Отиди на страница:
Все пак, когато си наведен и имаш опита от ширини, където страхът да не си изпуснеш сапуна в банята е общоразбираем, всяко мърдане е опасно. Тъй, тъй Денков, прав си! Тук таме се намират и такива дето "си изпускат сапуна". Нещо не разбрах по въпроса за тези, дето не си го изпускат, ами направо са се позиционирали в позата " изпуснат сапун" и с влажни очи дремят в очакване, че и от време на време надават мучене - няма ли кой бееее... Тях ще ги подминем, някаква рецепта за другите дето им е дошло до там да си го извадят и да карат наред имаш ли? Щото на учителката обрала банката не би казал, че е стояла дълго в правилната поза и просто се е отегчила от чакане.  |
| *** На Костов Виденов му бе виновен, но това бе толкова очевидно, че просто бе прието от всички по подразбиране - от червените, които върнаха мандата и от сините, които го приеха. Просто бе излишно да се коментира, за съжаление, защото точно това помогна на БСП да се върне на бял кон след години. Борисов днес не иска да направи грешката на Костов - трябва да се говори, трябва да се знае, трябва да се прочисти злото до корен. На Симеон Костов не му беше виновен, той надгради до степен да влезем в ЕС. Станишев, когото Симеон и Костов вкараха в ЕС дори не им благодари, а трябваше. Инвестициите се изляха в БГ именно, заради това и по Станишево време напълниха касите на държавата. Всуе, една реформа не се направи, а всъщност една единствена - матурите, но тя бе на НДСВ. Къде отидоха парите не е ясно. Станишев си приписва заслугите, но за какво? Какво е постигнал той - пари му даваха, не само, че не можа да ги усвои, но и ги спряха заради кражбите му. Аз за друга заслуга не се сещам. От миналата година спират и чуждите инвестиции - корелацията е очевидна, въпреки кризата. Това, че Станишев се задържа на власт цели 4 години се приема като успех. Държавата е в руини, това няма значение? Защо да няма? Положението е далеч по-лошо от оставеното след Виденов. Тогава кризата бе изкуствено създадена - от некадърност и куп други неща. Днес кризата е фундаментална - некадърността бе черешката върху тортата. На какво отгоре авторът твърди, че плочата е стара? Не, досега не сме я слушали, искахме я, слушаме я. На мен не ми омръзва. Ние, ако бяхме способни да направим реформи за 20години да сме ги направили. Не сме способни, не сме ги направили. Затова аз от Борисов не чакам реформи, но ако наложи спазването на законите със сила дори, реформите ще се направят в голяма степен от пазара. РЕФОРМИТЕ СА НЕВЪЗМОЖНИ, КОГАТО ЦАРИ БЕЗЗАКОНИЕ. Реформите са нов вид ред, РЕД, редът е закрепен в закони и когато те не се спазват, реформите стават безсмислени като рисунка върху пясъка. Пресен пример: ЕРП-тата са една реформа направена от управлението на НДСВ - новите проблеми замениха старите без никакви предимства за потребителите, за по-евтино електричество изобщо не говорим. Такива ми ти работи, авторе. Този тип статии предизвикват у мен само едно чувство - повдига ми се от лъжи, лъжи и лъжи. Ако лъжата е цар, умът няма значение, просто важи законът на по-силния, на глутницата, не на патента. На джунглата, не на прогреса. *** Редактирано от - sybil на 17/4/2010 г/ 12:49:42 |
| То па една опозиция! Омърсени до ушите с кражби и злоупотреби, седнали акъл да дават. СДС-то и те от страх да не са следащите , една голема уста са утворили, мани, мани... |
Дончо Конакчиев- вицепремиер в Правителството на Жан Виденов- цитиран снощи от ТВ "Европа"/чух лично!/: "Ако кажа как падна Правителството на Виденов, трябва после да ходя с осем охранители..."?!?  |
Не се иска голяма проницателност, за да се разбере, че българското общество е отдавна в такова апатично състояние. При цялото ми уважение, но само така Ви се струва, г-н Денков. Нито сме апатични, нито ни липсва политическа воля. Волята ни е изразена в следните 11 точки "По 10 арестувани престъпника, всеки ден, 11-то: компетентна и некорумпирана администрация" |
