Не на ГМО в земята на България!
Отиди на страница:
| Отворено писмо от Д-р. Диди Баев Копие до Министър Председателя на Република България Копие до Председателя на Народното Събрание на Република България Копие до Министъра на Околната Среда и Водите на Република България Уважаеми Господин Министър Председател, Уважаема Госпожо Председател на Народното Събрание, Уважаеми Дами и Господа Народни Представители, Уважаема Госпожо Министър на Околната Среда и Водите, Пиша Ви по повод вече разгледаните на първо четене предложения за промени в Закона за генно модифицираните организми (ГМО). Генетично модифицираните организми и произхождащите от тях хранителни продукти са сериозна заплаха за здравето на човека и околната среда Животът на Земята какъвто е днес, е следствие на около 3, 5 млрд. години еволюция. През целия този период еволюцията на живите системи е записла своя ход в гените на организмите, населяващи планетата днес. Именно гените на организмите - от бактериите до човека, представляват "плана", по който са устроени тези организми и всяка една тяхна част. Генното "инженерство" е процес на насилствено, на изкуствено преобразуване на тези планове. От една страна, в лабораторни условия генната технология е незаменима при изследване на фундаменталните процеси, протичащи в живите клетки. От друга страна обаче, генетичното манипулиране на различни организми с търговски и политически цели крие множество опасности. Това е така, защото живите организми, дори и едноклетъчните бактерии, са устроени доста сложно и учените не могат да предвидят всичките последици от вкарване на чужди гени в даден организъм. Поради тази причина няма възможност да се предвиди предварително какви ще са дългосрочните последици върху организма на този, който консумира храни, получени от такива генномодифицирани организми и какви ще са дългосрочните последици върху околната среда. Ето защо създаването и провеждането на експерименти с генномодифицирани организми трябва да остане стриктно зад стените на научните лаборатории, а не да се експериментира със здравето на хората и околната среда. Какво представляват Генетично Манипулираните Организми, ГМО и Генетично Модифицираните Храни, ГМХ? ГМО могат да се дефинират като организми в които генетичния материал (ДНК) е променен по начин който не се среща в Природата. Аз пиша Природата с главна буква. По точното тълкуване на ГМО е всъщност Генетично МАНИПУЛИРАНИ Организми. Технологията която се използва за тази цел е позната като биотехнология, генна технология, рекомбинантна ДНК технология като общо методите на манипулиране на молекулите на ДНК са познати като генно инженерство. Това позволява индивидуални гени от един организъм да бъдат изолирани и пренесени в генома на друг организъм който еволюционно е много отдалечен от донора. Такива методи се ползват за създаването на ГМ растения, които след това се отглеждат с цел получаване на храни и/или хранителни добавки. Такива храни са познати като ГМ храни. Безвредни ли са ГМО и какъв е риска? Изучавайки биологичната еволюция, учените биолози се съобразяват с нейните закони. За съжаление има и такива които смятат, че природните закони на важат за тях. Нещо повече, някои смятат че със заобикалянето на природните закони могат да все направят много пари. Нищо по погрешно от едно такова заблуждение. Някои дори стигат до там да наричат безразборното упражняване в разни генни технологии като нещо нормално и „ускоряване на еволюцията”! Едно твърде безотговорно отношение към Природата. Има два типа противници на генните технологии. Едните смятат, че тези технологии са фундаментално погрешни и искат пълна забрана на всякаква такава изследователска дейност. Това обаче е твърде крайно отношение. Другите, в това число и аз, смятаме че генните технологии са интегрална част от методите на съвременнта биология и медицина. Например генните технологии с успех се ползват за молекулярна диагностока и превантивна медицина, и това е направлението което трябва да се развива в България. Експериментите