От домашния албум - любими снимки II /Продължение/
Отиди на страница:
| Съжалявам, че лековерно съм контактувал с вас, г-жа Johson в този Форум ... срам ме е, но няма да се повтори .. |
Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване Ами навярно точно такъв народ е заварил... в такъв се е превърнал след 5 века османско владичество... затова се е нуждаел от университети, електрификация, железници, индустрия, поща, театър, да не изброявам. И е получил.  |
Джо, Помниш ли, разказвах ти за филм на БНТ, който гледах наскоро "Фердинанд - непогребаният Цар". Заснет е по местата, които сега благодарение на теб разглеждам. Филмът е направен много безпристрастно, без крайности и емоции, казани са много истини. За неговият много известен аристократичен род, за любовта му към орнитологията, че е виден ботаник, че е основател на Софийския университет, Академията на науките, на Операта, на Историческия музей, на Борисовата градина, да оставим, че още ходим по неговите жълти павета. За това, че стария Цар не е положен в земята и изглежда така, че като че ли всеки момент ще тръгне на път. Наистина интересен филм, изгледай го, а после пак ще си говорим.   Натиснете тук |
Помня, Сибила... и аз също съм ти благодарна, че си оставила тук препратка към този филм  Похвално е, че са се намерили инициатори, както за идеята, така и за заснемането му. Защото е обидно, човек да се запознава с истината само от чужди източници, които са се отнесли със стократно по-голямо уважение към архивите и достойните ни държавници. За жалост, Родината ни продължава да страда заради манипулираната ни история и заради зверствата, които са извършени към Царската фамилия. След смъртта на Цар Борис Трети и убийството на брат му Принц Кирил, като че Божието наказание е надвиснало над България и от тогава все надолу, като падението продължава и с днешна дата. Опитвам да скрия емоциите си, но ти ги усещаш... Отделих много време на изложбата, на всяка цена исках да се кача и до крепостта и не можах да вляза в дворецът, станал десетилетия, дом на Цар Фердинанд. И още толкова много има, но следващия път! Още от бароковия вход на крепостта Кобург ( Veste Coburg - чете се фесте и означава крепост) се вижда Българската кула, означена и на плана на крепостта. Наречена е Българска, на името на нацията, управлявана от Цар Фердинанд, който поема разноските по реставрирането и.  |
Показвам и увеличен, царския герб на монарха- с трите лъва. Учудвам се, че за този герб, нищо не е споменато във филма, но и трудно намерих информация за него. След малко ще пусна линк... Hauptturm mit dem Wappen des Zaren von Bulgarien.  стр.5Редактирано от - Johson на 23/5/2011 г/ 14:39:45 |
Джо, Напълно съм съгласна с теб, Години наред във форума съм употребила, за да се опитвам да просветля някой промит мозък, че завръщането на НВ Царя беше едно от най-хубавите неща, които се случиха на нашия нещастен народ за двайсет години безумия, че това можеше да донесе на дълбоката ни провинция, за която никой не се сеща или ако се сеща е предимно с не добро, че това беше връзка с Европа по линия, която носи само престиж и дивиденти - не, не успях. Невежеството и глупостта са най-големите пороци. Когато са съчетани с арогантност, инатчийство и комплекси, са взривоопасен коктейл. Изпросих си само хули, плювки и обиди, общо взето - отдръпнах се, какво общо имам аз с тия? Че съм българка ли? Ами - мерси. Ако такива сме българите, то заслужаваме си всичко, което ни сполетя. Че пропагандата и изопачаването на историята в миналото е тъжен факт, тъжен е. Още по-тъжен е, че е и факт от настоящето. И разумът ти да се гневи, и сърцето ти да се скъса от жал - това е. Това са фактите. Не се ядосвй и ти. Все някога, дори и нас да ни няма, истината се надявам да възтържествува. Дано!!!! Сега си разглеждам снимките от Единбург, моите хора се завърнаха. Чудесни са - виж само някои от тях, утре ще питам кое какво е, че са уморени.  |
Ах, перниките ти са неустоими. Моят мъж ги разгледа /той е естет и ценител на красотата като мен,  / и възкликна : Но какъв е този вид перуники, невзможно красиви са. И понеже сезонът на лалетата отмина и започна сезонът на перуниките, щом ги видях твоите, изтичах и аз до нашата градинка, където сутринта безброй синеочки бяха напоили въздха с аромата си /а той е упойващ/ и си викам, а сега ще ги покажа на Джо, за да се целунат с нейните. Но гледката не беше за снимка - към 14.30 в София удари могъщ дъжд, прозорците ми светнаха, все едно съм ги измила току що, но пък перуниките клюмнали, загледали се надолу, дано утре се изправят и пак ще ги снимам: |
Ето ги тук изкъпани, а всички цветя са красиви, не само лалетата, кой ли си е избрал перуниките за любими?  |
| Знам, Сибила, знам... години наред съм те чела, защото виждах в постингите ти собствените си мисли, но подредени в изящна редица. Грамотно, аргументирано, емоционално. Разбира се, че няма полза от ядосване, а от надежда, че *симпатичните момчета* с царски имена, ще станат свидетели на промяна за добро  Снимките са чудесни, избирам си тази с лика на бъдещето и назъбения фон от островърхи кули на замъци, дворци и крепости. И аз много обичам |