Отиди на страница:
Виж, ДИ е казал доста неща в малък текст. И пак е предизвикал дискусия. Генек, къде виждаш тук 'дискусия' ? Всеки си каканиже нещо свое - кой за филми, кой за автомобили, кой за евреи или за сътрудници на ДЮС в БАН ... *** Редактирано от - sybil на 10/2/2010 г/ 12:12:17 |
Боби, стандартната весочина за бомбопускане на В-17 "Flying Fortress" е била 28000 - 30000 ft или 8700 - 9150 метра. Тая бомба трябва да е падала под ъгъл 40-45 градуса. Много криви ще да са били тия американски бомби бе!  То ако беше тъй, бомбата в Хирошима щеше да избухне не над Т-образния мост, ами в съседното село, за майтап на банзаите. А пък то хич не им е било до майтап... |
След като прочетох "Груви" си казах, че това е едно от най-добрите неща, които съм чел Ауеуе ... И още ли споделяш това си мнение? Льошо, ако е така ... "Груви" е типичен соц-предговор (ах, колко мразех тези предговори, които трябваше да обяснят на тъпия читател какво трябва да разбере от четивото), претенциозен и малко казващ като повечето текстове на ДИ. Достатъчно е да си припомним, че в него той ни убеждаваше, че Пърсиг пледира в книгата си за революция, отстраняваща не последствията, а причините. Причините, Димитри, са над 6 милиарда към днешна дата. За утре - не зная. |
| А да - и по въпроса за музиката по време на война. Нашите полкови оркестри да не би са свирили марша на еничарите, докато нашите деди са прегазвали одринските редути? Свирили са "Шуми Марица" ако се не лъжа. Българските пехотинци да не би да са викали "Ойлелям-селям"? Май "Ура" и "Напред, на нож" са викали. Тя, военната музика се изпълнява заради своите си войници, не заради противника. Досега май няма случай някой враг да е побягнал заради военната музика. |
| При всичкото ми уважение към автора дължа да поясня някои неща. Пространството над Лозенец и под ловния парк и зоопарка, пресечено от Симеоновско шосе и далекопровода (апропо, просеката там е правена за Рилския водопровод), е било заето от най-големите погреби в София и околността. Вероятно те са били „Малка цел за разтоварване навръщане” след бомбардировките на Румънските петролни рафинерии. Самолетите са били предимно В-17 “Flying Fortress”, летяли са от базите си в Италия ниско по поречието на Струма и над София към Плоещ и обратно. По сведения на очевидци бомбардировката на погребите е била към края на деня, загинали са около 300 души, военни и цивилни, предимно от охраната и персонала. Последвалия пожар и взривовете на боеприпасите са продължили с дни, и никой не е смял да припари наоколо. До сега гората там е опазена непокътната, тъй като никой не е смял да строи – където и да копнеш, бомба излиза. До неотдавна там все още се срещаха метални части по повърхността. Та поради това тези събития някак си не ми се връзват с човечността. |
Е чак пък да са ужасяващи последствията. Oт другата страна немски войници са полудели и побелели на Зееловските височини,където са избили по няколко батальона от войската ма унтерофицер Жукав. Излезли от бункерите с чисто бели коси. |
Анжел Вагенщайн каза, че Амос Оз не вярва в Бог, но вярва в нещо повече - в доброто и човещината. Така де, Бог си е отсЕкъде символ на злото. Хуманисти нам са потребни, хуманисти ... * Впрочем - Амос Оз уточни ли, Димитри, точно какъв вид ционист е и дали случайно не е привърженик на "плана Уганда"? |
Ипполит Матвеевич поглядел на Карраваджо сверху вниз. Его рост доходил до ста восьмидесяти пяти сантиметров, и с такой высоты ему легко и удобно было относиться к Карраваджо с некоторым пренебрежением. Редактирано от - Предводител на команчите на 10/2/2010 г/ 11:48:22 |
Ипполит Матвеевич не любил Карраваджо. Карраваджо был глупый, и его преклонный возраст не позволял надеяться на то, что он когда-нибудь поумнеет. Редактирано от - Предводител на команчите на 10/2/2010 г/ 11:51:24 |
Човек и добре да пише - остарява.... Човек и добре да чете - затъпява.... Човек и добре да затъпее – пак се напъва да хитрее... |
| Към оплювко-поплювковците. Човекът е живял интересно. А вие не сте. И може да разкаже много интересни работи. А вие не можете. Нормално е, разбира се, да се повтаря, но и в това той пак си е същият, следователно - интересен. А вие и това не можете. То не е проста работа. В смисъл, че, дори и когато пак плюете, сте си пак същите повтарящи се нули, каквито сте си били винаги. Защото от плюнките не можете да направите насип, върху който да се издигнете и да съпоставите ужким пак същото нещо, но с друго и по друг начин. А авторът - с това, което е преживял и написал досега - може. И още как. При майсторите това се нарича вариации върху темата. И при добрите майстори вариациите винаги са добри. Затова - повече не плюйте толкова нагоре – когато не можете да достигнете целта, какъвто е случаят, то пада обратно върху вас. Избършете се и се замислете. Изберете си друга цел. Тази не е по силите ви. Редактирано от - ламбен на 10/2/2010 г/ 12:19:44 |