 Темата е шибана и в ясно върви подир Галкината от петък . На пръв поглед е странно , но баш тук ще вметна, че броят на мигриращите у нас отдавна е показател от "червения сектор" на общия ни живот в територията , но това и хич не ни тревожи . Някой и одма са готови , с дитирамбите си за свободата . Налага се да сетим новото в съдържанието на понятията , с които боравим . Иначе , никога няма да влезем в спектъра на потребното ни разбирателство . Като в първо , Адаш , Що е Общество ? Към теб ми въпроса ... |
| Разпиляна интересна идея... ------------------------- Блогът на Генек |
| Статията на Горанова показа политическата импотентност на ГЕРБ, а тази на Денков - липсата на обществена воля. Можем само да се надяваме, че апатията в обществото е привидна и формирането на политическа воля е много по-бавен процес, отколкото ни се иска. Според мен желанието за промени намери по-пълноценен израз във всеобщото негодувание от ДПС и свързаните процеси, отколкото в смяната на БСП с ГЕРБ. Може би и самият Денков не търси политическата воля там, където трябва, макар че статията много ми хареса и мисля, че неговата сила е точно в този стил на публицистика. |
| Васик мили , Постинга ти изразява и нашата позиция . С Чарли срещаме трудност в отличаването на "привидност" от "достоверност" . Затуй е и въпросът ни към Денков , от по-горе . Чини се , тръгнем ли да му търсим отговора , отговорите и на ред други , сами ще изскочат . Имахме "обществена" наука , но Немотията , Техни Превъзходителства и Татко Сорос , кръвчицата й изпиха . Единият план Ран-Ът и користното ни партизанско дебелоглавие , явно не стигат ...  Редактирано от - beagle на 18/4/2010 г/ 00:13:37 |
Благодаря и бягам, докато не е дошъл Лянча ... Не бягай, моля. Лянча е обикновен човек. И те поздравява с великолепната книга на П.Г. Григоренко "В подполье можно встретить только крыс" Натиснете тук |
| Няма никаква перестройка, камо ли ранна и късна. Горбачов само дърдореше за преустройство и за това сега сме на този хал. |
| А това, което трябва да кажем, е: "Г-н Денков! Вие сте от любимите ни автори. Но най-учтиво Ви молим да преработите опуса "Политическата воля не е там, където я търсят" Редактирано от - В.Лянча на 18/4/2010 г/ 12:33:39 |
| Проблемите при всички реформи у нас са, че се провеждат от държавни, общински и съдебни чиновници, които почти 100% са заели постовете си в резултат от политически, групови или частни интереси, а не поради наличие на професионални качества. Тези хора могат да унищожат всяка добра идея, когато интересът им го налага. Например, въпреки явните нарушения при ремонтите на улици и пътища те, и преди, и сега не се документират. |
| Според мен, някои хора много са се объркали. Да започнем от автора на статията. Умно момче, което аз харесвам. Но и то се объркало. Нямало било политическа воля. Воля за какво, бе драги? Ставало било дума за реформи, които не се били правели или пък се били бавели. Тоест, някой бил знаел пътя към оправянето на държавата, само че много се бил мотаел и бил нямал политическа воля да тръгне по него. Така ли? Или пък – същият този някой бил знаел пътя за на някъде и много се бил мотаел и бил нямал политическа воля да тръгне по него. Така ли? Кое от двете не му харесва на автора? Това не става ясно от текста му. След това той зарязва тази дилема и споменава за реформи още само два пъти. Без да казва какви реформи, но в контекста на бъдещото им приложение – единия път как да бъдели успешни реформите (като очевидно засягат по-широки кръгове, според автора) и втория път как да се намери спасение от реформите (като очевидно ... засягат по-тесни кръгове, според мен). За сметка на „реформи”, обаче, авторът споменава за „воля” цели десет пъти. И аз точно за това питам – воля за какво, драги ми господин авторе? Воля за това да тръгнем да оправим истински държавата или воля за пореден път, без много да му мислим, да се юрнем нанякъде и в крайна сметка нищо да не оправим, а само да развалим нещата още повече? И може би, критиката на автора за липсата на воля е, всъщност, основателна точно за