---

ЗА ЗАПАЗВАНЕ


Обзор >>>> Обзор
Обзор - много хубава българска дума, значи си точно това, нещо обозримо, там където взорът, погледът е на всички страни, като малък даже все не можех да го запомня точно, помнех името по смисъла на думата обзор, и на Обзор му виках Хоризонт. Какво по-прекрасно име от Обзор за морски град?
Козяк - звучи селско, чобанско, намирисва яко на пръчови гащи и няма как да се хареса.
Обзор >>>> Обзор


Китен >>>> Китен
Китен - също много хубава българска дума. Нещо китно, от китка, китно шарено зелено, ей какво китно място, ей какъв китен град. Китен ще рече нещо което е красиво, с естествена природна красота, с разбухнала се природна китност.
Урдовица (Урдовиза) - не звучи добре, на темерутщина малко бие с това "урд", което хем и на урод мяза; хем не щеш византийски елементи в имената а "виза" откъде иде.
Китен >>>> Китен


Царево >>>> Царево
Царево - о неразумний и юроде, мигар не са имали българите царе! Да се знае. Щото хем е накрая на царщината, макар и да нямаме днес цар, но все още си е наша тая царщина (държава, доколкото въобще я има, но друг въпрос), а е накрая на царщината, която пък е паянтова, но тъкмо затова - да се знае че и това там е в нашата царщина. Царево носи послание на нещо гордо, категорично, и ясно и твърдо звучи.
Босилково - самата дума е твърде мека, безволева, скромна и плаха. Някакво си там босилково, накрая, едва едва се обажда, и се готви да гушне босилека сякаш. И въобще, ако ще се казва някое селище Босилково точно, то подхожда да е само малко селце, сгушено си нейде. За град трябва да е поне Босилек или Босилец.
Царево >>>> Царево


Бургас >>>> Бургас
Бургас - мен и така достатъчно ми харесва. Ясна дума, твърда, без да е с натрапчива чужда звучност, напротив, общоприета е, и едво ли някой се замисля за етимологията, не дразни.
Делтум, Воден, Блатен, Нефтен, Бургас.
Делтум - предложих го като единствено що годе прилично, ако ще се търси замяна на Бургас, макар че аз лично не си представям България без нещо дето се казва Бургас. И Делтум, не толкова заради старото поселище наоколо, ами защото и това име тогава не е било случайно - ще дса е кръстено тъй зарад делтовидния залив. А заливът си е все още такъв, така че ако Буркщас ще се кръщава на някоя географска особеност, то - Делтум.
Воден или Блатен - меко звучащи, особен второто и с тая блатно-тресавищно връзка. И твърде общи - води и блата има на много места. И ако едно време това е било най-определящото, то днес Бургас по-скоро на Нефтен трябва да го преименуваме. В тая връзка Бургас, заради -гас (газ) си е по на място.
Бургас >>>> Бургас


Провадия >>>> Провадия
(или Провадия >>>> Овчарица)
Провадия - независимо откъде идва, на български също звучи много добре, изразно, ярко. Първата му част пров- се родее с провод, път, свързващо място от нейде за нейде; втората му част -адия звучи отворено, широко, с размах, по-скоро като име на местност.
Овеч - пак чобански миризми, барабонки и маиз. Поне да беше поукрасено, нещо от вида Овчарица, и носи смисъл на някакво организирана дейност - овчарство. Овеч звучи тъпо затворено като овчи мозък, Овеч по смисъл е като Овчо, все едно директно някакво овче качество, или овчи продукт в най-добрия случай.
Провадия >>>> Провадия
(или Провадия >>>> Овчарица)

---

---

ЗА СМЯНА


Велико Търново >>>> Велики Търнов
Не ми харесва че е в среден род. На старият престолен град мъжки род приляга! - Велики Търнов.
Велико Търново >>>> Велики Търнов


Харманли >>>> Вършило
(или Харманли >>>> Харман)
Гумно - не знам дали гомно/говно са със същата етимология, но предполагам че да, че гумното са му казвали така именно в смисъл че там остават някакви отпадъци, в случая - овършаната слама. Едва ли може да се приеме за име, с такава негативна натовареност. Самата дума гумно, нямам впечатления да е тъй масова, по-скоро е било регионална, в Тракия никъде не я употребяват, само в софийско знам че са я ползвали.
Харман или Харманлии - малко подобрение да се избяга от турскозвучащия завършек Харманли (Харманлъ).
Вършило - което писах вчера, рекох да преведа по смисъл думата харман, сега виждам че имало село с такова име, не че това пречи. Има и град Вършец, макар да не знам дали е от вършитба или от връх - връшец (умалително) - вършец.
Харманли >>>> Вършило
(или Харманли >>>> Харман)


Ямбол >>>> Болград
Било е Дианополис, Дъбилин, Диамполи, та станало Ямбол. В днешно време на края на азбуката, и хем ям-, хем -бол, което се тълкува как - че там има много за ядене или че хората много ядат? В крайна сметка без ясна значимост, и не звучи добре, особено при местния мек изговор се провлачва на Иамбол.
Дъбилин - прекалено прилича на Дъблин, все едно повтаряме случая с Монтаната.
Дъбино или Дъбово - ако ще е на основата на старото Дъбилин, и от дъб. Но дъбовите гори в района отдавна ги няма, по-нодолу по Тунджа по са останали, край Ямбол не.
Освен това: Дъбино, Дъбово - Деебино, Тъпино, Тъпово; Дъбилин - Деебилин, Дебилин, Тъпилин; - особено във варианта Дъбилин - достатъчно близки конфузи за да не се приеме за име.
Болград - от Ямбол махаме началоно ям-, и добавяме едно -град. Болград.
Ямбол - (ям)бол - (ям)бол(град) - бол(град) - Болград
Има такъв град - Болгрод, в бесарабия, но нали иточно оттам му е имато - от бесарабските българи (болгари).
Ямбол >>>> Болград


Дупница >>>> Дъбница
Дупница - ами то преди се е казвало Дъбница, и сего има едноименно село другаде, защо са то направили от Дъбница на Дупница идея си нямам.
Тук също важи като горе за ямболския вариант Дъбница - Тъпница, но все пак не е пряко, а днешното Дупница си е направо Гъзница.
Дупница >>>> Дъбница

---