Бъдещето на капитализма
Отиди на страница:
| Докато има капитал, ще го има и капитализъма. Добър, лош - друго нема на хоризонта. Като измислите заместител на парите като универсален измерител - ще си говорим пак. |
Хе-хе-хе капитализма измислил парите.. парите са заместител и сега и на тях ли им да им търсим заместител?  |
| Никола Саркози: Такъв капитализъм не ни трябва Нека сме наясно: не съм дошъл като политически ръководител да давам уроци, а да ви кажа, че трябва заедно да извлечем поуки от кризата, за която всички сме отговорни. Знаем какво би станало без намесата на държавите за спасяване на доверието и за подкрепа на икономическата активност: всичко би се срутило. Би било просто безотговорно, ако не си дадем сметка, че трябва да се променим. Това не е просто глобална криза. Това не е криза в процеса на глобализацията. Това е криза на глобализацията Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника: неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, от другите, които не консумираха достатъчно. Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места. Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които чувстваха затруднения. Трябва да се измъкнем от цивилизацията на експертите, които дискутират само помежду си, всеки според своята специалност. Трябва да се научим да разсъждаваме всички заедно, да обсъждаме заедно проблемите си, които засягат всички отвъд своята техническа специфика. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба. Когато става дума за Международната организация на труда, МВФ, Световната банка, Световната организация за прехрана и земеделие (ФАО) или Г-20, се обсъждат едни и същи проблеми, но от различен ъгъл: Как да се постави икономиката в служба на човека? Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе до развитие на другите? Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация? Да се разберем: не става дума да заместим капитализма, а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е криза на капитализма. Това е криза от израждането на капитализма. Криза поради загубата на ценности и на опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Капитализмът винаги е бил неделим от определена ценностна система, от виждане за цивилизация, от идея за човечност. Чисто финансовият капитализъм е отклонение, чиито рискове се видяха в световната икономика. Но антикапитализмът е още по-лоша безизходица. Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Знам, че това може да предизвика много въпроси. От какво всъщност имаме нужда, ако не от правила и принципи, от управление, което изразява споделени ценности, общ морал? Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със способността да създават богатство и работни места. Има възнаграждения, които не могат да бъдат повече поносими, защото не отговарят на заслугите. Няма нищо шокиращо, ако онзи, който създава работни места и богатства, печели много. Но морално е непоносимо, когато също тъй много печели онзи, който допринася за ликвидиране на работни места и богатства. Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена от икономически, социални и политически кризи. Г-20 е първообраз на планетарното управление през ХХI век. Групата символизира завръщането към политика, която се отричаше от нерегулираната глобализация. За една година се извърши истинска революция на мисленето. За първи път в историята държавни и правителствени ръководители на 20-те най-големи икономически сили в света решиха да вземат заедно мерки срещу световната криза. Без Г-20 щеше да доминира принципът "всеки за себе си". Но как в света на конкуренцията да изискваме от европейските банки три пъти по-голям капитал за покриване на рисковете от тяхното пазарно поведение и да не изискваме същото от американските и азиатските банки? Трябва да се сложи край на системата без правила, която дърпа всички надолу. В Копенхаген всички големи държави поеха ангажименти в цифри за опазване на климата. Но как да ги накараме да спазват тези ангажименти без наличието на една Световна организация за околната среда? Въвеждането на въглеродна такса на границите като противодействие на екологичния дъмпинг би бил силен фактор за спазване на общите правила. Би било голям напредък да се изравни правото на чиста околна среда, на труд и на здраве с правото за свободна търговия. Тази революция в световната регулация означава специализирани институции да се намесват при международни спорове, особено в търговията, чрез преюдициални запитвания. Но как да се приложат социалните и екологическите норми, без да бъдат подпомогнати бедните страни, за да могат и те да