Отиди на страница:
Абсолютно никаква разлика няма за никой - нито за работодателя, нито за работника, нито за държавата как, по колко и дали се дели вноската (общата). Има огромно значение за всеки един от субектите, включително и за особенния субект държавата. Внесените осигуровки осигуряват права на притежателите им (пропусната вноска - загуба на права, болнични, пенсия, майчинство). Ако си представиш, че общественото осигуряване е частно застраховане (пенсионната осигурителна система и здравната система не са възникали по право с възникването на държавата), моментално може да ти се изясни, когато интересите са твърдо дефинирани, че пропускът на една вноска или какъвто и да е тарикатлък лишава от права притежателят на полицата (възстановяването става със свръх такса, глоба); работодателят няма пряк интерес от осигуровките на работника (Е, Кремиковци колко време не ги внася, работниците как излизат в болнични или в пенсия?), единият иска да ги внася в Доверие, другият в AIG, доходността/запазването на осигуровките в зависимост от избора е различена, отчетите от управлението на осигуровките не ги получава работодателя.Отделно, че при сегашния модел работодателят плаща осигуровки върху платените осигуровки от работника. Държавата и тя внася 12% върху нещо си, което е различно за наемния работник, за държавния служител и за самоосигуряващите се. И го внася как намери за добре - Орешарски през 5 месеца, Дянков през три. При такава каша прогнозите са изключени. Простият пример: като се вдигна с 2% здравната осигуровка, очакванията за ръст на приходите бяха нейде 600 млн. лв. След врътката на държавата за пенсионери и подрастващи, очакванията бяха корегирани на 450 млн. лв., а в действителност увеличението беше по-малко от 300 млн. лв. Колкото до делението, моят компютър с едно кликване дели, събира, сортира и отпечатва трихиляди "партиди". Манрико може да потвърди, че същото и за тримилиони партиди. Ама някои за "да правят политика" нямат интерес от яснота по партидите. Къде, къде по-лесно е да се покраднюва от общия куп в сравнение с крадненето от личната сметка. Какъв е ревът от комисионната на банка от 1.20 лв при операция с дебитна карта и какъв е ревът за изтеклите 400 млн. лв. в здравната система, един вид комисионната на управителите на болници? |
Аполитичен, при положение, че всичко се внася в НОИ / НЗОК няма никакво значение как ще се дели. Също и ако се внася другаде (на едно място). А сега, като са разделени, верно че може работника да си внесе неговата част, а работодателя да пропусне, но това е неправомерна ситуация и като такава не може да се използва като аргумент. Що се отнася до това колко бързо смята компа, то да - така е, само че преди това трябва някой да е направил програмата да смята по сложния начин (с разделените сметки) вместо по простия (с една сметка). Също така, счетоводителят има да проверява две суми / сметки вместо една. Също и чиновниците в НОИ, НЗОК и т.н. Накратко - както Софтуинд каза, напълно си е възможно и една да е сумата (като в Русия). Но трябва акъл. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Хърсев, както винаги е пристрастен, но и той не може да отрече, че никой не е дошъл да плаща корпоративни данъци в България. Няма и да дойде, щото все пак, сме парламентарна република и палачинката утре може да се обърне. Други са нещата в страни с еднолично управление, диктатури, монархии и т.п, където никой не се кани да сдава властта. Полза от ниски корпоративни данъци има единствено едрия олигархичен бизнес в страната, и Хърсев като негов говорител. То в дългосрочен план и за бизнеса не е от полза, щото поставяйки го в едни изкуствени благоприятни условия не го прави конкурентоспособен. Като си осигуряваш норма на печалбата даже свръхпечалба от ниски данъци що да внедряваш технически прогрес, иновации, да увеличаваш производителността на труда и да икономисваш от разходи за работна заплата. Има емпирични доказателства, че когато намаляваха данъчните ставки, неизменно се повишаваха постъпленията от подоходния данък, ама друг път. Миналата година, действаха поне десет причини, за увеличение на постъпленията в т.ч. и чисто манипулативни. Сега кризата оголи задника на истината. Къде увеличението ? |
