Глупостта на освободителното ни движение е била пълна... Главното е било кражбата от турци и чорбаджии... "Революционерите ни" са имали някаква "бегла" представа от политика и това е Варкаш, Бонго. Мисълта ти изпреварва фактите с едно 65-110 години |
Авторът слага коня пред каруцата. Проблемите на бълг. политика, проблемите на бълг. интелигенция, в т.ч. партизанщината, зето-шуро-баджанакизмът, деструктивната алчност на властниците и самоизяждането (т.е. завистта) идват от бедността, липсата на перспективи и на цивилизована устроеност. Ролята на държавата за развитието и растежа в страни като България (и Япония, Корея, Тайван, Сингапур, Китай, Малайзия) е решаваща, у нас обикновено неглижирана на практика, а сега - под "дясното" правителство на тулумбаджият от Правешкия клан - и отричана на теория. Какви "благини на свободата" след Освобождението в един силно стеснен пазар - лишен вече от османските пазари, занаятчийският сектор затиснат от евтиния внос на манифактура от запад, дребно земеделие - по-неефективно и от влашкото едро чокойско дори при явното превъзходство на бълг. селянин пред влашкия като работар, земеделец и стопанин. Същото и след десети ноември. Пак с моя краеведски опит - да сравним само румънските инвестиции в морска транспортна инфраструктура и в активното привличането на големи индустрални инвеститори, при всичките предимства на България в останалото. Румъния до 1989 г. беше "Етиопия на Европа" и т.н. И сега е във финанов колапс. Но вижте на Уикимапия или Гугъл Earth размерите на пристанище Констанца и ги сравнете с нашите. В 1878 г. Кюстенджа била село с 80 къщи (повечето български) без пристанище - то и няма естествено пристанище, няма и залив. Варна винаги е била главното пристанище на зап. бряг на Черно море за износ на местни стоки - от петото хилядолетие пр.н.е. до края на 19 в., т.е. до началото на новобълг. държава. Че Варненските езера са и най-доброто естествено пристанище в региона е било ясно (ако не броим в по-старо време, че бреговата ивица се мени често) поне още по време на Кримската война (1853 г.), когато англ. военни инженери направили първия план за модерен порт. |
Лянча, много хора сравняват и приравняват освободителното ни движение с ВМРО, което е груба грешка. ВМРО вече са били обучени от освободените страни, добре въоръжавани и се намесват в международната терористична дейност; не са се осланяли на никого - "цицали" са от много места; не са признавали власт, ама никоя - приличали са на анархисти... Докато освободитлното ни движение е било "на ясла" на империите и е било доста по-хрисимо... |
Божкее, тоя Фичо няма умора!! И за размножителния период на скакалците да се говори, той пак го извърта към Варна и "огромната" й роля за България. Фичо, казвал съм го много пъти. До Освобождението Варна и околностите й изобщо не са имали български етнически харктер. Няма нито един значим деец на революционното движение, който да е родом от Варна. Тя не е включена в границите на Българската екзархия, както и 20 села северно от нея. |
Левски: мерил си е силите и ръста според Отоманската империя; много, много не е давал да му се качват на главата; могъл е добре да стреля и е държал героично сабя, но не я е ползвал; много е обичал да се снима; да се облича в бели дрехи; не е обичал да го хвалят, троскал се е, обичал е да се налага на другите; бил е много проклет и отмъстителен; обичал е да налита да се бие с другарите си; бил е проблемен към другите; бил е необщителен, свивал е устни и е мълчал; имал се е за правдив и коректен; обичал е да се хвали в писанията си; бил е духовно лице и е обичал да се прави на "мирянин", но е избухвал често; бил е добър организатор Бонго, махнал съм доказано неверните неща. Кавичките, за краткост. Неточностите като "жертва Господня" и "клепал". Иначе - да! |
Националреволюционното ни движение (вкл. църковното) било необходимо за изграждането на политически елит, идеология и национална свяст и митология, и практически - за предизвикване на международна криза и Освобождението, а после и на Съединението, и липсата на такова движение в югозапада още в 1876 г. предопредели до известна степен и загубата на Македония. Априлското въстание в Средногорието и Родопите предопредели донякъде и упадъка им след Освобождението. Според мене най-перспективното течение в бълг. рев. движение било дуалистичното, мемоара на Иван Касабов. Но в османския девлет още нямало мегдан за такова политинженерство. Вредата от Илинденско-Преображенското въстание (въпреки героизма и значението му за националната свяст) за каузата на Бълг. екзархия е голяма и също допринесе за загубата на тези територии. Освобождението в 1878 г. и Съединението в 1885 г. станали навреме или дори по-скоро станали в последния момент преди изпущането на влака, както вървели нещата. Трети март или 18 февруари винаги ще бъдат голям български празник на Освобождението и на идеята за целокупна България - която сега в ЕС е = каузата на правата на българите в Македония, Албания и Косово, северна Гърция, Сърбия, Турция, Румъния и Молдова - и за икономическите ни и човешки връзки с тези земи. Но Трети март не е подходящ за национален празник. 