това, защото критикуваният политически субект или не знае накъде тръгне изобщо, за да оправи държавата, или е разбрал, че по пътя, по който е искал да тръгне ... няма оправяне. Нашите политически управници, откакто са започнали „реформите”, постоянно се намират или в едната алтернатива, или в другата. Но, отдавна на всички им е дошло до гуша от безсмисленото юркане насам (в ляво) или натам (в дясно), в резултат на което нещата се развалят още повече. Може би, все пак, трябва малко да се помисли? Защото аман от готови вътрешни и външни рецепти за оправяне, които не отговарят на местните фармацевтични възможности! Нито пък, на точен анализ и диагноза на конкретното заболяване! За опит в лечението да не говорим изобщо. Какви са днешните проблеми, до които се доведохме? Първо – лавинообразно нараства и наближава опасността от тежък удар и пълна финансова парализа на държавата. Второ – лавинообразно нараства и наближава опасността многогодишната пълна безнаказаност на големите играчи и мошеници в държавата да се закрепи окончателно и абсолютно. И за това, разбира се, трябват реформи. Много сериозни реформи. Някой знае ли какви? Както ясно се разбира от досегашните политически опити – никой. Това ни е проблемът, авторе! Никой не знае какви трябва да са успешните реформи. Идиотите, имащи власт или претентиращи за нея, само си мисят, че знаят. А баламурниците, които са им повярвали, късно го разбират. Това е нашият досегашен опит. Така, че – изводът от него е следният – това, което ни липсва, е - знание. А не воля. Редактирано от - ламбен на 18/4/2010 г/ 17:05:07 |
Преди всичко политическата воля е характеристика на нацията, обществото и съставящите го групи, които се единят в общи цели и действат според тях. Това е и политическото в неговото първично значение - добро съграждане от съграждани, т.е. полития. Драги Денков, обществата с атмосферата и институциите, които описваш, отдавна са в небитието. В тях ударението е върху колективния живот и колективните ценности, защото именно те са осигурявали оцеляването, докато индивидът и индивидуалната воля са били нещо чуждо и противопоказано. Но днес, в епохата на консумативното постиндустриално и глобализирано общество, сме в свят, покровителстващ индивида и неговата воля. И правилата в него са стъпили именно върху този фундамент. В такова общество най-важното е да се спазват правата на другия и законите. Тогава и нещата си идват на мястото. Но у нас не се наблюдава нито едното, нито другото. И в това е проблемът. |
| Приятелю ламбен , Според феномена на общия ни живот , чийто съвкупен субект /демократски/ сме склонни да наричаме и разбираме , като Общество , То е в най-тежко очакване на достоверния си Реформатор . За какъв чеп му е ? За най-дълбока Реформа на системата на политическото ни общуване в него ! Условно сетне , следват и "секторните реформи" - в Духа и Философията на Основната ! На борба , за капитализъм на 21-век по тези ширини , Мили ламбен ! Със всичките му "кризи" , хабер си нямаме за него , а по реда и условията на живота ни в глобалния свят , сме дори и длъжни , устойчиво да го развиваме ... |
| Горната теза не е приумица на болен мозък . Проблемът й е , че не е "интересна" . По-интересни днес са , Псевдореформизма на ГЕРБ и Лъжереформизма , с който ще трябва да се задължи пред Обществото , замисляната зад гърба му , "Президентска" партия . В кратко , да очакваме "продължение на Статуквото" , като поредна фаза на "народния" ни мазохизъм ... |
Драги Туткалчев  , По "технологични" причини , не бях прочел твоя постинг . Силно се надявам , да сещаш принципната ми подкрепа за него . Но загледай и състоянието на "колективността" . Лесно ще сетиш неизбежната потребност , "интензивно" да умножаваме общата ни , Гражданска сила ... Редактирано от - beagle на 18/4/2010 г/ 14:32:41 |
