
И вашите са вълшебни!!! Има още толкова нюанси от това нежно като кадифе цвете.... моите не знам точно как се казват, но ми харесаха, защото нюансът на жълтото е в царската гама. Говорехме и за гербове... наистина... на кого ли любимото цвете е ирис? Сибила, потърсих специално да ти покажа този германски ирис Натиснете тук Ако имаш някога време и настроение... в захлас слушам легенди и предания, украсени с цветни символи Редактирано от - Johson на 23/5/2011 г/ 23:58:57 |
| Джо, не съм проверявала, но някак по интуиция усещам, че перуниките имат нещо общо с орхидеите, поне са им далечни братовчеди, така нежни листенца като кадифе и този омаен, тежък, сладък парфюм.... А гледките от Единбург с цветята и каменният средновековен град, какъвто ние си нямаме - строг, мрачен, като от готическа приказка с феи и духове. Не мога да се сдържа да не покажа още малко: Редактирано от - Сибила на 24/5/2011 г/ 01:37:23 |
| Изчаках, за да видя още. По усет, знаех, че ще покажеш Изгледите са колкото красиви, толкова и интересни. Интересното е, че пролетната свежа зеленина контрастира на старинните каменно-сиви постройки. Представям си как би изглеждал Единбург и през есента, когато пролетната лека дрешка се сменя от природата с тържествено златиста... но аз все много бързам, още е май, а вече 24... Честит празник на просветата и културата! Макар, че се омаяхме от аромата на перуниките, цветята които свързвам с този светъл празник, винаги са били божурите. И техния аромат е божествен... майските рози! пп. Ще погледна в моя речник на символите. Имам спомен, че там съм чела за ирисите и символичното им значение. Но и утре е ден, празничен В гръцката митология Ирис е пратеник на боговете и по-специално на Зевс и Хера. Тя е женското съответствие на Хермес. като него тя е крилата, лека, бърза, носи крилати обувчици и жезъл, облечена е с воал в цвета на дъгата, който се вее във въздуха. Тя симвилизира дъгата и в по-общ смисъл връзката между Земята и Небето, между боговете и хората. А Перуника(ирис) е изобразена върху герба на Жана д*Арк и на Париж и присъства в още безкрайно много гербове Редактирано от - Johson на 24/5/2011 г/ 22:20:40 |
Вече измина почти седмица, а на мен ми е като насън и още съм учудена как бях на концерт на Стинг /като че ли това е нещо обикновено/ как стигнах до там, как си намерих мястото и си седнах на столчето, как се огледах наоколо и установих колко мизерен и порутен е стадион "Г.Аспарухов", бивш "Герена", как над него надничат мрачни, сиви сгради с гащи по просторите, как дори схрусках няколко фъстъка и си крепях пластмасова бутилчица горнобанска вода/ не пускат със затворени бутилки, капачките се хвърлят на входа/ и как изведнъж, без предупреждение, на сцената се появи Стинг и започна Every little thing she does is magic Натиснете тук ПП. Видеото е от концерта му в Берлин, от голямото турне на Стинг из Европа, а и у нас, само че със Софийската филхармония, изпълни същите песни, които са специално аранжирани за симфоничен оркестър. Редактирано от - Сибила на 13/6/2011 г/ 16:17:45 |
И тогава настъпи радост - едни снимат, други пеят, ръкопляскат, викат, някои, притихнали, очаровано мълчат а аз си мисля, знаеш ли, приятелю Стинг, че вече почти 30 години ти си непрекъснато с нас - в къщи, на път, на шумни срещи с близки хора, на вечери на свещи, когато си почиваме, когато сме весели или тъжни, че знаем всяка твоя нота, че с теб сме си отгледали децата, които, вече големи, също са тук и и си им близък, колкото на нас? Редактирано от - Сибила на 13/6/2011 г/ 16:36:24 |
