За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Смятам, че отдавна е редно да сменим останалите османотурски имена поне на по-големите ни градове, както и на кварталите/местностите в големите градове, активно използвани в кадастъра, търговията с имоти, надписи и т.н. Това са например Бургас, Пазарджик (особено диминутивната наставка -джик), Хасково, Кърджали, Ямбол, Кюстендил, Казанлък (от 'мома', ориг. Къзанлък), Харманли (на бълг. 'харман' е гумно или ток). Предлагал съм поне на първо време да се върнат историческите доосмански имена на старите градове - Кърджали - Ахрида (?), Кюстендил - Велбъжд (!), Ямбол - Дъбилин (?). Знам, че има и съпротива с/у 'Дъбилин' (прилича им на дебилин) и ще има и с/у Гумно. Затова - без много публични обсъждания, които у нас засега не носят твърде голяма полза, президентът консултира водещи специалисти, издава указ и туйто. Градът краси името, а не обратното, и с времето всяко име става красиво. За новите градове, възникнали по османско време, да се измислят хубави бълг. имена - предлагал съм Бургас - Блатен (или Балтен, неметатезирано, като Балатон) или ако не го щат - Воден, Хасково - Клокотница (едноименното село да стане Стара Клокотница - квартал на града), Пазарджик - може Равен, или ако много държат на звученето - Паздерник, славянското име на един от месеците? И други стари имена на месеци плачат да станат градски имена - Руен например. Доосманските тюркски имена, вкл. и гагаузките, да не се пипат. Има много известни стари имена на бълг. градове сега несъществуващи, като Морунец, Слон, Морозвизд, които могат да се рециклират. Типично бълг. градско име било Бялград, имало няколко - сегашният сръб. Београд с унг. име Нандорфехейрвар (Оногундурски бял град), укр. Белгород Днестровски и Болград, рум. Алба Юлия, алб. Берат. Може да рециклираме и имената на стари бълг. градове в съседни страни (както е направено с новия град Ески Джума - Търговище, от старата влашка столица и бълг. град) - (Нови) Кукуш, Костур, Лерин, Воден... Предлагал съм също да се върнат някои неподходящо сменени в миналото имена, поради неразбиране (от деветнайстомайци) на произхода на старите им имена или пък с калпави референдуми. Примери: Китен - Урдовиза (тракийско име, не турско и не гръцко), Обзор - Козяк, Монтана (?!) - Кутловица (старо бълг. име, сменено с калпав референдум). Дупница не е по-френчи от Кутловица, нали? |
| Ленинизм есть теоретическая и практическая школа, вырабатывающая особый тип партийного и государственного работника, создающая особый, ленинский стиль в работе В чём состоят характерные черты этого стиля? Каковы его особенности? Этих особенностей две: а) русский революционный размах и б) американская деловитость. Стиль ленинизма состоит в соединении этих двух особенностей в партийной и государственной работе. Русский революционный размах является противоядием против косности, рутины, консерватизма, застоя мысли, рабского отношения к дедовским традициям. Русский революционный размах — это та живительная сила, которая будит мысль, двигает вперёд, ломает прошлое, даёт перспективу. Без него невозможно никакое движение вперёд. Американская деловитость является, наоборот, противоядием против “революционной” маниловщины и фантастического сочинительства. Американская деловитость — это та неукротимая сила, которая не знает и не признаёт преград, которая размывает своей деловитой настойчивостью все и всякие препятствия, которая не может не довести до конца раз начатое дело, если это даже небольшое дело, и без которой немыслима серьёзная строительная работа. Сталин, "ОБ ОСНОВАХ ЛЕНИНИЗМА", 1925 |
Дупница не е по-френчи от Кутловица, нали? Е к'во тогава му беше лошото на Фердинанд или Михайловград  |
| Откъде пък това "Равен" за Пазарджик? И това не е нововъзникнал град! Градът с основание може да се смята за наследник на главният град на бесите - Бесапара - чието място е било малко по на югозапад къмто Света Юстина ( Устина днес). В полите на Родопите. |
| ........................ Фичовите предложения накратко: ........................ Хасково - Клокотница Кърджали - Ахрида ( скарида, гнида? ) Казанлък - ? Ямбол - Дъбилин Пазарджик - Равен ( равин? ) Кюстендил - Велбъжд Харманли - Гумно (гумно.....) Бургас - Блатен Воден Обзор - Козяк (какво му е на Обзор?!?) Монтана - Кутловица ........................ Моите виждани за същите градове: ........................ Хасково - Орфис Кърджали - Родопис Казанлък - Казанлък Ямбол - Дъбино Болград Пазарджик - Пазарище Речен Хеброс Кюстендил - Велбъжд Харманли - Харман Вършило Бургас - Бургас Делтум Обзор - Обзор Обзор Обзор Монтана - Магнаура ........................ |
