НА ВНИМАНИЕТО НА РЕДАКЦИЯТА ПО ИНИЦИАТИВА НА ФОРУМЦИ
Отиди на страница:
| Дърто, За "бичо сърце" съм виновен! Знам че е Биволско, но не знам как съм сбъркал при писането. А за това че е хибрид съм чел в някакво ръководство, Запомнил съм го защото ми направи впечатление. Може и да са ме излъгали. Все пак не съм агроном. А смисълът на цитирания постинг е че големината на домата или на кокошката не е задължително признак за ГМО. То си остава верно. |
| До: г-жа Уляна Пръмова Генерален директор на БНТ До: Съвет за Електронни Медии Копие до: г-н Георги Първанов Президент на Република България Копие до: г-н Бойко Борисов Министър-председател на Република България Копие до: всички медии Относно: филм “ГМО във фризера” на г-жа Мария Чернева, излъчен на 8 май 2010 в рубриката “В кадър” на БНТ Уважаеми дами и господа, С настоящото писмо изразяваме категоричното си възмущение от необективността, лъжите и манипулациите, представени в този филм. Така представената “информация” е подвеждаща, едностранна, непроверена, което говори или за поръчков материал, или за абсолютна липса на елементарен професионализъм от страна на създателите му. И в двата случая считаме, че излъчването му, особено от екрана на обществена телевизия, е недопустимо. Настояваме да получим право на публично опровержение, съизмеримо с продължителността на филма, в подобен часови пояс и формат. В приложението са посочени някои от основните неверни твърдения, прозвучали във филма. 13.05.2010 Инициативен комитет на родители и граждани Приложение 1. В началото на филма доц. Божинов заявява “Никъде не са забранени научните изследвания [с ГМО], освен в България”. Това твърдение не отговаря на истината истината и е опит да бъдат заблудени зрителите на БНТ, като същевременно показва, че журналистката Мария Чернева не познава темата, която коментира. Новият Закон за ГМО, приет от Народното събрание на 18 март 2010 г., не ограничава по никакъв начин работата в контролирани условия. Предполагаме, че доц. Божинов има предвид практическата невъзможност за извършване на полеви опити в околната среда, но използва лъжлива формулировка. И сега учените имат право на работа в лаборатории и оранжерии. Да уточним, че полевите опити в околната среда служат не за научни цели, а са необходим етап за издаване на разрешение за индустриално производство. С една дума, засегнати са не научните, а бизнес-интересите на доц. Божинов. 2. Свързана с тази фраза са думите на водещата “Защото България е единствената страна във света, която забранява на учените си да работят. Дори в Австрия учените не са спирали да работят и разработват всичките си местни сортове.” От разработения по 6-та рамкова програма на ЕС информационен сайт http://www.gmo-compass.org/eng/agri_biote chnology/field_trials/ всеки може да се осведоми в кои държави от ЕС са се извършвали полеви опити и в кои – не (последните са 7 на брой). Така че България не само не е единствена в света, тя не е и единствена в Европа, в която не се извършват полеви опити в околната среда. Важно е също така да се отбележи, че част от държавите са прекратили полевите си опити преди няколко години. Невярно е твърдението за Австрия – както се вижда от споменатия сайт, единствените нейни полеви опити са били през 1996-1997 г. 3. Интервюираните учени през цялото време внушаваха, че българската държава и земеделски производители ще печелят от ГМ работата на българските учени.Самият проф. Атанасов заявява ясно в свое интервю 12.01.2010г. в електронното издание на в. „Марица” (http://www.marica.bg/show.php?id=21082): “Същата година България беше една от първите страни в света със своите постижения, ... Това и сега е възможно, стига някой да прецени, че тази технология може да се прави, защото гените, които ние използваме, са патентовани от големите фирми. Не отдавна започнахме да преговаряме дали можем и как да използваме тези продукти. Защото ние ги създаваме, обаче патентът принадлежи на тях.” Българската държава няма как да печели, при положение че чужди фирми притежават монополни права над тези сортове. 