Отиди на страница:
| Ся, аз викам академичната общност да се изясни - искат ли академична автономия или не. Ако ще има автономия, редно е и всеки университет сам да си избира професорите и доцентите. Ако пък не щат автономия, да си кажат. _______________________ Блогът на Манрико |
| Да се поддържа една система от хора, които са минали през нея в кариерата си е донякъде обяснимо. Но страховете за безпринципно титуловане са обясними само чрез предположението, че хората овластени да присъждат титли са безпринципни, което пък доказва, че не в системата е проблемът. Основният проблем (не само в България) е в системата на заплащане - не за количеството и качеството на постиженията, а за титлите. Натам трябва да се насочат усилията на новия министър, а не за или против ВАК. Едно от хубавите неща във висшето образование засега е задълбочаващата се диференциация в заплащането между университетите. |
 еми каква работа има тогава във ВУЗ - според мен в такъв случай би требвало своевременно да си потърси ново житейско поприще; във войската примерно не може да си пенсионираш като старши лейтенант - системата ще те изхвърли много преди това като неподлежащ на развитие  |
| Що ве? И от добри главни асистенти има нужда. Нали гледаме и качеството на учебния процес. Човекът няма претенции, амбиции, провежда образцови семинарни и лабораторни упражнения, кво повече? Докато се стигне до големите работи, върховите постижения в науката, има доста черна и рутинна работа, която трябва да се свърши. Редактирано от - hamel на 24/11/2009 г/ 11:27:07 |
требва ли да те уведомявам, че именно за да се предпазят от подобни казуси, некои ВУЗове/НИИ прилагат неписането правило: без степен не може главен асистент/н.с. І ст.  мен лично ше ме е срам да клепам доживотно на такова равнище и сам ше избегам другаде - примерно у дърводобива или пътното строителство  |
| Ама хубу ве, мон капитен, но работата на асистента също е необходима, отговорна и достойна за уважение. Далеч по-добре е да не го напъват да прави дисертации и да се хабилитира, защото просто човекът няма да се чувства добре, това е над неговото ниво на компетентност. Има само един проблем, че такъв човек може би заема мястото на друг, който ще извърви целия път, от асистент до доцент или професор. Но е много съмнително, защото няма никакъв наплив от млади хора по асистентските конкурси. |
| Единственото смислено нещо в проекта ми се струва изискването, професурата да се получава при поне двама успешни докторанти. |
няма никакъв наплив от млади хора по асистентските конкурси те тука си напълно прав, и това е големият проблем; при нас един конкурс го обявявахме три пъти тая година - срокът си изтичаше без нито един кандидат  |
Те май, освен в ДВ, излизат и в любимата газета 
| Хора, повечето от вас правят свободно съчинение по картинка - заглавието на статията, без да имат и най-малка представа за какво става въпрос. Асистент, доцент и професор са длъжности във ВУЗ и каква работа има някакъв централен орган да определя нещо, което касае самия ВУЗ. Нали уж ВУЗовете имат някаква автономия. Да не говорим, че през ВАК са минали толкова безмислени творения и толкова много хора са получили титли със смехотворни изпълнения, че е тъпо да се твърди, че при защита в самия университет нещата ще са по-зле. Освен това в повечето европейски страни защитите на дисертациите се прави точно в самите университети. Не виждам защо в България централизацията да е по-добро решение. |
Хора, повечето от вас правят свободно съчинение по картинка - заглавието на статията, без да имат и най-малка представа за какво става въпрос. Асистент, доцент и професор са длъжности във ВУЗ и каква работа има някакъв централен орган да определя нещо, което касае самия ВУЗ. Не са само длъжности, а и звания. Проблемът досега беше, а и още е, че не може да се получи званието, което си е лично постижение, ако няма свободна длъжност. Демек, може да сваляш звезди от небето, но чакаш някой да се пенсионира, или поради някакво чудо, рязко да се увеличи хорариума. Така, както гледам, нищо че нямам никаква представа, проблемът се запазва. Имаше версия на поправка към закона, която предвиждаше възможност да се получи звание и без да се заема длъжност. |
И Оксфорд, и Сорбоната сами решават кой да бъде доцент и професор Само че докато БАН е може и да са даклече от стандартите на Макс Планк, но НБУ и компания са безкрайно по далече от Сорбоната и Оксфорд. Иначе евала за овчия инат - през трупове ще минат но ще си прекарат свойто. И стига вече с тези приказки че НБУ не било университет щото нямало академична база - до две три години несъмнено ще имат повече "професори" от су и меи комбинирано.  |
| Колкото и да спорим във форума , ако приемат това, ще се стигне до голяма девалвация на титли . Особено при сегашното икономическо и политическо развитие в страната и най- важното при сегашните нрави български. Голямо пазаруване , като в "плод- зеленчук" ще стане. |
| Усещам аз, че болката е за едното звание - да се нарече човек професор. Ами длъжност е - професор се става, ако има свободно място за професор. За научни постижения се дава степен. И болката за автономията на университетите да дават звания пак май е затова. Взел някой професорско звание, не ще пишман университети да го присвояват, че му спада нивото. Логичното решение е университет, който няма потенциала и капацитета да дава сам звания, изобщо да няма акредитация на университет. Обаче срещу акредитациите не се реве толкова - щото масата пишман университети дават хонорари на старите професори. _______________________ Блогът на Манрико |
то акредиционната оценка на НБУ показва реалната му тежест - след 30. място при общо 51 ВУЗа в отечеството  Натиснете тук |
| Върховете в кариерата на учения не зависят от възрастта, а от неговите способности и възможностите за развитие. Който има реален принос в науката, той получава признание, вкл. и формално, независимо от възрастта си. В България процедурите са тромави, но и много хора стават професори на 60 г. , защото не са написали поне една оригинална книга или учебник и накрая им дават званието като награда преди пенсионирането. Сега не бива да се залита в другата крайност - да се правят професори до 40 г. независимо от научната им продукция. Още повече, че това ще решава един "приятелски кръг" - в България няма да стане като в Оксфорд. И , както вече става главно в НБУ, но не само там, всеки вече ще бъде обявяван за професор от увенчаните вече бройлери. С.Игнатов е египтолог, а не науковед - има такава наука, наукознание, sciense of science, която очевидно не му е позната, но от която би могъл да научи много за организацията на науката и за развитието на учените. Да вземе да прочете поне книгата на Donald C. Pelz and Frank M.Andrews, Scientisis in Organizations /има и още много други/, от която да разбере как стои въпросът с продуктивността на учените и с условията за развитието на тяхната кариера. |
| Абе, Манрико, усещам те аз, че искаш да се отъждествиш с научната си степен, с някой който има звание, ама не става. Звания са, които се получават, ако имаш степен и още неща. Тезисът, че не е звание, а длъжност е на Игнатов, но самият той си е получил званието, като такова, а не само като длъжност. А, за другите неща не схванах, какво искаш да кажеш. Имаш адета да трансформираш принципното обсъждане в дребнаво заяждане, уличаващо опонента в някакви тарикатлъци и хитрувания. |