| Мисля си още, ех, остаряхме заедно, приятелю Стинг, вече не си така млад и рус, и скоклив, както когато с другите от Полис измислихте великия хит Every breath you take Ниско подстриган и прошарен, но гласът е същият - младежки очарователен, непокътнат от времето, свеж - гласът на Стинг. Натиснете тук Тази година Стинг ще навърши 60 години, но е строен и стегнат, на българска сцена - небрежно облечен в дънки и сиволилава тениска, скромен, сякаш понастоящем не е най-великият /поне за нас/ попмузикант в света. Четох отзивите за него, най-точно отговаряше на впечатленията ми написаното в "Новинар", точно така беше: Над 20 000 души успяха да чуят на живо известния певец. Въпреки това той не показа с нищо, че се смята за суперзвезда. Излезе на сцената без никакви специални ефекти, без драматично падане на завеси, без фойерверки и без превземки. Стинг обаче показа много ясно колко велик музикант е. Самото му присъствие беше достатъчно, за да взриви публиката. Поведението му по време на целия концерт целеше да покаже, че не той е важният, а самата музика. Обръщаше огромно внимание на музикантите от Софийската филхармония, на беквокалистката си и на своя бенд. Не се стремеше да подгрява публиката с подвиквания или фалшиви комплименти. Това скромно поведение, както и цялата атмосфера на концерта не подхождаха особено на мястото, където се проведе – стадион „Георги Аспарухов”. Това не беше шумен рок концерт, а събитие за меломани, което щеше много по-добре да пасне на една удобна зала с добра акустика. |
| От времето на "Полис" прозвуча още прочутата Роксана, но в много по-лиричен, бавен и нежен вариант. Натиснете тук Диригентката беше страхотно маце, вижда се в гръб с развети коси, американка , а най-вляво първата цигулка Петър Златарев, когото Стинг много похвали, той изобщо всички ги хвалеше без да се пести. Редактирано от - Сибила на 13/6/2011 г/ 19:48:23 |
Аааа, мерси, мерси, Бос, не са от най-хубавите, Един от най-добрите китаристи в света, Доминик Милър, с който Стинг свири отдавна, все го питали, абе не ти ли омръзна да те наричат китаристът на Стинг, то той отговарял, че за него е чест толкова дълго време вече да бъде редом с гениален музикант като Стинг. ![]() |
Натиснете тук Разказа как му хрумнали "Руснаците", което със симфоничен оркестър /страхотно попадение!/ си беше направо много грандиозно парче с мотиви от руски опери, балети и т.н. Доколкото разбрах, превъртал някакви телевизионни програми и попаднал на руски анимоционни филмчета, толкова добре, забавно и трогателно направени, че той си казал, а, но руснаците също обичат децата си много /това е песен от времето на студената война/. |
| Fields of gold, о, да, изпя я, разбира се, както и Desert rose, но те са хитове, на които всички пощуряват, и сега беше така, аз обаче си имам друга най-любима сред любимите и това е& "Why should I cry for you?", , посветена на неговия баща, който бил работник в машиностроителен завод, а после отворил малко магазинче за мляко, все съветвал детето да стане моряк , за да види свят, дали не съм го разочdровал, питал се Стинг и написал тази песен след смъртта на баща си, когато тъгувал. Във версията със симфоничния оркестър не ми хареса както първия вариант, в който се влюбих завинаги от първо слушане, албумът "The Soul Cages", 1991, най-тъжният албум на Стинг, издаден в памет на майка му и баща му, които си отишли от този свят в една и съща година. Ето я такава, каквато най-много я обичам: http://www.youtube.com/watch?v=iHhZKSoePio Target=_Blank id=url>Натиснете тук А ето как звучеше на концерта: Натиснете тук Изпя 23 песни, четири биса, малко преди последното изпълнение започнахме да се изнасяме към изходите, че беше много народ дошъл, а под козирката, където бяха повечето млади на крак, се вихреше страхотен купон, тъй като всички ревяха с пълен глас, особено пък когато чуха да се задава соловото изпълнение на Стинг без оркестър, само с китарата от неговата си дългокоса, руса младост. Писмо в бутилка Натиснете тук Изпя си я като момченце и.....това беше. Гениален. Може да съм била малко приповдигната и бравурна, но Стинг и непрежалимият Дейвид Байрон са моите най-големи музикални любови, Дейвид няма да го видя никога на живо, но Стинг успях и съм невероятно щастлива. Е, дано ви е харесало, Лека нощ, ![]() |