Отиди на страница:
Можеше да оставят племенницата да следва приложна лингвистика в София. След това можеше да й потърсят работа по специалността в родния град. Ами ако питаме сега племеницата дали иска да е приложна лингвистка в родния град? Дали може да си го представи от Дания? Апропо, знам една такава девойка от Варна. Може да е следвала във Франция. Завърши докторската си в Санкт Гален и сега е в Дания. |
| Сократе, преди доста години - сигурно са повече от 10, четох едно интервю в "Труд" с известен художник и преподавател, което няма да забравя. Мисля че се казваше проф.Стоянов. Та неговата дъщеря специализирала във Франция, нещо хуманитарно беше. Та тя му пише : "Тате, намерих си тук работа. Ще се сърдиш ли , ако не се върна?" Той и' отговорил - ще ти счупя главата, ако се върнеш. Какво да прави тук - или продавачка в бутик, или любовница на мутра. Тъжно е! |
| А какво да кажем за хората от западна Европа, чиито деца също следват на друго място и после заминават на съвсем друго - че и на други континенти! Ама на тия родители чипът "кой шъ гледа гувядтъ и нивити" или хайде по-модерно: "аз закко гу прайф тоз пъртамент" им е отдавна сменен. Както и самите нямат нужда от финансова помощ от децата си и се виждат с тях по два-три пъти на година (и точно затова са си мили!). А и старите в западна Европа са хора, имат собствен живот и работят до 65, че и вече до 67. Най-много да вземат внучето аз 14 дена до Гърция или Испания като отиват самите те в отпуска. |
| И харесва ли ти този модел Николас. За мен това не е пример. Кажи ми обаче как да се върна и да обрека детето си на този батак. И аз гледам Биг брадър с възпитателна цел. Всяка вечер ми напомня защо заминах. |
Той и' отговорил - ще ти счупя главата, ако се върнеш Хм, ако е учила "нещо хуманитарно" то в сегашната ситуация работа много трудно се намира. Иначе не всички остават: има и такива, които се връщат. Някои от тях са много добре в България, имат си среда от себеподобни с еднакви интереси, пътуват из България, из чужбина. Въобще животът им както на всеки друг млад човек в Европа. А ние с децата в момента сме в три различни държави. Важното е те да се чувстват добре, а не да правят жертви и компромиси заради родителите си. Защото когато родителите кажат: "Ау, ами какво ще правим тука сами, кой ще се грижи за нас като остареем!" е чисто емоционално изнудване. Или пък да мрънкат непрекъснато колко са зле, та да се чувстват децата виновни... |
| Харесва, не харесва - това е бъдещето. Днес има удобни автомобили, гладки автомагистрали. Има самолети. И моите са в трета държава, но не съм почувствал някаква особена мъка. Ние ходим по един-два пъти на година. Те идват по два-три пъти. Няма нищо лошо. Нормално развитие. [/u] |
| Голямата дъщеря наскоро /не знам как се завъртя разговора/ ме пита - абе, мамо, ти що не си ме пратила да уча в чужбина. Викам, ами ти не искаше. Сега си мисля, дали не съм сгрешила тогава, като не съм настоявала. Макар че като се сетя, тя завърши средно във вихъра на предходната /коя от многото, боже/ криза, когато ни удари инфлацията. Какви чужбини с онези обезценени хартии, когато захарта струваше колкото половината ми заплата тогава. |
Хм, ако е учила "нещо хуманитарно" то в сегашната ситуация работа много трудно се намира. Ами ако е учила нещо съвсем хубаво - като LSE например - и да се върне в България, както се върна на мой приятел жена му след мастърската. И не си намери нито работа като хората, нито животът им е като на всички нормални хора в Европа. А с мастър от LSE си намира работа където пожелае в буквално всяка развита икономика. Стига да пожелае. Редактирано от - Nickolas на 11/4/2010 г/ 11:54:01 |
Сега си мисля, дали не съм сгрешила тогава, Не би могло да се каже еднозначно. Нито за едното, нито за другото. Важното е да са здрави. Редактирано от - Nickolas на 11/4/2010 г/ 11:52:29 |
Защото когато родителите кажат: "Ау, ами какво ще правим тука сами, кой ще се грижи за нас като остареем!" е чисто емоционално изнудване. Ей това е много сложен въпрос. Ако ти го кажат родителите ти, сигурно е емоционално изнудване. Но някой трябва да се грижи за тях наистина като остареят. Кой тогава, ако ти си далеч в друга държава? Не, не говоря с упрек спрямо горния цитат. Просто размишлявам, защото наистина си е проблем. То си е проблем и за нас, които сме си в България и възрастните ни родители имат нужда от нашата помощ. Докато се крепят здравословно, помагаме с пари. Ами после? Защото и такива моменти идват, това просто е животът. Ако си в България е може би по-лесно, вземаш ги при себе си и си ги гледаш. Ако си в чужбина, не знам.. Сигурно пак по същия начин, не знам, да кажат тези, които са навън. |