с ГМО трябва обаче да останат стриктно зад стените на научните лаборатории, и ГМО да не се освобождават в околната среда! Днес в света се признават катасрофалните странични ефекти, причинени и причиняващи се от ядреното замърсяване, глобалното затопляне, токсичните ефекти от различни химически продукти като хербициди и пестициди. Често лекарства се оттеглят от употреба поради опасни странични действия. Във всички случаи обаче вредните ефекти изискват време, за да се проявят и да бъдат взети подходящи мерки. Разликата между тези вредни последствия и проблемите които поставя използването на генномодифицирани орагнизми и храни е, че техният отрицателен ефект е необратим Затова от жизнено важно значение е да се предпазим от тези проблеми, преди да са станали необратими. Такъв предохранителен подход е незаменим с цел да предпазим себе си, нашите деца, бъдещите поколения и околната среда. Трябва да се действа, преди да е станало късно. Класическия вече пример с хранителната добавка ел-триптофан е добре известен. Тази амино-киселина е добита от генетично модифициран бактериален щам. Това се случва през 1989-та година когато вследствие на употреба на тази хранителна добавка 37 души в САЩ стават една от първите жертви на „безвредните” ГМО-технологии. ГМХ също така предизвикват алергични реакции. Например: непрекъснато нарастват алергиите свързани с употреба на ГМ соя, което се дължи на протеин експерсиран от манипулиран ген. Често срещани са стомашни и нервни разстройства. Кои са основните заблуди свързани с ГМО и ГМХ които привържениците на ГМО за храни на животните и човека искат да ни наложат? 1. "Методите на генетичното инженерство използвани за манипулацията на организми предназначени за храна на животни и хора, са нищо повече от едно естествено продължение на традициооните методи на селекция." Това твърдение разбира се, няма нищо общо с истината. Методите на генното инженерство са сравнително нова технология и от една страна, се прилагат много широко и успешно за решаване на редица молекулярно-биологични въпроси в различни изследователски лаборатории. Това е ползата за науката, най-общо казано. Но от друга страна, тези методи не са и не могат да бъдат "естествено" продължение на традиционните методи на селекция, нито да превъзмогнат ограниченията на традиционните методи, както се опитват да ни убеждават, или по-точно да ни лъжат, поддръжниците на ГМО, предназначени главно за храни и хранителни добавки. Традиционните селекционери не могат да съединят гени от риба с тези на ягоди или гени на царевица с гени взети от бактерии. За съжаление обаче такива "рибо-ягоди" и "бактерио-царевици" са вече на полето. На учените е ясно, че генното инженерство е много различно от традиционната селекция и поради това предствлява огромен риск. В същото време поддръжниците продължават да твърдят, че ГМО не са различни, не са опасни и не изискват специални регулации. Всъщност привържениците на тези ГМО се интересуват само от евентуалните финансови изгоди. Тук ще цитирам казаното преди около 10 години от директора на "Корпоративни комуникации" на химическата компания "Монсанто", също така един от най-крупните производители на ГМ растения: "Монсанто" не трябва да удостоверява безопасноста на ГМ-храните. Нашият интерес е да продаваме." Кратко, ясно и цинично изразяване на позиция. Аз ще добавя, за да продават в техен интерес е и да купуват слуги в страни с неукрепнала демокрация и слаби граждански общества. Сега ще се спра на кратко на принципните разлики съществуващи между селекцията и ГМО или какво привържниците на ГМО не искат да знаете! Обикновено на въпроса: „Що е това ГМО и какви цели се влагат в разработването и внедряването им?”, поддръжниците на ГМО отговарят: „всъщност методите на генния пренос не бива да се разглеждат като нещо отделно от класическата селекция. Можело да се каже дори, че те доизграждат нейните методи и, че няма принципна разлика между традиционната селекция и насилствения пренос на генетична информация. Принципна разлика няма защото