Отиди на страница:
| Сега да питам, туршиите при компютрите ли ще асоциираме за свободните духове, по модела на компотите, или ще търсим друго подходящо място? Туршията е голяма тема, да знаете, по-голяма е от зелето, кифтетата и бахура, взети заедно. Впрочем, аз не настоявам, ако сте забелязали, никога не почвам първа.  Редактирано от - Геновева на 30/11/2009 г/ 15:11:42 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Съгласен съм с Геновева, че туршията е голяма тема. И понеже е необятна и съм малко дървен, имам си една твърда и вечна класация: 1) Кисели краставички от Плод Зеленчук, каквито ги имаше навремето 2) Всички останали хубави туршии, вкл. тия на мама |
| len Захващам да чета и стигам до следния бисер: горната част на неговата личност ..../еди какво си, не помня/. Избеснях. Не избеснях, а побеснях. Тука много сте се разпищоли ли, на Геновева все кочaни и се привиждат  па макар и зелеви.Геновева Мирча Кришан и прословутата краставица ряпа да ядът в сравниние с твоето зеле |
| А нескопосаният коментар на BGHUN ме подтикна да направя малко лирично отклонение по вчерашния диспут - зелето. Защото сега в БГ по Коледа май всеки пече пуяци - сигурно от политическа коректност. Свинско с кисело зеле.  Обаче свинското требва да е малко тлъсто и когато се запече във фурната, да хрупка. Такова свинско в страната на лейди Чатърли нема. Както и в БГ нема истинска говежда пържола - поне аз не я видех в магазините преди 3 години. |
| Късно се явявам тук и може би дублирам някои форумци, но ми се струва, че и авторът на статията не пада по-далеч от туземната наука. Лично на мен от цялата статия най ми хареса пасажът за музейния характер на българските научни библиотеки, кабинети и т.н. Ами как да искаш да имаш нетуземна наука, след като нямаш достъп до специализирани научни списания, например? Не ми стана ясно по ккаъв критеий (и) авторът е оценил закона като добър. А идеята за министерската тричленка на мястото на ВАК направо ми навява едни асоциации за едни други тричленки. Ама може и да си е право - за какво тие научен съвет след като науката ти е туземна!? *** Авторе (maj i ti deto be[e nqkakyw tuzemen profesor!), да ти имам туземното определение за собствената ти наука! |
| "VOCI И още нещо - парите , Санчо . Кой език държи парите ?" *** Китаксия ВОЦей, китайския! Да сме живи и здрави дека го поназнайваме, че оти ше ви се наложи да го учите кат кандидатсвате за асистенти у БГ-то... |
| Ха, свинско със зеле! Дилетантщина! ПУЙКА със зеле, по-точно фитка или мисирка. Ама не американска дървена, а сочна новозагорска. Пуйката пълнена с ориз и дреболии, с много джоджан и други мерудии вътре. Наоколо й - киселото зеле, а на него (вече може!) наредени свинските мръвчици, шарени, не много постни, но не и сланинести. Добре изпечен целият този ансамбъл, свинските мръвки хванали коричка, също и нежни връхчета на зелето стърчат, обагрени в нежно кафяво. В опаковка - глинен гювеч, от големите, но не от дълбоките конусовидни, а от плоските елипсовидни. Да викнете по нещо към тази симфония? Какво да бъде?  |
| Утепа ме, сладурано, с тая работа. Подвивам опашка. Надеждата ми е, че поне за киселите краставици от Плод Зеленчук ше ми дадеш малко кредит. |
С кисело зеле става много добре на фурна и домашната кървавица. Препечени и двете отгоре, но с много сок отдолу. Върви пак с плътно червено вино, но трябва да се внимава, защото преяждането е тежко  |
