Отиди на страница:
Тоя принцип на търсенето и предлагането нещо май не върви в някои сфери като погребалните услуги, здравеопазване, охранителната дейност, дори и в банковата дейност Напротив, точно в десяката. Приоритетът в предлагането на охранително-банкова дейност, в съчетание с балансиран бюджет, води до естествено стимулиране на търсенето на погребално-здравни услуги.  |
| HailCloud, Искам да кажа, че банките (в България) по-рано усетиха кризата, отколкото гражданите. Освен това, преди банките в България да усетят кризата основната борба беше за пазарен дял. Не казвам, че банките нямат вина. Напротив, още през март 2008 година написах една статия за специализирано финасово издание, че въпросът не е дали ще има криза, а кога. Вина има и БНБ, защото класифицира банките, според големината на активите им, т.е. размера на отпуснатите кредити, а не по други показатели. НО, вече в кризисната ситуация банките реагираха правилно - започнаха да прецезират клиентите си по внимателно. klecoran, Представи си, че ти си производител на гайки. За по-лено приемаме, че произвеждаш на месец по една гайка. Първият месец цената на метала ти е 1.00 лев, а себестойноста на гайката е 1.50. Ти я продаваш за 2.00 лева и имаш 50 стотинки печалба. Вторият месец цената на метала скача на 1.50 лева, а себестойността на гайката на 2.00 лева. Дали ще продадеш втората гайка пак на 2.00 лева? Не можеш да упрекваш доставчика на метал, че е вдигнал цената - такъв е пазара. С банките е подобно. Редактирано от - Петър Петров на 30/11/2009 г/ 18:12:54 |
| Това с гайките не е точно така макар, че банките може би работят така. Всеки производител мисли за условния следващ месец как себестойността му да стане с 10% по-ниска и запазвайки същата крайна цена, да спечели повече търговци на едро (пазарен дял). Когато му се случи скок на цената на суровината (това обаче означава нарушен договор на доставка и има съответните санкции макар и отложени във времето), вкарва цялата си изобретателност да запази същата крайна цена за по-дълго време спрямо конкурентите (това е златен шанс за увеличаване на пазарен дял). Практиката е реорганизация - вдига се работната заплата със съкращаване на работни места, в условния пример 0.50 на 0.75 (по-малко разходи за работно място, по-висока ефективност на труда), но срещу две гайки за същото време. И имаме две гайки срещу 3.75 себестойност, които продаваме на същата цена от по 2.00 за всяка гайка (0.125 печалба на гайка, но след месец пак ще имаме 0.50 печалба от четирите гайки), ако смятаме последващия месец да пуснем 4 гайки. Или повишаваме цената между 10 и 25% (с 50% само спекулантите ще увеличат), ако търсенето е ограничено.. и се сбогуваме с част от печалбата за да останем на пазара. Наглите като банки производители фалират - никой не таксува издаването на гаранционна карта/упътването/сертификата за качество като услуга на клиента както и плащането на клиента (обслужването на кредита) като услуга на производителя. |
Ами да влезе авторът с ника си и да каже, каквото е искал да каже.....  Но за другата интерпретация би требало да бъде: Влизането в еврозоната, стабилният бюджет и реформите, а не натискът върху банките, могат да намалят цената на кредита. Бе де са Дедо Дончо и Геновева, да дадат най-после тълкувание на тоз всемирен въпрос...? |
| "Естествено лихвите в България са по-високи отколкото тези в еврозоната." Кое му е естественото ? Това, че България не е в еврозоната, но е вързана с нея, естествено ли е или не е ? Естественото е чувалът /данъкоплатците потребители/ да се изтупват до край, независимо от това в евро-, доларо-, тугрико- или рублозоната. |