Отиди на страница:
Ти в Израел не онемя , дето нямат никакво възпитание и култура , че сега ли ? Тц, има всякакви. Аз от шофьор на такси/камион, дето баща му/дядо му е пасал кози в Мароко или Йемен, не очаквам възпитание и култура. Но като чета всекидневно дивотии от разни индивиди, дето се кичат с титли "професор", и немея.  |
познавам им системата, повярвай ми, по-лоша е Капаците на очите определят мирогледа и съответно критериите. Ако исхождаш от соц-схващането че класовете трябва да се бутат като едно цяло напред и всички да се поддържат на едно ниво, то нищо чудно системата да ти изглежда лоша. А ако се замислиш, че там целта е друга, може и да погледнеш с други очи. Никой не си поставя за цел от 30 души клас да направи 30 висшисти. От самото начало са наясно, че едни ще станат висшисти, други ще станат шлосери, трети въобще няма да завършат и от тях няма да стане нищо (ще свършат в канавката). Затова по-либералната система оставя нещата на естествения подбор - децата с повече талант или от по-добри семейства ще "изкласят", а за тези, които не искат да учат, няма смисъл да се хабят ресурси. |
Dax: "From the horse`s mouth!" Воала, мадам, жур дьо Спас! Това с "коня" някакъв намек ли e? Щото в мен поражда само една "конска" асосиация - тази с усмивката на Пешо-"коня"... Или, пък, ... някакъв шедьовър от рода на "Or the camel, or the camel driver"... Редактирано от - Т_Живков на 19/4/2010 г/ 16:31:31 |
$200 тогава са били много пари. Чиче, не ме отваряй. Добре знам колко струваше един телевизор преди 30-40 години и какви телевизори се предлагаха за тия пари. А ти знаеш ли, че един селфон преди 10 г. струваше 1000 $? И то пълен боклук в сравнение с днешните безплатни модели. И знам, че тогава са били много пари. |
| Ако решат да плащат на учениците, то тогава учителите трябва да бъдат просто милионери. СВОБОДА ЗА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ ПО ЗЕМЯТА! СВОБОДА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ! |
В педагогиката... В САЩ няма педагогика. Нито като концепция, нито като дума в езика им. Няма да ти кажа чия образователна система, от кои години създаде тази специалност.* А Статията е наистина интересна - подходът е научен и много добре обоснован. Въпреки, че съм сигурен че в експерименталната си част има много пробойни, щото обхватът е твърде широк и изисква компромиси. * Българската образователна система загуби моркова - ей това е фундамента на цялата работа (кой ще учи висше да чисти тоалетни в американската военна база, а през това време Вълка да го подминава с Бугатито?) Празни приказки за колко добра била Американската система са за разтувка и самонавиване - някои хора имат нужда от това и лошо няма. В американските висши учебни заведения отдавна съветски евреи преподават на умните китайци и индийци. Средното им образование обаче куца, заради експерименти, разхищения и най-вече елементарните познания на техните учители - хрантутници без стимул да се развиват. Трябва частно училище още от гимназията - кати Чоат или някое друго - там се преподават неща, с които в държавните училища никой не би се занимавал. * Българската (социалистическата?) образователна система беше добре планирана, защото беше уравновесен училищния материал - за София и за Горно Нанагорнище. Това при капиталистическа образователна система не може да съществува ("Съплай" и "Диманд", чичета). Начинът на изпитване беше добър за първата половина на 20ти век, но не еволюира и затова сега изглежда смеше - някакви зубрения на заучени фрази. (Въпреки, че примерно концепцията за преразказ с елементи на разсъждение е много по-добър показател за възприятие на четенето - проблемът е начина по-който се определяше оценяването. И далаверата, която се завъртя около частни уроци, преподавателски учебници и т.н.) |
Най-добре е децата да учат за КАЧЕСТВЕНИ стоки... - най-ценните за мен неща са били КАЧЕСТВЕНИ неща и нещо, написано от майка ми, за всички класове от випуска ми...  |