ги спазват? Как да се иска подобно усилие от тях, без да бъде споделено? Централен е въпросът за нова финансова система Не можем да избягаме от дебата за данък върху спекулата. Ако искаме да обуздаем треската на финансовите пазари, да финансираме помощите за развитие или да привлечем бедните страни в борбата срещу глобалното затопляне, ще трябва да прибегнем до облагане с такса на финансовите транзакции. Напълно подкрепям британския премиер Гордън Браун, който бе от първите, издигнали тази идея. Друг въпрос, от който не можем да избягаме, е за ролята на банките в икономиката. Работата на банкера не е да спекулира, а да анализира риска на кредита, да преценява способността на клиента да връща заема, да финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм се изврати, защото много банки не си вършеха същинската работа. Защо да рискуваш да даваш кредити на предприемачи, след като е лесно да спечелиш пак толкова пари чрез спекулации на пазара? По-добре е да даваш кредити само на сигурни платци, след като е толкова лесно да изключиш риска от своя бизнес план. Съгласен съм с президента на САЩ Барак Обама, когато той смята за необходимо да се разубедят банките да спекулират заради самите себе си или да финансират спекулативни фондове. Следвоенният просперитет се дължи много на Бретън Уудс *, на неговите правила и институции. Днес имаме нужда от нов Бретън Уудс. Не може да имаме едновременно многополюсен свят и една планетарна резервна валута. Не може да настояваме за свободна търговия и да търпим паричния дъмпинг. Франция, която ще председателства през 2011 г. Г-8 и Г-20, ще включи в дневния ред на техните форуми реформата на световната парична система. След това ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на XXI век. Допреди няколко години се говореше за край на нациите, за възход на номадството. Но в кризата дори най-глобализираните фирми и банки преоткриха, че имат националност. Изглеждаше, че гражданството ще се разтвори в световния пазар. Но в утрешния свят ще трябва отново да се съобразяваме с гражданите, с моралните норми, с отговорността и достойнството на гражданите. На това трябва да се гледа не като на допълнителен проблем, а като на част от решението, не като на допълнителна тежест, а като на нещо здравословно и добродетелно, което може би ще ни направи по-щастливи. (със съкращения) ---------- * През Втората световна война в американския град Бретън Уудс 44 държави от антихитлеристката коалиция провеждат форум, наречен Валутна и финансова конференция на Обединените нации. Възникват Световната банка, МВФ и Световната търговска организация, които са част от нова финансова система, при която курсовете на националните валути са "вързани" за цената на златото. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Кейнс Capitalism is the astonishing belief that the nastiest motives of the nastiest men somehow or other work for the best results in the best of all possible worlds _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Има една любопитна нова теория за механизмите на обществена промяна - теорията за Черните Лебеди на Nassim Nicholas Taleb Натиснете тук Черните Лебеди са събития, които лежат далеч извън гаусовата крива на разпределение на обществените събитя според честотата им - т.е. случват се толкова рядко, че са напълно непредсказуеми поради ниската си вероятност на случване. Характеристиките на черен лебед са -непропорционално висок импакт в/у общественото развитие -изклщчително ниска вероятност да се случат -невъзможни за прогнозиране -иронично; с централна роля в определяне посоката на общественото развитие. Теорията е развита от физици и социолози (базата й е в теорията на вероятностите) и логично следва понятия от физиката - събитие, което се квалифицира като черен лебед, води до обществена сингуглярност - старите социални закони престават да важат и обществото отива далеч отвъд проста смяна на парадигмата - а именно, в напълно ново състояние Според Талеб класически черни лебеди са откриването на персоналния компютър, първата световна война, застрелването на престолонаследника на австроунгарската империя, създаването на интернет, атаката на 11 септември и т.н. <<What we call here a Black Swan (and capitalize it) is an event with the following three attributes. First, it is an outlier, as it lies outside the realm of regular expectations, because nothing in the past can convincingly point to its possibility. Second, it carries an extreme impact. Third, in spite of its outlier status, human nature makes us concoct explanations for its occurrence after the fact, making it explainable and predictable. I stop and summarize the triplet: rarity, extreme impact, and retrospective (though not prospective) predictability. A small number of Black Swans explains almost everything in our world, from the success of ideas and religions, to the dynamics of historical events, to elements of our own personal lives.