и при традиционната селекция когато се кръстосват два индивида, също става пренос на гени”. За съжаление това си е зблуждение, погрешно механистично разглеждане на живата Природа. При традиционната селекция се кръстосват два индивида принадлежащи към един биологичен вид или много близки организми. При нарочния генен пренос се компрометира концепцията за биологичен вид! Това е принципна разлика. „При класическата селекция се прехвърлят голям набор от гени, но като правило покрай полезния ген се прехвърлят и много други, които от гледна точка на човека (за кой човек става дума?) не представляват интерес”, ни поучават „ускорителите на еволюцията”. Само че „полезния ген” разбира се не може да бъде полезен без „многото други”! И след това добавят, „че с методите на генния пренос могат да се добавят полезните гени”. Да приемем, че на пръв поглед това звучи добре и е от ясно по ясно. Така ли е наистина? Не, не е така просто, или да, ама не. При класическата селекция, както и при всички организми с полово размножаване се сливат два хаплоидни генома (имащи по една хромозома от всичките за съответния биологичен вид) които са разбира се съвместими. При изкуствения пренос на гени се извършва принудителен хоризонтален пренос на генетична информация. Това е принципна разлика. При такъв един хоризонтален пренос се добавя генетична информация с доста различна употреба на кодоните (codon usage) и различна честота на срещане на кодоните в рамките на една (чужда) ДНК кодираща последователност (codon bias). Кодоните са последователности от базите изграждащи първичната структура на ДНК в кодиращите и участъци формиращи и четящи се като триплети. Един триплет (кодон) кодира една определена амино-киселина в първичната структура на даден протеин когато генетичната информация е определена да се процесира до такъв (протеин). (Малко е сложно тука обяснението но ще заеме много място едно по просто такова). Това също е принципна разлика. При класическата селекция става обмяна на генетична информация между двама родители при строг генетичен/клетъчен контрол на тази обмяна. При индуцирания пренос на такава информация става насилствено внедряване на ДНК последователсности в един родител, като правило на случайно място в неговия геном. Това е много съществена принципна разлика. При насилствения генен пренос се внедрява информация която при нормални за даден организъм условия защитните му механизми няма да допуснат да се извърши. Това е също много съществена принципна разлика. 2. "ГМО могат да направят храните по-добри, по-хранителни, да имат по-добър вкус." Нищо подобно. Човек трябва да опита лъскав червен домат с вкус на тоалетна хартия или риба без вкус, за да се увери в тази лъжа. 3. "ГМ растенията изискват използване на по-малко хербициди." В действителност повечето ГМ култури са направени да издържат на високи нива на хербициди. Практиката показва, че с такива ГМ растения фермерите използват повече хербициди. Едно изследване в САЩ показа, че фермерите отглеждащи ГМ соя ползват 2, 5 пъти повече хербициди в сравнение с тези прилагащи интегриран плевелен контрол и отглеждащи нормални растения. 4. "ГМО са безвредни за околната среда и здравето на хората." Истината е: никой никога не е провеждал дългосрочни изследвания за безопасност на ГМО, нито има установени правила за безопасност. На практика няма дългосрочни изследвания, които да потвърждават това твърдение. Нещо повече, съвременната наука не може да направи дългосрочни предвиждания за въздействието на ГМО върху здравето на хората и околната среда. Но, лабораторни и полеви експерименти показват, че ГМО могат да бъдат вредни за полезните насекоми, да бъдат вредни за почвите и да трансферират хибридни гени в околната среда, като така генно замърсяват съседни нормални култури. Потенциално могат да бъдат създадени и неконтролируеми плевели. За или против въздействието върху околната среда и човешкото здраве? Това е основният спор между пропоненти и опоненти на интродуцирането на ГМО в околната среда. Тук трябва