От домашния албум - любими снимки II /Продължение/
Отиди на страница:
| >>><<< Мноу хубава градинка, мис Джонсън, а и велюсюпеди се виждат, съвсем екологично на хоризонта. Браво!  |
| Sometimes I see your face, The stars seem to lose their place Why must I think of you? Why must I? Why should I? Why should I cry for you? Why would you want me to? And what would it mean to say, That, "I loved you in my fashion"? What would be true? Why should I? Why should I cry for you? Сибила, благодаря за песента. Това ще е моята песен за мама - загубих я преди 3 седмици.Когато Стинг е пял тази песен в България си бях у дома за погребението. Цял живот моят дом беше там, където е мама. Вече на знам къде е моят дом - сега, без нея - не знам. Това е непоносимото - да разбереш колко много ти е давала обичта на майката и колко много ти липсва...Какво съм без нея. за какво ми е увереността да бъда, да вървя напред, ако не вървя към следващата среща с мама, ако не мога да я зарадвам с добрите новини и да и спестя доколкото мога лошите...Непоносимо е да разбереш каква огромна част от теб си отива, когато си отидат тези, които те обичат дори само защото те има...Непоносимо е да напиша думата завинаги...Не мога. |
Рейнбоу, Моите най-искрени и дълбоки съболезнования за загубата на милата ти майчица... Поплаках си и аз за нея, и за моята, и за всички майки, които са вече звезди на небето, спомних си този най-тъжен ден, в който сякаш то се срути върху мен и сякаш се разтворих и изчезнах в един непоносим океан от болка. Хубаво е, че без да знам, съм намерила и за теб тази вълшебна песен, която лекува, знам това, защото съм я слушала хиляди пъти. Лекува, но няма да те лъжа, че изцяло, а само колкото да се изправиш и да продължиш. Нищо не е в състояние да запълни усещането за празнота и самота, която остава, когато мама вече я няма. И да пропъди това чувство за вина, че не си бил достатъчно добър с нея и не си й казвал всеки ден колко я обичаш, и да би я имало още, как всеки ден би целувал ръцете и лицето й, а вече не можеш, и боли, боли. Кураж. |
| @Rainbow, Приеми и моите съболезнования.Написаното много ме натъжи и разстрои.Върна ме години назад, когато не можах да изпратя моята майка.Бях далече от България. И от тогава това ми тежи като моя вина... Кураж ! Редактирано от - dude3075 на 23/6/2011 г/ 16:41:37 |
Джо, Преди окололо десетина дни ни препоръчаха едно ресторантче в Дървеница, казва се "Йоли", там сякаш танцуваха всички цветя на малката Ида, имаше и обособен кът с катерушки и играчки за деца. Посетихме го по един много хубав повод и не съжаляваме, защото най-голямата радост на света - децата и цветята си даваха среща там. Гледай, гледай,   |
На всички, които се отбиват тук и в мъка, и в радост желая хубав ден.  Редактирано от - Сибила на 23/6/2011 г/ 15:41:38 |
| Заварвам дъга на емоциите в тази тема. Рейнбоу, имаш и моето разбиране и сърдечно съчувствие... Сибила, ти си естет и ще ти се доверя. Скоро летя за София, мога да заведа децата на това местенце. Не сме придирчиви към кухнята, особено ако обстановката е така приятна, както си я предала в слова и картини Слънчо, и твоята градина е хубава и много обширна. Можеш да развиеш био велосиcедизъм за раздвижване и приказ  Редактирано от - Johson на 24/6/2011 г/ 12:21:43 |
... и до нови срещи с този романтичен поздрав за темата. Снимката си нарекох *Слънчев скут* и олицетворява мое разбиране за безкрайността и безсмъртието   Редактирано от - Johson на 24/6/2011 г/ 12:57:39 |
Оооо, иди, иди в "Йоли", няма да съжаляваш, гарантирам. Лятната градина е вълшебство. Докато още има такива ресторанчета иди, защото в България на дребния бизнес му е много трудно, потреблението е неимоверно свито и хората, вероятно, в чудо са се видели как да привличат клиенти и добре с го измислили - цветя и детски кът.  Редактирано от - Сибила на 24/6/2011 г/ 14:54:56 |
Ние сигурно от утре пак се изнасяме от София, по Гергьов ден бяхме при гърците, дето са в криза и много лошо живеят. Толкова им е труден животът, че кафенетата са им пълни, къщите са им красиви, а дупки по улиците - никакви. Това е едно параклисче по пътя, което един собственик на предприятие/ виждаше се в далечината/, направил за персонала. |
Таз кипра си я снимахме у нас, на родна земя.  Но най-хубавото на тази страница е "Слънчев скут" на Джо, наистина  |