>> В смисъла на теорията за черните лебеди бъдещето на капитализма е напълно непредсказуемо и по дефиниция зависи от случването на събития, които са изключително малко вероятни и лежат далеч извън кривата на всичко, което се е случило досега в историята на човечеството, което ги прави невъзможни за прогнозиране. С други думи - Buckle your seatbelt Dorothy, 'cause Kansas is going bye-bye! Теорията е безкрайно далече от детерминизма на марксистите и поради това може би по-близо до реалността. [/b] |
| Редник, Много интересно звучи. И в съзвучие с това - току-що прочетох един любопитен роман от популярния напоследък фантастичен жанр "алтернативна история". Започваше с показанията на неколцина руснаци пред полицията през 1917 година. Как отишли да си пийнат сред природата, после почнали да пеят, а от една колиба изскочил някакъв дребничък, плешивичък, червенокос и с брадичка. Почнал да им вика "Безобгазие! Безобгазие!". А те се ядосали, ударили го два-три пъти и той взел, че се гътнал. Типичен черен лебед. |
...викал: "Безобгазие! Безобгазие!" Но не го убили с дървета. По-скоро една жена го застреляла, че не можела да му търпи педерасщините. * Обаче някои хора открили, че той всъщнос е велик вожд и го препарирали. ~ И до днес лежи в един Мавзолей на една отделна страна. |
| Бел. на модератора: Моля, не помествайте многоцветни постинги, придържайте се към формата 'чист текст'. Редактирано от - sybil на 21/6/2010 г/ 04:06:41 |
| Рассия -- Страна мечта. Я, я!! Пропагандата, Лъжата, Насилието над човешкият Дух -- всичко почна от там! Социализмът/Комунизмът въоще не беше никакъв нов или изобщо някакъв валиден обществен строй! Това беше една каторга брутално наложена от препарирани изверги. Изкопаеми вкаменелости -- единия още лежи напомпан до сами хрилете (pumped to the gills) с фомалдехид. Какво щяло да дойде след Капитализма се пита болшевишката Дудукария? А що не се питате какво дойде след Камуниз-З-Ъма!? --Дойде Фарс!! Не Капитализъм и не Демокрация. Капитализъм не може да дойде, защото няма основа, няма капиталистични отношения -- защото комунистките порядки/отношения се запазиха. *** K. Маркс не може да обясни какъв ще бъде следващия строй след капитализма, защото той НЕ МОЖА да обясни как възникна самия капитализъм. Диалектическите закони, които той използва са не само негодни, но и той фалшифицира историята, за да наподоби тези закони. Всички сте учили за Законът за единството и борбата на противоположностите и как в борбата между феодала и крепостния се родили капиталистът и работникът. Нищо подобно! Капитализмът се заражда много преди да настъпи упадъкът на феодализма и съществува паралелно с него, без дори да се допират. Към времето на буржоазните революции капиталистическите отношения вече набират сила, вече е ясно, че те са новата сила и революциите само узаконяват доминирането на тези отношения. А феодалните, феодалът и крепостният просто изчезват в историята. Противоречията между феодали и крепостни по никакъв начин не засягат отдавна изобретените и набиращи сила капиталистически отношения. ~~Нито имат отношение към създаването им, нито към развитето им. Описаният от Маркс начин за раждане на новото от недрата на старото е неточен и фундаментално фалшив. Неговата утопична теория (хипотеза по-точно) е основана на злобата. >> С две думи -- той не е успял да разчете историята, та камо ли бъдещето? Но злобата не изисква разум -- в това се крие и успеха му по-късно. И понеже не e успял да разтълкува историята, И работник едновременно?! § Виждате преди това -- феодалните отношения просто изчезват, а крепостните не са се превърнали във феодали и крепостни едновременно. ¬ Като за работници, толкова! ¬ Дори и не работници: претендиращи само за такива. Никой от болшевишката зган или от новите комуняги, никога не е бил работник! Карл Маркс реално е един апологет на капитализма. Така че всичко почна с Измама, наречена после Правда. <<< Това бяха скитници, некадърници, крадци; обирджии, психопати, генетични изроди, паразитиращи в едно наистина трудолюбиво общество и гордеейки се с това. Изобщо, асоциални престъпници и насилници от всякакъв род, но закономерно израствайки под крилото на Партията им -- до завършени кървави Убийци! http://forum.skycode.com/img/icon1.gif border=0 id=img> Редактирано от - sybil на 21/6/2010 г/ 09:01:26 |