| Историята не може да обясни как от думата Велбъжд е произлязло Кюстендил, но граматиката е в състояние да обясни и това _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Кьостендил е османотурско име от "Константин" (Деянов Драгаш), владетелят на областта по време на осм. завоевание. Както Добруджа - от Добротица, по-точно от Иванко, син на Добротица, наричан от тях Добруджао(г)лу. За Вършило съм съгласен..., за Орфис, Магнаура и Дебелт - не. Няма историческа приемственост м/у римския Деултум и Бургас. Кутловица е бълг. име на този наш нов град, някогашно село край Берковица, дълго време - в Ломска област. Те обаче се срамуват от Кутловица и избрали нелепото Монтана. Предпочитам български имена (прабългарски, славянски, тракийски или други по-стари, староиндоевропейски, но не гръцки и латински). |
| Ами като ги предпочита... Симпли е най-точна в диагнозата -  Редактирано от - генек на 20/3/2010 г/ 20:56:41 |
| Кутловица никак не звучи хубаво. А това също е важно. Монтана скоро разбрах че имало подобен римски град, мислех че в юруша преди 15-20 години са го кръстили на американския щат :-) А магнаура го предложих, щото нямаме голям град кръстен по нянакъв начон на азбуката или Кирил и Митодий, и това беше единственото дето се сетих хем да има някаква връзка, хем да го мяза на име. Бургас независимо от произхода е хубава дума, звучна и твърда. Воден, и особено Блатен - не са такива. Обзор си е Обзор - нещо откъдето наоколо е обозримо, има видимост, поглед, защо да се сменя, още пък и с Козяк ( или Пръчовина? :-) ) |
| Турците в БГ се срамуваха дори и от окончанията в имената си -ов и -ски. Българите немат тоя комплекс. На никой Пехливанов, или Керимов не му е хрумвало да си сменя табелата. Но турският фанатизъм си го изпроси. Пълна подкрепа за идеята. Както Чамкория е станал Боровец, така и други да си имат български имена. |
| Не че са с турски имена, но тези три морски града са погрешно преименувани: Обзор - старата бълг. крепост Козяк, превзета от Амедей Савойски в 1367 г. и дарена по-късно от Търновград на "Добруджанското деспотство". В турско името е изкълчено на Гьозеге (от Козяк), побългарено на Гьозекен, погрешно взето за нещо свързано със зрението (гьоз - обзор), преименувано от 19-майци на Козякград, но веднага след това по искане на жителите му - на Обзор. Да се върне Козяк. Китен - Урдовиза е древно тракийско име (-виза, - биза е окончанието за -град в някои тракийски диалекти, в региона има още два стари града Виза - единият известен и като Вича, на н. Св. Атанас, другия в Турция - сега Визе. Самият Царигард - Византион е от същия корен. Погрешно взето за турско име от 19-майци. Да се върне Урдовиза. Царево - погрешен превод от Василико - значи Босилково. Да се прекръсти на Босилково. *** Друг конфуз са имената на Камчиите. Голяма Камчия си е историческата Тича (сегашната малка р. Тича може да стане Горна Тича). Луда Камчия си е историческата Ичера. Да се върнат Тича и Ичера. Друг такъв конфуз е името на Провадийска река. Това е историческата река Варна, която с двете лиманни езера в устието си е била в сърцето на първата бълг. държава южно от Дунава. (Името Дерзе (тур.), бълг. Дерза, както е наричана реката до 19 в. при вливането си в морето край града, е вероятно от Дарзалас, древния тракийски "велик бог" на елинистическия Одесос - предлагам стария канал да се кръсти Дерза, а може и острова, а може и двете - а новият канал да си е Новия канал - или Мореходен канал). Да се върне р. Варна вм. р. Провадийска (р. Врана в Търговище, приток на Тича - Г. Камчия, да си остане така). Самото българско име на гр. Провадия е, разбира се, Овеч, което значи същото. (Тур. Превади от гр. Провато.) Да се върне Овеч. Редактирано от - Чичо Фичо на 21/3/2010 г/ 14:59:09 |
| Да не забравяме и научните области! Аз отдавна съм предложил вместо чуждицата "членестоного" да пишем "курокрако". |
| Каквито и да са имената, те отдавна са станали традиционни. Смяната им ще предизвика объркване у гражданите в страната, а да не говорим за чужбина. Мисля, че в кризата това е последният ни проблем. |
| Буржуазия довольствуется миром вещей, но не хочет иметь дело с миром ценностей, ее статус подвергается подлинной операции ВЫЧЕРКИВАНИЯ ИМЕНИ; буржуазию можно определить поэтому как ОБЩЕСТВЕННЫЙ КЛАСС, КОТОРЫЙ НЕ ЖЕЛАЕТ БЫТЬ НАЗВАННЫМ. Такие слова, как "буржуа", "мелкий буржуа", "капитализм" [15], "пролетариат" [16], постоянно страдают кровотечением, смысл постепенно вытекает из них, так что эти названия становятся совершенно бессмысленными. Явление вычеркивания имени очень важно, оно заслуживает более подробного рассмотрения. В политическом аспекте вытекание смысла из слова "буржуа" происходит через идею НАЦИИ. В свое время это была прогрессивная идея, она помогла обществу избавиться от аристократии; современная же буржуазия растворяет себя в нации и при этом считает себя вправе исключить из нее тех ее членов, которых она объявляет чужеродными (Коммунисты). |