| Кученце какво си баеш, само ти си знаеш. Как ще развиваш нещо и то устойчиво, дето не го знаеш какво е? Американиците знаят ли го? Може би най-добре от всички. Добре, ама ... то и при тях не е устойчиво. Нали така? Съвсем скоро пак се убедихме в това. А какво остава тогава за нас. Ние сме толкова устойчиви, че сме готови дори да си унищожим резултатите от половин вековен труд. И си ги унищожихме, нали? На нищо ги направихме. За какво говориш, кученце, боже мой? Устойчивост. Глупости! За простотия и незнание става въпрос при нас, разбираш ли? За най-обикновена, мръсна, долна, кална и миризлива простотия и незнание. При тях не само няма устойчивост, както добре се убеждаваме вече в течение на цели 20 години, при тях няма дори ... развитие. Има само връщане назад и разрушения. Ние сме отдавна изпреварени дори от турците и гърците, които десетки и десетки години наред дишаха праха зад нас. Когато аз бях млад инженер и произвеждах половин декарови изчислителни центрове, гърците знаеш ли какво направиха? Няма да го забравя цял живот - пуснаха си за пръв път телевизия в държавата. За турците да не говорим въобще - бащите на сегашното им инженерско поколение, което днес прави чудеса на техниката, които ние кой знае кога пак ще правим - тогава спяха едва ли не по клоните на дърветата. Каква устойчивост, боже господи? Ти даваш ли си сметка за какво става въпрос изобщо? За връщане назад и разрушения. И за пълзяща простотия и незнание. Редактирано от - ламбен на 18/4/2010 г/ 17:31:49 |
| Продължи си , мили ламбен . Какво да насторим тогава , от членството ни в Клуба на знаещите и можещите ? |
| Туткалчев, Може ли малко тоя твоя туткал за индивидуалния, ужким неколективен човек при капитализЪма да го разредиме с едно цитатче, което не може бъде намерено като линк в Интернет? Я, ако обичаш, хвърли едно око. Може пък да ти стане интересно. Цитат: „ ... Исторически сложилата се в течение на повече от два века основна характеристика на теорията и практиката на либерализма може да бъде кратко изведена в заключението, че либерализмът е много повече антропологическа, отколкото социално-икономическа теория. Либерализмът не приема хората такива, каквито те са станали в своето развитие в даден, конкретен момент във времето на историята, когато той е решил да се настани при тях и да ги направи щастливи, междувременно възползувайки се от тяхните пазари. Не, либерализмът е предложил свое определено виждане за тези хора, искал е да ги подчини и почти е успял да ги подчини на своето виждане. Защото либерализмът анализира човешкото общество, разглеждайки всеки човек като отделна негова индивидуална частица, отнемайки от човешката индивидуaлност всички структурно определящи връзки, с които всеки индивид е обвързан в обществото, тоест: - Либералната представа за човека е като за не-социално същество, защото тази представа се концентрира само върху правата на отделния човек и пренебрегва изцяло правата на социалните общности, които винаги се образуват при всяко човешко развитие! Този кратко обобщен извод безусловно се налага от факта, че в историческата основа на либералната теория лежи идеята за обществен договор, сключен от индивидите, изхождайки само и единствено от техните частни права и интереси и пренебрегвайки абсолютно напълно общите права и интереси на исторически обособилите се обществени групи като цяло. Тази историческа идея за обществен договор е пренесена без изменения в съвременния неолиберализъм и днес тя образува гръбнака на масовия световен обществен механизъм. Сравнителна обратна връзка към днешните дни – за да станат тези елементарни, но все пак – абстрактни, заключения достъпни дори за баламурниците, ще дам един много злободневен пример – студентския град в София. През времето на наложените отвън, либерално предопределени и по този начин – тежко сбъркани български реформи, в тази част на града, която е отдавна градоустройствено обособена и в течение на продължително време изграждана само за обучение на студенти с техните висши учебни заведения, социални и човешки потребности, започна бурно строителство на увеселителни заведения и дискотеки, което превърна този студентски град в едно примитивно, гротескно жалко