Отиди на страница:
| 24 май (нов стил) също е дата, на която е станало нещо фундаментално - празнуването на св. св. Кирил и Методий в бълг. Възраждане. Това е нашият народен празник. За Дунавския вилает. Интересно как загниващият османски девлет високо ценял най-северните си и западни територии от Ниш през Видин и Русе до Варна и Тулча. А модерната бълг. държава не цени особено Дунавската равнина - основната й селскостопанска база - и й се свиди една магистрала Хемус - нямало нужда от нея! Строят се само магистралите около София и тия, по които софиянци да могат да ходят с колите на море в Гърция или на Сл. бряг. Докато османлиите натискали на север и запад, бълг. държава от Симеон Велики и до ден днешен е на принципа дранг нах зюдден. Слушах на Тубата Пламен Павлов за Беломорието, "белите дробове" на България, и как Черно море било само едно езеро (нищо, че през него винаги са вървели 80-90% от бълг. търговия). Дунавът също бил основна европейска артерия от римско време до османско, но не в за модерната бълг. държава. Видин и Силистра били сред най-важните градове на Балканите от римско до османско време (Силистра по едно време била столица на половината Балкани плюс земите отвъд Дунава до Крим, силистренския еялет). Сега са села! Дори Русе, столицата на Дунавския вилает и наш най-западен град до началото на 20 в., е западнал. В 1878 г. най-големите градове в Санстефанска България били кои - Русе, Пловдив, Свищов, Шумен и Варна. Най-перспективните международни транзитни коридори през България - по трасетата на първата жп линия Русе-Варна, на Южен поток - основната историческа диагонална ос на бълг. история: (Карвуна) - Плиска - Преслав - Търново - София - Охрид - (Драч) и на Бургас-Александруполис, са системно неглижирани в модерната бълг. държава за сметка на диагоналния път Ниш - София - Пловдив - Одрин - (Цариград) и пътя София - Кулата - (Солун). Сега (поне до кризата) има вече голям натиск от бизнеса, от чуждия инвеститор, от местната власт и от медиите - България най-сетне да реши да стане истинска морска (т.е. черноморска) и дунавска страна - да развие поне минимума инфраструктура, достоен за страна от ЕС. Сегашния кабинет обаче е най-неподходящият. |
| А ве, Чарли, Не аз, а Тончо Жечев го нарича най-големият български град по него време. После, това е столица на империя в която българските земи са виждани като Манчестър за империята. Съответно е било и значението на българската общност за Цариград. Ролята на българската общност там е била сериозна. ... А, ... Русия като Щатите - функция на Англия... Много интересна визия, наистина е подобна схемата, само че наобратно. добра идея! Да, Русия е създадена от българската култура, писменост и църква, но по сетне се развива като азиатска империя с която ние нямаме много общо. Освен , че при всяка възможност тази азиатска империя ни отмъщава за родителската ни роля и унищожава нашата идентичност, за да не засенчва нейната. Това е ужасната реалност на руско-българските отношения. |
| "Това е ужасната реалност на руско-българските отношения." --- Това е ужасната реалност на невероятното невежество. |
"Не намъ, не намъ, а имени твоему..." Означава, че българският народ е бил доволен от извършеното - благодари, като величае императора, и не иска нищо...  Малка подробност е, че тогава Руски паметник се намира извън София - а тези неща като символи означават много, много... Друга малка подробност е, че и Руски паметник, и Паметникът на Левски са под формата на обелиски (по това време египетската цивилизация е била символ на "култове към личността"  - това е една "лека" подигравка към "величията"... Друга малка подробност е, че за Паметника на Левски боянчани отказват да дадат Витошка морена (монолит)...   Редактирано от - gebo10 на 02/3/2010 г/ 21:17:01 |
| Васил Левски! ... Ролята на този човек за възраждането на идентичността на българското национално самосъзнание е съизмерима само с тази на Паисий Хилендарски. ... Малко са старите села в стара България, където да не се пази свят спомен, че ЛЕВСКИ е минал от там и е върнал вярата им, че са българи и че имат право на своя собствена държава! Много трябва да скърбим, че Левски не оцелява до участие във формирането на свбодната българска държава, за да имаме отразени в държавното строителство неговите автентични републикански възгледи... ... много ни липсват там Ботев, Левски, Раковски... а може би така унижението ни е по-малко? щото щяха да се наредят между другите жертви на руската агентура - Стамболов, Захари, Алеко... |
За национален празник требе да има точно определена дата в историята на съответната държава, на която дата е станало нещо фундаментално! За предпочитане и почти задължително е датата да е свързана с оръжие, кръв, революция и т.н което да подхранва чувството на народа за значимост, смелост и саможертва Втори юни |
| Захари не е жертва на руската агентура, а на котленския пинтилък. Алеко пък даже май не и русофоб? Царя освободител се настанил у тях в Свищов. Редактирано от - Чичо Фичо на 02/3/2010 г/ 21:12:33 |
