
| Обичам да посядам в това снобарско сепаре на форума. Не ме интересува ДИ дали е семит или антисимиД , въпреки, никога не пропуска да спомене евреите във всяка тема... Просто за една цигара време все нещо научавам от коментарите... |
И вообще, разве возможно так напиваться на рубль? Как тебе сказать!? В мировой литературе этот вопрос остался откритым ... Редактирано от - Предводител на команчите на 10/2/2010 г/ 12:07:32 |
Oт другата страна немски войници са полудели и побелели на Зееловските височини, където са избили по няколко батальона от войската ма унтерофицер Жукав. Излезли от бункерите с чисто бели коси. Слабички им са били нервите на рицарите на зоненкинда. Пък и се пропуска, като са излезли от бункерите кой ги е чакал отвън. Иначе полуделите по време на бойни действие са неизменим "колорит" на войната, който идва да ни напомни колко ужасно нещо е всъщност тя. По апокрифни източници, руснаците дълги години след войната съхранявали надлежно германски пленници с "танкострах", за научни цели. Някои от тях били с кататония, от която не били излизали от момента на пленяването им, други пък се нааквали като им викнеш на немски "Руските танкове пробиха!". Война, батка - квинтесенцията на човешкият гений, посветен на убиването на себеподобни. Интересното е по-скоро, как общественото съзнание (с подкрепата на национално-отговорната пропаганда, разбира се) успява да обвие горчиво-гнойния хап на убиването на себеподобни със захаросано-романтичната глазура на патриотизъм, цивилизационни ценности и прочия. Така че само след едно-две поколения на народите пак да им се играе на война. |
Човекът е живял интересно. А вие не сте. И може да разкаже много интересни работи. А вие не можете. Ламбене ... Интересното за едни не е интересно за други. Няма да си обсъждаме животите тук. Искрено се надявам да не четеш ДИ, за да разнообразиш скучния си живот. Все си мисля, че твоят не е по-скучен от неговия. Замисли се и ще видиш това. Аз лично съм се сблъсквал с животи, пред които този на ДИ е дива скука, ако и да е видял нам-си колко места и хора, а моите "герои" да са виждали Черно море, например, само "по телевизора". А пък бат' Моньо от Чарган ако седне да ти разправя разни неща, ще го слушаш със седмици... Само дето бат' Моньо не е толкова засукано-загадъчен. |
..Обичам да посядам в това снобарско сепаре на форума.. Цъ! Тук пишат от Лев Толстой нагоре. С унтерпришибеевски нашивки. Как да се изпусне катаседмичното взаимно изскубване на бакенбардите? |
| На тея им побелели косите, на онея им се разхлабило червото, 20% само стреляли, пък 3-4% сал улучвали и т.н. Интересно! Сигурно е и вярно! Ма все си мисля, че толко десетки милиони жертви само по бойните полета през 20ти век не ще да са се случили посредством схванатите пръсти връз спусъка на тоя и оня! Чини ми се дето на на 1 със схванати на спусъка пръсти ще да е имало доста повече с несхванати, всъщност твърде подвижни пръсти. А и явно доста са поуцелвали! Тея 100 и кусур хиляди жертви у Дрезеден не ще да са от бомби по парковете! |
| "Човекът е живял интересно. А вие не сте. И може да разкаже много интересни работи. А вие не можете." Ламбене (на дядо си Светльо), я ако земем да ти разказвам спомени, Сибил ке напише целата морзена азбука неколко пати. |
| А сещате ли се за Ташун Косапа - той беше нещо като Санчо Панса за Винету. И беше команч. Запомнил съм как го дразнеха с това - команчите имали криви крака и .... Още нещо имаше, от вида на зелени зъби. |
| Мощно включване на Ламбен (тоя ник ще да е от ламба - наследника на свеща и предходника на крушката Тури ни на место сите критикари и оплювачи! Хвала! Глей ся, Ламбен, Димитри си е име и институция и това му е признато и не само тук, в тоя форум! Ма ся като му издиша тойзи материал, пък и други напоследъка, като се повтаря и като е безидеен на моменти ний ся кво да правим - да седим вторачени в миналото му величие и да зеем страхопочитателно ли? Когато е както требе похвалите не закъсняват, ма като не е наред си има и критики! Ти ся кво - искаш само правата партийна линия ли да спазваме, без оглед обстоятелствата? Некритикуеми писания бяха едни дето ги бяха писали другарете Ленин и Сталин. И беа некритикуми до един момент! Недей тъй! По-спокойно! |
товарищМаузер, моите уважения! Малък конкретен въпрос към знатоците: как така при бомбардировките на София улучвали еврейската махала в центъра, а Двореца и Министерството на войната все оставали малко встрани! ![]() |