4. Според думите на водещата “За да бъде одобрен един продукт, минава през всички възможни изпитания. Те се поръчват от ЕФСА, но се плащат от компанията, която иска разрешение”. Интервюираната от нея ръководителка на EFSA (Европейската агенция по безопасност на храните) Катрин Желен-Ланеел твърди “Нашите специалисти изискват многобройни токсикологични и т.н. анализи, за да могат да оценят всички рискове” и “Създали сме строга система, която не допуска учен, който участва в изследвания за дадена компания, да оценява същия продукт. Експертите ни са абсолютно независими”. Това е пример за смесица от лъжи и манипулативно представена полуистина. Впечатлението от тези думи е, че ЕФСА прави независими изследвания, което е невярно. Първо, “независимите” учени в ЕФСА съвсем не са независими. Съвсем неотдавна избухна скандал във връзка с преминаването на бившия ръководител на ГМО отдела в ЕФСА на работа към Синжента. “Независимите” учени на ЕФСА единствено преглеждат документацията, предоставена от заявителя. Всички токсикологични и други тестове се извършват от самите заявители. Недопустим пропуск от страна на журналистката е да не попита за конфликта на интерес и да не се осведоми за процедурата от официалната страница на Агенцията, където лесно се намира тази информация: (http://www.efsa.europa.eu/en/gmo/gmorequ ests.htm и http://www.efsa.europa.eu/en/scdocs/scdoc /1320.htm). Тук е мястото да добавим, че в консултативната комисия по ГМО българските “експерти” са в отявлен конфликт на интереси. 5. Странно звучат думите на д-р Цвета Георгиева, че “Всички страни-членки и техните компетентни органи имат възможност да разгледат всички протоколи и всички резултати и да ги оспорят”. Фактите говорят, че научната общност няма възможност да разгледа протоколите и резултатите. Това се вижда от следния материал: http://www.biolsci.org/v05p0706.htm. В този (засега не ни е известен друг) случай, резултатите от тестовете на фирмата-производител са станали достъпни на френските учени след съдебен процес. Резултатите от работата на френските учени представляват не експеримент по същество, а единствено проверка на методологията и изводите от тестовете, проведени от производителя. Изводите от това изследване са, че използваната от производителя методология за обработка на данните е неправилна и води до погрешна интерпретация на резултатите, а препоръката на френските учени е да се проведат допълнителни дългосрочни тестове, за да се осигурят научно валидни данни за ефектите от изследваните видове царевица – NK 603, MON 810, MON 863. Всички те са разрешени за употреба, а единият – и за отглеждане в Европа. 6. Думите на водещата “Така анализаторите и в тази лаборатория дават много по-големи гаранции за безопасност на ГМ храни, отколкото за останалите” също са откровена лъжа. Дори за непрофесионалистите отдавна е известно, че тези лаборатории дават гаранции единствено за наличието на ГМО съставки (с праг на чувствителност 0, 01%), но гаранции за безопасност са нещо съвършено различно. 7. Предизвикателство към здравия разум са думите на водещата “Никоя друга храна не минава през мащабните клинични изпитания, подобни на тези за лекарствата” и думите на доц. Божинов “Защото ние твърдим, че ГМ растения са най-тестваните културни растения изобщо в историята на човечеството. Няма други културни растения, които някога да са били изследвани по подобен начин.” Би било обида за интелигентността на зрителите (и Вашата), ако в тази връзка споменем нещо повече от хилядолетния опит на човечеството с традиционните (не-ГМ) храни и култури и го сравним с няколкогодишните (неясни) резултати от ГМО. Според нас, дори само тези думи са достатъчни за ръководството на една уважаваща себе си медия да изиска публично извинение от страна на журналиста. 8. Друг момент е представянето на здравните аспекти. Алергологът, с когото разговаряте, казва “Най-общо казано, нямаме досега сигурни данни за това, че тези продукти, които у нас специално се продават, имат този алергогенен потенциал, който теоретично биха могли да имат.”, както и “Аз не мисля, че ГМО са тези, които биха допълнително дали тласък на увеличаването на алергиите”.