| Звездников, всичко е хубаво, добре описваш - но все се въртиш около Горещата каша в центъра на Световъртежа... Направи усилие, погледни натам - отговорът на въпросите ти е в нея. Не, че ще станеш по-щастлив - но по-свободен - със сигурност! Поздрави! |
| Сократ, май, извинения, че не бях в състояние да реагирам на постинга ти по-рано. Ако е до алтернативна история, най доброто според мене е Човекът от високия замък. Черните лебеди, както го разбирам, не са случайни събития , а събития с изключително ниска степен на вероятност и необикновен импакт; обикновено историята се движи в тръст; черен лебед е събитие, след което от тръст събитията започват да галопират. Черен лебед е моментът, в който историята сменя предавките. Акцентът е ретроспетивната му предсказуемост - един вид , след като се случи, теоретиците си казават "абе как не се сетихме, то е било ясно, че е неизбежно", което обаче е илюзия. Рухването на източния блок изненада де що имаше социален теоретик от двете страни на желязната завеса, а всичките обяснения за "неизбежността" му дойдоха ретроспективно в опит да се реконструират събитията в някаква рамка постфактум. *** Историческия материализъм и раните, които нанесе в/у мисленето ни, все още замъгляват възприятията ни. Няма никакви исторически неизбежности. Теорията за черните лебеди е фракция от хилядите страници, изписани от комунистическия манифест насам и претендиращи за всеобхватност. Базирана е на анализ на събития от 90-те - финансова корпорация с мултимилиарден годишен оборот и двама нобелисти по икономика в нея оперира консервативно с разчети на всеки 1000 долара да печели 10 при 98% вероятност или да губи 100 с 2 % процента вероятност. В течение на 5 години компанията генерира по половин милиард годишно и в средата на 98- сеза сефте се случва събититието с 2 процента вероятност и компанията губи 300 милиона за ден; на следващия ден губи 500 и в края на седмицата фалира. Събитието с 2% вероятност е Чернен Лебед. Т.е. бъдещето на компанията не се определя от събитията с 98% вероятност, а от тези с 2% т.е. от нищожно вероятните, които обаче са решаващи. Авторите виждат същия патерн повтарян многократно в стопанската история на 90-те. Черен лебед е да падне метеор в мексиканския залив и да изтреби динозаврите преди 65 милиона години - събите с вероятност 1 на няколкостотин хиляди, но предопределя цялото развитие на екосферата за следващите 65 милиона г. ***Обаче пък във всеки терористичен акт срещу фигура от калибъра на Ленин има мистерия -братя Кенеди, Линкълн - кой може да каже какво би станало, напр. дали пък някой от братята не би натиснал копчето при повторение на кубинската криза, та лафът ти за малкия креслив човек, който крещял безобгазие, докато го биели, ми хареса.[/b] |
| Черен лебед... Много хубав символ! А иначе аз го усетих да е нещо като ... гащите на времето. Дето реалността можела да поеме по този или онзи крачол от вероятностни събития. ...кахъмм.. а Черния лебед ще да е нещо като ключ, дето мести оная работа от единия в другия крачол и така превключва коловоза? (сам се получи каламбура, не съм виновен!) За изказването на френския президент ... нямам думи. Твърде хубаво е за да е истина, ако наистина той би мислил по такъв начин. |
Много интересна теория, Ресник, таман добре ми дойде, мерси.  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Редник, Не знам дали си чел "Очищение" на Виктор Суворов, но там е описан един типичен "черен лебед" - как някъде в началото на 30-те години пратили двама курсанти от военно училище да охраняват Сталин на трибуната на мавзолея. Само че закъснели, охраната не ги пуснала на трибуната, те се разлютили, разблъскали охраната и стигнали до целта толкова ядосани, че единият фраснал Сталин с юмрук по тила. |
скапа ме от смях; не съм обаче обезателно ще я прочета.| Gozambo Хващам се за думите на Мето от Интернето- "Лобизмът унищожава още една стойност на капитализма-съревнованието." Край на цитата. Мето от Интернето, на всички вече им става ясно, че свободният пазар е едно пропагандно клише и на практика свободата е свободия за едно малцинство, което ограничава всякакъв вид свободи на огромното мнозинство от хора. Съревнованието между хората или конкуренцията, която беше движеща сила в епохата на капитализма наистина изчезва. Но може би наистина й е дошло времето да изчезне. Ако се върнем назад, във времето преди капитализма да се наложи ще видим, че в предишните общества конкуренция няма. Хората са живяли, работили, произвеждали, развивали са познанието и производствата без да се конкурират. ние не можем да