Отиди на страница:
| вг е бижу за българската култура(съпоставима и със световната), "щом ми пробутва радичков"  пред идиоти трябва да се замълчи) |
| "Ти ма уби ва, Герге..." ***************** Като по-млад си мислех, че това е зевзешки лаф. После открих колко много наши автори са забравени. На съвременните ни творци не е леко, но мисля че ние се нуждаем и от нов прочит на старите автори. За жалост с голям късмет човек може да си набави нещо ценно днес. Редактирано от - dabedabe на 05/12/2009 г/ 20:54:25 |
| Цъ генек, ключовата дума е развлечение/=удоволствие/. Няма човек, който да обича да учи щото трябва, хората или не искат, но все пак учат щото трябва, или учат щото това им прави кеф, т.е. за удоволствие. А сега развлечения/удоволствия/ много, книгите са последни на опашката. Да и това удоволствие се постига с времето, човек барем трябва да почне да чете и да се научи, а това не става бързо и лесно. |
РуменС, сметам, че удоволствието не е толкова част от ученето, а част от разбирането и осмислянето на наученото.  |
| Именно поради тази причина книгите вече нямат шанс. Няма кой да им отдели време за разбиране и осмисляне, сега има удоволствия по-бързи и лесни. |
| "Разпадът на книгата" започна малко преди изчезването на библиотеките-конфекция (за 200-250 тома) от мебелните магазини. (Онези с две барчета, две плъзгащи се стъкла и три вратички отдолу. Дето струваха навремето по 95 лв, а сега по съпоставими цени би трябвало да са по около 950) |
| , то българската простотия граници няма. Вера Ганчева и сестра й са живели в Швеция дълго време и знаят скандинавските езици освен другите, дето всички ги знаят. Г-жа Ганчева бе дългогодишна директорка на издателство “Народна култура”, което имаше поредица “Световна класика”. Тя успя, освен многото известни на всички литературни феномени, да представи на четещия тогава български гражданин и много неща от скандинавската класика. Не зная защо Хамсун липсваше, може би защото е бил симпатизант на Хитлер. Аз обаче го изчетох на един дъх в двата му тома избрани съчинения, издадени на руски някъде около 1970 г. /!/ ( не ми се рови сега в библиотеката заради точната дата) – “Глад”, “Мистерии” и т.н. След всяко произведение си казвах: “Е, от това по-хубаво не може да има”. А всяко следващо ми се струваше все по-хубаво. Така че, целувайте ръка на г-жа Вера Ганчева и не се правете на по-умни от нея. За Хамсун не говоря. Който го прочете ще разбере защо. |
| Правописец Храбър, ти, Ален Делончо, членке на чуждестранния легион. Или греша? При лична среща щеше да ме анихилираш за нула време.  Остави обущарските си наблюдения на обущарите. Така може да станеш малко по-малко досаден. "често пъти" е идиом, най-малкото за софиянци и най малко за последните 100 години; алтернативна форма аз поне не знам; изпускането на "пъти" променя конкретния смисъл на казаното. С една дума, стикни се до обущарската тематика. Да не дразниш. |
| Румене, това е тема, по която може да се спори много. Аз също считам /както колегата Мето/, че удоволствието идва от четенето, от умението да разбираш и да пресътворяваш. Другото - за ежедневното удоволствие, се нарича кеф. Има огромна разлика между естетическата наслада и кефа - банално е. Но днес водещ е кефът - мимолетен, бърз, евтин, ерзац. Както почти всичко в епохата ни. И младите хора очакват и от забавата подобен бърз резултат. Затова и комедиите /да ги сложа ли в кавички?/ са придружени с изкуствен смях - да настройват по Павловски къде трябва да се хили човек. Затова и всякакви Коельовци, Озовци, Дан Браунчета и тем подобни са търсени. Тъй като са чазст от производството на "бързи стоки за еднократна употреба". А иначе не виждам голяма разлика в мненията ни. Просто четенето от естествена полезна наслада се превръща в средство за елементарна забава. Когато някой все още го ползва. --------------------------------- Блогът на Генек |
| Пак опираме до четенето. Докато по-рано се купуваха книги да се пълни секцията, сега чувам, че вече някои изхвърлят библиотеката от обзавеждането. Въпреки призива да се дарят излишните книги на градската библиотека, сърце не ми дава да се разделя с тях. Изхвърлих само История на БКП, Марксистко-ленинска етика и Червена читанка на деца-герои в мазата. Млада гвардия още я подмятаме. |
| Буболечице, вече някои изхвърлят библиотеката от обзавеждането. библиотеката беше изхвърлена, още когато стана част от ОБЗАВЕЖДАНЕТО. Когато започнаха да наричат "библиотека" шкафа, в който има барче, витрина за посуда и прибори, гардероб, стойка за телевизор, долни шкафчета /зад вратички/ за бельо и принадлежности.. И, фактически - от четири възможни секции, оставаха за книги няколко реда. Които се заемаха от неотваряни, но с лъскави обвивки книги. |