| Червените чушки - печени, бяха т.нар. изприщени чушки. Не белени, а с прегорена кожица, отлюспила се тук таме. Много лесни за приготвяне, понеже няма белене, а много вкусни. За киселите краставички от бидоните на Булгарплод вече сме си говорили пак в някаква тема, я за компютри ще е била, я за международното положение... Този спомен ми пречи да оценя стерилизираните с техния сладък привкус. Друг спомен от бидоните на Булгарплод - онези пълнените широки чушки, главно зелени, пълнени със зеле, моркови и други вкусотии. Пак изконно кисело-солени, без всякакви там средноевропейски засладнявания. Някой спомена зелените доматчета с копър и чесън - домашна туршия, също лесна за приготвяне и много ефектна. Има също една много ефектна туршия, казвахме им Провадийски чушки, понеже получихме рецептата от роднините в Провадия. Малки (обезателно!) червени камбички, изчистени и наредени в една тавичка с отвора нагоре. Във всяка по едно-две чесънчета и дафиново листо, също необходимата сол, дали имаше оцет, не си спомням. Запичат се ЛЕКО във фурната, само да се сбръчкат. След това се нареждат плътно в буркани и се държат така затиснати едно денонощие, да се събере сладкият им сок. След това се стерилизират. Остават само на собствен сок, никаква марината, маринатата е естествена. Опитайте! Царската туршия е класика, може парена, може не. Също бих искала да припомня разнасящия се по цялата къща сладък аромат на парената туршия от червени чушки, когато вреше маринатата на огъня и вътре се пускаха чушките, а отстрани стояха строени гаванките с чесъна и магданоза. А някой да си спомня класическата мешана зелена туршия, положена в дървена каца. Вътре се слагаха тооолкова много неща, дори си спомням за едни малки зелени динки, някои домакини прибавят и зелен фасул, а може и тиквички. Аз се запъхтях, да продължи следващият.... Редактирано от - Геновева на 30/11/2009 г/ 22:22:56 |
| Даа, не е възможно да не споменем с добро и чорбаджийските чушки. Средни по размер, тънки, жълти. За съспенс се срещаше и по някоя лютива. Винаги си купувам по бурканче с надежда и винаги след това псувам агро-сладникавия вкус. Господ да убие технологията! |
| Боцмане, интересни въпроси. На първия отговарям така: въпросната книга за първи път излизаше на български /за първи път след 9 септ.1944/ и за мен представляваше професионален интерес. Подтекстът на въпроса ти може би е " как може човек да чете подобни неща, че и да си го признава", правилно ли разбирам? На втория въпрос отговарям възторжено: да, разбира се /с уговорката, че съм го гледала преди бая години/. Боже мой, какви спомени!!! Малката зала на киното в родния ми град, ний - дечица в 5-6 клас може би, то сълзи, то сополи, мани, емоции. Но най-яркият ми спомен е, че половината зала беше пълна с циганета /политкоректно ромчета !/, които явно не за първи път гледаха въпросното творение на индийското кино /билетчетата бяха 12 стотинки все пак/, та като почнеше някоя от песните, залата се огласяше от хоровото изпълнение на циганетата. Голямо шоу. Еех, "детство мое прекрасно и вълшебно"....Та така със Слонът моя приятел. |
The Spy [Златен] от United Kingdom Общо мнения: 5591 Скрий: Име, IP На Тесла не са му били необходими компютри за да направи неща които още не можем да си ги обясним. И на Томас Алва Едисон не му е трябвал компютър, за да направи електрическата лампа ("първият" изобретател е ЛУДигин, според рашките буквари ), нито на Александър Бел, за да измисли телефона и за да не продължавам, само ще допълня, че некой хора упорито живеят с миналото и не могат да се откъснат от него, а това че авторът умело е триширал, като играч на покер, показва колко шарани може да се появят при едно отлично зарибяване. Е не можах да се сдържа Ще отбележа само че правилно си посочила че Едисон е "направил", но не е "изобретил" електрическата лампа  |