| Ако всички внасяха еднакви суми НОИ / НЗОК можеше и да няма значение. Но ...: първо, не всичко се внася в НОИ. Има едни частни пенсионни фондове, къде прибират 5% за пенсия, а работещите І-ва и ІІ-ра категория внасят малко повече. Има и частни здравни, които в бъдеще ще станат задължителни. Може и да не е по закон, а практиката да ни принуди; второ, не е без значение за една и съща работа дали фондът "работна заплата" е 1310 лв., откъдето ще се плати 1000 лв. заплата или е 1190 лв., от който формално ще се води 1000 лв. заплата, а в действителност облагаемия доход ще е 880 лв.; Има разлика и за работодателя, и за работника, и за държавата. Във вторя случай държавата прибира 310 лв. при 880 лв. доход или с 4% в повече; трето, не е без значение при 2000 лв. хонорар да се платят само 68 лв. осигуровки, а друг на заплата да плати 600 лв. осигуровки и още толкова примерно наем за жилище (все едно осигурява за пенсия жилището) и да остане с 260 лв. месечно; четвърто, има безплатни лекарства, а за други са платени. Проблемът е, че разходът на безплатните е направо безконтролен; последно, което не се спряга тука. Не е без значение с 20 години трудов стаж да се получава 30 години пенсия. А друг с 40 години трудов стаж да получава 5 г. пенсия. |
| Абе идеята не е толкова да бъде ниска ставката, а ДОД и корпоративния да са плоски, и с еднаква ставка. Парите на богатите трябва да се взимат в по-голям процент по друг начин - чрез диференцирани косвени данъци. |
| Аферим, Хърсев! Защо да бъдем като нормалните и благоденстващи европейски държави с прогресивен данък, след като можем да бъдем уникално бедни /и все по-бедни/ и ненормални с уникалния си данъчен модел? Стигат й на Европа летаргичните германски бюргери, самоубиващите се от скука скандинавци и другите социално солидаризиращи се дегенерати. Ние в никакъв случай няма да я лишим от колорита и живеца, който й придаваме! |
| *** За плоския данък в една плоска държава 18.09.2009 г. 10:39 ч. Георги Н. Георгиев, икономист, САЩ След няколко подканяния и от ляво, и от дясно ГЕРБ да изработи собствена антикризисна програма, президентът на страната реши да нанесе изпреварващ удар и предложи програма, изработена от неговия икономически екип. Най-силна реакция предизвика предложението да се премахне плоският данък и да се премине към прогресивна скала на облагане. Министър Дянков побърза на нарече идеята малоумна, председателят на БСК я окачестви като безумна, подобна беше реакцията и на бившия финансов министър Милен Велчев. Няма да се спирам на изразните средства на тези високопоставени мъже по няколко причини, най-важната от които е, че първите седем години, когато може да се коригира нечие възпитание, явно вече са пропуснати. Не е допустимо един финансов министър да се изказва по подобен начин за президента на страната, но какво да се прави, след като неговият изказ направо бледнее пред този на премиера, а и самият президент демонстрира поведение, което постоянно кара противниците му да ни подсещат от коя географска точка всъщност е тръгнал. Просто това е равнището в “държавата”. Няма да коментирам програмата на президента като цяло, а ще се спра на плоския данък именно като мярка за равнището на тази територия. Хем лесен, хем справедлив – данък като слънчице Може да прозвучи невероятно, но и привържениците, и противниците на плоския данък в България използват като основен аргумент за или против него идеята за “справедливост”, която се връзва с данъчната материя колкото сметанов сладолед с магданоз. Или както се казва – няма данък, който да е достатъчно нисък. За едните плоският данък е справедлив, защото “всички са еднакво третирани от данъчните власти и имат еднакви стимули да забогатеят и живеят добре” (Красен Станчев). За другите справедливо е прогресивното облагане на доходите, защото товари по-богатите, тези с по-високи доходи. Има и трето разбиране за “справедливост”, което се споделя от много икономисти – според него трябва да се премахне корпоративният данък и данъкът върху доходите и да се премине към някаква форма на данък, който да облага най-вече потреблението – който купува и респективно потребява повече, да плаща повече данъци. От казаното дотук става ясно, че няма единно мнение за това кой тип данъчно облагане е “най-справедлив”. Причините са много, но водещата е, че няма единен критерий за това какво всъщност е “справедлива” данъчна система. Различните страни преценяват различните данъчни подходи през различи критерии за справедливост. Доколкото практиката може да се счита също за критерий, огромната част от държавите прилагат прогресивното облагане на доходите, единици са привържениците на плоския данък, а данъчна система, която да премахне корпоративните данъци и тези върху доходите и да се фокусира единствено върху потреблението, все още е в сферата на академичните дискусии, макар и от много години. Тук трябва да отбележа, че ДДС в ЕС и други страни и данъкът върху продажбите на дребно (retail tax) в САЩ в някаква степен адресират проблема с потреблението, но не и по начина, който се обсъжда в академичните среди. Защо след като огромната част от държавите (с леви и десни правителства на власт) предпочитат да прилагат някаква прогресивна система на доходно облагане, България избра да приеме екзотичния плосък данък? Дали защото сме по-умни от останалите или по-прости, т.