| Да, Талес е бил първият Философ на Елада и Европа. * Първо, преди всичко се прочул из целия цивилизован свят с това, че предсказал кога точно ще има пълно слънчево затъмнение, при това го предсказал една година предварително! Ето какво казва Херодот по този повод и за големите му умения във военното дело: Херодот, "История"... І, 74 ... Тази промяна на деня била предречена на йонийците от Талес от Милет, който определил за срок годината, в която действително се случило това събитие... І, 75... Разправя се, че докато Крез се питал как да преведе войската си през реката (Халис) – защото според тях по това време тези мостове не ги е имало, - Талес, който се намирал в лагера му, за да го облекчи, направил така, че реката, течейки от лявата страна на войската, да потече и от дясната. Направил го така: започвал да копае по-горе от лагера дълбок канал във форма на полумесец, за да може да обхване отзад мястото, където бил построен лагерът; по този начин от старото русло реката била отклонена към канала, но пак, след като отминавала лагера, се връщала в старото си корито; тъй веднага след разделянето си реката можело да бъде премината през двата ръкава. Превод Петър Димитров *** После, веднъж в живота си Талес решил да направи масиран финансов удар, но не защото богатството го влечало, а защото искал да запуши устите на клеветниците, които му се подигравали, че е учен и мислител, пък не може да изкара пари. Тази история я разказва в "Политика" Аристотел: Освен това трябва да се събира и казаното тук-там за средствата, чрез които някои са успели да забогатеят. Всички тези разкази са полезни за онези, които ценят изкуството за печелене на пари, например разказът за Талес Милетски. Става дума за едно хрумване как да се спечелят пари, което му се приписва заради мъдростта му, а в същото време е и по принцип нещо важно. Казват, че когато поради бедността му го упреквали, че философията е безполезна, предвидил с помощта на астрономията, че ще има изобилна реколта на маслини и разполагайки с малко пари, заплатил още през зимата капаро за всички маслобойни в Милет и на остров Хиос, като ги наел евтино, защото никой не предлагал повече. След като дошло времето на маслините, на много хора едновременно и внезапно им потрябвали маслобойни, затова той ги давал под наем при каквито условия пожелаел, спечелил много пари и показал, че за философите е лесно да забогатеят, ако искат, но не към това се стремят. И тъй, казват че Талес по този начин дал доказателство за мъдростта си. 1259 а Превод Анастас Герджиков *** А самата случка с падането в ямата може и да е действителна, но може и да не е. Както знаем, тя е разказана от Платон в "Теетет", а в диалозите на Платон много неща са брилянтни литературни мистификации. Платон пише за заниманията и характера на философа следното: Платон, “Теетет”, 173 е – 174 в: И за всичко това той дори не знае и се държи настрана от тези работи (обществените, полисните - бел. моя) не за добро име, а защото в действителност единствено тялото му е тук и пребивава в града, а мисълта му смята всичко подобно за дребно и нищожно, и като го пренебрегва, облита навред, както казва Пиндар, измервайки и земната повърхност, и “висините над земята”, наблюдавайки и движението на звездите “отвъд небето”, и като изследва всякак природата на съществуващото поотделно и в цялост, не се установява при никое от непосредствено близките неща. Теодор: Какво искаш да кажеш с това, Сократе? Сократ: Както Талес, Теодоре, който изследвал движението на звездите и като гледал нагоре, паднал в кладенец, а една остроумна и мила слугиня тракийка, казват, му се присмяла, че упорства да разбере небесните работи, но не забелязва, което е отпред пред носа му. Същият присмех важи за всички, които прекарват времето си във философски разговори. Защото действително за ближния и съседа остава неизвестно не само какво върши философът, а насмалко дори дали е човек или някакво друго същество. Но какво представлява човекът и какво различно от другите същества върши или изпитва при тази си природа – той търси и се главоболи да намери отговор именно на тези въпроси. превод Богдан Богданов |
Абе друго си е да е културен човек, та да изпитва естетическа наслада. Ей на, преди три дни слушах за първи път на живо Марчело Джордани (в "Бал с маски" ). И уж нали така класическо изкуство, би трябвало да изпитам естетическа наслада. Па яз нали съм прозд, си ми беше кеф - ама голям кеф  _______________________ Блогът на Манрико Редактирано от - Manrico на 06/12/2009 г/ 17:06:16 |
| Който чете подбрани книги си му личи. Като по-млад мислех, че повторното прочитане на книга е глупост и губене на време. Сега мисля, че повторното прочитане на Библията, на Тукидид, Херодот, Омир, Тит Ливий, Вергилий, Овидий, Волтер... и доста още.. не е загубено време. |