да се отбележи, че само чрез фокусиране върху научни и технически въпроси голяма част от дебата за ГМО и храните от такива организми пропуска много важна точка: политическите и етични проблеми за разбирането на тази нова технология и нейните ефекти. Поддръжниците на ГМО отричат или омаловажават тези проблеми. Плюс това едно сериозно проучване за влиянието върху околната среда и/или здравето на хората може да продължи/продължава дълги години и/или десетилетия. Съществува опасност от пренос на модифицирани гени от едни към други организми което може да доведе до възникване на нови вируси, до възникване на нови резистентни на антибиотици патогенни микроорганизми, до възникване на резистентни на хербициди плевели. Предвиждането за предизвикване на нови заболявания по хората е доста трудно и несигурно. Проблема е, че това ще се установи със сигурност когато вече е станало късно да се реагира! Когато няма да е възможно предотвратяването на такива заболявания. Това е огромен проблем. С ГМО се създават нови и непознати за организма белтъци които отсъстват в нормалните или немодифицираните организми или растения. Изследвани ли са късните ефекти от използването на ГМО и предвидими ли са те? Не, късните ефекти не са изследвани и немогат лесно и с дори приблизителна сигурност да се предвидят едни такива въздействия. Те ще се констатират когато вече е късно. За съжаление генетичното замърсяване вече е факт. На 23-ти Февруари 2004 година на интернет страницата на Съюза на Загрижените Учени от САЩ (http://www.ucsusa.org/), публикува материал за идентифицирането на генно манипулирана ДНК в традиционни семена. Тестваните семена са от традиционни растения царевица, соя и канола които нямат и не би трябвало да имат ГМ история. 5. "ГМО са необходими за изхранването на растящите популации на страните от развиващите се страни." На практика прилагането на ГМО може да доведе до увеличаване на глада и недохранването. Биотехнологичните компании лакомо преследват така наречената "терминаторна технология". Тази технология прави семената на културите стерилни, което ще направи невъзможно използването им за посев. Повечето фермери по света разчитат на прибраните от техните полета семена за посев. И сега в света има храни в изобилие и богатите страни изхвърлят тонове храни. Защо не ги дарят на гладуващите за които те са толкоова загрижени? Какви са опасностите от въвеждането на генетично модифицирани организми и консумирането на храни получени от тях? I. Фундаментални недостатъци: ГЕННАТА ТЕХНОЛОГИЯ НЕ Е ПРЕЦИЗНА. Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който местото където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Като последствие от това е огромният риск от предизвикване на смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник. (Bergelson, J., Purrington, C.B., 1998. Promiscuity in Transgenic Plants. Nature 3 September 1998, p. 25.) ПОВСЕМЕСТЕН ПРОВАЛ НА СЕЛСКО-СТОПАНСКАТА РЕКОЛТА. Компаниите имат за цел печалба от патентоването на генно модифицирани семена. Растенията от такива семена могат да предизвикат появата на специфични вредители и до поголовно унищожаване на добивите. (Return to Resistance: Breeding crops to reduce pesticide dependency by R.A. Robinson, California, USA: AgAccess. Ottawa, Canada: IDRC Books. 1996) ЗАПЛАХА ЗА ЦЯЛОСТНОТО СНАБДЯВАНЕ С ХРАНИ. Генетично модифицирани семена могат да бъдат лесно пренясяни от насекоми, птици, вятър до съседни места и по-далече. Опрашване на не-модифицирани растения с полен от транс-генни може да доведе до генното им замрсяване. (Emberlin, J., Adams-Groom, B., and Tidmarsh, J., 1999 . A Report on the Dispersal of Maize Pollen. National Pollen Research Unit, University College, Worcester WR2 6 AJ, England., January (1999). (February 23, 2004 Genetically Engineered DNA Found in Traditional Seeds. Study Has Implications for Trade, Organic Agriculture, Human Health. http://www.ucsusa.org/food_and_environmen t/biotechnology/seed_release.html II. Опасности за здравето на хората. ЛИПСА НА