е. по-плоски? Кои са основните причини (скрити и официално заявени), които доведоха до въвеждането на плоския данък, какви са резултатите и респективно аргументите за неговото премахване или запазване: Андрешко в огледалния свят на Мургина Масовото укриване на данъци в сивата и легалната икономика и данъчната администрация, която абсолютно не можа да се справи с проблема, бяха сред основните аргументи за въвеждането на плоския данък. На първо четене приходите в хазната се увеличиха, реализираха се бюджетни излишъци, но не стана ясно дали това се постигна благодарение на плоския данък или най-вече поради мощния ръст на икономиката във фазата на бурен растеж – повече печалби за капиталистите и повече доходи за работниците автоматично доведоха до постъпления в хазната. Всъщност излишъци се реализираха и при предишните администрации, когато икономиката се развиваше добре, но нямаше въведен плосък данък. Показателен е фактът, че още в началото на рецесията излишъците не само изчезнаха, но се стигна и до сериозен бюджетен дефицит. Интересен е въпросът сега, когато икономиката тръгна на юг, доколко плоският данък ще е фактор фирми и наемни работници да продължат плащат данъците си редовно или фокусите ще започнат отново. Много от тях, естествено, изобщо не са спирали укриването на данъци. Скандалите около Мургина категорично показаха, че мишката не само че не е способна да лови плъхове, но е направо ортак с разбойниците. Ако данъчната администрация не влезе в час, и ниският данък няма да спаси бюджета, особено сега в криза, когато фирмата се опитва да задържи всеки лев за собственото си оцеляване. Няма какво да се заблуждаваме, за Андрешко няма предпочитана данъчна система. Изобщо аргументът, че не сме дорасли за модерни данъчни системи и че не сме в състояние да накараме данъчната администрация да си върши работата качествено, та трябва да разчитаме на семпли (плоски) решения, в крайна сметка води до въпросите защо да не отменим данъците изобщо и какво търсим в ЕС, след като не ни е това равнището? Плоският данък като кръгъл морков. Магия някаква – работи и без асистенцията на тояга Идеята за стимулиращата роля на ниските данъци не е лоша, но ако бяхме предприемаческа нация като американците. Уви, извратеният преход, който изгори спестяванията на обикновения българин, доведе до разграбване на абсолютно всички значими активи в страната от шепа разбойници и уби всякакво желание за стопанска инициатива в населението, в крайна сметка изобщо не се връзва с идеята да се използва плоският данък за “справедливо” стимулиране на икономическата дейност на всички. По същество това е данък, който урежда олигархията и спекулативната икономика. Затова беше и приет. За съжаление този данък не можа да стимулира качествена икономическа активност дори и при тези икономически агенти, защото растежът в икономиката през последните години облагодетелства отделни отрасли като строителната индустрия, където се стигна до буквално закопаване в земята на огромни по размер неликвидни средства, които дълго време няма да имат възвръщаемост, и до развихрянето на туризъм, който докара такива поразии върху екосредата, които няма да могат да бъдат компенсирани дори и да се отнемат за целта доходите и на двете индустрии за следващите десет години. Какво от това, че някой е платил 10% данъци върху доходите от тези безумия? Да има някакви индикации, че едрите български “предприемачи” са инвестирали в развойна дейност, квалификация на кадрите и прочие дейности, които са доказани фактори за повишаване на фирмената и национална конкурентоспособност? А огромната маса българи си останаха със заплатките от 300–800 лева и очакванията, че държавата със социалните си функции ще компенсира хроничната им беднотия и ще покрие сметката за образование, култура, здравеопазване и т.