Аз и на доцент кандисвам, за зелето. Но за катедра "Кифтета" си държа на професорската титла. Редактирано от - Геновева на 29/11/2009 г/ 23:40:07 |
Аз пак да се върна на темата за преводачите, този път на художествена литература. /аз лично превеждам документи и всякаква техническа литература, а художествен превод правя като ми хареса нещо, ей така за себе си, някоя страничка/. Та в някаква книга прочитам следната фраза: устните й се разделиха. Бре, ама че израз! Разбира се, веднага се сетих какво седи в оригинала, а именно, her lips parted. Хайде това е нищо. Но бях направо възмутена, когато преди години си купих превода на Lady Chatterley's Lover, това беше поредицата на Труд. Захващам да чета и стигам до следния бисер: горната част на неговата личност ..../еди какво си, не помня/. Избеснях. И понеже нямам оригинала на Лорънс, нетът бе насреща, намерих онлайн издание, намерих и въпросната фраза - нещо абсолютно различно. А на изданието на Труд мисля нямаше име на преводач. Такива ми ти работи с владеенето на английския от българите. |
>>><<< Ien, pонеже си професионалстка да те питам, ми как ще преведеш "пъргавите сили в газовете под налягане" Или "пъргавите сили в сплавите със запомнящи форми"??? |
Моля, уважавайте зелето. Не бъдете като варварите от англосаконския свят. Европа е зеле. Немците са зеле. Чехите и словаците - също. Дори и дивите маджари - опитвал ли е некой сегедински гулаш? И БГ сме зеле. Имаме даже и зелева чорба - бульон трезве. |
Слънчо, хайде сега. Такива неща се "пъна" да превеждам след много ровене и допитване до специалисти инженери, например. Въобще, човек, който иска де е професионалист в нашата област, не трябва да се срамува, че не знае нещо и да пита, непременно да пита, да се консултира и прочие. Та няма да ти го преведа сега, |
Кирооу, не дълбай с длетото тънко. Аз не само за кочана и неговата роля в осоляването мога да си спомня. А и за немските, и най-вече - за чешките зелета. Ех, блажени години и спомени от любими места - veprova s knedliky a zeli. Любимо чешко народно ястие!!! Там, но в степен по-малка от немското, и захарчицата играе. Няма лошо. Всичко е в пропорциите. В Катедра "Зеле" бих могла да отговарям и за международните връзки, впрочем. |
Майка ми слага кочан от хрян в зелето, когато вече е станало, та да го държи стегнато, да не омеква. |
Това, за основните добавки към зелето - хрян, царевица, червено цвекло/зеле и други, го обсъждахме май под Джимо. Понеже Клубът ни няма постоянен адрес или тема, под която да разгръща компетентността си, трябва да ни търси човек под всички възможни статии - убежища за свободния ни дух, отхвърлил оковите на тематичната рамка. Може търсенето да се извършва и по никове - те се знаят кои са... Обикновено обертоновете на нашата допълнителна дискусия започват да звучат от 10-тата страница нататък. Понеже не сме такива хора, да пречим на основната размяна на мисли, за която е и създаден този Форум, нали така? |
>>><<< Точно над тези неща се мъча в момента, как да избягна това което знаеш....И ги кръстих agile forces за да заобиколя легализите в две патентни описания и да не давам да се мисли, че едни стени от shape memory materials ..са си най-обикновени плоски пружини .Патентният адвокат хлъцна и се ухили до уши, защото при кръстосването няма да се появят сумалъка патенти с плоски пружини...а дяволи и магарета... |
>>><<< Към зелето може да се прибавят и две -три глави карфиол, които после подобряват неизмеримо туршията...аз тук си го ям суров, но в РБ е много жилав |
Нямам спомени свободният ви дух да е обходил вече Царската туршия, така че сигурно може да очакаме включване. |
Майка ми слага царската туршия., само че тази година оцетът излезе много силен и стана прекалено кисела. Затова източих маринатата от всички буркани в една голяма тенджера, кипнах я и добавих захар, докато я докарах по мой вкус. После залях пак продуктите и за два дни вкусът се смени. Мама прави и една трепач туршийка от зелени доматчета-с чесън и копър. |