| Втори юни също трябва да се чества с тържествените вечерни проверки, сирените и митинга на Околчица, както и Гергьовден, и Деня на военноморския флот с морския парад, и 20 април в Панагюрище, и Илинден и Преображение със съборите, но националния ни празник да е 24 май. |
| Дърти, Все ми е едно ти, Тончо, или Папата ако ще да го е казал. НЕ Е ВЯРНО. Цариград НЕ Е, И НЕ Е БИЛ БЪЛГАРСКИ ГРАД. Може да е бил града с най-голяма българска общност на едно място (въпроса е как се брои, с предградия, или не, кое се има за град), по дреме на Освобождението Цариград е наближавал милиан население. Но българите в него са били малцинство, има много други етноси, и затова не може да е "български град". След като не е български град, не може и да е най-големия "български град". Нарочно слагам кавичките, да схванеш. Първото е определението български, и чак след това идва сравняването (голям, по-голям, най-голям) на българските градове, на тия градове които са населени предимно с българи. |
Българската диаспора в Цариград се е занимавала главно със занаятчийство и продажба на наркотик - извлек от макове... Този извлек сме го продавали главно по арабските територии, и Цариград е бил отправна точка за тази търговия - произвеждали сме голяма част от наркотиците в Османската империя...  |
| за празника, поздрав от зимния курорт на Македония: Един завет Велик е нашият войник (Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк) Текст: подпор. Константин Георгиев Музика: Михаил Шекерджиев Велик е нашият войник! Велик, велик, велик! Измокрен, гладен, уморен, без отдих би се ден и нощ, бърдата цепи разярен със страшния си вик „На нож!“ От Китка литна в един миг, прецапа Тимока дълбок, при Равна, Вина, Лясковик, черта му път самият Бог. При Маврово, заровен в сняг, с ръце премръзнали се би, в Ботум отвори път за Дрин, прокуди врага до един! И пак спокоен, мълчалив, при Охрид днеска той стои и чака нов враг да срази със страшния си вик „На нож!“ |
| Чиче, от Освобождението, до 1944 г. никой никога не е оспорвал, че 3-ти март е националния ден и никому не е хрумвало за друга бележита дата. Скоро след десети ноември 1989 беше възстановен. С други думи, ако изключим отменяването му в периода 1944-1990 поради политическа перверзия, това е националния празник. Ти излагаш нова политическа причина, която унижава както 3-ти март, така и 24 май. Нема да стане. |
| Чарли, в този град е живял българският елит. . ТАМ се е ковяла съдбата на българския народ. Няма тука проценти и болшинства. Всеки българин усетил в себе си повече амбиции е отивал в Цариград. Там е имало мощна българска общност, която никой не е преследвал, защото е имало свобода на вярата. За това става въпрос. И затова точно там е запазена българската идентичност. А не в Браила или Одеса. Алеко Богориди не е случаен проблясък, а връх на айсберг. |
| Мето, предлагам 6-ти септември като по-подходящ. Съединението. Тържество на националния дух. Мобилизация, усилия, апотеоз!!! А не дата, на която някой някъде подписал нещо без наше участие. |
| Стига върте и сука, ами за да ти олекне, земи предложи датата, на която БГ стана член на натото. Още по-прогресивно. |
| И доцентът като доктора - пише, ама защо? В цялото му съчинение, което не казва нищо за свободата, заслужава иронично внимание само едно твърдение. То е, че ние българите така и не сме "осмислили необходимостта от доминирането на правата на индивида над тези на обществото." Това не би казъл и най-върлият защитник на "американския начин на живот", който, както е известно, се свързва с философията на индивидуализма. Но в САЩ дори двойкаджията студент знае, че правата и свободата на индивида и това, което се нарича social order /защото обществото не е нещо, което има права, то е система, която определя правата и свободата на индивидите и моделира техните ценности в процеса на социализацията/, не са антагонистични. Напротив, те са продукт на нещо, наречено "обществен договор" / не в смисъла, в който използва това понятие Иван Костов, обаче/. Но, за да знаят това, доцентите трябва да четат поне автори като Лок, Хобс, Русо и, разбира се, още много други. Или да отидат в страна като Германия напр. и да питат за доминирането на правата на индивида над "правата на обществото." Там може и някой студент да им обясни защо все пак индивидите навсякъде живеят в общества, а не самостоятелно. |
| Мен ако ме питате, има един всеобщ празник. Осми май, Денят на Европа Но! Докато яздим, пепелта на Клаас ще удря сърцата ни |
А вот известный своими прекрасными и обстоятельными статьями с поля битвы, из нашего лагеря, англичанин Форбес, корреспондент газеты “Daily News”, кончил тем, что высказал наконец всю свою английскую правду откровенно. Он искренно признает, что турки имели “полное право” истребить все болгарское население к северу от Балкан, в то время, когда русская армия перешла через Дунай. Форбес почти жалеет (политически, конечно), что этого не случилось, и выводит, что болгаре должны быть обязаны вечною благодарностью туркам за то, что те их тогда не прирезали всех поголовно, как баранов. Ноябрь 1877 Ф. М. Достоевский ДНЕВНИК ПИСАТЕЛЯ |