ква точно е разликата, че нещо не я улавям? стойността на бг нАучната титла нема да се промени - нула по нула е се нула. |
нов законопроект, който ще позволи на университетите сами да произвеждат докторанти, доценти и професори. айде, честито - поне в една област в таковината ще се развихри свръхпроизводство: до неколко години всяко второ българче ще се пъчи с научно звание и научна степен! и ще се хили подигравателно на тия, дето след дългогодишни кански мъки се процеждахме през ВАК и подкомисиите му |
В моята фирма мога да дам длъжност професор на който служител си пожелая, но при условие, че в Държавнтие ВУ държавата ще им плаща в пъти по-високи заплати в зависимост от длъжността, малко порочно ми се вижда. Пък и ректора да определя кой да стане професор при услови, че той самия е избран от тези професори, се получава порочен кръг. Приближените на ръководството ще станат набързо големи учени, а критиците никога. И ако в един частен ВУ при влошаване на качеството, ръководството ще бъде незабавно сменено, но при държавните такъв механизъм няма и влошаването на качеството е за сметка на цялото общество. |
Едва ли има напоследък тема, която да е предизвикала толкова голям отклик сред четящите българи, както тази с бъдещето на българската наука, начертана смело от образа на снимката от статията. От всичко, което той казва пред медиите става ясно, че това е един нов Херострат на "българский небосклон" (по Алеко Константинов). Ще трябва да му припомня обаче, че преди около десетина години един друг херой от се прочу със светотатството си - Евгени Бакърджиев. Този тъмносин, та стигащ чак до чернота титан на мисълта не миряса докато не събори по най-варварски начин мавзолея. И ето сега, друг такъв титан се хаби, за да срине малкото, което е останало от българската наука. Седнал - не седнал на министерското кресло, той възпламени научната общност с маниакалните си идеи. Според този самопровъзгласил се корифей неговата поява трябва да се ознаменува с невероятна рИформа в областта на науката и висшето образование. Най-яростните му нападки са срещу държавния орган, който упражнява контрол при научното израстване - ВАК. Като че ли съдбата на България зависи от това ще съществува ли или не тази "сталински тип" институция ?! Впрочем това е изпитано средство за отвличане на вниманието на хората от ежедневните им проблеми, от разрухата и корупцията в страната, от бедността и разрастващата се безработица. Ведно с нещастния си откъм визия колега "Малката Пица" той непрекъснато хули Българската академия на науките и университетите извън модела на Новия Български т. нар. университет, които, видите ли, не давали научни приноси, така трепетно очаквани от родния бизнес и т.н. От кой бизнес се пита: На прането на пари, на краденето на фондове, на продаващия и препродаващ вносни боклуци, на бизнеса, произвеждащ фалшификати на храни, на картелните споразумения ....на кой ? Научните степени и звания също са на прицел - какви са тези сложни процедури при присъждането им ?! Една петчленка, съставена предимно от НАШИ хора далеч по-успешно ще раздава тези степени и звания на НАШИТЕ претенденти за тях от НАШИЯ университет - вижда се колко лесно става това в НБУ. Че кой ли не стана тук професор по подобна съкратена процедура - и Евгени Дайнов, и Михаил Неделчев, и Димитър Луджев, и почетния "професор" Антоний Славински, и др. знайни и незнайни изгряли и залязли безславно в синьо-червеното българско политическо блато индивиди. Не мога да отмина още един бисер, роден в главата на египтолога - докторантите САМИ да предлагат членовете на комисията, която ще ги оценява. Това последното много прилича на друга една подобна идея на предшественика на египтолога - учениците да бъдат предупреждавани кога ще ги изпитват, за да не се стресират. Както писах и преди в този форум, един луд може да подлуди 1000 нормални хора, но 1000 нормални не могат да усмирят един луд. Въпреки това българската академична общност трябва да го усмири, ако не иска да бъде унижена и дори унищожена ! |
Доцент, професор са си преподавателски звания, а не благороднически титли, та да се присъждат от кръглата маса- ВАК. Когато се разделят административните функции от преподавателските звания и съответните привилегии отпаднат, ще престанат и да си натискат службогонците да стават доценти и професори. Що се отнася до ВАК, това са хора, които и понятие си нямат от спецификата на научния проблем по койтто се произнасят, че и гласуват тайно. Абсолютна власт в ръцете на номенклатурата - рудиментарен сталинистки орган. |