| Еее, Т.Живков, не ме разочаровай. Все пак живееш в САЩ. Това беше комплимент - изразът на английски означава " от първоизточника"! Иначе съм съгласен с написаното от теб. |
| Преди да се предлагат революционни идеи, нека направят експеримент с удесетворяването или повече заплатите на учителите. Властта не плаща на учителите, тръгнала да плаща на учениците. Айде холан! |
| В момента, успоредно с идеята за плащане на учениците, в САЩ тече кампания за намаляване заплатите на учителите! Преди няколко месеца беше пробутан "bill", с който учителите губят правото си на повишение на заплатата при навършване на определен трудов стаж, което на практика намалява заплатите на старите(с голям трудов стаж) учители наполовина, също така се отнемат и други учителски придобивки при пенсиониране, като натрупване на неползвани болнични и др., практикувани през изминалите десетилетия! Т.е., в САЩ тече кампания по затриване на общодостъпното за всеки държавно образование, с най-вероятна далечна цел приватизирането му!... |
Защо човек учи? Това е базисният въпрос и всякакви опити за въвеждане на стимули без да са ясни отговорите на този въпрос са или неуспешни или дават частични, временни резултати и в крайна сметка се оказват и по-вредни. Доста дълъг се получи поста ми, но се опасявам, че едностранчивостта и аматьорщината по тази тема преобладават от десетилетия /при нас поне/ и ме сърбят пръстите и аз да се изкажа по въпроса ... компетентно .Като всички бозайници и ние учим на първо място, за да оцеляваме. Да приемем за даденост, че оцеляващият сред себеподобните екземпляри, ще не ще, развива интелекта си. Налага ли се на децата/учениците да оцеляват физически? На съвременните деца, уви - да! Налага им се да правят това в социалната джунгла в училище, която май не е много контролирана - за която и страна да си помислим от западната цивилизация, а при нас това е пробем от първостепенна значимост /приемам съществуването на множество изключения/. Оцелявайки, те развиват ли интелекта си? Не непременно, ако е достатъчно "интелектуалното" прозрение, че за да оцелееш е необходима само физическа сила. Физическото надмощие и агресивното поведение ти осигуряват и социално предимство. Чак когато си си подсигурил физическото и социалното оцеляване, може да се присетиш, че търсиш себеизява, реализация, че си любознателен, че имаш потребност да развиваш талантите си, а всичко това може да откриеш и в ученето и интелектуалното развитие. Неслучайно напоследък сред сравнително добре справящите се ученици в училище /говоря за Бг/ са тези с най-доминантно, дори силно агресивно поведение, които имат самочувствието и гигантското его да наложат себе си и в учебна среда, която е просто една от сцените им за изява. Какво може да се направи, за да се подсигури непречеща на ученето психологическа среда и да се контролира поведенческия и етичен профил на Успяващия /говорим тук не за единици, а за огромни маси деца, ученици/. За мен отговорът е предимно: драконовски мерки против физическата, вербалната и психическата агресия в училище. На първо време, от страна на учениците. Скоро след това, ако има такова и от страна на ръководство и учители. Нито един, неуважаващ достойнството на което и да било друго човешко същество, особено ако е подрастващо, не трябва да има възможност за съществуване и просперитет в официалната образователна среда. /Да не забравяме, че не само обществото моделира училището, но в дългосрочен план, училището е това, което моделира обществото/. За ролята на семейната среда, въпреки първостепенната й значимост, дори не споменавам. Не са тайна вече и силовите механизми, за принуда на родителите да бъдат по-отговорни. Да се върнем пак на реализацията и изявата като мотивиращ фактор за учене. Училището ли е единственото място за изява, имат ли учениците възможност за изява и другаде. Не е необходимо да залягат много в училище, защото съществува изобилие от възможности за изява: за някои момчета - улицата, дискотеката, гаджетата, правене на пари; за някои момичета - външен вид, модни дрехи, модно поведение, дискотеката, гаджетата, правене