н. Те отдавна са разбрали, че за капиталисти окончателно са назначени едни други индивиди, и нямат никакво намерение да си правят повече експерименти с предприемачество. За повечето от тях, минали по този буквално трънлив път, са съвсем пресни спомените за насилствените “застраховки”, гарнирани с бухалки, с които бяха охлаждани мечтите им за икономическа независимост. За тези хора е важно не колко е официалната данъчна ставка, а какви са постъпленията в държавата, защото те няма да изпратят с надниците си децата в частни колежи за по 15 000 евро на година. Те всъщност разчитат на държавата, а не на резултатите от своя труд. За тях заплатата продължава да е резултативна и остатъчна като при социализЪма. Резултативна, защото трябва да блъскат по 10–12 часа на ден, и остатъчна, защото “капиталистът” първо заделя каквото му трябва за яхтата, бентлито, пачаврите и т.н. и каквото остане – за “служителите във фирмата”. Ако някой си въобразява, че в България има пазарна икономика, по-добре да си премери температурата. И ще дойдат едни инвестиции… Вярно е, че ниските данъци по принцип действат като магнит на инвеститорите. Най-добри примери са Швейцария и Ирландия, а също така и добре известните офшорни зони. Фирмите изнесоха в тях сериозни производствени дейности, а впоследствие прехвърлиха на тези територии основни за бизнеса функции и рискове – развойна дейност, собственост върху интелектуална собственост, управление на дистрибуторски мрежи, формиране на глобална фирмена стратегия и съответното й прилагане и т.н. Всичко това става с една цел – да се изгради съответната аргументация за пред данъчните власти на страната, където е централата на фирмата, че съответните филиали на териториите с ниски данъци наистина извършват доходоносни дейности, които трябва да се облагат на териториите, където извършват тези дейности, а не съответно в Германия или Франция. Такъв трансфер на доходоносни функции и рискове и съответни инвестиции не беше осъществен на територията на България независимо от абсурдно ниския плосък данък. Консултантите от големите консултантски фирми уведомиха своите клиенти за новите данъчни перспективи, които предлага България, но никоя мултинационална компания не пожела да се възползва. По една проста причина. Те не са луди да прехвърлят интелектуална собственост и да инвестират значими средства на една територия, където цари пълно беззаконие. Каквито и да са данъчните ползи, те са несравними с рисковете една фирма да инвестира значими средства в тази страна. За западните фирми не беше тайна, че плоският данък обслужва вътрешни икономически агенти. Затова и САЩ, и другите развити държави дори не си направиха труда да вкарат България в черните списъци на данъчните пирати, защото на всички беше ясно, че никой няма да си пренесе кошничката със златните яйца в блатото с крокодили, пък дори данъчната ставка да стане и един процент. Нещо като извод, но да не ме разберете погрешно Не искам да оставя впечатлението, че съм противник на плоския данък. Прелиствам данъчния кодекс на САЩ – две тухли, над 5000 страници общо. И това е само законът. Правилникът за прилагането му е още 6 (шест) тома, всеки с по 2000–3000 страници. Шрифтът е най-дребният, който съм виждал. При това нямам последното издание, така че може да ми липсва някоя тухла. Та за какво им е на американците такъв усложнен данъчен кодекс? Има разни мнения, но според мен комплексната икономика изисква комплексни подходи в данъчната политика, защото тази политика не е просто събиране на данъци, а инструмент за управление на стопанството. Ако плоският данък работи у нас и най-добре съответства на социално-икономическото ни равнище, най добре е да вдигнем ръце и да кажем – вярно, навява мисли за десятъка по турско, но поне събираме някакви данъци и връзваме бюджета. Нали американците са измислили принципа KISS за такива като нас (Keep It Simple, Stupid – не усложнявай нещата, тъпако). Въпросът, естествено, е дали плоският данък наистина работи. Когато имаше бурен икономически растеж и фирмите имаха сериозни печалби, 10-те процента данък добре захранваха приходната част на бюджета. Сега, при рецесия, печалбите и доходите рязко намаляват и приходите, които генерира този данък, може и да не стигнат. Съкращаването на държавните разходи няма да реши проблема. Особено сега, когато държавите и в Европа, и в Северна Америка, а също така и Китай, прилагат активни стимулативни пакети да рестартират икономиките. А България е във валутен борд и не може да действа пряко чрез паричното предлагане, така че какви ще са данъчните постъпления, става решаващ фактор за това дали правителството ще може изобщо да противодейства на кризата. Неприятното е, че ние сме по същество и в данъчен борд с плоския данък. При това положение не е изненада, че правителството не предлага план за справяне с кризата. Дянков и Ко са наясно, че при двата борда (валутен и данъчен) и при практически несъществуващ държавен сектор, чрез който евентуално да въздействат върху икономиката, те могат само да изгледат събитията. Което все пак е в унисон с либералната рецепта за справяне с кризи – не се бъркай, пазарът сам ще възстанови пропорциите. Може и да са прави авторите на тази концепция, лошото е, че в България няма пазарна икономика. Либералните стратегии дават добри резултати в развитите общества. В джунглите обаче някак си облагодетелстват само хищниците. Редактирано от - sybil на 22/3/2010 г/ 22:26:25 |