| "А има една особена категория форумци, които страдат от раздвоение и разтроение на личността – пишат с няколко различни ника едновременно, като понякога кажи-речи стигат до полемика сами със себе си." цитат от Иван Бакалов |
| Спомени, полуспомени, измислени спомени... за истини, за полуистини, за заблуди. Спомени отминали, спомени забравени, спомени премълчани... за сравнение, за успокоение, за впечатление. Спомени за самоизтъкване, спомени за самовглъбяване, спомени за самозабравяне... Лошо е като останат само спомени. |
| The Fool on the Hill Аз не съм голям разбирач, но при този начин на бомбардиране е почти невъзможно да се улучи отделна цел. Затова се бомбардира целият град. От военна гледна точка ползата от това е нулева(даже отрицателна). Обаче военните се подчиняват на политиците, а те имат друга гледна точка. |
| The fool on the hill: По въпросо за еврейската махала - това не го знаех, обаче ако е така е интересно наистина защо. Възможно обяснение за мене е в доктрината за водене на въздушна война, съгласно която е планирана операция "Пойнт бланк". Според тая доктрина (дело на сър Артър "Бомбения" Харис и доразвита после от ген. Къртис Лемей) основна цел на бомбардировките са работническите квартали. Причините са доста рационални: голяма гъстота на застрояване, строителство с горими материали и най-важното - много хора на едно място. При това хората които работят във фабриките и имат нужда от покрив и прехрана. Идеята е била че най-разрушително върху духа на населението влияе загубата на собствения им дом. Тази тактика проработва със сигурност поне веднъж - през 1945 г., след операция "Молитвен дом" (бомбардировка със запалителни бомби над Токио при която загиват над 200 000 цивилни), бомбардировачите на ген. Лемей пускат над няколко града в Япония листовки с послание (на японски, не на английски) издържано в смисъл: "айде честито, утре пак". Милиони японци - близо 20% от работната сила в Япония се юрва към провинцията и покрайнините при което се получава такъв хаос че почти цялата индустрия на Япония спира кажи-речи за седмица. А иначе за зданието на Дирекцията на полицията - как да е било незасегнато, нали именно при една бомбардировка, другаря Янко успява да избяга от лапите на Гешев ![]() |
как така при бомбардировките на София улучвали еврейската махала в центъра, а Двореца и Министерството на войната все оставали малко встрани! Е чак пък толкова ... Еврейската махала на София е (грубо) между днешните Опълченска, Сливница, Александър Стамболийски (и малко по на юг докъм гара Сердика, т. е. дн. Зона Б-5) и пазара "Димитър Петков", т. е. общо-взето, квартал Ючбунар с център църквата Св. Никола. Ето за ориентация: Карта на София от 1908 г. А ето и снимка на една от бомбардировките на София, направена от бомбардиращите: Снимка от борда на американски бомбардировач. На тази снимка "горе" е изток, най-долу вляво е Централна гара, ясно се вижда интензивното изсипване на бомби над "Александър Невски" и района на запад от него, т. е. идеалният център на града. Редактирано от - Предводител на команчите на 10/2/2010 г/ 13:02:59 |
| "нали именно при една бомбардировка, другаря Янко успява да избяга от лапите на Гешев" Бахти и американците! Една бомба не могат да фърлат като хората! |
| Задводителю на някои пуберски работи, Аз съм ... и така нататък. Като първи ход на пледоария, това също е добре известно. Е2–Е4. После всичко е изначално ясно, като във всяка пуберска работа – от Искъро по-дълбоко нема. Да, ама има. Винаги има, независимо от Искъро. И не е зле да си плувал на много места. На колкото повече, толкова по-добре. Нали така? И после – защо да критикуваме хората, че се били повтаряли, това си е човешко отвсякъде. Ти, например, без да искаш също се повтаряш и това, което казваш, много пъти сме го чували. Нищо лошо, разбира се. Освен, че ... освен от грешките си, ние трябва да се учим и от ... повторенията си. Когато се повтаряме – ние или другите – трябва да сме винаги с нещо различни. При автора е така. Тези неща се наричат вариации върху тема. Едно и също нещо се съпоставя и се примесва с други, всеки път различни, работи. Ако си майстор от ранга на автора – става винаги интересно. А, ако не си даваш сметка за това, казваш, като в оня виц – да, ама аз знам за един друг, дето така бил натаковал една коза, че й изправил рогите – а този автор или изпълнител не е същият. И като се повториш няколко пъти, а някои го правят често, другите са в правото си да ти кажат – айде стига с тая коза, бе! Редактирано от - ламбен на 10/2/2010 г/ 13:05:20 |