твърдим, че началото на човешкото развитие е от капитализма насам. човечеството е живяло и се е развивало без конкуренция преди капитализма, защо да не може да го прави и след капитализма! лично аз все повече започвам да си мисля, че времето на конкуренцията в бизнеса и съревнованието между индивидите изобщо вече отминава. Че конкуренцията не е задължителна и жизнено необходима характеристика в обществото. Конкуренцията се е появила в началото на капитализма, предизвикала е човешката активност и предприемчивост, създала е много, но и в процеса на конкурентната борба е убила повечето от конкурентите. Останалите живи /имам предвид корпорациите/ са порастнали в гигантски размери, както динозаврите и размерът им вече не позволява или прави невъзможна конкуренцията. С други думи, конкуренцията, която водеше до ликвидиране на конкурента, създаде чудовищата, които я ликвидираха. Ако някой иска отново да предизвика конкуренция, каквато е имало навремето, то той трябва да раздроби бизнеса на малки парчета и да вкара огромни маси народ отново да си опита шансовете в бизнес надпреварата като собственици или основатели на фирми. Това, разбира се, е невъзможно. По-вероятно е в бъдеще да започнем да мислим за свят без конкуренция. Досега винаги конкуренцията се разглежда като нещо положително. Истината е, че конкуренцията има и тъмна страна. На първо място, конкуренцията отчуждава и противопоставя хората, индивидите един срещу друг. Няма взаимопомощ, няма любов към ближния, има само катерене нагоре по раменете на останалите. На второ място, конкуренцията води до безогледно разхищаване на човешки и материален ресурс, унищожава природната среда, води до разрушаване на живота на планетата. помисли само в какво и как се конкурираме- кой колко повече ще изкопае, преработи и продаде, кой колко повече ще изконсумира, кой повече ще натрупа. Конкурираме се в това да трупаме, без да ползваме. Само да имаме повече вещи от другия. Във фирмените дела конкуренцията е кой каква повече нужда или ненужна вещ да измисли, произведе и продаде. И ако е ненужна, как да я направи нужна. Имам впечатление от средната класа в Америка. Живеят в къщата един или най-много двама души. Къщата голяма, изкупили цялото производство на Китай за да я подредят. Иззидани камини вградени барбекюта. В къщата гости не влизат, барбекютата не се ползват, в къщата живот няма. Всичко направено за да го имат, а не за да го ползват. Все едно да си вземеш млада жена само да я имаш, без да я ползваш. Третото важно нещо- конкуренцията не само издига едни, тя оставя след себе си трупове. Сега предстои стотици хиляди български бизнесмени да я изпитат на гърба си. Всичкото дребен и среден бизнес вече ги виждам трупове. Изкарал в преходния перод малко парици къде на ръба на закона, къде с далавера, къде с подаване на гъзеца, къде с късмет, направил си една газ станция, днес идва Шел и прави бензиностанции и газстанции и нашият човек загива. С магазините ще е същата работа. Големите вериги скоро ще им видят сметката. Всички тези собственици утре ще бъдат на пазара на труда, всеки със своята семейна и човешка трагедия. На всеки от нас ни се иска да се върне времето на конкуренцията, защото онова време е било време на шансове за повече хора да си опитат силата и късмета. Но времето е трудно да се върне назад. И проблемът е, че конкуренцията налага единият да победи другия и да го ликвидира като стопански субект / в икономиката/. И това постоянно ликвидиране на някой не може да продължава безкрайно, защото ликвидираните не възкръсват. Все идва моментът, когато няма вече какво да се ликвидира, няма конкуренти, няма желаещи за конкурентна борба. За да се поддържа конкуренцията жива, то трябва някаква сила постоянно да помага на по-слабите срещу по-силните. Например, съдията във футбола да измисля дузпи в полза на по-слабия отбор. Или в икономиката победителят в конкурентната борба веднага да бъде раздробяван на части и обезсилван, а на фалиралите да се дават държавни помощи и издигат отново на крака. Това също обезсмисля конкуренцията. За какво се борят хора и фирми, ако не могат да се наслаждават на победата! Та с две думи, конкуренция, конкуренция, докато едни се превърнат в динозаври, а всички останали изчезнат в небитието и край с конкуренцията. Тогава конкуренцията остава само едно пропагандно клише.  Забележете, че единствено при конкуренцията и двете страни са губещи и единствено при сътрудничеството и двете страни са печелещи. _________________________________ http://www.kaily.dir.bg-На запад работят добре, ако плащат добре. А у нас само работят, а ако пък и плащат е добре. |