Аз пък не мисля, че локалното раздаване на звания е лошо. При едно условия - изискванията за PhD да си останат и степените да се защитават както сега - пред единен СНС за всяка специалност. ВАК или да отпадне, или да следи само за процедурата, но не и да взема решения по същество. Така що си доктор (и си се защитавал при еднакви условия, независимо дали си от СУ или НБУ или БАН) - нека станеш асистент или доцент където имат нужда от това. Ако остане голямата докторска - отново, щом си защитил при единни условия - нека станеш професор отново където имат нужда. Със степента си доказал, че имаш способностите. Но пипнат ли степените (да се раздават и те локално като дипломите) - тогава е пълна девалвация. |
пипнат ли степените (да се раздават и те локално като дипломите) - тогава е пълна девалвация. ми ударът точно там е насочен - заедно с ВАК си отиват и СНС, а Докторантите ще защитават дисертационния си труд пред жури във висшето учебно заведение, в което се обучават. Въпросното жури несъмнено ще бъде формирано по принципа "аз, брато и аверите" |
Веднага ще се появят заглавия за доморасли професори. Но и колегите в Западна Европа растат по домовете. Един учен е такъв или не не поради бюрократично решение. И Оксфорд, и Сорбоната сами решават кой да бъде доцент и професор. Нормално е на 40-45 години ученият да е минал целия път и да има възможност да развива школа" Доцентът Игнатов явно не е наясно какво има по света, той е престоявал за по-дълго само в Петербург. За Оксфорд (т.е.Англия ) не мога да говоря, защото не съм бил там, но за Франция нещата не стоят така, както той се изцепил. Там има държавна комисия (нещо като нашия ВАК), която дава титлата, след това притежателя на тази титла търси място в университет, който има нужда от тази длъжност. Скоро научих, че същата практика е възприета и в ЮАР. Вярвам, че и в други страни тя съществува.Нещо поевече във ЮАР се изисква рецензиите за доцент и професор да не бъдат от местни, а от чуждестранни учени. Имат ли смелост нашите хора да приложат тази мярка. В този смисъл проектът на акад. Кендеров беше най-близък до тази практика. Има и един друг аспект - много от нашите университети нямат традициите на Оксфорд и Сорбоната, да избират цвета на световния елит. Така например в университета в Ерланген-Германия (вторият университет на Бавария след този на Мюнхен) бяха поканили един американец да основе център, един англичанин и един канадец - все светила. Може ли България да осигури заплати за такива учени. Кой ще дойде срещу мизерните 600 и няколко лева основна заплата. Школа ще развие само този учен, който има потенциал за това, но със снижаване на критериите чрез премахване на изискванията на ВАК ще се народят едни учени - пази боже. ВАК досега издигаше определени критерии, които малко или много съвпадаха със световните критерии - брой статии, импакт фактор, цитируемост. Съветите на ВАК преценяваха качеството на работата на кандидата. Това не бяха бюрократични решения. Сега ще се развихрят връзките и това, кой на кого е по-удобен в дадения университет - местния феодализъм ще се институциализира и развихри. Имам чувството, че тези от това правителство първо предлагат пък след това почват да мислят. Абе едва бяха започнали университети да по-наприличват на нещо като университети и новите талибани (дето се самонаричат реформатори) ще ги върнат на ниво техникуми. |
Е, и какво като всяка фирма си произвежда професори? Не виждам лошо...Даже ще помогнат на икономиката в криза...Каква е проблемата, ако всички, които завършват, да излизат с дипломи за професор?... Раздвижване на пазара...ускоряване паричният и от там и стоковият оборот...Увеличена покупателна способност - и от там увеличено производство и намалена безработица...Да не изреждам всички положителни страни ... Мммдааа... Нема да се плашите - това, че има диплома за професор нема да направи никого по-умен...Само ще доведе до създаване на механизми за реална преценка на тегловното съотношение на издаваните дипломи... P.S. Твърдението: Щом е професор, значи е умен - е същото като това - да пиеш оцет и да викаш - сладко...сладко ...Хем ти е кисело, хем околните си казват: Бе тоя откачил, откачил, ама що се мъчи и нас да лъже? P.S.S. Те това казАа сабале алдебараните от кука на тао...ъхъ... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Що се отнася до ВАК, това са хора, които и понятие си нямат от спецификата на научния проблем по койтто се произнасят, че и гласуват тайно. Абсолютна власт в ръцете на номенклатурата - рудиментарен сталинистки орган. Ето едно изказване на човек, който хабер си няма кое как е, ама и той е решил да се изкаже барабар Петко с мъжете. Щото някой му е задръстил главата, че ВАК е Сталинска бюрокрация. Както съветите на ВАК, така и комисиите се избират от най-изявени учени в дадената област, както и впрочем и президиума на ВАК. |