Известно ли е на авторката, която има биологично образование, как се правят такива изследвания и как се набират “сигурни данни”? Необходимо е обособяването на няколко групи с достатъчно голям брой участници, приемащи различна храна (ГМ и не-ГМ). След определен период от време се сравняват показателите за различните групи. Такъв експеримент не е провеждан. Поради това няма как да има данни за връзката между ГМ храна и алергии. При липсата на статистика, интересно е съждението на алерголога, че “мисли”, че няма връзка. “Мисленето” на базата на нулева информация е от областта на врачките и екстрасенсите, не на учените. Най-простото, което би направил един професионален журналист, е да зададе въпроса дали съответният лекар е работил по такова изследване; или дали е запознат с такова, направено в България; или с независимо изследване в чужбина. 9. Материалът, заснет в Румъния, също е пълен с невярна или непълна информация. Водещата заявява “Румънците бяха принудени да изкоренят соята си – жертва, равна на нашата със затварянето на АЕЦ Козлодуй”. Наистина, изкореняването на ГМ соята е било необходимо, твърдението, че заради по-високата цена няма да има пазар за чистата соя, е невярно. В Европа се внася голямо количество ГМ соя поради единствената причина, че няма достатъчно не-ГМ соя. (http://www.farmer.bg/news_view.php?id=20 671) 11. Водещата твърди, че Bt белтъкът се среща естествено в природата и се смята, че е безопасен за човека, и тъй като Bt препарати се ползват така или иначе за растителна защита, дори и в органичното земеделие, следва, че е безопасен и за околната среда.В действителност, има съществена разлика в общото количество и проникването на Bt токсина между пръскането с такъв препарат два пъти в годината и отделянето му от растението през целия му живот, особено различни концентрации се натрупват в почвата. На това се дължи и изграждането на резистентност към този токсин. Именно това налага при засяването на ГМ царевица да се редуват ивици с чиста царевица, които да осигуряват “подслон” на вредителите, забавяйки по този начин развитието на резистентност (http://www.physorg.com/news121614449.htm l) 12. Твърденията на Божинов “Употребата на ръчен труд правеше нашите памукопроизводители неконкурентноспособни, тя и сега всъщност ги прави неконкурентоспособни” са абсолютно неверни. В Европа има огромно търсене на чист памук. Достатъчно е журналистката да беше проверила за съвсем скорошен скандал в Германия с доставка на ГМ памук, представен като чист. Дали някой ще представя ГМ памук като чист, ако няма търсене за чистия?. 13. Последното, на което ще се спрем, е друг многократно повтарян аргумент, който се намира на ръба на здравия разум. Д-р Джилянов: “На практика големите компании нямат интерес да се захванат с български сортове, просто интересът на компанията ще бъде да внедри собствения си сорт тука.”, а доц. Божинов “Това заболяване практически ликвидира насажденията от кюстендилска слива в страната. Ако модифицираме сливата, бихме могли да възстановим традиционните насаждения от този сорт.” От една страна, работа на агроинститутите е опазването на традиционните сортове, включително чрез съхраняване на семена и разработването на лекарствени препарати. Модифицирането на един традиционен сорт от друга страна, води до създаване на нов сорт. Научният жаргон, че това Е традиционният сорт, но разработен, е просто евфемизъм. Този евфемизъм прикрива ужасяващия факт, че новият сорт, който ще измести традиционния, ще бъде монополно притежание и то не българско, а на чужда корпорация. Редактирано от - Die Hexe на 18/5/2010 г/ 11:08:49 |
| Китайски ГМО памук привлича вредители Натиснете тук |
| Да се отговори аргументирано на това писмо трябва да се напише текст поне 2х по-голям. Едва ли някой ще се заеме задълбочено да го чете. Просто не е атрактивно, за това и СМИ няма да ги публикуват. Рационално е да се иска телевизионен диспут между противниците на ГМО и "заинтересованите". (Лошо ли е учените да защитават плодовете на своя труд?) Тогава и ние, "незаинтересованите" ще разберем за какво става дума. Това трябваше да стане още преди ПОЛИТИЧЕСКОТО (некомпетентно) решение. . Лично моето мнение е че ТОТАЛНАТА забрана на ГМО е неправилно. Трябва да се разглежда конкретно кои ГМО са опасни или полезни и с какво. Пример защо ГМ-памукът е по-вреден от синтетичните влакна които изместват скъпия еко-памук? Редактирано от - Неверния Тома на 18/5/2010 г/ 13:25:48 |