24 май е най-подходящ за национален празник. Много пъти съм го мотивирал вече, ще повторя: Трети март е и празник на храбростта и войната, има враг и деление на русофили и русофоби, българи и бълг. турци, родници и безродници, камуняки и седераси, републиканци и монархисти, има горчивина за непостигнатото обединение и националните катастрофи, неприязън към велики сили, към сърби, гърци, румънци и македонци, - а и времето е зимно и лошо. 24 май е мирен празник на просветата и на децата, с вечен детски парад и обичан народен химн, ден, който ни обединява като нация, и ни свързва с Русия, Македония, Гърция, Рим и католиците, Европа (патрони на обединена Европа), славянските, "кирилските" (и бившите кирилски) страни, чества се най-големият ни принос в световната цивилизация - кирилицата и старобълг. книжовен език, най-важното свидетелство за международното влияние на България в историята й, и времето е лятно и хубаво. Редактирано от - Чичо Фичо на 02/3/2010 г/ 18:12:45 |
Не се самооплювайте и самобичувайте! Направете си труда да намерите и прочетете "История на Балканите"от Жорж Кастелан, превод от френски, издадена в Пловдив 2002 г. Всички балкански народи сме един дол дренки. Все пак, ако някой трябва да се посочи като най- кадърен, това сме българите. |
Стоянчо, Въпросът за Варна в бълг. Възраждане сме го изяснявали подробно в тема Варна. Първото бълг. у-ще и църква се открили в 1860 г., пръв служил на български свещ. Констатин Дъновски, бащата на Петър Дънов. Тъстът на Дъновски, чорбаджи Атанас Георгиев Хадърчалият, основал няколко бълг. училища в околията още в 1850-те години. Варна имала псевдоним от БРЦК като другите бълг. градове и Левски свикал агитационна сбирка в града във фабриката на Никола Провадалиев. За разлика от почти чисто етнически българските балканско-средногорски центрове на Априлското въстание, Североизтокът бил жестоко разорен и обезбългарен по време на руско-турските войни, особено от 1774 до 1854 г. Край Варна инало големи баталии, при Козлуджа (Суворово) 1774, Ески Арнауткьой (Староселец, Провадийско) 1828, две обасади на Варна с превземането й от Русия, в 1828 г. за две години. От 1770-те и особено в 1810-те, 1820-те и дори в 1830-те стотици хиляди българи от региона се преселили в Нова Русия. Българите фактически напуснали града в 1830 г. и се появили пак като работници за строежа на новата турска крепост (сред набираните работници в Търново се развила Велчовата завера). След Кримската война се побългарил повторно и хинтерландът на града предимно с колонисти от Балкана. Новата бълг. махала (Йени махле) получила ферман от султан Абдул Азис в началото на 60-те години. В 1876 г. българите вече били 25%, 6 хил., колкото и турците. В началото на 1870-те години вече имало тежки търговци българи, които постепенно изтръгнали от ръцете на гърците (по-точно гръкоманите) едрата житна търговия, и следващото десетилетие със свои средства построили (1881-86) най-голямата църква у нас до Ал. Невски (1912) и най-голямото училище на Балканите (Девическата г-я, 1882). Градът станал основен център на антифанариотската "агитация" и магнит на тракийското и добруджанско/бесарабско бълг. преселение (също и на македонското в много по-малка степен). Център и на селското движение и БЗНС. Липсата на разбиране за важността на морската търговия и стопанство в новата бълг. държава и загубата на стопанския й хинтерланд южна Добруджа в 1913-16 и 1919-40 г. (да не говорим за загубата на северна Добруджа в 1878 г.) нанесоха големи поразии на Варна. В крайна сметка повече поразии, отколкото ползи, донесе и соца. Но след десети ноември определено няма по-антиморски и антиварненски режим от сегашния. |
ВМРО вече са били обучени от освободените страни, добре въоръжавани и се намесват в международната терористична дейност; не са се осланяли на никого - "цицали" са от много места; не са признавали власт, ама никоя - приличали са на анархисти Затова ти обръщам внимание, че смесваш времената "Вече" не е "още" и никак не е "ще". Но съм съгласен с 2/3 от изводите ти. |
24 май - национален празник на България, който се чества и в други страни, например и от хърватите в Ню Йорк, чийто храм е също "Св. св. Кирил и Методий" (10 авеню и 41 ул.) - ядат и пият, и в Словакия, Чехия (гробът на Методий в манастира Велехрад, гр. Ухерске Храдище в окръг Злин, Моравия), Русия (всяка година честване в различни градове) |
дъртреалист 02.3.2010 г. 13:53:43 Ние какво знаем за развитията в най-големия български град по него време - Цариград? Нищо. Просто не ни се казваше. Стига ГЛУПОСТИ! Прочех коментарите до тук някоде, и твоите глупости водят с много пред всички! Цариград е бил най-големия град. В Цариград е имало И българи. Около 5%, в най-добрия случай 10%. Но това не го прави български град. |