ДЪЛГОСРОЧНИ ТЕСТОВЕ ЗА БЕЗОПАСТНОСТ. НОВИ ТОКСИНИ. Генетичното манипулиране може да причини неочаквани мутации, които могат да бъдат причина за високи нива на токсини в генно модифицираните храни. (Inose, T., and Murata, K. 1995. Enhanced accumulation of toxic compound in yeast cells having high glycolytic activity: a case study on the safety of genetically engineered yeast. International Journal of Food Science and Technology, Vol. 30, p. 141) АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ. (Nordlee, J.D., Taylor, S.L., Townsend, J.A., Thomas, L.A. and Bush, , R.K., 1996. Identification of a Brazil nut Allergen in Transgenic Soybeans. New England Journal of Medicine, Vol. 334(11), p. 726.) СИЛНО ПОНИЖЕНИ ХРАНИТЕЛНИ И ВКУСОВИ КАЧЕСТВА. Приятно изглеждащ генетично манипулиран домат може да бъде няколко седмици стар, безвкусен и с пълна липса на хранителна стойност. ВЪЗНИКВАНЕ НА РЕЗИСТЕНТНИ КЪМ АНТИБИОТИЦИ ПАТОГЕННИ БАКТЕРИИ. (New Scientist, January 30, 1999. Can we really stomach GM foods? Gut reaction.) СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ ИЛИ ДОБАВКИ МОГАТ ДА ПРИЧИНЯТ СМЪРТ ПРИ КОНСУМИРАНЕ. (Mayeno, A.N., and Gleich, G.J., 1994. Eosinophilia-myalgia syndrome and tryptophan production: a cautionary tale. TIBTECH, Vol. 12, p. 346.) III. Опасности за околната среда УВЕЛИЧЕНО ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ХЕРБИЦИДИ. (Benbrook, C., 1999. Evidence of the Magnitude and Consequences of the Roundup Ready Soybean Yield Drag from University-Based Varietal Trials in 1998. Benbrook Consulting Services, Sandpoint, Idaho, Ag BioTech InfoNet Technical Paper Number 1, July 13, 1999) ЕКОЛОГИЧНИ ВРЕДИ. (Metz, P. L. J., Jacobsen, E., Nap, J. P., Pereira, A., and Stiekema, W. J., 1997 . The impact on biosafety of the phosphinothricin-tolerance transgene in inter-specific B. rapa x B. napus hybrids and their successive backcrosses. Theoretical and Applied Genetics 95, 442-450.) ГЕННОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЧИСТЕНО. Веднъж генно модифицирани организми внедрени в околната среда или получени от взаимодействие с не-модифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно. Генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо. По инициатива на министерство на околната среда и водите вече са разгледани на първо четене предложените промени в Закона за генно модифицираните организми (ГМО). МОСВ твърди, че Европейската комисия е подала процедура срещу България заради забраните за отглеждане на ГМО в България. Тези твърдения на какво са базирани? Къде са съответните документи? Те могат ли да бъдат видяни и да станат достояние на широката общественост? Не обслужват ли тези промени мултинационалните компании които тровят околната среда? Какви са тука интересите на България? Истината е, че нито ЕК, нито който и да било друг могат да задължът България да допусне отглеждането на ГМ култури на нейна територия! В проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми е меко казано скандално предложението за отмяна на чл. 79 и чл. 80. „Чл. 79. (1) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. (2) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите допълва списъка по ал. 1 със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник". Чл. 80. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях.” (от ЗАКОН ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ В сила от 01.06.2005 г. Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г.) Това на практика ще направи от България територия за експерименти с човешкото здраве и ще нанесе необратими вреди на околната среда и биоразнообразитео в България! От известно време се появи информация по интенет, че Монсанто твърдят, че забраните в закона за ГМО ще бъдат отменени и в България ще се отглеждат ГМО. Не трябва ли съответните институции да проверят истина ли е тази информация? Ако е истина, то кой им позволява да се месят така грубо в работите и делата на България? България, както и целият свят, няма нужда от ГМ селско