |
| И Жижек по темата: ...Where does this resurrection of anti-Communism draw its strength from? Why were the old ghosts resuscitated in nations where many young people don’t even remember the Communist times? The new anti-Communism provides a simple answer to the question: “If capitalism is really so much better than Socialism, why are our lives still miserable?” It is because, many believe, we are not really in capitalism: we do not yet have true democracy but only its deceiving mask, the same dark forces still pull the threads of power, a narrow sect of former Communists disguised as new owners and managers — nothing’s really changed, so we need another purge, the revolution has to be repeated ... What these belated anti-Communists fail to realize is that the image they provide of their society comes uncannily close to the most abused traditional leftist image of capitalism: a society in which formal democracy merely conceals the reign of a wealthy minority. In other words, the newly born anti-Communists don’t get that what they are denouncing as perverted pseudo-capitalism simply is capitalism.... Натиснете тук |
Иво Христов ми хареса, въпреки че не споделям мнението му за Радой Ралин. И аз си спомням с много срам делото срещу Живков и развеждането му насам-натам, придържайки го за лакътя, защото по това време беше много зле със зрението и почти не виждаше. Гледах с погнуса убийството на Чаушеско и с жал и гняв отншението към Живков. И моят живот, като на Иво, се дели на две. Само дето той е бил на 20, а аз на 26 на въпросната дата. За мен е безвъпросно делнето на "преди" и "сега", то няма алтернативи. Сега е винаги по-доброто - най-малкото заради свободата ни да летим, работим и живеем, където поискаме. Вече говорих няколко пъти за феодалното ни закрепостяване по времето на соца към мястото в което сме се родили. Разликата между нас и такива като Иво е, че той е бил само на 20 и не го е усетил, все още не са му предлагали "разпределение". На 20 нас не ни пускаха дори на Балканския полуостров - Гърция беше на 100 км от Пловдив, а преди 3 години установих с изумление, че Истанбул е само на 4 чаша път от Пловдив, реално е по-близко за пътуване, отколото ако тръгнете към Варна. На 20 бях пътувала само до Чехия, а след 2 години ме пуснаха дори на студентски обмен в Москва/Ленинград/Киев за месец. При завръщането си бях длъжна да предам личния си паспорт (външен) в милицията. Обратното водеше до санкции. Вместо за Радой Ралин (когото никога не съм харесвала) искам да спомена своите родители, които и преди 10, и след 10 ноември гласуваха винаги за БКП/БСП, непоклатими във вярата си, че след 9 септември са живяли далеч по-добре, отколкото преди него. Точно колкото е непоклатима моята вяра, че след 10 ноември е по-хубавата част от живота ми. Тук не става въпрос за партии, политически еднодневки и политически хамелеони. Става въпрос за правото ти да разполагаш със своя живот свободно и за правото ти да пишеш и мислиш свободно. Преди точно 20 години излязох с двегодишния ни син от Пирогов (вчера цялото семейство отпразнувахме това събитие подобаващо), след като всички (лекари) се бяха изредили да ми кажат как детето няма да го бъде. Ден след това започна втората част от живота ни в който беше нормално една майка да стои 24 часа до 2 годишното си дете в болница. Ден преди това, на 9-ти ноември, трябваше да се боря с всички известни тогава средства (убеждение, заплаха, и накарая..вездесъщите връзки) за да извоювам това неотменимото човешко и майчино право. В соцреалистическа България всеки навършил 2 години се смяташе за напълно годен, физически и психически, да се справя с живота на тежко болен и самотен в Пирогов. А нашият син беше по това време на 2 години и 5 месеца, така де, кви са тез глезотии...Разказах днес сутринта това на щерка ми и тя ме погледна в пълно недоумение и каза "това не може да бъде", "Къде, в България?". Ммда, не може, за дете родено след 1989 всичко е лесно, звучи само като лоша приказка. Честита 20 годишна свобода да сме себе си! |
| Чичо и Нели - *** Трогателни са салтоморталетата, които правите само и само да сте винаги правите и страдалите. За това - ваша работа, отдавна сте банални. Един ден декомунизирате, на другия ви е срам за Тодор Жовков и жал за Чаушеску. Както и да е, който е наивен - нека ви вярва. Дали сте толкова наивно за да си вярвате сами? *** По една случайност и моя син бе на две години когато бе приет в Детска Хирургия, Пирогов (дето си беше вечно в ремонт и недостроена). Децата държаха в мазето, условията бяха мизерни. И аз мисля, че мястото поне на жена ми трябваше да бъде до детето. Стресът му е бил такъв, че и до днес си спомня само че се е събудил след операцията с ръце вързани за креватчето (а беше само на две години). Не си мислете обаче че вас и детето ви като простосмъртни са третирали така. Ако беше възможно аз бих стоял с него. Половината ми колеги и приятели по това време работеха в Пирогов, имах и роднини лекари там. С изключение на отделни гешефтари и рушветчии персоналът беше компетентен и се отнасяше със съчувствие към болните. Това последното никога не съм видял тук в Америка! *** Не правете капитал от това. Радвайте се че е случило тогава, а не днес. Предполагам че можете да се досетите за какво говоря... |
| Уважаеми Друг, Ние сме свободни хора, нямаме господар. Нито тогава, макар да бяхме физически спънати от режима, нито сега. Това не се харесва на несвободните хора, дразни ги. Несвободните хора, и преди, и сега, не смеят да си кажат мнението, а най-често не могат да си съставят собствено мнение. |
Що изгубени бе Иво? Нали намерихме Гилън, Ауди, Адидас и Аквафреш...Нищо, че бащите и майките ни "карат" с 150лева (75 евро) на месец. - Въпрос на ценностна система  |
| Да е честит на всички форумци 10 Ноември. Аз посрещнах новината във Вилнюс, Литва където имахме концерт. Вечерта поляхме събитието с едно чаровно създание-Раймонда Талат Келпшайте, колежка от Вилнюската музикална консерватория. Една от най-хубавите жени които съм виждал изобщо. Винаги свързвам тази дата с нейното лице и сините и очи. |
| Честит празник на свободата ! 20 години не стигат, но ще се оправим. Веста ме застигна на улицата, колега ми каза, но аз изобщо не разбрах какво става. Просто си мислех, че Тодор Живков друг ще го смени, малко перестройка и дотам. Едва на първия митинг на 18 ноември разбрах, че колелото на историята се е завъртяло и никой няма да го спре. Беше кучи студ , но усещането за полет невъобразимо. |