на пари. Немалък е и броят на тези, които развиват таланти, способности и интелект във всякакви клубове и школи. Почти навсякъде има такива. Родителите с радост дават огромни суми, за да увеличат шансовете на детето си за успех и благополучие. Те, обаче, са извън училище. Те нямат задължителен характер. Методите на работа рядко са насилствени. Те не изискват от детето непременно да е на висотатата на представата за отлични умения /щом като си плаща, му е разрешено да бъде и по-посредствено/. Там се цели главно задържане на интереса на ученика и създаване самочувствие на справящ се /основно заради парите на семейството/ и това само по себе си се смята за успешно преминаващо обучение. Там се предлага развитие на умения и таланти, които са омаловажавани и дори изцяло пренебрегвани от училището /а високият им рейтинг в обществото показва, че са значими/. За тези клубове и школи, родители и деца смятат, че разполагат със специалистит по-добри, отколкото в училище /може и да са прави, а че са по-мотивирани - определено е така в повечето случаи/. Какво може да се направи училището да има притегателната мощ на курсовете, на улицата и дискотеките. Уви, на първо място допираме до значимостта на интелектуалното можене в съзнанието на обществото. В съвременното консуматорско общество интелектуалната мощ не е непременно свързана с финансова и социална значимост /за положението при нас дори не споменавам/. Малкото инструменти за въздействие са у правителствата с техните инситуции и регулаторни механизми и в PR-уменията на училищата /но популизмът и комерсиалността, до които се налага да се прибягва, са често пагубни/. Така, че заедно със семейството, правителството има отговорността да моделира общественото съзнание, че умният, желаещ личностно развитие човек е и успяващ човек. /Дали обаче, правителствата наистина желаят учениците да се развият в умни можещи самостоятелни личности?/ Та купуването на "ученолюбивост" с пари или преки материални облаги е най-първосигналния, неабстрактен жест на придаване на по-голяма мощ и значимост на ученето. Но той е един нищожно малък метод от това, което би трябвало да е цялостна многоаспектна стратегия. А тя включва още: пряка връзка между учебните постижения и постигането на целите, които си е поставил ученика /опираме и до умението му да си поставя дългосрочни цели, да ги преследва, както и до това училището да има капацитета да му съдейства за постигане на тези чисто ИНДИВИДУАЛНИ цели, така както успяват частните уроци, да речем/. Успешната стратегия няма как да не включва голяма социална тежест и значимост /empowerment/ на обучаващите, за да може да е привлекателно тяхното можене в очите и на учениците. На днешно време, поради достъпността на информацията и знанието, е изключително трудно да се стимулира любознателността учениците, а още по-трудно е те да я поддържат самостоятелно. Мозъкът им е постоянно бомбандиран от информация и е нормален защитен механизъм той да изключва за това, което смята, че е ненужен "шум". Заради това е и огромния брой неуки ученици от непроблемни, средностатистически и средно интелигентни семейства. Иска се вече не просто методическа и педагогическа компетентност, но изключителна артистична виртуозност и изобретателност, за да може учителят да мобилизира елемента на НОВОСТ в обучението, за да стимулира интерес. Уви, любознателността и интересът, се пораждат вече предимно от прякото и лесно развлечение и забава. За изоставащите ученици, явно е небходимо да бъдат мобилизирани и усилията на шоу-индустрията, която поставена при чисто пазарни условия, за съжаление, изобщо не иска да знае, че има и възпитателна роля и от нея се очаква да носи морална отговорност за продукцията си./Е, там където официалната власт тайно или явно мобилизира изкуството с чисто пропагандна цел, ставя видно, че шоу-индустрията не се опъва много и лесно се поддава и на такава роля; препратка към есето на Калин Донков от петък, пък и турските сериали, за които са ми казвали, ако наистина