стопанство. Най-доброто, което трябва да се направи е мораториум върху разпространението на ГМО в България. В това отношение гласът на българското общество е много важен глас, който трябва да се чуе из цяла Европа! Ние имаме прекрасни условия за развитие на екологично селско стопанство и екологичен туризъм. Аз вярвам, че България има отговорно Народно Събрание и отговорно Правителство и, че здравия разум ще надделее и няма да се стигне до отмяна на членове 79 и 80 от Закона за генетично модифицираните организми. Ще си позволя да цитирам мнението на някои световно известни учени за ГМО. Д-р. Ъруин Чаргоф, известен биохимик и често наричан „баща на молекулярната биология”, предупреждава, че технологията на генното инженерство представлява по голяма заплаха за света отколкото ядрената. По този повод той пише в автобиографията си: „ Струва ми се, че науката прекрачи граница която трябваше да остане непремината”. „Не можете да унищожите една новосъздадена форма на живот. Тя ще ви надживее и вас, и децата ви, и внуците ви. Една необратима атака върху биосферата е нещо което предишните поколения не можеха да си представят, и за което много би ми се искало да не нося вина”. Професор Ричард Лейси, микробиолог и лекар, една от много известните фигури в науката за храненето, още през 1995 година остро се изказа срещу въвеждането на генно модифицираните храни (ГМХ) поради „буквално неограничените рискове за здравето на хората което крият”. „Всъщност почти невъзможно е да се измисли опитна постановка, чрез която да се оценят ефектите върху здравето от попадналите в хранителната верига ГМХ, нито пък има каквато и да е обоснована причина от хранителен или обществен характер на тяхното въвеждане”. Професорът по генетика от САЩ Джо Каминс: „Вероятно най голямата опастност от генно манипулираните култури идва от внедряването в тях на модифицирани вируси и вирусни гени. Генетични рекомбинации могат да доведат до възникването на нови, изключително болесттотворни вируси. Изменените вируси биха могли да предизвикат глад чрез унищожаване на реколтата и много сериозни заболявания по хората и животните”.Ще си позволя да цитирам едно мнение на още един от бащите на молекулярната биология, Професор Джеймс Уотсън изказано в началото на 2004 година. Попитан от специалисти на Монсанто какво мисли за генетично изменените организми, той отговори : "Ние не можем да играем ролята на Господ". Ще завърша с една мисъл на Джери Майндър който в статията си "С лице към идващата вълна" пише за ГМО: "Дори за спечелилите големи пари това е все едно да спечелиш на покер на борда на "Титаник". С Уважение, Д-р. Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог 2009-01-10 |
... и от мен!  БИОЛОГЪТ ОТ US УНИВЕРСИТЕТА В БАФАЛО Д-Р ДИДИ БАЕВ |
| И от мене Няма ли начин това писмо да се прочете по време на второто четене? Не зная по колко време имат за изказване депутатите, но достатъчно е да убедим един да го прочете още там, пред всички. |
| ... трагедията е, че на професионални въпроси, поставени от г-н Баев или други негови колеги се отговаря с политически аргументи и фразеология като последното убежище на овластения тарикат е до болка познатото ни клише - "ами така искат от ЕС". |
| >>><<< Нали някои искаха да им се обясни просто и ясно, като за народен пръдставител. Промиването на мозъци от монсаните (нарицателно) е по-силно от всякакви политически промивки, защото е рефлекс закрепен с пачка. |
| Не четете дискусията , бре.. Писмото на д-р Баев го пуснах на 29.01. - стр.40 Макар да не сме клон на Дружеството за разпространение на научните знания "Георги Кирков", предлагам на Тома Неверни (странно е, че точно той, уж невЕрващ, повЕрва на бандитите!) и другите лаици-аджамии да прочетат писмото на д-р Баев, в който ще намерят, ако могат да четат, достатъчно светлина по темата. Натиснете тук Запомнете: Веднъж внедрените в околната среда ГМО или получените от взаимодействие с тях не-модифицирани организми, не могат да бъдат изведени обратно. Генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо. Освен това мнението на д-р Баев бе включено в материала на Галя Щърбева по НОВА. Редактирано от - Doctora на 31/1/2010 г/ 23:19:35 |