Даскал Цеко [Златен] от Tuvalu Общо мнения: 895 Скрий: Име, IP Начи, момчета и момичета, нека да се разберем. Нашата цивилизация (имам предвид европейската) е гръко-римо-християнска цивилизация. Около 95% от културата на тази цивилизация е сътворена на шестте велики езика (по азбучен ред): английски, испански, италиански (тук притурям латинския), немски, руски и френски. Да се спори дали е по-добре човек да знае поне един от тези 6 велики езика или не, е толкова безсмислено, колкото да се спори дали е по-добре човек да е сляп или зрящ. Не че слепците не могат да са интелектуалци и да се оправят в живота - могат, и още как. Гомер, Мильтон и Паниковский са убедителен пример в тази насока. Само че по времето на Гомер не са имали обикновението да пишат и четат (вярвали са в силата на устното поучение), пък Паниковский само се е престорил за кратко време на сляп (с Мильтон случаят е малко по-различен). Борхес има две чудесни есета - "За култа към книгите" и "Аналитичният език на Джон Уилкинс", там има великолепни мисли за писменото слово и езика въобще. Мога до утре да представям аргументи в ползата на знаенето на поне един чужд език. Ще спомена само два аргумента - (i) човек научава как мислят другите хора, как обличат мисълта си в слово, и (ii) получава върховното удоволствие да чете велики произведения в оригинал. Познавах навремето един бай Добри - овчар. Умря на 102 години. Беше напълно неграмотен, което не му попречи да надживее милиони грамотни. Значи и така може. Но все ми се чини, че Лермонтов, за тия 27 години, дето са му били отпуснати от Господа Бога, е изживял много по-пълноценно и богато живота си, отколкото бай Добри. Конкретно по темата на Денков и конкретно за учЕните (важи особено яко за тия от естествените науки). Не само трябва да се фиксира в закона изискване за знаене на компютри и английски, ами и да се въведат ясни критерии за нивото на тези познания (особено като се има предвид безрадостният факт, че законът се пише за българи). За момента английският изпълнява ролята на Franca Lingua. Това е положението. Утре може да е китайският, мансейският, марсианският - но сега е английският. Пак соча с пръст малките богати нации - холандци, датчани, норвежци, шведи, финландци - те не току така са стигнали до идеята за масово и поголовно изучаване на английския. От тях трябва да се взема пример. ПП: Ди Хексе, ти си сладурана. Навремето и аз покрай мойта дисертация се чудех как да преведа buried layer, stacking faults, Ostwald ripening и т.п. ваджишки и купешки термини. Така, за въпросните 6 велики езици би било да се направи една рестрспекция във времето: - сегашно време: Най "разпостранен" език е английският. Но ако се вгледа човек в него ше види че много, ако не почти всички думички имат за корен....френският. - близко минало: Най "разпостранен" език е бил френският. Но ако се вгледа човек в него ще види че повечето от думичките му имат директен корен от....латинксият.. - поооо далечното минало. Латинският......е не знам какви са му корените. Също така, тези форумци които си имат поне малко понятие от френски, би трябвало много добре да осъзнават че българският език на практика бъка от френски чуждици. А ако не го знаят, са коне с капаци И малко анти-българско звучи, но наистина македонският език е най-чистият български език, изчистен от най различни чуждижи, френски или английски, или турски.... В момента, единствената причина да се ползва латинският, е защото е "нъртъв" език, сиреч това дава възможност на докторите да си пишат най откровени глупостти, които звучат "научно". По същата причина, английският е много удобен за научни статии и програмиране, защото е доста лаконичен език, а не зашото е superior. |
| Та като стана въпрос за Слонът, та рекох да погледна в гугъла и видях клипче д оная песничка, голям майтап, ми то същинска чалга! Боцмане, че аз и уестърните на Дефа с Гойко Митич харесвах. Че кой не ги харесваше тогава?! То не може да сме вечно Ентелектуалци, тъй де. Пък покрай Гойко Митич се сетих за оная песен, на Контрол ли беше, Баате Гойко, ти си пич! Леле, ма те да не са го писали за бат Бойко, каква прогностична сила, лелей |