
| >>><<< Мето, тук слагам закачките и други неща, които нямат никакви претенции, но пък си имат място под небето. |
| Които са имали място под небето. И няма да го имат веч, не поради друго, а поради това, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Както пеят сестри Аджови. |
| >>><<< Написаното веднаж Генче, не е река, а остров във времето... Защото е речено "казана дума - хвърлен камък", другото... за реката са си трактовки на баняджиите... ... ....това съм го написал вече отдавна и то като част от едно друго стихотворение... |
| Не говоря за острова, а за водата около него. Не говоря за написаното, а за нещата около него. Те не се връщат. Но не виждам основа за диалог, все пак жена се водя, а не искам да обиждам с изтъркани квалификации. Както се пее пак в една водна песен - Мы с тобой два берега у одной реки. И нека така си останем, поне аз винаги съм се старала да гледам в другата посока. Без да имам винаги взаимност, уви... |
| >>><<< Що бе, така нещата са по-ясни...и не е имало случай "освен случая "сулико"" да не сме на близки мнения А иначе, напълно съгласен: "Бьилое нельзя воротитье, печалится нечем у каждой епохи свои подрастают леса" |
| >>><<< Кокошката е отворена, но там се търси кокошката задочно. Такъв е завета на Микеле. за да не се стига до онбудсБАНа. Имаше в началото възражения относно правилността на фразата сравнена с фолклорни напеви като "тъпа патка" или "тъпа гъска"...От лични многогодишни наблюдения мога да ви кажа, че патките и гъските са доста интелигентни птици и имат моето голямо уважение. Едно семейство гъски например, пресича улицата, като от двете и страни застават двама татковци, а майката тревожно ходи назад-напред, докато и последното от малките пресече. След това охраната се събира около малките и грижливо проверява настроението им. Автомобилите могат да се скъсат от сигнали (забранени тук)... Гъските обаче, чели закона и не им пука, пресичат си с безопасна скорост и невероятно достоинство. За мен думата гъска, отправена към жена, е хвалебствие и в най-лошия случай намек за един неповратлив на сушата задник, който обаче в свои води е... фантазия Редактирано от - sluncho6 на 22/11/2010 г/ 23:55:17 |
По, във и извън темата... *** Преди милион години там, във каменния век съществувал първобитно първобитният човек. Всяка сутрин той отивал за прехраната на лов. Знаел само да убива зарад кокала суров. Чакала го в пещерата първобитната жена. Той стоварвал й в краката умъртвената храна. Озверели и зъбати ръфали трупа със стръв и по бузите космати стичала се топла кръв. * * * Трепем се от колко време все за кокала суров без онази извънземна стара нежност и любов. Озлобели, огладнели ще я умъртвим съвсем и тогава, озверели, може да я изядем. /Недялко Йорданов, Нежна песен/ |
| Аз пък, за разлика от пикса, ще пусна няколко неща точно по темата: НЕСРЕТНИЦА Той сграбчи жадно, с дива страст изящната ми шия, наложи мъжката си власт — не можех да се скрия. Завлече ме в едно мазе, аз бях се запотила, той също, след това ме взе, отвори ме със сила… И сляха се уста с уста — докрая изцеди ме, след туй захвърли ме в калта, изрита ме, разби ме! Единствен споменът остана от времето щастливо, когато бях така желана бутилка светло пиво! ......................... ДАМА С ПОДХОД На бал отидох у сестра ми, един младеж не се засрами и днес не се засрами пак… Това е мъж! Какъв юнак! Хюс Миърнс ......................... ТИХА РАДОСТ Синът ми Август, находчив хлапак, не скрил учудването си, възторга, когато минувач запитал как да стигне бързо до известна морга. „Най-бързо ли? — възкликнал той. — Окей!“ И го изблъскал под един тролей. Каквото и да казват за синчето, умее да се весели момчето! Хари Греъм Още много подобни великанщини - ей тук. Редактирано от - Velikancho на 23/11/2010 г/ 19:34:03 |
| >>><<< Денят си тръгна, хлопна се врата денят се спря, огледа се през рамо.. как залеза захапал за врата бе малката квартална драма... Две кучета деляха си кюфте а просяк смучеше изсъхнал залък. Та просяка и кучатата, те са части от света ми толкоз малък. Обърнеш се и куче те следи пак се обърнеш - просяк. Къде ли са далечните страни в които демокрация ме носи. В които покрай някой язовир растат банани, бягат антилопи и къщите са братко -панаир на цяла, цяла Западна Европа. Денят си тръгна, хлопна се врата а аз си зяпам около квартала... От хеликоптера се вижда как врата захапал ми живота - кучета го яли... |
| >>><<< Използвам хладен миг за да ти пиша, че жар е моя ден - суши перото, че времето зад мен в врата ми диша, че нямам време ни за зло, ни за доброто. Но спирам се за малко да издебна, да прасна злото гадно зад кьошето и после да реша, дали потребно е с нож да го направя на решето. Използвам хладен миг за да ти пиша - без капчица любов не ми се диша... Редактирано от - sluncho6 на 24/11/2010 г/ 00:36:45 |
| And when the sun refuse to shine And when the sun refuse to shine Lord, how I want to be in that number When the sun refuse to shine Louis Armstrong - Danny Kaye Не е за пропускане този фантастично сладък дует! Струва ми се, че импровизират с текста Редактирано от - Johson на 24/11/2010 г/ 13:01:42 |
| Джони, за благодарност за дуета ще ти пусна моя любим музикант - да чуеш как разговаря с оркестъра (след 1 мин.) и със Сам Бутера (след 1:50 мин.): натисни тук. Особено интересен е контрастът на Луис Прима с певицата - Кели Смит, която му е първата жена. Още по-готино - ей тук. |
Ааааа, разкош! С удоволствие послушах и наоколо, за да чуя как чурулика тази мумия Кели С. |
| >>><<< Разправят хората на задник хорски и сто тояги били малко не са туй вече приказки задморски - когато задника е свой е жалко. Когато Коледата наближи и пенсийките огребат нощвите за да намерят нещо да важи или да замени парите... Да могат до менюто от яйрян и хлебец чер и лук обелен да сложат като за байрям от евтината карантия с труд намерена... Чревце и дробче, може и момички щастливо пенсионно време - щастие за всички... ... А Коледата чука на вратата ако леда не ви е на софрата. |
| >>><<< Великанчо: Здравче, не се ядосвай. Ще ти излязат бръчки, а това не е много подходящо за една блондинка. ... Аз уважавам бръчката в жените.. Поне една основна, важна бръчка започваща натам...от слабините и караща надолу... като пръчка.... Ми няма ли я тази важна бръчка в какво превръщат се любимите ни музи в едни русалки, като по поръчка - опашка гладка с две дебели бузи... |