БРАВО!  на "SHOWSTOPPER" за постинга му със статията на Георги Н. Георгиев- и на него БРАВО! Капиталистическата държава е държава на капиталистите- тя е от тях и заради тях!/§39/ |
джунглите обаче някак си облагодетелстват само хищниците. Именно. Значи най-добрата антикризисна мярка не е корекцията на този или онзи данък, а култивирането на джунглата до място, където хищниците не се чувстват добре. |
| Данъчна концесия, Хърсев, така ще го нарека. Пак си седнал да подсмърчаш тука, да ти кажа какво наблюдавах в Швейцария(ама не тази на Балканите). Кантоните направо си договарят данъка с корпорациите?! Няма 6-5, идва "Нанайки", да речем и преговаря дали данъкът ще е 7% или 8%, като оферира на няколко кантона. Както се разберат - 7.5% за 30години, примерно. Стискат си ръцете и резултатът е, че в Швейцария е бъкано с американски данъкоплатци. Затова стига си ревал, ами с някоя адвокатска кантора разработете "данъчната концесия" и я прокарайте в Парламента, там и без това се чудят какво да правят. 10% данък за 30 години, твърда оферта - договор между данъчните и корпорацията, дори за другите да се промени, за корпорацията остава в сила. Толкова. И да ти кажа хората, американците в частност и Дянков, още по-в частност започват да действат разумно, едва след като изчерпат всички други възможности. C'est la vie, Harsev, с'est la vie! |
Отадвна съм мераклия на "митническа концесия", нещо като Lawless Angels  . Мога да преглътна и "правителствена концесия". Виж парламентарната може да ми приседне на лакомията, що в "белите" страни му викат диктатура  , авторитаризъм и др. "ласкави" епитети, негалещи ухото на "бащицата".И да ти кажа, хората, китайците в частност, действуват разумно преди ножът да е опрял в кокала. |
| Showstopper, Спартак, Генек и няколко други- браво момчета и момичета, бой по главата на кратунковците! Showstopper, благодаря за постинга- беше истинско удоволствие да го чете човек. За плоския данък сме говорили и преди, но една аналогия. Ако сравним данъчното облагане с най-древната професия, знаем всички, че най-добрата тарифа е на Централна гара, пък и плоска- 2лв за услугата. На други места цените са прогресивни, според клиента и според предприемачката. Колко от тези които ум в главата ще идат на гарата? Е и за това никое нормално дружество няма да си пренесе операциите в БГ-то. Крюела всеки път се напъва като гладна в тоалетна, като стане дума за плоския данък и преди даваше най-горещо за пример Ирландия. Видяхме колко добре се отрази на Ирландия (знае ли някой защо съкращението PIGS се наложи да се промени на GIPSI?) тази политика и как побързаха да я променят. |
| Като съм тръгнал да давам акъл на Хърсев, да довърша: големият проблем на БГ е беззаконието -- дребни английски инвеститори вече изреваха на умряло. Сингапур, например печели от законодателство -- има английско такова и е най-вече остров на законността в Азия. Хората затова ходят да правят бизнес там(не знам каква е данъчната политика). В Русия бюрокрацията и корупцията би трябвало, по принципа на скачените съдове, да са на нашите нива. Вчера се разчу, че Медведев щял да си прави силиконов бюст, пардон силиконова долина. По-важното е, че има намерение да ВЪВЕДЕ СПЕЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (бизнес и патентно, естествено) за нея, а предполагам тази територия ще си има собствен (компетентен) съд и собствена (експедитивна и не-корумпирана) администрация - защо не? Идеята изобщо не е глупава, според мен, ако планът е наистина не просто да се построи (още един) квартал на Москва. Та ето още една идея, този път руска - защо не? Тъй, че Хърсев, не данъците, звезди да им сваляш от небето на твоите инвеститори те няма да дойдат в блатото с алигаторите, където евтиното ти излиза много скъпо на края. Е, ако не е някой руски алигатор, но той ще дойде и без да го кандърдисваш, ако има плячка, пардон пачка. |