 _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
The U.S. State Department is determined to aggressively confront critics of biotechnology, according to Jose Fernandez of the agency's Bureau of Economic, Energy and Business Affairs. Fernandez was a speaker at the Biotechnology Industry Organization’s (BIO) annual convention in Chicago last week. BIO members include executives from Monsanto, Bayer, Syngenta, Dow, BASF and Pioneer Hi-bred. The statement comes amidst a wave of regulatory decisions in Europe, Asia and Africa that restrict or ban genetically modified (GM) foods and crops; the European Commission’s decision last week to grant Madeira’s request to impose a territory-wide ban on GM crop cultivation in order to preserve the archipelago’s biodiversity; Bulgaria’s ban earlier this year on GM crop cultivation; Turkey’s ban on GM food imports and its plan to outlaw GM crop planting by next year; India’s indefinite moratorium on planting Bt eggplant; Zimbabawe's efforts to curb GMO imports; and Kenya’s rejection of 280, 000 tons of illegally imported GM maize. Rather than re-thinking the United States’ promotion of GM crops, in light of growing international rejection and scientific evidence that organic and agroecological farming (PDF) offers a more robust solution to world hunger, the State Department instead vowed to “overcome these obstacles” and called on BIO members to help U.S. agency officials “confront the naysayers.” Натиснете тук |
| Понеже се убедих че с ГИО-забранители е безсмислено да се спори и понеже ме мързи да чета поредната петиция, ще се спра само на последната фатална точка 13: 13. Последното, на което ще се спрем, е друг многократно повтарян аргумент, който се намира на ръба на здравия разум. Д-р Джилянов: “На практика големите компании нямат интерес да се захванат с български сортове, просто интересът на компанията ще бъде да внедри собствения си сорт тука.”, а доц. Божинов “Това заболяване практически ликвидира насажденията от кюстендилска слива в страната. Ако модифицираме сливата, бихме могли да възстановим традиционните насаждения от този сорт.” От една страна, работа на агроинститутите е опазването на традиционните сортове, включително чрез съхраняване на семена и разработването на лекарствени препарати. Модифицирането на един традиционен сорт от друга страна, води до създаване на нов сорт. Научният жаргон, че това Е традиционният сорт, но разработен, е просто евфемизъм. Този евфемизъм прикрива ужасяващия факт, че новият сорт, който ще измести традиционния, ще бъде монополно притежание и то не българско, а на чужда корпорация. Разработването на лекарствени препарати срещу растителни вируси на практика не работи. "Традиционните" варианти са два - - кръстосване с устойчив сорт, което разбира се води до трудо предотвратими и мъчно отстраними промени в качествата на културата. - специално за овошките - присаждане върху устойчив сорт. Бавна и скъпа техника. Има и трети вариант - въвеждането на усройчивост срещу вирусната РНК, което за момента е единствената реално работеща техника. Въвеждането на генетична модификация не е съвсем задължително да промени свойствата на културата така че да я наричаме "нов сорт". Специално въвеждането на устойчивост към растителни вируси е сравнително проста техника, която не налага нито въвеждането на нови, нито модифицирането на съществуващите гени кодиращи синтез на белтъци. Така модифицираната кюстендилска слива ще бъде практически неотличима от немодофицираната, освен по устойчивостта и към опредлени вируси. От друга страна, редно е огранизацията създала тази модификация да може да я продава. Това обаче не води автоматично до монопол, защото всеки друг има право независимо да въведе устойчивост. Друг е въпросът дали "Моснанто" или БАСФ ще тръгнат да вкарват устойчивости точно в кюстендилската слива. А защо институтът по овошките или някоя биотехнологична фирма у нас да не направят тази модификация? Вярно е че Дянков оряза парите за науката, но пък тези техники стават все по-евтини и все по-бързо изпълними. Но понеже полевите опити у нас са забранени, никоя родна организация няма да се хвърли да спасява сливите от вируси. |