не е означавало , че българите са искали да заменят султана с руски цар... нито пък еволюционият път е означавал "ой-лелям-селям". Бени, никой не се е натискал да ни освобождава, освен руснаците. Така че опции като "Гриитингс, дъ мост бенефишънт уан" или "Гутен таг хер освободител" просто ги е нямало. По въпроса за еволюционния път - може и да не е означавал "ой-лелям-селям ефенди", но със сигурност в него е присъствала думичката "ефенди" и клатенето на фес. Как може да свърши прекаленото дългото клатене на фес - ми питай арменците. |
Абе отде тръгна тая нова мода на плюене по Левски? Отскоро я забелязах. Беше време, когато привържениците на царя (монархистите) и НДСВ (имаше някога такава партия) го плюеха че бил републиканец, родниците (бъдещите атакаджии и следовници на новия Левски) го плюеха, че искал всекиму своето и за турци, цигани и евреи. Ние, антицаристите и прозападниците (за правата на човека, против "възродителния" процес) защитавахме Левски като най-голям наш възрожденски политик, създател на виждането за нова България, под което и ние се подписваме, показвахме превъзходството му над негови аналози като (българите) Никола Пашич или Ататюрк. Сега нови открития - бил лош човек, с голямо его - амчи кой човек с малко его става политик, бе другари? Колкото е противно плюенето по Левски, толкова е противно и бездумното лизане от типа "поклон, Апостоле" на 19 февруари. |
След освобождението започва една голяма надпревара кой е направил по-по-най за освобождението. Освободителното ни движение наистина е било "почти бутафорно". Друго нещо са опълченците - видели от руската редовна армия как се воюва и действа - опълченците са направили много повече от революционерите; още повече, че беден оцелял революционер май е нямало, докато опълченците не са получили нищо от дейността си... Кой от революционерите е бил беден след освобождението - Стамболов ли, капитан Петко Воевода ли... |
Фичо, тая стара уйдурма с 24 май национален празник не върви. За национален празник требе да има точно определена дата в историята на съответната държава, на която дата е станало нещо фундаментално! За предпочитане и почти задължително е датата да е свързана с оръжие, кръв, революция и т.н което да подхранва чувството на народа за значимост, смелост и саможертва. Национален празник за "пеещи азбукарчета" е доста комично. Какво показва световния опит. Или ден на независимостта или революция или въстание. Ингилизите и КНДР кат по шик използват рождения ден на монарха си |
Дърт реалист може би има предвид дуалистичния мемоар. В Цариград не е имало разбиране по въпроса. Идеята била да се създаде дуалистична мохархия по образец на Австро-Унгария (1867), като султанът се венчее и за бълг. цар в Търново. Може да има предвид и създаването на Дунавския вилает в 1864 г. с цяла днешна Дунавска България плюс цяла северна Добруджа до Тулча и Тимошко и Моравско до Ниш. Валията Митхат паша пуснал двете първи жп линии у нас, Черна вода - Кюстенджа и Русе - Варна (по която тръгнал Ориент експрес), водопровода в Русе, създал Образцов чифлик край Русе и конезавода Кабиюк край Шумен, които и досега съществуват. Цариград преди 1878 бил наистина най-големият бълг. град по брой на бълг. население, тяхното политическо влияние, издавани вестници и др. салтанати, а също и средище на бълг. екзархия. Други големи бълг. градове били Букурещ, Браила, Галац и Одеса. М/у другото ролята на държавата била голяма и в османския девлет. Най-големите бълг. търговци били доставчиците на държавата и/или откупвачите на данъци. Фабриката на Добри Желязков в Сливен била всъщност държавна фабрика, доставчик за войската, той бил чиновник, неин създател и пръв директор. |
Чарли Дарвин се опитва да ви каже, че за да се определи един град за "български" требе поне 51 % от живеещите в него да са българи. Цариград не е български град. Може да се каже, че е град където живее най-голямата българска общност по-голяма от населението на всеки един български град |
дъртреалист 02.3.2010 г. 14:59:32 Все ми се иска Трети март да не е помен за Руско-турската война, а повод да се почете българската държавност, но откак се помня все слушаме славослов за Русия. Но за България тя ОТ ТОГАЗ е все чуждо тяло. И не се маха. Русия е толкова чуждо тяло за България, колкото Щатите за Англия. И днес, макар и в ЕС, англичаните де факто, като политика, интереси, единодействие, са по-близки със Щатите, отколкото с ЕС. Идентичност, к'во да правиш.... |
Трети март е и празник на храбростта и войната, има враг и деление Затова, струва ми се, го празнуваме. На Трети март България се разделя с едно жизненоважно нещо и придобива едно ново. Оставя в миналото самобитния си... индивидуалистичен, по-"новому", порив за обединяване и независимост. Всъщност, той е убит още на Втори юни преди това, но тогава, пък и сега не го знаем... Придобива правото да се бори за националното си обединение в схватка с другите държави |