Hauptmann, и аз го прочетох. Но някак си се надявам, че нарочно се изхвърлят на 20, за да направят 5 (дето се ввика, да има място за пазарлък, всеки да може да отстъпи малко и да е доволен). Та затова. Иска ми се разумът да надделее. |
Тия, които вече са се уредили на копанката реват: "как може, ще се наводним с професори". Другите, които напират към нея, надават радостни възгласи. А какво и как се преподава от въпросните професори и доценти по университетите, никого не го интересува. Студентите кучета ги яли. |
И досега ВАК не вземаше решения по същество. Е, има някакъв нищожен процент, когато решенията на комисии са били противоположни на решенията на научните съвети. Не са толкова прости нещата. Един вътрешен правилник, а такива ще има, ще превърне преподавателите в заложници на кефа на началниците. Известни са ми случаи, когато за да се стартира процедура по хабилитация, чрез вътрешен правилник се изискват предварителни рецензии от членове на ВАК! Още малко ще искат и от самия Кендеров. Случката, която Дон разказа преди няколко дена, за изискването след определен брой години, асистентът да има защитена дисертация, също е плод на вътрешен правилник - в Закона няма такова нещо. Но аргументите са, че това изискване не противоречи на Закона в смисъл, че там не било казано, че не може да се изисква дисертация. В закона не е казано, че не може да се изисква и да си блондин или брюнет. Но слава богу не са се сетили да го напишат. ВАК трябва да остане, процедурите могат и трябва да са само там, разбира се трябва да се опростят и да се ускорят. Ликвидирането на научните съвети разкъсва общността от хората с призната компетентност от различните университети в дадено направление. По този начин университетите се превръщат във феодални владения, изолирани един от друг. |
Комисиите на ВАК са от изявени учени, но Президиумът на ВАК може да отменя решение на комисиите, което повтаря решение на Специализирания съвет, също съставен от изявени учени. По целесъобразност да отмени преценката на 2 компетентни органа, подбирани по компетентност. По същия начин Управителния съвет на БАН може да не вземе предвид 2 гласувания за избор на директор - на научния състав на институт и на експертен съвет на БАН, и да наложи също избор по целесъобразност. Над тези 2 върховни инстанции Господ няма, даже Прокуратурата е безсилна. Имам предвид конкретни случаи, от близко до мен научно обкръжение. В други области сигурно има аналогични случаи. Не го дишам хер Флик, но когато рече за сталинистките методи, това е имал предвид. Той поне зле се справя с българския, но тези, които скочиха срещу него с аргумента - 140 години академия и рождената дата на Сталин, се направиха на 'дръж ми шапката'. Много добре разбраха за какво иде реч. Макар че те все тук са живяли. |
Закона няма такова нещо благодарение на което се срещат асистенти/научни сътрудници без дисертация в предпенсионна възраст; същевременно въпросният закон позволява хабилитиране без защитен докторат ясно е, че е несъвършен, но можеше да бъде преработен основно, вместо да се отменя и на негово място да се настанява подобно недоразумение, последиците от чиито действия несъмнено ще са твърде печални |
Кое му е лошото, човек да се пенсионира като главен асистент, без дисертация? Може пък да е чудесен главен асистенти и да не става за по-нагоре, примерно да чете лекции. Хабилитирането без степен, се допуска в изключителни случаи, но с хабилитационен труд, което е пак нещо, като дисертация. Редактирано от - hamel на 24/11/2009 г/ 11:16:53 |
но за Франция нещата не стоят така, както той се изцепил. Там има държавна комисия (нещо като нашия ВАК), която дава титлата, абе многознайко, поне за сорбоната г-н доцента е прав, за разлика от тебе. и образователните титли (дохторати, Натиснете тук), и преподавателските такива ( Натиснете тук) ги раздава университетът |