| Отчайващо е, но докато гмо-пропонентите не разберат какво е стокастик демидж, и как се определя, нивга не мож ги убеди в нищо. Грижа за ваште деца е. Овърпопулацията е съвсем отделна тема. |
| ~Хексе ако нещо запишете ника ми под въпросния отговор. Не съм гледал филма, но тези дни ще си направя труда да го гледам. ~ Понеже се убедих че с ГИО-забранители е безсмислено да се спори и понеже ме мързи да чета поредната петиция, ще се спра само на последната фатална точка 13: Това е сгрешено. Авторът е имал предвид следното. Понеже нямам вече как да въртя факти ще кажа, че намирам за безмислено да споря с ГИО-забранителите. Все пак ще клъвна последната 13 точка като коментирам нещо съвсем различно от темата на петицията. Прочетох, разбира се, петицията. Следя тази тема в детайли, не от вчера, ма пустите му ГИО-забранители, не се дават ве.   Смятам безмислено авторът да се хаби да ми отговаря. И без друго не ми е особено интересен с писанията си. А с опитите му за "солидна" защита на ГИО, особата му става още по-отблъскваща.  Редактирано от - zeitGeist на 18/5/2010 г/ 17:37:08 |
Настояваме да получим право на публично опровержение, съизмеримо с продължителността на филма, в подобен часови пояс и формат. Това пък на какво основание? |
| GM cotton increases mirid bug outbreaks in China New pest management strategies may be needed in landscapes where certain types of GM crop are grown, according to recent research. The study found that GM cotton grown in China, designed to resist insect attack, has had an unintended consequence: reduced insecticide use has allowed outbreaks of non-target organisms to infest crops across the agricultural landscape and emerge as new pests. for more Натиснете тук |
Екокомисия одобри производство на ГМО царевица Становище на консултативната комисия за генетично модифицираните организми към екоминистерството предизвика скандал в парламентарната комисия по околна среда вчера, тъй като разрешава производство на ГМО царевица. Комисията от 15 учени е преценила, че е малко вероятно хибридът да навреди на околната среда и е препоръчала да не се налага забрана за производството му в България. Виж тук Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 16/7/2010 г/ 00:57:54 |
Майтапиш се Докторе, ама стана точно както го предвиждахме у Форума!  След като поотшумят вълненията, петициите, протестите на БГ-мамите и пр., тихомълком, ей тъй, помежду другото, започна голямото "лапкане". "Монсанто" пари е броил на тия мръсници, а не овчи барабонки.. Сега дойде време да се плащат сметките. И ако си мълчим - ше ни залеят държавицата с мръсотия до шия!  . P.S.Видя ли къде е завряна дописката за ГМО - Натиснете тук! Редактирано от - OLDMAD на 16/7/2010 г/ 06:14:20 |
| Ето я причината за внезапната активност на „Монсанто” агентите("лобисти" ): В момента в Европейския парламент се обсъжда нов регламент, който ще даде право на страните сами да решават как да действат спрямо ГМО. В момента държавите нямат право да забраняват категорично всички биотехнологични култури, а само отделни сортове. Т.е. досега се искаша да се въведе предпазна клауза(сложно обоснована и одобрена от ЕС) ако някой иска да си сее от мразената по цял свят царевица МОН 810. Това положение е наложено на старите ЕС кадри под силния натиск на Дж.У.Буш-младши, обвързан с парите на Монсанто. Новият проектозакон в ЕС премахва изискването за специалната предпазна клауза и дава свобода на всяка членка да си решава отделно иска или не иска дадено ГМО. В България де факто е решено да се забранят всякакви ГМ растения в откритата природа. * Doctore, не пускай снимки с повече от 800 точхи хоризонтално, защото текста също се разпъва и излиза от екрана  Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 16/7/2010 г/ 13:38:55 |