Отиди на страница:
Преди този поет ме вълнуваше много, сега никак?! Защо ли? Упадък, Ivankin... пък виж, за разлика от теб и твоя упадък, поетът си е все същият - велик... Редактирано от - Правописец Храбър на 22/4/2010 г/ 18:06:10 |
 Литературно или по човешки ? Като е до първото - в задължително ни е , да обичаме хората . По второто - живот и здраве , до лятото ще поздравя цели няколко "мОмци на по толкоз", все от колекцията "лични образци" . Красиво , че и душата с топлина пълни ...   |
| Поклон, дълбок поклон пред поетичното слово на Валери Петров! И пред тази по детски добра душа. Щастлив е народ с подобни поети! |
| Хора, недейте тъгува - добрите писма са на път! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: PIX |
| ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА Валери Петров . Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни, тежки и огромни, ала безопасни. Дълго си живяхме мирно и по свойски в нявгашни далечни ери мезозойски, ала нещо става - чувстваме го всички, като си напрегнем дребните главички: някои животни станали са ловки, нокти са развили и добили човки, гребени от плочи, челюсти зъбати, и на туй отгоре - нрави непознати. А пък ний, родени в миналото време, ний сме пригодени папрат да пасеме и затуй зъбите са ни всички кътни, и затуй спокойно другите ядат ни, и затуй видът ни, рядък напоследък, бавно си изчезва с общия напредък. Но не може нищо тук да се извърши, тъй като процесът става твърде бърже, а не подобава някой диплодокус да се унижава до подобен фокус: за да не загине, зъби да си турне, тоест, по причини чисто конюнктурни. И какво излиза? Че като държиме да опазим свойто диплодошко име, сложен в обстановка, сложна като тази, себе си видът ни няма да опази. Но какво да сторим? И полека-лека тръгваме ний в свойта царствена пътека, трийсет метра дълги, бавни и масивни, все тъй удивени и все тъй наивни, да поставим нейде в залите музейни своите огромни прешлени идейни. |
И ми стана толкова добре, че без толкова работи мога! Благодаря Ви, Поете, за всички прекрасни неща, за това, как моето детенце научи българската азбука по Вашия превод на Киплинг и за надеждата, че то някой ден ще може да се радва на "Таз буква "Аз", не знам според вас, ама някак избива против колектива..." и на "Работата е че Хаш-а бил от азбуката наша и четял се значи не като хаш, а като не..." |
| Вапцаров не умира. Маестро Петров е доказателство за това.Пък на тези на които това не им харесва, да продължават да пишат дълги -предълги текстове, колко елементарно било това и онова.Кой ли пък ще ги чете.... |
 Отличен поет, превъзходен преводач. И рожденната му дата е хубава. Имаме в семейството двама родени на този ден, едноименници.  |
| Нека ме прости Маестрото, но искам да кажа едно две неща за стиховете на Вапцаров. Силата на моторният поет е неговата реалистичност.чак тръпки те побиват от истинноста в куплетите."Един размазан Джон целува страстно Грета, по устните му сладострастна лига.СТИГА!!" "Аз имах другар, добър другар, но кашляше лошо...той беше огняр, изхвърляше сгур..." "Ний бяхме селяни , миришещи на лук и вкиснало и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито.." Не, няма Поете да бъдеш оценен.Словата ти са до болка верни, но адресът е грешен.Прототипите на героите от стиховете ти , никога няма да прочетат това , което си написал.А на тези, които им е работа да прочетат и оценят работата, това няма да се хареса.Ама, никак...Затова и те разтреляха... Редактирано от - ivo kunchev на 22/4/2010 г/ 07:06:36 |
| ПОЕТ!!! Напред! ------------------------------- Блогът на Генек |
| Честито на майстора на словото...и все пак нито ред за убежденията му и че не ги е менил като носни нърпички...?! |
| И от мен поклон пред златотърсача на словото! А за казаното от Милчо - Малцина са такива в нашия век на "политкоректност". |
...Превел е на български творбите на Шекспир, на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков... - Само заради чудесните преводи на първия от изброените - почитания, чест и уважения! Да е жив и здрав! |
| " Що се отнася до вагона с котвите от Арагона, да бъде питан по въпроса Дон Естебан де Сарагоса. Фернандо от пропуска лично видял го как онзи продал го на частен хидалго" "Балада за контраадмирала" Красиво, а! И актуално. |
| Пак от там: "Кавалерът Дон Педро дрънка щедро на едро. А щом питаш го: "Где си?" той е все по конгреси! ........... |