и напълно карикатурно подобие на Лас Вегас. Много от днешните студенти, които живеят там, работят някъде, за да посрещнат тежкото бреме на студентските си разходи и при мен също има няколко такива – между тях има някои, които постоянно страдат от недоспиване и главоболие, защото техните общежития са заобиколени от дискотеки, които бучат със страшна сила по цели нощи и не ги оставят да си почиват. Да не забравяме и за другото, не по-малко уродливо следствие на либералните реформи в студентския град – всички учебни заведения там вече са наобиколени, като с цигански катуни, от множество новопостроени малоетажни и маломерни, триъгълни, тъпоъгълни и всякакви нищожни, грозни и неподходящи сгради с общ идейно-архитектурен стил, който старите познавачи на града наричат – „свидетелски с(т)имулирана шопска реституция”. Всички тези бетонни полубараки имат преимуществено търговско предназначение и са превърнали съседните учебни заведения в свои жертви и заложници, защото са им изяли всичкия въздух, простор, зеленина и светлина. Дори събрани всички заедно, общата сума на тяхните инвестиции е стотици пъти по-нищожна от вложеното в напълно съсипаната от тях социална и градоустройствена идея на събраните в тази част на града висши учебни заведения. Пита се защо тези уродливи сгради са поникнали там? Ами, защото издигнатите в култ при либерализма права на човека – в дадения случай това е новопръкнал се, съмнително законен, собственик на маломерно парцелче – му дават пълната възможност да пренебрегне правата на хората, заради които целият този този студентски град е бил построен и еднолично да си построи на парцелчето каквото си поиска, разбира се, доколкото това е възможно според общоприетите за градската територия градоустройствени норми. Никой в либералното общество не може дори и да си помисли, че на новопръкналия се собственик може да му бъде забранено въобще да строи, което пък би било единствено правилното решение от гледната точка на общността на хората, които вече работят и живеят там. Конфликтът тук е – правата на човека срещу правата на хората. И при либерализма правото е винаги на страната на правата на човека, като отделна личност, защото правата на хората, като социална общност, не съществуват изобщо. Няма и никога не е имало никаква законова основа за тях. Резултатът от това незачитане на правата на социалните общности, независимо за каква точно област на взаимоотношения в либералното общество става въпрос, винаги е нещо подобно на резултата получен в студентския град на днешна София. Защото тук проблемът е принципен и е поставен в основите на законовата уредба на либералното общество. Щом човекът е собственик, значи той има право да строи и толкоз – никой не може да го спира или да му отнема това право. Ама, че в резултат на употребата на правото на един човек практически се унищожават правата на много по-значителни за обществото общности от други хора, няма никакво значение. Правата на хората изобщо не са предмет на обществения договор в либералното общество и те не се защитават по никакъв начин от неговата законова уредба. При социалното общество е точно обратното – там такъв проблем, като този в студентския град, не може да възникне изобщо, защото правата на хората и техните общности имат принципно предимство над правата на отделните личности. Опростената по този начин роля на човека в либералния обществен договор, възникнал преди повече от два века още във времето на европейското възраждане, идва от това, че този договор е бил създаден и сключен от класата на буржоазията, чийто ценности в онзи момент на историята са били едновременно противоположни както на ценностите на аристокрацията, така и на ценностите на народа. В перспективата на тогава предстоящото бурно буржоазно развитие индивидът е трябвало да утвърждава себе си в ущърб на колективната общност, към която принадлежи, като пренебрегва всичко останало, освен своите частни интереси. ... ” Край на цитата. Редактирано от - ламбен на 18/4/2010 г/ 18:13:25 |