Макар че като се сетя, тя завърши средно във вихъра на предходната /коя от многото, боже/ криза, когато ни удари инфлацията. Голямата ми дъщеря завърши по същото време гимназия. Аз й уших роклята за бала, детето беше много скромно и непретенциозно по отношение на тоалетите. Въобще тогава сигурно щях да взема "мастърс" по шиене, плетене и готвене. Дрехи на децата и на мене почти не се купуваха. Само мъжко не шиех!  А сега животът ми е лесен: само една къща за чистене, готвене и работата. Дето се казва, мога да се посветя на кариерата си като мъж! |
Кру  Аз също ших роклята за бала! Това българските жени намираме изход от всичко, мъжете ни на ръце трябва да ни носят |
| Има две гледни точки - на талантливите деца/техните родители и на държавата. Ако за първите да учат, работят и живеят в чужбина е удоволствие, то за държавата износът на "сиво вещество" е чиста загуба, горе долу същото като износа на национален доход, вследствие на зле сключена сделка с външнотърговски партньор. Това, че студентите учат в известни университети по света няма лошо. Работата е там, че когато един ден завършат, голяма част от тях и да искат да си намерят работа по специалността в България, не могат, просто защото такива професии у нас не се практикуват. По-долу колега пише, че и по света е така - талантливите младежи учат и работят в други държави, т.е. налице е аналогия с нашия случай. Но изпуска една малка подробност. А именно, че при нас потокът е еднопосочен, т.е. желаещите да учат и работят в България студенти от цивилизованите страни клони към нула. За мен, случващото се е обективен процес и той не може да бъде спрян. В този смисъл, очаквам България да има все по-големи проблеми, вследствие на недостига на специалисти и квалифицирана работна ръка. Което неминуемо ще тегли назад нашето развитие. |
| Лайсна, Може. Всичко може. Знам, че беднотията е основна причина за масовата емиграция от България. Но тя е само ЕДНА от причините. Не би могла да надделее, ако не беше вторият и по-страшен аргумент - липсата на перспектива и абсолютната увереност в пълната безнаказаност на истинското българско правителство - олигархичната власт в сянка. Човек може да понесе лишенията в името на Родината. Но ако Родината му е открадната от наглеци, които дори не се крият... какъв смисъл има да стои в нея и да работи за тях? |
| лошо да си музикант, стигнал билото на живота с дълбокото съжаление, че не си математик всичко му е виновно - международното положение, политиката, чиновниците, хомосексуалистите и... гледай, гледай! най-вече жените , разбираш ли... не българина изобщо а българката не успявала в семейството! алоо, приятел! говори за себе си и за твоята жена! аз вече 15 години преуспявам в семейството тоя верно е латентен педерас |
| Пеци Пецииии, вие бяхте същият номенклатурен оркестер като този на БРТ/Вили Казасян/, същите номенклатурчици като Й.Христова, Л.Иванова, Борето Годжунов и т.н...моите уважение към Вас като пинери в бг-естрада, но сте били винаги много по далеч от великите рокаджии-Сребрните Гривни, Бандараците, Импулс на големят пич Вили Кавлджиев/който а разлика от вас си остана пич /.помня ви концертите и в Маймунарника и в КЕВ/клуб за естетическо възпитание/-а в СУ-то, за мен вие винаги сте били ренагати, особенно когато и Косьо Атанасов/кой беше баща му Пеци, помниш ли ¿ / свиреше с Вас , тогава когато нас ни гониха за 5 см коса а той и вие бяхте олабили парцалите.най великата ви песен си остава песен за Щурците и донякъде 2 следи, другото е боза която няма никаква връзка с рока а с конюктурата и номенклатурата.сега Пеци, говориш за хомосексуаите и се възмущаваш за техният морал, поведение и място в общестото..е добре аз имах в гиманзията една мнгоо добра и морална хетеро учителка по руски -майка на момиче почти на мойте години, която обаче/майката/ се чукаше с един левент от нашият клас, имах един морален хетеро учител по машиннно знание -добър баща и родител, който обаче лъскаше бастуна в дамскта тоалетна пред ученичките, имах една много морална и добра учителка по пеене , която на военното неостави необезчестен ученик от техникума по автотранспорт на гара Искър...но учитела ми по рисуване в про-гимнаията бе добър и морален хомо...Пеци излагаш се много, когато вие правихте по 250 концерта в годината с Маршали и Фендер-Спасов , други страхотни банди неможеха и една Фарфиса или Амати да си купят, сега е лесно да си моралист и хрисим християнин, лошо няма Пеци но за мен и ти и Киро Маричков си оставате едни обикновенни ренегати.пожелавам ти дълголетие и нови творчески успехи |
| абселютно правилно, дизайнер! на номенклатурните музиканти мутрите им бяха виновни, че през 90-те целокупния български народ слушал чалга, разбираш ли... и хоп! мистериозно изчезнали любителите на добра музика... те не бяха се изпарили, просто стана ясно колко са им се слушали Щурците и преди това българите слушат чалга, защото това е естественото ниво на културата им. защото през двеилядиидесета още сме тук да обсъждаме (и одобряваме) патриархалния модел на семейството, да мъдрим дали е възможно съдействието между изпълнителна и духовна власт - теми остарели едва ли не с хилядолетия... *** Редактирано от - sybil на 11/4/2010 г/ 21:34:59 |