е така, че имат и скрити образователни и възпитателни цели/ И не на последно място стигаме до уменията на учителите, които действително се налага да са едни добронамерени феи и магьосници-виртуози, изключително уверени в необходимостта и успеха на това, което правят, както и в собствената си значимост, мощ и отговорност. Кое точно, обаче, да привлече такъв тип професионалисти в тази много стресова на днешно време професия, която по-лесно ти докарва хронични болести, отколкото възможност да издържаш себе си /за деца и семейство да не говорим/? Е, не във всички страни е така. Но и в повечето европейски страни /предполагам, че и в САЩ/, дори и там, където тази професия е изключително добре заплатена, социалният й престиж всяка година пада, поради динамичността на политическата, етническа и социална среда, променящата се ценностна система и най-вече лавинообразно увеличаващите се изисквания и задължения на учителите, а изоставянето по отношение на подкрепата откъм механизми и споделена отговорност. Тъй като май в арабския свят положението с престижа, заплатеността, отговорността, материалната обезпеченост на училището е доста по-различно, нищо чудно в неособено далечното бъдеще там да са най-ефективните образователни световни центрове /въпреки съществуването на религиозен догматизъм и мистицизъм /, които да привличат най-мотивираните ученици, така както е в момента до голяма степен положението с образованието в някои азиатски страни. Още много на брой значими фактори има за липсата на мотивация у съвременния ученик да учи, но постът ми стана прекалено дългъг. Пък и има ли смисъл да ги пиша тези неща? Видно е, че не само у нас, а и на много други места всеки разбира от образование  Така че, мнения всякакви - бол. Стига някой да се интересува от тях. |
| Видно е дочакахме времето, когато молли и водачи на религиозни секти водят военни действия и извършват атентати, а старшините наблягат на вероучението! Сбъркан свят!... |
| Т.Живков, вчера гледах части от едно американско екшън филмче, та ми направи впечатление репликата: "Що за закони имаме, щом като можеш в училище да внесеш оръжие, но не ти е разрешено да се молиш?!" Фич, едно доуточнение: reading comprehension |
| Точно пък в училище бая зор ще видиш да внесеш оръжие. И че не можело да се молиш - що за измислица? |
Никой не си поставя за цел от 30 души клас да направи 30 висшисти. От самото начало са наясно, че едни ще станат висшисти, други ще станат шлосери, трети въобще няма да завършат и от тях няма да стане нищо (ще свършат в канавката). Затова по-либералната система оставя нещата на естествения подбор - децата с повече талант или от по-добри семейства ще "изкласят", а за тези, които не искат да учат, няма смисъл да се хабят ресурси. Прекалено силно либерализираната система, наистана води до хабене на ресурси /при нас май е така, но само по отношение на формалната общодостъпност, не и на достъпността до еднакво, високо качество, дори и от страна на силно мотивираните деца/. Но в по-далечен план ресурсите, които ще се изхабят за "тези в канавката" и за ограмотяване на резултата от биологичното им възпроизводство, пък и за ограмотяване на децата на тези, на които им е предопределено да бъдат цял живот шлосери, ще са многократно по-големи. Ако е невярно това твърдение, едва ли най-добрите училищни образователни системи в света: на Дания, Финландия и Норвегия /статистиката е по спомени/, щяха да полагат толкова огромни усилия да няма изоставащи ученици. Имам известни директни впечатления: всички ученици са на много добро или отлично ниво. Няма ги нашите гении-ученици, или поне геният им не е обгрижван от училищната институция, но ги няма и двойкаджиите и тройкаджиите. Не всички стават академично насочени висшисти. Мой познат с отличния си успех /и доста добри компютърни умения/ учи в колеж или университет /не си спомням/ с нагласата и мечтата да си отвори собствена месарница. Това едва ли може да се нарече "оравновиловка" и едва ли е липса на далновидна политика и переспектива. |