Поздравления за г-на Д.Баев!  Наш Слънчо обаче го е казал най-точно:Промиването на мозъци от монсаните...е по-силно от всякакви политически промивки, защото е рефлекс закрепен с пачка. И тъй като това вече е трета Тема по въпроса за ГМО, и мат'ряла обемно нарастна, така и не мога да си спомня кой от уважаемите съфорумни другарчета изказа една знаменитата мисла относно 15-те експерт-професори(цитирам по памет): - "Ако Монсанто рече да субсидира 60-тина професора в БГ, они ше си скъсат задниците от зор, но ще ни докажат най-нАучно, и ще ни убедят убедително че от утре Раундъп тряба го пиеме като сутришен чай!" |
| Ами и аз да се повторя тогава - ако държавите се напънат да си финанйсират научните изследвания, ще имат и те 60 учени, които да им кажат обективно кое как е. Ама не - трябвало всичката наука, разбийш ли, да се финансира от фирми. |
| Малей. "ГМО могат да направят храните по-добри, по-хранителни, да имат по-добър вкус." Нищо подобно. Човек трябва да опита лъскав червен домат с вкус на тоалетна хартия или риба без вкус, за да се увери в тази лъжа. Този човек не е добре.  |
| Отделни бисери съм коментирал, без да знам че са част от цяло интервю. ГЕННОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЧИСТЕНО. Веднъж генно модифицирани организми внедрени в околната среда или получени от взаимодействие с не-модифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно. Генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо. Това в вярно само в хипотетичния случай на специално създадени за целта ГЕО на определени диви растения. Ние обаче говорим за културни растения. Много култури имат десетки или стотици сортове. Много често се оказва че няколко сорта са посяти близо един до друг. Какво става тогава? Ами получават се хибридни потомства разбира се. Затова често засяването на нивата със семена от предишната години води до реколта с нежелани качества и/или намаление на добива. И какво става в такъв случай? Да не би сортовете безвъзвратно да изчезват? Не разбира се- хибридизацията е добре известен ефект- на фермерите и на агоробизнеса като цяло. Като се случи такова нещо, фермерът просто си купува нови семена от желания от него сорт. Мисля няма нужда да уточнявам че става дума за добре известен проблем който има решение и то отдавна, много преди изобщо получаването на ГЕО да е било възможно. Разбира се, хибридизацията с някои от културите получени по геноноинженерен път би била по-нежелана от тази между два много различни "нормални" сорта. Затова са тия буферни зони. Според мен е по-добре вместо зони да се въведе стандарт за ГЕО носещи чужди гени- има начини хибридното им потомство да бъде стерилно. Редактирано от - Oraсle на 01/2/2010 г/ 11:27:59 |
НОВИ ТОКСИНИ. Генетичното манипулиране може да причини неочаквани мутации, които могат да бъдат причина за високи нива на токсини в генно модифицираните храни. (Inose, T., and Murata, K. 1995. Enhanced accumulation of toxic compound in yeast cells having high glycolytic activity: a case study on the safety of genetically engineered yeast. International Journal of Food Science and Technology, Vol. 30, p. 141) В цитираната статия става дума не за растения, а за хлебна мая, и то модифицирана да гори по-бързо глюкоза. Няма абсолютно нищо чудно че в резултат се натрупват токсини. ________________________ СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ ИЛИ ДОБАВКИ МОГАТ ДА ПРИЧИНЯТ СМЪРТ ПРИ КОНСУМИРАНЕ. (Mayeno, A.N., and Gleich, G.J., 1994. Eosinophilia-myalgia syndrome and tryptophan production: a cautionary tale. TIBTECH, Vol. 12, p. 346.) Много хубаво, ама в цитираната статия става дума за некачествена хранителна добавка- триптофан, съдържаща токсини. Никъде в статията не става дума че токсичността на продукта са дължи на изпозвани ГЕО. Напротив, в статията пише че причината е слаб контрол на качеството на продукта: However, EMS resulted from tryptophan which, by comparison, was carefully manufactured; nonetheless, the manufacturing process underwent significant changes over time. How might a manufacturer guard against the possibility that a product could cause EMS or a related disease? First, insistence on chemical purity is important; the L-tryptophan causing EMS contained >60 trace contaminants, some at concentrations of several hundred parts per million. Second, following manufacturing changes in a product intended for human consumption, the product should be tested in animals in an appropriate bridging study, i.e. a study previously demonstrated to produce definitive toxicological endpoints. Редактирано от - Oraсle на 01/2/2010 г/ 09:39:30 |
СИЛНО ПОНИЖЕНИ ХРАНИТЕЛНИ И ВКУСОВИ КАЧЕСТВА. Приятно изглеждащ генетично манипулиран домат може да бъде няколко седмици стар, безвкусен и с пълна липса на хранителна стойност. Това е напълно вярно. Това което Д. Баев спестява е че има домати с абсолютно същите качества, от сортове които са получени по напълно "естествен" начин. Холандските сортове домати са резултат от селекция, а не от генно инженерство. Въпреки това има холандски домати които точно отговарят на горното описание. Важно е да се отбележи че ГЕО неразвалящите се домати не съдържат чужди гени. Просто един от гените произвеждащ растителен сигнал им е изключен. Баев споменавава нещо и за липса на хранителна стойност, но разбира се пак пропуска че това най-често се дължи на отглеждането на доматената реколта без слънце, а не толкова на конкретния сорт. Редактирано от - Oraсle на 01/2/2010 г/ 09:17:51 |
Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който местото където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Като последствие от това е огромният риск от предизвикване на смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник. (Bergelson, J., Purrington, C.B., 1998. Promiscuity in Transgenic Plants. Nature 3 September 1998, p. 25.) Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото където ще попадне чуждият ген може да се контролира. Разбира се има и технологии при които интегрирането в генома става на повече или по-малко произволно място. Но дори и използването на такива технологии не е проблем, понеже след това може да се тества къде точно в генома на гостоприемника е интегриран чуждият ген и да се подбере подходящ клон. Цитираната статия пак няма нищо общо с горното (невярно) твърдение: The ecological risks of genetically modified crops are of greatest concern when there are no inherent barriers to the spread of transgenes through sexual reproduction. This is most likely when transgenes can spread to weedy species through hybridization, or when the crop species itself exists in weedy forms1. If the potential recipient of a transgene is a highly selfing species, such as Arabidopsis thaliana, this risk is often considered negligible2. Here, however, we report results of a field experiment in which transgenic A. thaliana showed a dramatically increased ability to donate pollen to nearby wild-type mothers compared with A. thaliana mutants expressing the same mutant allele as the transgenic plants. Редактирано от - Oraсle на 01/2/2010 г/ 10:49:49 |
| Благодаря! Би ли продължил, когато имаш време? Може ли по-късно (всички работим) да ти задам уточняващи въпроси? И бих искала да разбера твоята оценка на риска, но като се поосвободя (понеделник e) ще попитам в какви случаи конкретно и при какви условия също. |
| Уважаемий Oraсle, аналитичните ви упражнения върху текста на Д.Баев, доказват че минимум сте използували микроскоп, и/или...лупата на Ш.Холмс. А след като си направих труда да прегледам пунктоално вашите разсъждения, цитати и умозаключения, забелязах че подозрително стриктно сте спазвали и препинателните знаци(90% от Форумците не го правят, и то не че са неграмотни), явно с цел да не ви захапе Геновева. Извод - вие сте или един от 60-те професори, или поне техен младши науч.сътрудник. Ерго, при вас т.нар. "Конфликт на интереси"=>80% |